Групов портрет

Няма никой никого да слуша - всеки сам на себе си ще си говори. И ще се отпускаме, съвсем ще се отпускаме. Шествието в кръг ще продължава до момента, до момента в който всичките усетим, че не са ни нужни вече думите и че не мислим двойствено, и че мислите не ни измъчват, че са ни достатъчни две, три желания. И тогава ще ми стигне, ако ти ми кажеш: бу-бу-бу... И тогава ще ти стигне, ако аз ти кажа: ву-ву-ву... А едно мучене на щастлива крава най-добре ще изрази това, к о е т о двадесет и толко века ни вълнува Снимката е старичка (1968, "Адаптация", откъс) но фотографът е добър (Константин Павлов). Познахте ли се?

Ами аз лично да (в лицето на кравата). Никой

ха ха ха ..... сладко е! ....... ...... то си е казано, а ние пренаписваме историята ..... ...... всичко се повтаря, ама аз си го изживявам за пръв и последен път тук и сега!

И се виждам, и не. Всъщност ... без думи.

(Към Scapegoat - най-мъдрият сред мъдрите!) ... теб лично те познах още в първата строфа! вероятно става дума за автопортрет...

ааа, искаш да кажеш че "кой каквото вика в устата си го тика" добър аргумент! назад към детската градина! бу-бу-бу ву-ву-ву

i kravata mu4i shtastlivo.......zashto na shestvieto sloji krai.....