И като продължение

темата на NAVY с леко изместване фокуса към Близкия изток:
[линк]

"Доналд Тръмп положи огромни усилия, за да постигне споразумение в Близкия изток. В продължение на месеци неговият специален пратеник Стив Уиткоф и държавният секретар Марко Рубио обикаляха столиците на региона - от Тел Авив до Кайро и Доха - за да изгладят детайлите на бъдещия мир.

В един момент обаче преговорите буксуваха, а старите противоречия отново заплашиха да провалят процеса. Тогава Тръмп взе нещата в свои ръце. С присъщия си инстинкт на политик, който не чака, а диктува, той се намеси лично и показа, че остава незаобиколим фактор в Близкия изток - дори след години на американско отстъпление и дипломатическа ерозия в региона.

Мирът, който беше подписан под неговата егида, не е резултат от дълги преговори, а от едностранен натиск и изчерпване на алтернативите.

Израел не изпрати представител в Шарм ел-Шейх - ясен знак, че възприема примирието не като компромис, а като условие. И все пак това не омаловажава, а дори засилва дипломатическия успех на Тръмп - той постигна мир, без да моли за съгласие, като показа, че силата може да диктува стабилност, когато диалогът отдавна е изчерпан.

Решението на Бенямин Нетаняху да не присъства на мирната среща е акт на наранена гордост. Той вижда как кампанията в Газа, която трябваше да му донесе исторически триумф, завършва по чужд сценарий. Израел подписа споразумението в Йерусалим, а не в Египет - символичен отказ да легитимира ролята на посредниците. Мирът беше наложен, а не договорен. И колкото и да се опитва Тел Авив да запази достойнството си, фактът остава: Израел бе спрян не от Хамас, а от волята на Вашингтон.

Това обаче оставя отворена врата за Тел Авив да се откаже от споразумението - при желание винаги ще се намери повод.

Ясно е, че плановете на Нетаняху и неговото дясно правителство бяха различни, но днес Бецалел Смотрич и Итамар Бен-Гвир - "лошите момчета" в кабинета - не надигнаха глас срещу мира и дори се присъединиха към празненствата за освобождаването на заложниците. Това обаче не означава, че след няколко дни няма да говорят с друг тон. От друга страна, Нетаняху този път получи ясна подкрепа от опозицията - но готова ли е същата тази опозиция да го задържи на власт, ако мирът се окаже политически непопулярен?

Ситуацията превърна египетския президент Абдел Фатах ас-Сиси в лице на мира - парадоксално, като се има предвид, че у дома той управлява с твърда ръка и ограничаване на гражданските свободи. Но такава е логиката на Близкия изток - авторитарните лидери често се оказват най-ефективните посредници. Египет отново стана арбитърът, който държи ключа към преговорите, а Вашингтон го използва като стабилен партньор. Както някога Ануар Садат извади СССР от региона, така днес Сиси затвърди ролята на Кайро като център на близкоизточната дипломация.

Фактът, че в Шарм ел-Шейх нямаше руски представител, е повече от символичен. Това е вторият "Кемп Дейвид" за Москва - нов шамар, 46 години след първия. През 1979 г. Египет и Израел подписаха мира си под егидата на Джими Картър, с което Съветският съюз бе окончателно изтласкан от региона. Днес историята се повтаря: Русия отново е изолирана, без глас и без влияние, докато САЩ си възвръщат лидерството.

Междувременно временният успех на Кремъл в Сирия - представян като триумф на руската военна мощ - приключи с унижение.

Свалянето на Башар Асад и разпадането на неговия режим превърнаха някогашния "бастион на Москва" в огледало на собствената ѝ слабост. Остана ѝ само базата в Тартус, без стратегическа стойност и без политическо покритие. А отношенията с Рияд и Абу Даби, които доскоро осигуряваха финансова и дипломатическа възглавница на Кремъл, също може да се променят. След примирието в Газа и сближаването със САЩ, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства може да преразгледат подкрепата си за Москва - и тя да стане далеч по-скъпа за Кремъл, както в икономически, така и в политически смисъл.

На срещата в Анкъридж Доналд Тръмп подаде на руския президент Владимир Путин въже, с което да се измъкне от плаващите пясъци на войната в Украйна. Това бе приятелски жест, шанс за изход без унижение - за Русия, но и за света. Путин отказа. Воден от гордост и недоверие, той подцени човека, който диктува правилата. Днес резултатът е ясен: Русия губи позиции на всички фронтове - военни, дипломатически и икономически. Тръмп успя да я изолира не със санкции, а с геополитическа хладнокръвност, превръщайки я от фактор в наблюдател.

Дори палестинската администрация, по традиция гледаща към Москва, усеща, че този маршрут вече не води до нищо. Махмуд Абас е ходил неведнъж в Кремъл, но винаги се е връщал само с риторика и банални уверения в "подкрепа". Днес той вероятно си дава сметка, че съдбата на палестинския народ не се решава в Москва, а в Кайро, Доха и Вашингтон. Русия не може да предложи нищо освен думи, а светът вече се движи с друго темпо и под друг ритъм.

