гневът не е от вчера
37 отговора
20 прегледа
гневът не е от вчера
"В християнството битува един значим простонароден протест срещу философията:разсъдъчността на древните мъдреци е отнела на хората афектите , а християнството иска да им ги върне. За тази цел то лишава добродетелта , така както тя е била възприемана от философите – като победа на разума над афекта , от всякаква морална стойност , осъжда по принцип разумността и насърчава афектите за проявяването им в тяхната пълна сила и блясък: като любов към Бога , страх от Бога , като фанатична вяра в Бога , като сляпо упование в Бога."
"Зазоряване"
Фридрих Ницше
гневът не е от вчера
С други думи - промиване на мозъка, с който Бог ни е дарил.
Ама днешната младеж се е изхитрила - тя не търчи след разни
учители - WannaBeMessias, а просто си се дрогира.
гневът не е от вчера
Ооопс... Никой, забравих да те питам нещо.
Някъде из твоите постинги пък прочетох, че е безсмислено да търсим човешката си същност, защото такава не съществува. Не зная дали това е твоя мисъл, но се искушавам и тебе да те попитам : Съвестта временен духовен порив ли е?
Поздрави.
гневът не е от вчера
Никой прочети отново цитата, който си изписал и прочети това.
Никой, християнството е като комунизъма.Целта е да обхванеш по голями маси , по голямо стади овци и да ги доиш.Иисус не е бил християнин, католик или тинтири минтири и не е имал общо с църквта.Да се позоваваш на християнството, и то когато се философ...хе хе хе хе .Мулето не е философ, и виж че не е по малко логично.Веднаж обясних произхода на думата философия, като показах, че философа е приятел на мъдростта.Да си приятел на мъдростта, е белег, че не си мърец.
Толкова за твоя Ницше.
Та християнството не съществува.То съществува в главите на тези, които се страхуват, които се молят за нещо, с точно определена цел.Християнството е създадено с цел.Тези които се именуват християни и пият, ядат агнешко и серат на велик ден.това са същества прости и глупави.На тях могат да им минават теориите на Ницше.И разбира се на Хитлер....и на теб. /смея се/
Философите да са оправили света?
Не! Няма и до го оправят.
Първо нека да оправят себе си, тогава да оправят света.
гневът не е от вчера
Философията и религията винаги са вървяли ръка за ръка.
Всъщност всяка религия до голяма степен си е и философия.
Интересно защо обаче има много повече вярващи отколкото философи?
Явно на хората повече им изнася да им поднасят наготово истини(или лъжи) отколкото сами да стигат до тях....
гневът не е от вчера
Ето как добре са си постлали хората да управляват масите ! Дай им зрелища, емоция да има, а ако я и понасочим в подходяща посока, ще си напълним кесиите и ще имаме покорни слуги ...
Муле,
Философи ли са тези дето успяват да оправят себе си незнам, но май да. А като оправят себе си, какво им остава, освен да оправят и света, само че не като наште политици - отзад ;)
Мислителю,
То ти е ясно че където са масите не е истината.
Ясно ти е че е по-лесно да се правиш на умен, отколкото да си. А те, вярващите се мислят за умни, само защото правят като другите - Вярват :)))
Мъдреците са казали, истината не я търси сред масите. Истината е за малцина. Така е и с мъдростта и философията. Не е за масите тая мъка :)
гневът не е от вчера
Васко, имаш твърде лошо отношение към "масите". И какво ти дава основание да мислиш, че ти не си част от тях?
гневът не е от вчера
Какво ти пука за мене ?
Просто не съм част от тях и това е. Може и да съм по-тъп ! :)))
гневът не е от вчера
Муле, прочети това което си написал и после прочети това.:)
"И елате та ме последвайте"...
обещай на страдащите спасение и те ще те последват.
на низките духом - блаженство и получаваш същото.
Те ти контрол над масите.
Самозван духовен водач с царско потекло. Това е твоя Исус.
И не е по малко логично.
И като си я подкарал:
Та мулярщината не съществува.Тя съществува в главите на тези, които се страхуват, които се молят за нещо, с точно определена цел. Мулето е създадено с цел.Тези които се именуват Мулета и не пият, не ядат агнешко и не серат в един най обикновен ден. Това са същества прости и глупави.На тях могат да им минават притчите на Исус. /скъсвам се от смях/
Мулетата да са оправили света?
Исус да е оправил света?
Не! Няма и до го оправят.
Първо нека да оправят себе си, тогава да оправят света.
гневът не е от вчера
ЯР нали ти казах, че не заслужаваш да беседваме с теб. Няма смисъл.Просто подминавай Мулето ...не се напъвай, докато някога не се замислиш защо го правя това.Не го правя често.
гневът не е от вчера
Изглежда като вярата да търси първосигнални. Типично "гнева" Е даване воля на ръмжащото животно вътре в нас.
Тази победа на разума, прави решението ми да не му (животното) дам воля - морално ?
Защо тук Ницше така подхлъзгващо пише в хоризонтал, не ми е известно (контекстът??)
*всяка система храни протест към "докса"-та, най малко с извинения, че не може да се продължи вечно да се живее вчера.
гневът не е от вчера
Ама Муле да те карам да четеш? Ако искаш чети.
Пиша не заради теб.
гневът не е от вчера
А и още нещо.
ХА ХА ХА
БЕСЕДА?
Муле?
Или пиши по темата или не пиши. Не се занимавай с мен. Не ти достига знание. А само с гола вяра не става.
