това-онова

За Дзвер По повод порочността на възприеманото и съчетаването на различните реалности. Първо , струва ми се прекалено измамно допускането , че съществуващата човешка представа за реалността е единствената възможна човешка представа. Нещо повече , с всяка измината секунда ние прибавяме нещо към тази представа , колкото да докажем сякаш нейната несъстоятелност и да я изменим .Тук би могло да се възрази , че притуряното не опровергава съществуващото , а само го доусъвършенства. Може и така да е всъщност , но не това е същественото. Допускането ни , че тази човешка представа за реалността е валидна , се крепи на крехкото убеждение , че принципно различна представа с инструментариума с който разполагаме , няма как да бъде изградена. Мисля си обаче , че подобен аргумент не е достатъчен. Най-малкото поради това , че не успява категорично да опровергае възможността за съществуването на алтернативи. Колкото и силно да е убеждението на някои , че извънземни няма , то това в никой случай не е достатъчно условие обратната хипотеза да бъде обявена автоматично за невалидна. Дори и всички до един да вярваха в нещо , невярваното би било също толкова достойно за нашето внимание , до момента в който ще успеем по някакъв безспорен начин да го заличим от възможните допускания. В този смисъл примерът ми със стаята може би не беше съвсем удачен. Исках да подскажа , че в момента на светването на лампата може да се окаже не че стаята е различна , а че това изобщо не е стая. Че новото е толкова невъобразимо различно от старото , че двете множества нямат нито един общ елемент. Тогава няма да имаме осъзнавана по нов начин реалност , а ще имаме изобщо друга реалност. Тук стигам до съчетаването на различните реалности. Разбирането , че светът е съвкупност от представите на всички съставляващи го елементи за самия него , изглежда приемливо. И в същото време не ме удовлетворява. Към това събирателно разбиране винаги може да се притури нещо или да се отнеме друго и вече ще имаме нова представа. Това отлично съвпада с твърдението на някои философи , че истината не е нещо което може да бъде открито , а че се създава и то в рамките на един непрекъснат процес. Процес който не се стреми да достигне някаква финална точка , а който намира смисъл в непрекъснатата трансформация. Това е чудесно , но въпреки всичко недостатъчно основание за да отрека другата хипотеза , че има такова нещо като истина и че тя подлежи на откриване. Ако обаче го допусна , ще излезе , че истината е непроменлива величина. Нещо което има своя собствена обективна природа и което може да бъде обект на търсения. А може да бъде обект на търсения по простата причина , че е непроменливо – ако имахме променяща се система в която всеки елемент в следващия миг е нещо различно , нямаше как да се даде формулировка на търсеното. Стигам и до последния въпрос дали безплодните ми и наивни опити да формулирам обективната природа на Всемира имат смисъл. Нямам нито едно доказателство , че каквото и да е има смисъл. До тогава всичко има своя смисъл. Нищо , че не го разбирам. За Криси Аз “който много знам”, съм от тези които не са убедени в познанията си и тъкмо поради това постоянно ги подлагам на съмнение. Ако някой ми каже “не си прав” , не ми казва нищо което да не знам. Истински интересно ми става когато някой каже “аз пък мисля различно”. Това е което си заслужава. Другото е суета. Що се отнася до смирението , то не е нещо което човек може да си пожелае , да щракне с пръсти и то да се случи. И аз се моля простащината и арогантността да свършат , но те видно е дори се множат. Всяко нещо с времето си – нали се сещаш “има време за раждане и време за смърт....” Така предполагам стои и въпроса с просветлението и свързаното с него смирение. А Соломон действително е прав , че който трупа знание , трупа печал. Но кой е казал , че живота е за забавление? Ти кого предпочиташ , самодоволния простак или опечаления мислител? Дзвер е прав , че на мисленето дължим в крайна сметка всичко което имаме , та дори и Светото Писание. Последното пък дължим на шепа бюрократи , които преди няколко стотин години се събират на един събор и решават кои текстове да канонизират и обявят за истинни. Всичко останало , както предполагам ти е известно , е обявено за неистина. Впрочем сред тези неистинни текстове са оставени и Евангелия , които са много по-стари и стоящи близко до събитията от времето на Иисус , от канонизираните четири Евангелия. Ти обаче тях разбира се не си ги чела. Вероятно не си чела и Свещения Коран. Мога да допусна ,че не си чела БхагаватГита , Тората , както и много други религиозни и философски извори. Защо ? Защото в Библията има всичко и към казаното там няма как да се притури. А дали ти е известно , че и преди Библията е имало такива неща? Дали ти е известно от къде точно Християнството е откраднало своите идеи? Чела ли си нещо за Египетските религиозни вярвания? Виждаш ли колко много въпроси могат да се родят дори и от нещо толкова безспорно като Библията. Защо да ме е страх от подобни въпроси? Само защото ще срутят някакви мои представи и ще ме оставят в безтегловност. Нима това е недостойно? Но нека отново съм неправ. Нека действително онова което човек може да намери в Светото Писание е всичко. Виждаш ли колко съм смирен – аз действително допускам тази хипотеза за истинна и ти давам възможността да си права и да говориш истината. Това е и нещото което ме кара да уважавам теб и позицията ти. И ще го правя до момента в който нещо ме убеди категорично , че тази позиция е недостойна за уважение. Но до тогава си запазвам правото да допускам и други неща. Не е изключено просто да се развивам по-бавно , но това вече е нещо за което не съм виновен. Бог ми е свидетел , че давам доста от себе си в тази посока. За Слаб За възможността съзнанието да изпука. Има такава възможност – прав си. Питам се обаче ако не бяха всички онези мислители от миналото с “повреденото” съзнание , какво щяхме да представляваме ние днес. Питам се ако не бяха изгорели по кладите , изгнили по затворите , измъчвани от Инквизицията и свършили по санаториумите за душевно болни , какво щяхме да сме аз и ти днес. Дали те не платиха цената за това аз и ти днес да сме това което сме . И имаме ли право пред бъдните поколения да си пазим съзнанието непокътнато. Да посвещаваме живота си на собственото си душевно спокойствие , само защото така е по-безопасно. Седя и се чудя защо да е по-достойно да свърша дните си като миньор ровещ в калта , а не като пациент на психиатрично заведение. Каква е разликата? Може би само в това , че единият от двамата е направил опит да се издигне над калта – недостойно ли е това или просто опасно? С уважение! Никой

