Времето и Вие

Разпространено е мнението че живеем в настоящето. Обаче ако ви ударят, не усещате нищо. Едва след време ( 0,4 секунди) ще реаберете че са ви ударили. Усещането за болка пък е субективно сравнение между състоянието ви преди и след удара там, в миналото. Вие не живеете в настоящето. Не знаете какво става в настоящето. Това става едва по-късно - след половин секунда. Ако някой попречи на мозъка ви да си спомня ( анестезия ), няма да усещате нищо, дори и хода на времето.

Какво ще кажеш за извънсетивното възприятие. То не опровергава ли твоята хипотеза? Мислите породени от минали натрупвания не протичат ли в настоящето? Ако просто си седя и си мисля за Васко , това не е ли настояще? Никой

А кое определя настоящето като такова ако не ние?

Васко, добре знаеш, че не само усещането за болка, но и усещането за време е субективно. В случая именно болката Е усещане за време. Модерната физика отрича обективността на понятието време и го замества с ужасно звучащото - пространствено-времеви континуум. Във всички физични закони, когато замениш t с -t , законите си остават валидни. Законът не прави разлика между "вчера" и "утре". Май имаше едно излючение, звързано с ентропията, но това е друга тема.

Айде сега ! Не забравяй че това е математически модел, който е направен дотам, докъдето ни е удобен за ползване. Като t и -t не се различават, то е щото не е имало нужда да се различават. А дали можем да се върнем назад във времето - математическият апарат не може да каже защото става дума не за определен закон а за неизвестен закон. Математиката е силна в даването на стойности за различни състояния на околната среда относно известен закон, описан математически. Никога не бива да се забравя, че математическият апарат е създаден от хора и с определена цел. С други думи, често модела върши работата си приблизително или точно само в определени рамки. Извън тях той просто не е разработен за ползване. Когато някой почне да тълкува резултатите, може много да сбърка заради такова недоглеждане. Опитите за тълкуване в тази сфера са ми също толкова смешни, както и опитите за тълкуване на скоростта на светлината като крайна, или за фронта на събитията в черните дупки. Това са глупости в математическия апарат, които се тълкуват целенасочено. Те по-скоро показват че има грешка някъде - било в теорията , било в математическия модел. Никой, Проблемът е че нямаш база за сравнение в този случай. Имам предвид, че при реакция база за сревнение е външното въздействие, а при спомена и мислите - процесите са вътрешни и смея да твърдя, много подобни на сетивните. Освен това има една подробност - ако се изключат всичките ти сетива едновременно, ще изпаднеш в състояние подобно на кома, за теб времето ще спре. Иначе казано, щом отново ти върнат сетивата, (може и след година) няма да разбереш че е минало време - като при наркоза.

Абе просто се питах има ли промеждутък между възникването на една мисъл и появата и в съзнанието. И ако да - как го разбрахме , а ако не , пак как го разбрахме. Никой

Васко, не съществува нито математически, нити физичен закон, който ти забранява да се връщаш назад във времето. Не съществува дори закон, който да забранява на падналата и счупена чаша да се върне отново на масата и да се самосглоби. Това, че такива явления не се наблюдават е друг въпрос. Не ми се дискутира тук за ентропията. Според физичните закони, миналото и бъдещето са в еднаква степен детерминирани. Само на съзнанието му изглежда че бъдещето е недетерминирано и че времето "тече". Не съм добър в математиката, но това което знам за нея е че НЕ Е измислена от човека. Тя просто си е ТАМ. Единственото от което се нуждае математиката е наличието на множество, т.е. съществуването на нещо, което може да се брои ;). Напр. множеството на Манделброт - мислиш ли че то е измислено от човек и какви негови "цели" обслужва ;). Комплексните числа не са изкуствен инструмент а са си там. Всичко, което се случва във Вселената може да се опише с помощта на математиката. Друг е проблема с изчислимостта. Принудени сме да се задоволим с някаква точност на изчисление, което е причина за възникването на нови теории и въобще за прогрес.

