Ониромант /продължение/

.......Излизам от банята и куцук-куцук върху чуканчетата, тръгвам по коридора. Спирам срещу голямото огледало и впервам очи в него /тоест в мен си/. Леко съм стъписан. Приличам на мумия. Малка, стара, грозна и сбръчкана мумия. Докато съм спал, съм се превърнал в нещо като хомункулус. Само че много грозно, много сенилно и без косми. Явно съм прекарал някаква форма на несполучлив хибернетичен сън, през който малките гадни клетки са спрели да се възпроизвеждат. Умрели са една след друга без да оставят потомство. Но защо не всички, а само част от тях? В същност, по-голямата част. При по-голямата част, природния процес на сенесценция е бил многократно ускорен. Искам да изкрещя, но нямам бял дроб. Нямам и трахея. И език нямам. Нищо. Трябва да избягам, но чуканчетата са се заклещили между плочките в коридора и не мога да мръдна. Хилавото ми телце се накланя напред, без да мога да му противодействам и преодолявайки естественото си отвращение, се вглеждам в лицето си. Ако имах стомах и респсктивно нещо в него, щях да повърна. Овалът е същия, но само той. Вместо глава, имам микрокефалийски череп, тапициран в съсухрена, жълта и увиснала кожа. В горната лява половина направо е разложена като прояден мъртвешки хламидии, а отдолу прозира студена, сива кост. От бившата ми коса няма и помен. Тръгнала си е, взимайки със себе си и цялата горна устна. Най-страшното, пич, е че нямам и очи. А виждам. Може би с третото око. Виждам очните си кухини, черни и дълбоки, като бездънни амбиси. Космически черни дупки............ Отивам до нощното шкавче и посягам жадно за кутията с цигари. Цигарите са опасни за вашето здраве, пише. На кого му пука за мене? Никой не е вечен Тогава разбрах. Най сетне го осъзнах, пич. Аз нямаше да умра. Няма начин. За мене времето беше спряло. Това което е органочно и подвластно нему, на пректика при мене вече го нямаше. Или по-скоро това което беше останало от мен. Аз бях безсмъртен, вечен, ахронически. Можех да се скъсам от пушене, от пиене и от ебане без кондом. Бях неизтъркващ се, неразградим и неразложим. Имунизиран към смъртта. По-вечен от вечността. Бях имортален и.......обречен. За какво ми е вечен живот баз тяло? Без сърце и без душа. Сърцето, къде ли е то сега? Никога нямаше да споделя неговата участ. Не! Искам да умра. Трябва да умра. Бях завинаги загубен. Бях...... Тогава се събудих. Седя си така, пич, и отново си мисля.Пак е тъмно. Все повече обичам тъмнината. Дава ми онова усещане за преходност. Паля цигара. Пуша много. В дрбовете ми се всмукват отровите от всичките тези цигари които пуша. Или поне се всмукваха. Преди. Когато все още имах дрбове................

Prochitaiki purviat put Oniromant,trudno stignah do kraia. Nalojih si da go procheta vtori put,bavno preminavaiki ot duma na duma,siakash tova shte bude poslednoto pisano slovo ,koeto prochitam.Neusetno i za men samata,mi se priiska da go procheta treti put.Veche ne si zadavah vuprosi za osnovnia zamisul ili ideia,produljavah da cheta.Na chetvurtia put zapochna da mi haresva,dumite zagubiha podchertanata si arogantnost i prednamerena grubost.Sled poslednoto prochitane si kazah:Toi e dobur,naistina e dobur.

Probvai da go prochetesh oshte desetina puti ...

Ivane,ako niama kakvo da kajesh ,ne pishi gluposti.Po-dobre opitai da napishesh neshto po-dobro,vmesto da replikirash neumestno.

taka li se kazva avtora na knigata.... inache na men mi haresa pasaja.....

taka li se kazva avtora na knigata.... inache na men mi haresa pasaja.....

taka li se kazva avtora na knigata.... inache na men mi haresa pasaja.....

taka li se kazva avtora na knigata.... inache na men mi haresa pasaja.....

Tova iavno e psevdonim,vzet ot knigata "Portretut na Dorian Grey'" ot Oskar Wild. Procheti ia , shte ti haresa.