Ти си "страхлив" Никой....и правилно го казваш...по горе... много добре си го написал.. Ти си го казваш"Само защото ще се срутят моите представи и ще остана в безтегловност." "Нима това е недостойно?"-питаш ти. Отговора ти е във въпроса ти. Ти задаваш въпроса,и отговора ТИ ,е в него. Ето затова Мулето така те атакува...защото усеща това. Атаката не е въпрос на симпатии или антипатии... Тя е факт.... ТИ СИ СТАХЛИВ...ШУБЕ....ПОДПРЪЦКО....който постоянно се крие зад думите...и сигурно и в живота си такъв. Не можеш да бъдеш различен. Ти сам си го правиш така...усети това...

При все убедеността ми за предварителната обреченост на това ми начинание , нека опитам още веднъж. За втори път поставям простичкия въпрос - Му , имаш или не потребност от диалог с мен? Както вече заявих , аз нямам нужда от морален императив , чиито наставления да попивам благоговеейки. Това , че съм кретен , страхливец , педераст или каквото още му хрумне на който и да е , не ме вълнува. Интересуват ме мислите които тук витаят. Останалото са упражнения по стил в които просто няма как да бъда въвлечен. И за да не се изкуши който и да е да продължи с несръчните опити за психоанализа , признавам си в аванс , че съм всичко което някой реши да ме изкара. Темата е изключително безвкусна и в известен смисъл обижда останалите участници в дискусията. С уважение! Никой P.S. Дали бях разбран правилно? Нямам абсолютно нищо против да продължаваш в същия стил. То си ти е законно право и не ми се иска да те лишавам от него , особено ако ти доставя удоволствие или ако чрез тази техника градиш имидж. Ако обаче случайно поискаш да водим равноправен диалог , мисля не е нужно повече да обяснявам какво трябва да се случи.