Ами какво значи възникване на мисъл ? Какво значи поява на мисъл в съзнанието ни ? Говориш за едно и също. Когато се чудиш за нещо, поглеждай и назад - може да откриеш отговора и преди времето за задаване на въпроса. Би ли се запитал това което се чудиш, ако знаеш че двете неща са едно и също ? Давам си сметка че сигурно не съм те разбрал правилно. Тогава чакам уточнение на въпроса ти.

Това е чудесно, но защо тогава някой физик не каже и че няма пречка за нарушаване на втория принцип на термодинамиката ? Значи сме готови по-скоро да приемем невъзможното - движение назад във времето, отколкото да приемем че може да се извлече енергия от топлинното движение на молекулите . Направо е смешно. Ще ти кажа и защо не може да се връща времето назад - защото е нелогично. Ако няма логика в нещо, то е невъзможно със сигурност. За съжаление можеш да ме обориш, а не ми се влиза в дискусия по тая тема . Все пак ако много искаш - направи нова тема, ще поспорим ...

Васко, ако времето вземе, че "тръгне" назад, обясни ми как ще го разбереш това. Какви експерименти ще направиш за да регистрираш този факт. А втория принцип на термодинамиката си е нарушен със самото твое съществуване...

Имам предвид връщането на една част от вселената спрямо друга. Иначе е безмислено.

... на времето на една част от вселената ....

Е..., да иначе не е романтично ;))). Да се чуди човек какви неща искат хората. Иди ми разправяй, че са плод на природата... Има един психо-вертикален модел на времето. Можеш да си го представиш като ос, на която са нанизани листа хартия. На всеки лист хартия е запечатан момент от явлението "Васко". От най-дълбока древност, до най-далечно бъдеще там все те има - наричай го причина за явлението и следствие от явлението ако ти е удобно, но това си ти. Всички листа съществуват едновременно и сега. Някои хора твърдят, че могат да се разхождат по вертикалната ос. Аз не съм от тези... ;)

Интересно погледнато ... Но не е ли прекалено да го наричаш "ти" - причината и следствието от тебе ? Верно е, че дори не знаем какво сме. В този смисъл, какво пречи ?

Преди да си блъскам главата над въпроса "как да регистрирам движение на времето назад", бих се запитал "а какво ми дава основание да смятам че времето се движи изобщо ? "
Всъщност ние се движим и страничен продукт от нащето движение е мярката за време.
Нещо се променя. Всеки миг всичко се променя. Това е живота ни. На базата на тези промени разбираме какво е време. Но какво всъщност е време не знаем. Защо регистрираме движение, промяна, не знаем.
Дали не сме потопени във вселена, през която се движим като метеорит, и това преместване разбираме като време ?
Но я се замисли, ако времето тръгне назад, ама истински назад, не като по филмите - тогава какво ?
Та ние съществуваме благодарение на хода на времето напред. Ако то спре или тръгне назад по оста си, ние няма да съществуваме, камо ли да регистрираме нещо си. Какво значи да регистрираш ?
Има ли въобще нещо за което да говорим , и то да не е свързано с времето? Ами няма. Щото всичко което сме е благодарение на хода на времето. Спре ли, или да тръгне назад - и нас ни няма.
Представи си съзнание, в което времето се движи назад. Усещане, допир, отдалечаване във времето на дразнителя ... водата от чашата се връща в чешмата ... също като нас, допреди малко сме знаели за този постинг, след малко не знаем, и след време преставаме да се осъзнаваме ... изчезваме. Глупости, от наша гледна точка.
А ти ме питаш, как да го регистрираме.
Не може да се регистрира. Може да се случи, но да се случи на едно място , а на друго - не, това няма как да стане. Така мисля. Ако те интересува защо, може да ти отговоря , засега стига че стана много постинга.

