Обсебващи

Става дума за изрази, откъслечни фрази и образи., които въпреки усилието на прилежния читател се загнездват в паметта и ни преследват дълго време; понякога приличат на заяла брава, над която се мъчим дълго и безуспешно, докато някоя дребна случка не каже "Сезам, отвори се" и не проблесне същността на скритото... Бих могла да започна с Далчев: Часовете капят върху пода. ...и сенките лежаха на пътя като локви. или кой-за-бога-е-авторът-на това: Остани така, със спрелия на рамото ти залез.???

Не знам кой е , но е много хубаво! :-)

А какво ще кажеш за това, Бес?: "...по грамче от зимата върху всеки клепач - като кристалчета скреж, кацнали на корниза на погледа й..." или "...болнавото бледо небе, по което още се мотаеха парцали от кървави облаци..." Сабвадор Дали Има разбира се още хиляди други...Например това : "Предметите сякаш се надигнаха предпазливо, придърпаха сенките си и пак се отпуснаха в очертанията си..." и т.н. и т.н.

...Тези редове ми напомнят за древните японски строфи "Хайку", които с малко думи постигат големи внушения. Най-често се описва природна картина или явление, което директно се асоциира с някакви настроения...Силата на внушението се дължи на неочакваните и понякога странни паралели, както и на философската чувственост на японските мъдреци...

Дай пример,де!

Mar, "кристалчетата" са наистина откритие!Напомнят ми за "задъхан глъхне сребротъмен час" (само да затвориш очи и да слушаш това мажорно ръмжене); или за "неочаквано е нежна вечерта" - по стар навик съм забравила автора. Връщам се пак към локвите на Далчев: дълго време смятах, че това е САМО поезия, докато изведнаж миналото лято попукан от жега следобед и никой на безкрайния път кротко разтапяне на предната седалка извикавм на шофьора внимавай вода но миг и не защото сенките магически са се отдръпнали.

Doktor Fostar tragnal za Glostar , no taka i ne stignal do tam!!!

С СЪЛЗИ В ШЕПИТЕ МИ ТРЪПНА ЗА ЛЮБОВ... А МЕ НАМИРАТ ЕРЕСИТЕ. И ЧУВАМ НЕИЗПОЛЗВАН КОД, ПОКАЗВАЩ ПЪТ...НА НЯКОЙ ДРУГ.

Извинете, че е на руски, но не се наемам (а и не искам) да направя превод. Когда со светом фонаря Смешает бледный свет Мертворожденная заря, В окно впользает бред. И то что на меня ползет, Огромно, жадно и безлико. Мне страшно, раздирают рот В тиши немые спазмы крика. Мне от него спасенья нет. Я тяжест чувствую слоновью... И говорят, что этот бред В бреду я называл любовью. Иля Варшавски

Не вярваме, не си говорим, по цели седмици дори, разгорещена подир спора кръвта ни преходна гори. ................................... Живота просто си отива, а колко смърт ни предстои ! Емил Симеонов

Слънчевата светлина трепери Светлината е като снега Топи се щом я засенчят Какво е приятелството Човек на слънце Помня тези стихове от христоматията по български език и литература, струва ми се за 10-ти клас (някъде около 1985-а). Бяха дадени като пример за безсмислени и несъдържателни стихове. Уви автор не бе посочен.

Zelenite misli, iarostno spiat

Prez juli - nito jena ,nito ohliuv .

neshto klasichesko no mnogo mi haresa choveka sianka bludna klet aktior opleten v kuhi ditirambi.......

Prez July nito jena, nito ohluv.