Диалога е равноправен. Но ако си НИКОЙ ...то не може да има диалог с никой....няма как.Никой е от никъде...не говори и не пише...не отстоява мнение....няма "убеденост за предварителна обреченост"...защото такава не съществува.....и т.н. Колкото за потребността...то нямам потребности. Но когато срешна лъжец...ползувам правото си да му го кажа в лицето....а щом като е лъжец...не съм длъжен да бъда и възпитан. И ако смяташ, че да градиш имидж на гърба и за сметка на един лъжец....е нещо...то отново доказваш че не си Никой. За разлика от теб...Мулето няма страх...не бърза за никъде и има страшно много време.... Това са неща, които ТИ нямаш...а би трябвало да имаш, носейки този ник. Ето водим рамнопоставен диалог....но какно не рядко Мулето си прознава че е лъжец.....можеш и ти да направиш същото... И да се извиниш на тези, които лъжеш с този ник и с писанията си..... Ако усещаш...клуба се засилва.Защо? Защото преди беше слаб, скучен, мъртъв и лъжлив. Той и сега е...но не толкова.....Малко се смени климата. Това не се дължи на смислените ти от време на време писания. Понякога те чета с интерес....няма защо да лъжа....интелегентин си....но понякога. Ето сега например...удоволствие е да те чета.... Но понякога...пфу...пфу....труп...смръдлив...пфу...мърша.

Да си призная , че съм лъжец. Ако това наистина ще направи някого щастлив , ще го направя. Преди обаче да бъде поискано нещо такова от мен , нека видим за какво точно съм говорил до този момент и къде в него се крие лъжата. Всъщност за да не изпадам в ненужни детайли нека обобщя - до тук всичкото което съм си позволил да кажа е , че съм еднакво безпристрастен към всяка една идея с която до момента съм се срещал , в опитите си за обяснение на света. Извинявайте всички вие древни и съвременни мислители и пророци , че не мога да прегърна една ваша отделна вяра или идея и да я направя своя пътеводна светлина! Извинявайте , че считам всеки самовлюбен оратор , за роб на страстта си!Извинявайте , че не вярвам никому от вас! Извинявайте! И ако всичко това е лъжа , извинявайте и заради лъжата! След този мой катарзис ми се иска да сляза на земята и за сетен път да призова към нещо. Нека не правим опити да се променяме един друг чрез директно личностно противопоставяне . Пак се извинявам на всички , но като личност не ми е интересен никой. Сам съм си безинтересен дори. Онова което ме вълнува са идеите на хората които идват тук. Това е което ме вълнува. Съзнателно обезличавам онова което чета , защото не искам нито да харесвам , нито да не харесвам никой от пишещите братя. Ако харесам някого , лесно ще се подведа да му повярвам. Ако недолюбвам другиго , трудно ще му повярвам. Кой обаче ще ми каже кой от двамата казва истината? Обратното е ненужно Му. Погледни на какво се крепи голяма част от "диалога". Някой казва другиму :"ти си глупак" - и онзи започва да му отговаря по подобен начин. Това ли е смисъла на една философска дискусия? В крайна сметка и това е метод за търсене на истини , но просто не е подходящ за подобен форум. Завършвам с това , че често думите ми "смърдят" и нямат смисъл. Всъщност лично аз ще съм силно изненадан , ако се окаже , че е имало поне един случай в който думите ми не са смърдяли . На мен ми е ясно , че говоря глупости Му. Един човек който не е намерил търсеното е наясно , че междувременно говори глупости. Нищо по-естествено от това. Би било гротескно от моя страна обаче , ако имах смелостта да кажа комуто и да било - "слушай батко да ти обясни за какво става въпрос". Това не съм си го позволявал нали? И Му , не е срамно ако някой има потребност от общение. Всички събрани тук имат такава потребност. Ако да я нямаха , просто нямаше да ги има тук. И теб и мен и всеки друг. С уважение! Никой P.S. Ако не ме лъже паметта имаше някъде из постингите мисъл , че нищо не може да бъде дадено пряко волята на получаващия. Това ме сеща за една книжка която прочетох тези дни. Там Епиктет се обръща към учениците си с наставлението да направят от изучените философски принципи свой начин на живот. Ако само разбираш нещо , все още нищо не се е случило. Ако успееш обаче да живееш според разбраното , тогава вече си достоен за уважение.

Хм!!! Няма да пиша глупости като "Никой, ама аз пак съм напълно съгласна с теб", че ще стане безобразно тъпо. Но действително, това е и моето лично убеждение. С други думи - че самото осъзнаване на нещо не е достатъчно. Трябва да се живее според него. Това го пиша защото е от собствен опит. Аз лично, в несъвършенството си, осъзнавам, че осъзнавам толкова неща, но това не ми помага. Не е вярно, че само като осъзнаеш нещо си, и хоп - готово. Това е аналогия на "теорията" и "практиката". Само дето тази "теория" не я прочитаме наготово, а я изстрадваме, за да я осъзнаем. Трудното следва.

