В гостях у Славы Сэ

Я сейчас дружу с одной девушкой, в трезвом виде она почти неприступна. У неё муж, дети, домашние животные в ассортименте. Всё невероятно запутано. Аппендицит, опять же. Но однажды опоил её, и до утра шептал в ухо непристойности, вплоть до Мандельштама. Последнего она мне потом простила. Отличная девушка, глаза Анжелины Джоли, фигура Скарлет Йохансон.
И у неё большой такой плюс, она не знает, что я блоггер.
Так вот.
Её подруга потом спросила, были ли у нас Отношения.
Девушка ответила «Почти нет».
А по-моему, «Почти да».
Просто девушке кажется, она почти устояла.
А я уверен, что почти победил. Чувствуете разницу?
Я – почти нет. А вы, видимо, почти да.
Не в силах больше отражать мою страсть, она предложила съездить понырять, на Крещение. Давай, говорит, очистимся. Сам я не сильно верующий мужчина, но когда фигура Скарлет Йохансон, купание хоть в вулкане выглядит интересной идеей.
Поехали в дальний монастырь, стояли службу. Креститься я стеснялся, сначала. Потом все вокруг так махали лапами, моя отстранённость стала подозрительной.
Сбоку старушка в чёрном торговала всякими волшебными пустякам. Ей сунули записку, она прочла и зашипела, громко:
– Какая я вам матушка Мария! Матушка Мария вон там (показала рукой на деревянную конструкцию в углу). Вот к ней и ступайте.
Так вот, эта матушка не-Мария, возилась, пыхтела, ничуть не стеснялась, и я тоже перестал. К концу уже бил поклоны, подпевал «Славим, Славим», и «Святый боже, святый крепкий». И даже посмотрел строго на одну тётку, которая считала, что поёт терцию, но сильно лажала.
Вообще, у Бога в этом храме всё отлично с иронией. Там все смешные и никого не лупят молнией. Даже меня, всю службу размышлявшего о мировой борьбе с аппендицитом.
Потом все мужики выстроились в очередь. Стало ясно, сейчас начнётся какой-нибудь торжественный обряд, например, обрезание. Мне не хотелось, я начал всем уступать дорогу. Но сзади так подпирали ободряюще, подумал, ну и ладно. Пройти обрезание на глазах у Скарлет Йохансон, это ли не счастье.
А это, оказалось, причастие. Мужики целовали икону и волосатые батюшкины пальцы. Ели булку. Я внимательно всё запомнил. Прицелился губами Иисусу в нарисованную ногу, промахнулся. Попал в ккую-то серебристую шишечку. Меня качнуло, ну. Для блоггера, только что избежавшего обрезания, это нормально. Батюшка посмотрел внимательно, но простил. Ткнул кулаком под нос, чтоб хоть этот поцелуй удался. В общем, всё хорошо.
И мы пошли купаться. Мальчики налево, девочки позже, может быть, если мальчики вернутся. Меня представили огромному такому Володе. Володя пообещал, что я никуда не сбегу. Господи, думаю, ладно в царевича, тут не стать бы горбунком, после процедуры.
Вообще-то, боялся другого.
Понимаете, если голого сантехника окатить водой на морозе, вряд ли он скажет вам малую Иисусову молитву. От его вскрика, скорей всего, завянут берёзы и заборам станет жарко и неудобно. Это рефлекс, мы не виноваты.
Проруби не было, повели к колодцу. Колодец в лесу. Темно. Снег и ёлки. Освещали путь мобильниками. В пути Володя рассказал, как однажды из ведра выпала ледяная глыба и это была настоящая опасность для здоровья.
Разгребли сугроб ботинками, натаскали воды. Минус двенадцать, ветер. Разделся, развесил свои всякие трусы на заборе. Всё в том порядке, в каком потом надевать. Чтоб после в беспамятстве не погибнуть, позорно путаясь головой в непонятных тряпках. Встал, перекрестился.
И тут Володя вылил первое ведро.
Ну что вам сказать.
Холодно – это слово из другого измерения. Здесь же просто гитлер капут и всё. Поскольку вы сейчас читаете глубоко духовный рассказ, я не могу выразиться точнее, извините.
Помню, воздух замёрз в груди. Ругаться стало нечем. Я показал Володе глазами, что давай второе.
Второе ведро показалось горячим. Организм сошёл с ума, рецепторы транслировали в мозг какие-то случайные числа.
- Господи Иисусе Христе, сыне божий, помилуй меня, грешного – вдруг сказал я на вдохе, совершенно искренне.
- Вот и хорошо – улыбнулся Володя. И вылил третье ведро. Даже уже как-то обыденно. И я пошёл, хрустя по снегу чужими молочными ногами. Одеваться. Помню лишь, носки смешно примёрзли к тапкам.
Девушка, меж тем, купаться передумала. Зато прогрела машину и ждала меня, я б сказал, даже с волнением. Такая хорошая. И фигура. И очень надеюсь, ей нравится мой Мандельштам.
Вот этот:
Нежнее нежного
Лицо твое,
Белее белого
Твоя рука,
От мира целого
Ты далека,
И все твое —
От неизбежного.
От неизбежного
Твоя печаль,
И пальцы рук
Неостывающих,
И тихий звук
Неунывающих
Речей,
И даль
Твоих очей.