:)
гневът не е от вчера
Съвесттта , каквото и да разбираме под това , е нещо което може да се прояви , а може и да не се прояви. Ако се прояви , то това означава , че у нас е заговорило усещането за дълг. Дългът пък не е нищо различно , от правата на другите , проектирани върху нас самите. Нещо което е призвано да ограничава собствената ни воля за власт. В крайна сметка съвеста е придобито внушение , чиято основна цел е да ни наказва всеки път , когато интересите на "другите" са пренебрегнати за сметка на нашите собствени. В този смисъл съвестта не е духовен порив. Тя е товар. Товар без който обществото (или стадото - по Ницше) не може. Един от инструментите за построяване на относително устойчива общност. Но не вечен инструмент , а просто подходящ за момента. Когато се изнамерят по-подходящи инструменти , старите просто се бракуват. Колкото и да съм съгласен с Ницше по отношение на протеста му срещу всичко мачкащо Аз-а за сметка на стадото , аз все още не мога да си представя човека абсолютно десоциализиран. Не и ако не се върнем към времената на кремъчните брадви и суровото месо.
Толкова за съвестта , макар темата от която произлезе тази дискусия да нямаше предвид съвестта в този и смисъл. Цитирайки Ницше говорех за интелектуалната съвест , като под това понятие имах предвид дълбоката и съкровена вътрешна непримиримост на отделни индивиди към бездоводното възприемане на света. Убедителността на аргументите в светоусещането на индивида , е най-ярко доказателство за извисеност на духа. И ако аргументи не могат да бъдат открити , тогава остава само една достойна позиция за човешкия дух- да се рее из безкрая на нещата неподвластен на точно определено убеждение. Това обаче ако изобщо е възможно , очевидно е много трудно.
С уважение!
Никой
гневът не е от вчера
Предполагам Ницше прави разлика между инстинктивните афекти и внушените такива. И ако първите са чисто природни проявления , сиреч нещо присъщо, то вторите са предизвикани чрез натиск от страна на други. Тук под други очевидно се схваща общността като цяло ( в конкретния случай християнството), с присъщото и качество да “направлява” развитието на духа в точно определена и удобна за същата тази общност посока. Тези дирижирани афекти често са призвани да “успокояват” (!?!) разума изземвайки му изцяло правото да осмисля случващото се. Осмисляне вече няма – има упование.
А какво точно е имал предвид Ницше не съм сигурен. Сам той казва , че пише нещата така , че да не бъдат разбирани от всички.
С уважение!
Никой
гневът не е от вчера
Аз не съм сигурен защо философите са повече от вярващите , но мога да предположа защо са люто презирани от обикновения човек. Философите са онези кофти пичове , които не престават да те друсат за раменете и да ти разправят , че си живееш в еба ти измисления свят. Че нищо от онова в което вярваш и на което така обичаш да се подпираш , не е такова каквото го мислиш. Че на практика живееш ( а и това не е сигурно) с кофа лайна на главата , която сам си си нахлупил и то така , че да не виждаш нищо. Стоиш си ти значи мирно и тихо , зидаш си личното живуркане зареден с прилична доза френетизъм и изведнъж някакъв тип идва и започва да млати наред с големия чук - е как да го обичаш такъв!
Философите са онези гадняри , които звънят на вратата точно когато си поканил у дома красива колежка (разбирай вяра , идея или просто колежка) , колкото да ти кажат , че вече са я чукали и че след това са се скъсали да плащат за специализирана медицинска помощ. Ти обаче си казваш , че кои пък са тези , че ще ти казват да не чукаш и естествено здраво си го зачукваш. После на свой ред се скъсваш да се лекуваш (разбирай да сменяш вярвания и идеи или просто лекари) , а ако не се светнеш че си болен , просто си умираш от разкапване. Всъщност повечето дават фира именно разкапвайки се.
В крайна сметка философите са онези гадни копелета , които чак след като са пуснали вентилатора (разбирай след като са изпотрошили всичко) ти казват , че всъщност нямат и идея как точно се спира. Те са тези които задават много въпроси , карат те и ти да си ги задаваш , обаче отговори нямат. А кой си пада по типове които много питат и на които каквото и да им отговориш , те не го вярват.
Колкото и жалки обаче да изглеждат философите със своята безпомощност в даването на отговори , това е единствения белег , че срещу вас има интелект. На обикновения човек обаче не му трябва интелект а убеденост. Ето защо той ще ви мрази и презира - никой не обича да разрушават света му! Нищо че този свят е лайнян - той си е наш. Особено забавни са онези народни "просветители" , които презират селските кенефи на непросветените и са безумно влюбени в своите съвременни и с течаща вода тоалетни. Излизайки от света на уханните метафори ще поясня , че забавното тук се крие в невъзможността да се осъзнае , че чрез простата замяна на едни убедености с други убедености , не се постига нищо принципно ново. За да се постигне различно разбиране е нужно качествено различно състояние на духа. Нужен е дух за който оцеляването не се крие във вярата , а в съмнението и отрицанието. Постигането на определени неща тогава се възприема не като изграждане на нов светоглед , а като възможност да се отрече предишния. Нескончаем процес който не дава отговори , а просто задава въпроси....
С уважение!
Никой
гневът не е от вчера
Значи все пак те (двете съвести де) могат да се разглеждат като част от същността на човека, такъв, какъвто е в момента. Както свирепостта на тигъра е негова същност, без която той не би оцелял. Интересно е предположението, че съвестта може да е "временен" инструмент. Имаш ли някаква представа какъв друг би се появил, ако изключим каменната ера или му-подобните философии?