Нищо че са глупости, ще кажа "Верно си е." Никой, бих се възпротивил на едно нещо. Ти пишеш "Ако харесам някого , лесно ще се подведа да му повярвам. Ако недолюбвам другиго , трудно ще му повярвам. " И това е вярно. Но трябва да се справяш с тези си чувства - те да не влияят на мисълта ти. Решението, което си избрал е подобно на Щтраусовото, защото няма начин да си безчувствен. По-важното е чувствата да не заслепяват разума. И е възможно. Разбира се и трудно, и клонящо към идеал, т.е. вечно се намират силни чувства, които влияят и трябва да се научиш да се бориш и с тяхното влияние, но да се лишиш от чувства - няма да стане. Обречена е такава идея. Без чувства са мъртвите.

Всичко написано мога да усетя...и го усещам...но усещам чи това ...което правиш е продиктувано от СТРАХ да не сбъркаш, да не бъдеш подведен, да не бъдеш излъган...и така се обезличаваш. Защо те плюе Мулето? Защото ТИ САМ СЕ ОБЗЛИЧАВАШ...подтискайки и отрязвайки пиковете си. ПРочети се по горе...."ако имах смелостта да кажа на някой" това лъха на страх.... Ти си се свил при цялата твоя умствена мощ. Ти си се свил като охлюв...в черупката си. Не мога да те търпя такъв свит и слизест. Я се разпъни...я се покажи в цял ръст. Мулето усеща че имаш такъв ръст...то не те мрази...то не ти завижда....просто ти чука по черупката и ти казва ХЕЙ ГАДЕН и СМРАДЛИВ ОХЛЮВ...за да се усетиш..че не си гаден и не си охлюв. "Ако имах смелостта..."./смея се/ Кой ти отне смелостта бе....кой те кастрира? Мога да ти кажа ако не знаеш. Не зная дали си спомняш...но това е втория път в който така си пиша с теб. Дано да е последен. И нещо не ти натиквам насила.Не е необходимо. Ти сам си сторил това.... А КАКВА МИСЪЛ ИМАШ...да знаеш... Мисъл като бръснач...а се влачиш като страхлив охлюв.

За Васко Така е. Предполагам , че поразсъблечена служителка на Хю Хефнър е в състояние да ме убеди в какво ли не. Слава Богу виртуалната среда изчиства голяма част от обстоятелствата , които могат да замъглят обективното възприятие. Васко може да е жена , мъж , грозен , красив , висок , нисък , честен , лъжец , благороден , низък... Може , обаче аз не знам какъв точно е в действителност. Ето защо Васко го възприемам като осведомителна агенция , която излъчва свои бюлетини и толкова. Истина е , че с времето се получава някаква виртуална представа за събеседника , но аз не и се доверявам много , защото като гледам колко се разминават опитите за психоанализа които са ми правили , с действителността , ясно е , че и онова което е моя представа за другите е също толкова далеч от истината. В крайна сметка човек може да се стреми поне да не изпада в крайни афектни състояния при възприемането на говорещите. За Ви Ще продължа малко темата за моралните принципи и способността ни да ги превръщаме в собствена житейска философия. В едно свое разсъждение Имануел Кант извежда твърдението , че следва вярата да се основава на моралността , а не моралността да се основава на вярата. За пример на своето твърдение Кант дава библейския герой Йов. (Йов е бил най-праведния измежду праведните сред хората и за да провери вярата му , Бог го изпитва , предавайки го в ръцете на Сатанаил. Вярата на Йов устоява , въпреки злото което му се стоварва.) В момент на най-голямото злочестие при Йов идват негови приятели , за да го успокояват. Те твърдят , че злото което му се случва е справедливо , защото Бог е справедлив. Йов от своя страна е убеден , че съвестта му е неопетнена и че злото го е сполетяло не защото Бог е справедлив (и му е отдал възмездие) , а защото Бог така иска. В крайна сметка Йов е реабилитиран и отново придобива заслужена чест. Защо? Защото е заменил религиозното лицемерие с откровеност. Защото е основал своята вяра на личния си морал. Ако понякога си позволявам да репликирам "вярващите братя" , то е именно заради това. Защото лесно е да вярваш от страх пред Бога и този ти страх да съгражда личния ти морал. Само когато моралната норма е същинска потребност на съвестта , тогава само тя е достойна за уважение. Другото е чиста проба лицемерие. За Му Не Му , не е така. Точно тази ми позиция не е свиване. Тя е акт на осъзнаване на предварителната обреченост , на подобно начинание. Чрез менторски внушения не искам да влияя никому. Ако онзи комуто отправя подобно послание не е достигнал (или не се е снижил до) моето ниво на разбиране , той ще си остане безчувствен към думите ми. Те дори ще го подразнят , а не това е целта ми. Ако ме е надскочил , пак ще остане безчувствен към тях. А ако трептим по един и същ начин , пак няма нужда да си отправяме лични послания. Не ми се търчи след всеки който мисли различно от мен , само за да го убедя , че е неправ. Това освен , че е отчайващо безсмислено не ми е и потребност. В крайна сметка не искам да накарам другите да мислят като мен , а искам да разбера аз как мисля и в какво вярвам. Другите са средство , не са цел. Предполагам , че звуча егоистично , но поне съм откровен. Но дори и да ми беше поискал някой съвет в какво да вярва , пак щях да замълча. Или е по-добре да го излъжа нещо... С уважение! Никой P.S. Ако си спестим личните квалификации , думите ще бъдат далеч по-чуваеми. Дали някой е много умен или много глупав , едва ли е интересно комуто и да било.

