Ониромант

Седя си тук и си мисля. Наоколо е тъмно. Изобщо, обичам тъмнината. Дава ми онази илюзорна вселенска съпричастност, която обичам да усещам когато си седя и си мисля. Паля цигара. Аз пуша много. В дробовете ми ежеденонощно се всмуква никотина и целия лепкав катран от 40-те парчета gitanes, които респирирам. По навик. Цигарите са вредни за вашето здраве - пише. Лъжат. Цигарите са смъртоносни за вашето здраве. В същност, има ли алтернатива? Ако има, още на мига ставам фанатизиран макробиотик, и ...Ще запаля още една. На цого му пука. Никой няма да живее вечно. Това е галаабсурдът на човешкото съществуване. Грубата житейска ирония. Сардоничната усмивка на онтологочното ортодоксално битие. Вселенската шега на екзистенциалния генезис. Абе да го духат! Един от среднощните ми кошмари е как се събуждам сутрин в балдахиненото си легло и търкайки сънено гуреливите си очи, ставам, за да отида в банята, където да освободя известно количество телесни течности, косми, епидермис, люспи, ежедневна мръсотия и обикновена кожна флора. Ходя изненадващо трудно, като на забавен каданс, само че с резки движения, а крайниците ми треперят. Не треперят, пич, а направо се тресат. Друсат се като желирана и добре охладена пача, в която плуват безразборно парчета свинска карантия. Представяш ли си пич, това са вътрешностите на една съвсем обикновена и с нищо не виновна, за това че се е родила свиня, свиня. Та вървя си аз към тоалетната, а крайниците ми се друсат. Като на Паркинсон с къса, но бърза амплитуда. Остави че се друсат, струва ми се че дори са се смалили. Атрофирали са докъто съм спал. Станали са като чуканчета. Като остъргани и изхабени моливи. Повдигам се на пръсти /аз нямам пръсти?/ и щракам ключат на лампата. Влизам вътре, свалям си гащите и сядам на порцелановата чиния. За малко да падна вътре /нали съм атрофирал/ и гърчейки се из канализационния лабиринтен акведукт, метър след метър, да пльосна в Глобалната Обществена Клоака пълна с миризливи, ахронически, баркаролни лайна, настоящи субпродукти на бивша пача, трансформирана като такава от една обикновена и с нищо не виновна за това че се е родила свиня, свиня. Задникът ми замръзва. Краката ми /чуканчетата/ се люлеят без да докосват пода. Сбрах въздух, напънах се, почервенях от зор и.....нищо. Не усетих дори и онзи характерен чревен спазъм. Сякаш нямам вътрешности. И те са изчезнали докато съм спал. Представяш ли си пич, останал е само тегументът. Коремната ми стена се е залепила за гърба а между тях като на релефна топогравска карта прозира гръбнакът с всичките му прешлени. Малко по-нагоре - гръдно кошче. Вероятно и то празно. Разтварям с лявата ръка сбръчкания си анус, а с дясната бъркам вътре. Оказвам се прав. Нямам нито ректум, нито черва, нито стомах. Нищо. Отвътре съм като ония надуваеми секскукли. Отвънка обаче съм по-малък. Свивам се още надолу и бъркам по-навътре. Ръката ми се движи като из празен чувал, дори виждам мъглявите и очертания под тънката като химен кожа. Няма да повярваш, пич, но напипах сърцето. Представяш ли си? Всичко друго изчезнало, а сърцето - там. Вече обезсмислено и нефункционално, но все пак - там. Във нищото. Без връзки и артерии, тупка ли тупка, изтласквайки бог знае какво. Стиснах го силно и дръпнах. Нямаш и понятие братче, колко ме заболя. Хем несвързано с нищо, хем боли. Проряза ме като с алебарда. Щом нямам други органи, защо ми е сърце? Мога и без него. Извадих го и вперих любопитен и пълен с очакване поглед в него. Знаеш ли какво е чувството да държиш в дланта си и да гледаш собственото си сърже, а пич? Прочиташ кодика на душевната енигма. Ровичкаш из енциклопедията на кабалистичното екзистенциране. Проумяваш. А то, едно такова лепкаво, живо и меко. Цялото във витални фибри и с две стърчашти, отрязани аорти. Житейският перпетуум-мобиле. И изведнъж, пич, то спря. Спря да тупка, представяш ли си ! Сви се в дланта ми, изсъхна като стар скротум на слънце и замлъкна. Сбръчка се като стафида. Само че по-голямо и по-мъртво. Вече наистина нямах нужда от него. Човек може да живее и без сърце, особено пък когато е сухо и мъртво. Хвърлих го безчувствено в тоалетната, откъдето то щеше да отиде в Глобалната Обществена Клоака пълна с ахронически, баркаролни лайна и субпродукти - бивши свини. То, моето сърце. Пуснах водата и тя го повлече в необратимия си водовъртеж, отмивайки спомена за отминалата анатомична /и не само/ автогнозия....... очаквайте продължение.

Страхотно! Би ли ми казала откъде мога да си купя книгата? Или ако можеш ми кажи на кое издателство е. Благодаря предварително!

Виж, мое мило момиче, това груба дебелашка шега ли е или просто изтормозеният ми дементирал мозък отново бърка? Книга няма, за издателство да не говорим, но ако наистина те интерсува остави си E-mail-а и ще ти го изпратя. В същност, ако ти харесва ще ти изпратя и още нещо /и без това нямам много читатели, камо ли ПО-читатели/. Ще намина скоро!

В същност, оставил съм АДРЕС не само за да запълня указанито за целта място. Престраши се! "Единственото по-лошо нещо от това да се говори лошо за теб, е да не се говори нищо". - По гения на парадокса, принца на естетиката и просяка на съдбата, антиномианецът У.О.Уайлд.

Hareswa mi.Hareswach mi i ti.Ironichen si.Dori si cinichen.Zael si se s moralna defloracia, pri towa grupowa.Predpolagam si najasno che trjabwa da ochakwasch kraw.Kakto pejat U2 , az ste sam tazi kojato schte iztrie krawta ot racete ti ( i ne samo ot tam) , stiga samo da pojelaesch!Obadi mi se

Не мога да ти отговоря на този скапан адрес, който си ми дала. Иначе бих искал. Опитай отново!