Не виждам, кой знае какъв проблем в представата за обратно "течащо" време. Мисля, че няма да умрем ;). Онова, което е било следствие, ще стане причина и обратно. Ако съзнанието е материално(част от тази вселена ;)))), то също не би имало проблеми. Това, че в този момент знаеш за този постинг, а в следващия вече не, е същото като да кажеш че не знаеш какво ще стане утре. Субективното възприятие за време е свързано със "странния " факт, че живата материя "счита", че бъдещето е недетерминарано, за разлика от миналото. И е "права" - то не може да се изчисли с достатъчна точност. Ако времето "тече" назад, то миналото ще бъде недетерминирано. Виж, моментът на обръщане на посоката е интересен;)). Похвално е че се опитваш да си създадеш друга представа за "движение" и "време". Мисля, че това е възможно - въпрос на тренинг. Спомням си една книга в която съзнанието се тренираше да мисли в 4-мерно пространство или в пространство на Лобачевски напр. Авторът беше убеден, че това е въпрос на тренинг. Е това си е един нов поглед върху стари понятия, но едва ли се внася нещо нова по същество. То си замяна на една субективна картина с друга.
Отностно движение, пространство и време, винаги съм се чудел как ще възприемеш света, ако си "яхнал" един фотон. Според СТО, от гледна точка на фотона, Вселената би се е свила в точка по направление на движението, или времето му е спряло, което е същото. Или с други думи фотонът съществува едновременно и навсякъде по цялата линия на движението. Но така си "мисли" само той(фотонът)

От известно време определено недолюбвам СТО и ОТО защото открих в тях нещо гнило.

С теб не се разбираме, тъй като ти имаш различна представа за нещата и по-точно как изглежда хода на времето назад.
Ще опитам да ти обясня гледната си точка така :
Компютърна програма. Тя се изпълнява последователно във времето и лесно може да се направи така, че хода на времето за нея да се обърне. Това не е трудно.
Нашия живот по нищо не се различава от компютърна програма, с изключение на сложността й. Спокойно може да сме герои от филма "Матрицата".
И така, може би няма да успея да ти обясня какво имам предвид, но едно ми е ясно - не съм съгласен с твоята гледна точка за хода на времето.
И ще повторя че промяна на този ход, ако това въобще е възможно и се случва , ние никога не можем да открием. Проблема е даже в израза "никога" и "случва". Това са понятия, свързани с хода на времето. Когато обаче разглеждаме вселената при промяна на тези параметри, трябва да се откажем от изменящите се величини иначе ще си мислим глупости.

Честно казано не разбрах по какво се отличава моята представа за времето от твоята. На живите същества им се струва, че времето "тече", но физиката, такава, каквато е днес, не "вижда" смисъл в потребата на такава дума. Но това не значи, че утре, други ден, физиката няма да открие и несеметрични спрямо посоката на времето процедури. Тогава ние с теб ще трябва да се гръмнем...

Е, аз пък не виждам смисъл да се гърмя, освен ако много боли ;)))

Все пак нека съм честен и да ти кажа, че не съм убеден в невъзможността на пътуването във времето. По-точно знам че може да се пътува напред, макар и само в известен смисъл, но може да е възможно и назад. За целта обаче би трябвало вселената да е много по-сложна отколкото си мислим. То не че сега е много проста - и така не сме в състояние да осъзнаем дори само размерите й, камо ли съдържимото ...

Но след като няма логика за връщане не времето назад, значи или не знаем важна част от същността на вселената или то не е възможно. Май първото е по-вярно , но дали ?

Самото "пътуване" във времето е нещо, което не се забранява от физиката. Няма закон, който да доказва тази невъзможност. Все пак следствията от такова пътуване противоречат на класическата физика и логика. Как така "изчезваш" от настоящето и се "появяваш" от нищото в миналото. Това противоречи на законите за съхранение на маса и енергия. А какво ли ще стане ако по невнимание убиеш пра-пра-пра баба си...