И като се замислиш, сякаш си сигурен, че не си това за което те смятат ... ама нали в нищо не си сигурен ? Значи може да е право Мулето ... евентуално...

Ако един камък мисли себе си за дърво , а аз гледам на него като на въздух , кой от всичките е прав? Никой

Сус сигурност ти не си...Никой, помниш ли какво ти казах в "Религия" ( май беше там )?...Абе човек, чета произведенията ти и се смея и се чудя: "Бре, как е могъл този никой така да се обърка?", и май се досещам...Избрало е момчето ник, който хич, ама хич не е за него все оше. Как "никой" ако наистина е никой може да е толкова объркан, напрегнат или уплашен? Никой, приателю, казах ти нещо и пак ще го повторя - не мисли толкова, спри се малко, спри да четеш, спри да се чудиш, спри да търсиш...СПРИ...ако имаще как и с по-големи букви бих го написъл ( макар, че не размерът на буквите е от значение ). Стига си се лутал в този безкраен лабиринт от чужди идеи и понятия, които даже не ти "лепят", стига с това затлачване...Вярвай ми, ако продължаваш в същият дух ще сринеш мозъка си в лошият смисъл на думата ( не и егото ), ще изгърмиш...Търси отговорът в себе си - кое те кара да се чувстваш объркан, откъде се взема този шибан страх, кой кара хората да се чувстват напрегнати...кое е това дето те яде непрестанно - в главата ти е братко само там ще да е... ( ти ако искаш го търси другаде )... Тези огромни фермани дето ги пишеш имат за цел само едно - да ни покажат колко много знаеш. Защо ти е притрябвало другите да се шашкат от знанията ти, щом ти нямаш никаква практическа полза от тях? На кого искаш да се докажеш? По-точно пред кого ( или коя ) си пропуснал да се докажеш някога и сега се стремиш да наваксаш тук? Разбираш ли, че думите ти са пропити от знания, но чужди знания, в тях няма живот, издават само високопарност, но са лишени от жизненост и сила, защото идват от твоят УМ, а не от СЪРЦЕТО ти... Прощавай ако нещо...но нали знаеш, лошо няма, дано и да го усетиш... Поздрави от Белия, който и тук цъфна...

Никой, има едно такова житейско разбиране: животът се състои от различни и отделени един от друг моменти и твоята задача е да разбереш във всеки един момент какво точно се иска от тебе..... Щастието се крие именно в това - в определения момент да действаш така, както моментът изисква от тебе да действаш. Всичко останало е напреки волята на живота и съответно ти носи объркване и нещастие. Търсенето на истината в мислите на другите(живи и мъртви) рядко води до постигането на горното защото се отнася за техните житейски моменти. Понякога нечий житейски момент е подобен на твоя житейски момент и тогава нечия истина ти помага да се почустваш по-добре за момента(но само в този момент). Всъщност от всичко казано до тук може да се направи следния извод: всички твърдения са относителни и са вярни донякъде в определен момент на времето и пространството. Следователно нещастието на повечето хора произлиза от факта, че не могат правилно да преценят момента и възприемат идея, която е несъвместима с текущите обстоятелства. Безпътицата и невярването в нищо също е вид вяра и ако не е удачна за момента ти носи само нещастие.... Какво е мнението ти горните твърдения?