Слава Сэ

Благодаря.
Май Ржевски ни светна на този брилянтен майстор на късия разказ.
Така и не се наканих да изчета наред всичките му публикувани за безплатно четене в нета. Но, от невръстните ми младежки времена, когато гълтах разказите на Михаил Зощенко като гурме бонбони, никой руски автор не ме е разсмивал така.

Май почина горкият човек.

От ковид е умрял човека.

Потърсих за да видя кой е този Манделщам от разказа и Гугъл освен биографична справка, ми даде пример и с няколко стиха, най-известният бил
"Смерт поета"
Смерть поэта — слава в гробу.
С пером, как венцом, расписан подъем,
Вонзается, как в страдальце, ввысь.
Сердца знакомых, как мрамор, мертвы.

Слава в гробу - тъжно и иронично.

По някое време, вероятно наистина след като Ржевски го е показал, съм натиснал следване във фейсбук и понякога получавам такива инжекции.

Харесва ми.

Точно на гости на автор е четенето на тowa. което е написал...


Аз за гостенка ще пиша:

"Над сънния Люлин, прибулен
с воала на здрач тъмносин,
безоблачен залез запали
сред своите тайнствени зали
пожар от злато и рубин.

И привечер летна наметна
пак с траурен плащ рамена,
градът приюти се в тъмата
и тънка позлата в стъклата
разля се на плахи петна..."

Голям.

[линк]



Само луди хора без морал допускат, че ще нападнем Украйна. 15.02.2022

Сетих се за едно мое - за тъщата и командировката. Чакай да го намеря.
...

Начи случката е истинска, аз нищо неистинско, никога не казвам. Тва ми е в кръвта и в кръвта на целия ни род. Опитвали сме се да лъжем, аз и дедите ми, много ни се е искало, но не можем, от устата ни не излиза. Тежка съдба много.
Случката е с един шеф на общинска фирма, няма да подсказвам кой е, понеже такт. В Пловдив. На водопровода шеф. И на канализацията. Повече не мога да кажа да не би да се сетите...
Човекът си организира командировка. Важна среща в Букурещ. Заминава сам, билетът за самолета три дена седи на масата в кухнята, само кучето не го е разгледало, жена му го изпраща на летището, сверка номер, полет, верно отива в Букурещ, няма грешка. В Букурещ, сещаш се вече, има среща с мацка с къса поличка, и от там къде да отидат възможно най- далече и най- на спокойствие? В Париж? Може, но кой не ходи в там, а българи вече навсякъде, братче, все има някой тъп познат, все нещо пречи на спокойствието и културния вкус... В Лисабон? Далечко е, но от друга страна пак си е Европа. Кофти, не става, сега куцо и сакато из Европа миткарства, ни паспорти, ни визи, разпусната работа... Бе, я най-добре в Китай. Хем далече, хем я види европеец, я не, какво остава за българин. Подготвил нещата нашият човек и наред с билета за Букурещ вече имал такъв и за Китай. Освен всичко тяхната работа нали най-вече си е в стаята в хотела… Хващат образите полета, лит, кац и бам- те ти небо, те ти звезди, те ти Китай. Глей и пей! На микрофона.
Обаче то минижупът си иска и разходка, тази работа също не е лесна. Не ще само в хотелската стая. Кой шти знае, сега, къде да водиш гадже в Китай, дай шсе водим с екскурзията. Аре на стената. Китай - китайска стена- пози, снимки, пък после ще ми благодариш. Качва се Марко Тотев на стената, мацето пърха щастливо и налита да го целува и точно там, на майна си, риш, Райна, на Китайската стена отгоре, точно насреща ококорена срещу него като в някакъв кошмарен сън се блещи… тъща му! От всичките милиарди на майката Земя, баш на жена му майката. Да и..!
Иде с някви нейни си високи гости, изпратили я по спешност от фирмата, за бавачка. Той не може да повярва на очите си, а по всичко личи че и тя не вярва на своите. За известно време. После проличава че е повярвала, хем как и проличава.
Тук завесата пада от такт и вродено благородство на автора.

Кво да ги праиш - китайци. Направили я дълга колкото си иска тая стена, а на ширина - нищо.

Вот мой обычный день: встал, оделся, сел писать, потерял сознание, разделся, лёг. Я с вечера отключаю рутер, плиту и холодильник. К концу работ мои галлюцинации реальней домочадцев, а глазные яблоки мутируют в глазные помидоры.

Зато режиссёр Андрейс Экис называет меня гением. Он говорит, диалоги потрясающи, а коллизии как наркотик. Он не мог оторваться, читал всю ночь.

Я прошу найти хотя бы один грешок, чтобы мне смотреться в зеркало, не вставая перед собой на колени.