"Щастието се крие именно в това - в определения момент да действаш така, както моментът изисква от тебе да действаш. " С други думи , безопасното шофиране освен на всичко друго , се дължи и на доброто познаване на правилата на уличното движение. И ти ми казваш , че подобни правила не могат да бъдат търсени в живота и делата на мъртвите или живите други . Нека разграничим нещата. Що се касае до простото битие , не бих се съгласил. Не е нужно да се преоткрива каквото и да било от вече съществуващото. Прекалено много ресурс ще се разпилее в безплодни преповтаряния. Очевидно в тази посока е полезно да се познава опита на миналото и да се използва. Противното би означавало двамата с теб да водехме този диалог в пещерата , наметнати с бизонски кожи. По малко по-различен начин стоят нещата , що се касае до опитите на човешкия ум да обясни Всемира. Очевидно простото издирване на истината из миналото , няма да даде някакъв готов резултат. Преоткриването на миналото обаче не е с цел да бъде извлечена готова формула за познанието. Много е вероятно там - в миналото - такава формула действително да не се крие. В миналото обаче е извървения път. Там е всяко едно пристанище на човешката мисъл , от където е събирана късче по късче мозайката на познанието. Всъщност безкрайната мозайка на познанието. В това минало има шедьоври на човешкия ум , които могат да бъдат безценен генератор на собствените ни мисловни стремления. Миналото е онази писта , която дава възможност на човешкия ум да се рее все по-високо в необята на познанието. Нищо , че винаги ще се намерят скептици , които ще тръбят , че няма смисъл в търсенето на нещо , което не съществува. Дори обаче да няма начин истинното разбиране за Всемира да бъде достигнато , стремежът към това не бива да умира. Това е единственото което в крайна сметка е крепяло човешката цивилизация жива. Що се касае до щастието , не мисля , че за него може да се напише много. Боеций казва , че стремеж на всяко живо същество е блаженството , но аз не съм убеден , че има някакъв обективен закон , който да постановява , че смисъл на човешкия живот е щастието. В този аспект , бих направил разлика между стремеж и смисъл. Не е задължително да има съвпадение между двете. Но съм съгласен , че ако избраната от теб житейска философия не ти носи щастие (или поне онова което си рпедставяш , че щастието е) , не е много забавно. Тогава можеш да направиш две неща - сменяй си или философията или представата за щастие , докато се получи. С уважение! Никой P.S. Има и друго. Нещата не са натоварени с някакво качество. Правим го сами. Не те обижда или не те прави нещастен онова което е извън теб , а онова което е в теб.

Ако с Му си разпределите денонощието на смени , ще мога да имам под ръка качествен морален императив във всеки един миг , когато това ми е потребно. А видно стана , че това ми е постоянна потребност. Благодаря ви момчета! С уважение! Никой

Kolko mnogo dumi... kato edno smetishte. Hora ne pravete samo otpaduci!!! Suzdavaite!oturvete se ot shlakata i lustrosanite gluposti za da ne izhvurliate postoianno bokluci ot ustata si...

Както искаш Никой. Насила нищо не става....а и никой не те кара да правиш нищо на сила. Смятам, че Ника, който ползуваш...не е за теб....споделям го така, без заяждане...и без обида. Не си дорасъл за този ник...той ти седи, като бомбе на главата на бебе. От там тръгна и до там се връщаме.... Опитай се ..ако усетиш нещо вярно в това, което Мулето ти пише, да си смениш ника. Този ник е лъжовен...... Няма смисъл да хабим пространство.....

Муле, стига бе! Остави Никой и ника му! Какво си се заял? Като няма за какво, та за никове!

Да, без съмнение знанието се трупа и ние стоим върху вече натрупаното. Казаното от мене по-горе не го отрича. Но не винаги знанията от миналото носят някаква полза. Често носят и вреда на ползващия ги. Ако например(нека продължа твоята аналогия) спазваш правилата за уличното движение на Англия в България представи си какво ще стане... Всъщност основната ми идея е, че универсално знание няма, нито пък всички знания водят до развитие и напредък. Както всичко останало и те са относителни и ако не го осъзнаеш, ще страдаш. Пък за щастието - не знам, може би това е моркова, а страданието е тоягата. Тези две неща ни показват правилния път. :-)

Муле, мисля, че този ник не е за тебе. Не можеш да изпълниш със съдържание думата "муле". Не си дорасал за това. Мулетата не пишат в интернет. Нито пък ги интересуват проблемите на хората. Нито пък се заяждат с хората. Трябва още много тръни да изпасеш, че да се издигнеш дотам...явно.