Ох, само ме е яд, че целокупното клубарище не може да оцени текста в оригинал.
Темата, макар и чудничко литературна и забавна, от нямайкъде ще дойде малце елитарна и сегрегационна поради цитатите на небългарски език, който пък никой не е длъжен да владее на ниво четене с разбиране. Защото и през компютърния преводач вече не е същото - пробвах да видя как превежда художествените му текстове и се фанах за главата.

Само луди хора без морал допускат, че ще нападнем Украйна. 15.02.2022

Това се чете само в оригинал.
Иначе се губи и цвят, и вкус, и мирис.

И аз четох половината нощ и се кисках

Само луди хора без морал допускат, че ще нападнем Украйна. 15.02.2022

Мой кот боится меня потерять. Мы вместе ходим на кухню и обратно, смотрим телевизор. Мыться и писать в одиночку мне тоже запрещено. Он орёт на меня матом из-за двери.
Наверное, я в его глазах – потрясающая личность.

Маша повстречала хомяка. Одинокий, прекрасный как Джони Депп и такой же нужный в хозяйстве. Он переползал дорогу в опасном месте. Рост средний, шатен, глаза грустные, холост. Он явно пережил травлю, непонимание и планировал умчаться вдаль розовым пятнышком на скате грузовой покрышки. Но встретил Машу.



Само луди хора без морал допускат, че ще нападнем Украйна. 15.02.2022

"Моят котарак се страхува да ме изгуби. Ходим заедно до кухнята и обратно, заедно гледаме телевизия. Също ми е забранено да се мия и да пиша в уединение. Тогава ме псува на майка от другата страна на вратата.
Вероятно в неговите очи съм ужасна личност."

Да, човек добива впечатление.
Макар че според мен "потрясающая личность" е по-скоро "невероятна/удивителна личност", но не съм сигурна.

Предизвикателство за преводача.
Май не е издаван на български.

Само луди хора без морал допускат, че ще нападнем Украйна. 15.02.2022

Абе, щом не те изпуска от поглед и те псува на котешки, ако му затвориш вратата под носа, едва ли да си удивителна личност. По-скоро невъзможна, вбесяваща, неподдаваща се на възпитание и ни да живей с теб котарак, ни да те утрепе.


Мани, имала съм такива котунеци, еле пък едно конкретно. Не можех ни в тоалетна, ни в баня да се затворя, без да опищи орталъка. Чак зад завеската на душа се навираше, докато се къпя, сакън, да не се изпаря през отдушника.

Не, не, Слава е имал предвид, че котаракът му е изцяло запленен от него (защото как да не е, Слава е слънце) и заради това не го изпуска от поглед. Вика на майка пред банята, защото е отделен от такав удивителна личност, от възмущени как може да го игнорират, а не от друго.

Мой кот боится меня потерять. Мы вместе ходим на кухню и обратно, смотрим телевизор. Мыться и писать в одиночку мне тоже запрещено. Он орёт на меня матом из-за двери.
Наверное, я в его глазах – потрясающая личность.

Аз бих запазил думата. на български носи същата конотация.

"Навярно, в неговите очи аз съм потресаваща личност."



Потресаваща не знам, но много готина личност е бил. Това е със сигурност.

"Ох, само ме е яд, че целокупното клубарище не може да оцени текста в оригинал."

Вярно, случва ни се.
А като ти прочета ника виждам тази циганка:

[линк]

В превод: "Конят погина, умря, ...на арената- Да живее Победителя!"

Мнението е позиционирано и няма нищо общо!

na руски "потресаваща" се употребява често, не само в литературни писания))
на български, кой би казал, че се употребява дори и рядко??!

€

Това му е тъпото на художествения превод.

На български "потресаваща личност" е с две значения - едното е крайно негативно - някой, който е толкова отвратителен, че те хвърля в потрес. А другото е крайно позитивно - този човек е толкова невероятен, та чак потресаващ/ разтърсващ ме отвсякъде.

Ако го оставиш в буквален превод, един ще го разбере така, друг - иначе.
Затова, требе да се обособиш и да фърлиш боб какво казва авторът - дали се венцехвалебства посредством котарака си или внушава, че е вироглава и трудна за дресиране собственост на котарака си.

тук не се говори за това, ма таня...

но ако сравняваш Менделштам със Смирненски - греда!!

Нито като жизнена, нито творческа философия....

съвсем различни вселени

Смирненски е безкрайност!)

€

Моят руски е книжен. :-) Нито е уличен и значи да плувам в нюанси и зачения, нито оък е академичен - и енциклопедичен. Но много съм чел.
На база на толкова претенции, а не на повече, моето усещане е, че думата е по същия начин натоварена и ма руски, както и на български. Точно както казваш.
Така, поред мен, Слава успява да се самоиронизира (и да ни усмихне) на няколко нива. Едно със самомнението, че е обожествван от своя котарак, и две- че ще изхъмкаме с иринична подигравка на двоякото значение на "потресаващ".
...
Както всъщност праеим сега, ако се усещаш


Голям сладур, потресаващ просто.

Много ти разбира главата, копеле!

Ха сега преведи на някой руснак какво е казала авторката.