Новият баланс на силите е ясен: Вашингтон, Кайро и Йерусалим формират оста на новия близкоизточен ред, Тръмп възстанови пълния контрол над дипломатическата сцена. Във време, когато Европа изглежда нерешителна, а Русия - безсилна, Америка отново се върна в центъра на играта.

Изтласкана от Европа и Близкия изток, Москва се обръща към Азия, но този път не по избор, а от безизходица.

Проблемът е, че Азия вече има господар - и той се казва Си Дзинпин. Русия не е партньор, а второстепенен играч в китайската орбита - доставчик на енергия, суровини и дипломатическа подкрепа. Китай диктува темпото и параметрите на това "сътрудничество", държейки Москва зависима, но никога равнопоставена. По този начин така нареченият "път на Изток" се оказва път към зависимост - тих, но необратим.

Горещото политиеско лято, което завършва със срещата в Шам ел-Шейх, показа, че Русия вече не е фактор, а наблюдател. Тръмп не я победи с оръжие, а с геополитическа хладнокръвност. Мирът в Близкия изток се превърна в негов личен триумф, а за Кремъл - в поредното напомняне, че историята не чака изоставащите. Ако през 1979 г. Кемп Дейвид сложи край на съветското влияние в региона, то Шарм ел-Шейх бележи края на руското. Бележи и началото на нова ера, в която Америка отново диктува правилата, а останалите - само ги следват."

Ти питаеш съмнение към моите източници. Твоя воля...
На ти още един съмнителен източник. Полковник Жак Бо. Според него след освобождаването на заложниците, ще има няколко дни или седмици почивка и изтребването на палестинците ще се възобнови с пълна сила. Така че "мирът" на Тръмп е нещо ефимерно и нетрайно.

[линк]

Ще повдигна отново тази тема към Коледа и да видим какъв ще е резултатът.

Еврото започна като германска марка и завършва като гръцка драхма

юлиан марков - не бях го чувал тоя анализатор. но като му сканирах по диагонал писанието, си рекох още веднъж, че напълно правилно избягвам български анализатори /"анализатори"/. тоя пич е застинал на клишета от преди 3-4 години /леко разбъркани с някои пресни събития/, дето и в западната преса отдавна не ги използват.
ето, за разнообразие нещо от истински пропагандист, професионалист:

[линк]

един добър микс от 90% обективност и 10% wishful thinking /но поднесено и изразено на едно много добро, професионално ниво/.

кажи му северномакедонец вместо да го обиждаш

Свалянето на Башар Асад и разпадането на неговия режим превърнаха някогашния "бастион на Москва" в огледало на собствената слабост. Остана само базата в Тартус, без стратегическа стойност и без политическо покритие.

От днес:

"Действително имаме дългогодишни исторически отношения, които свързват Русия и Сирия", каза от своя страна Аш Шараа.
"Русия ни е помагала в различни области. Свързват ни и сериозни мостове на сътрудничество, включително и материално", отбеляза временният сирийски президент. "Бих искал да Ви благодаря за приема и за поканата да дойда (в Москва)", добави той.

"Уважаваме всички сключени по-рано договори между Москва и Дамаск, а също така се стремим да придадем нов характер на двустранните ни отношения", каза още Аш- Шараа.


Президентът Аш Шараа към Путин: Русия ще има водеща роля в развитието на Сирия

Еврото започна като германска марка и завършва като гръцка драхма

Дали ще има водеща роля Русия в развитието на Сирия е съмнително, но Шаара, търси международно утвърждаване и дипломатическия език, който използва, определено говори не малко за качествата на лидер, в който се изразяваше съмнение дори на тук във форума, доколкото си спомням.

Това нещо на Марков, бе публикувано и на друго място, не се сещам къде точно, но няколко часа преди постинга ти, ми бе попаднало.
Ще видим какво ще се случи в Будапеща.
За сега предположението ти, че Тръмп чрез томахавките по-скоро стряска руската страна, за да вземе да се дотътри на масата за преговори, изглежда вярно.

да, томахавките са поредната "празна заплаха" /явно ник патън уолш от сиенен, чете какво пишем във форума (с гугъл преводача или нещо подобно) и използва същите фрази /. иначе нещата започват да изглеждат все повече режисирани и хореографирани - явно текат разни скрити уговорки и планове между американците и руснаците /подобно на театъра, който американците и иранците спретнаха наскоро с техните "удари" и "контраудари"/. а в крайна сметка американците трябва да поддържат имидж и да показват някакво "проектиране на сила" поне в медийното пространство, даже когато достигнат лимита на лостовете си за влияние.
а самите томахавки са както се казва на английски - "too little too late". даже и да допуснем, че имат някакъв "стряскащ" ефект върху руснаците и ги докарат до масата за преговори, въпросът е, на тая маса какво ще се решава - харизването на 20% от украйна и замразяването на конфликта по линията на съприкосновение или връщането към границите от 2022 или 2014. щото вече и за нетренираното око е видно, че борбата е не за "победа", а просто да се спре патакламата.
иначе в днешния "анализ" от сиенен /от другия щатен пропагандист по украинските въпроси - матю чанс/, отново тръгнаха с тъпите клишета от сорта на гейм чейнджъри /един път да ги похвали човек и пак се излагат след това/:

[линк]

кажи му северномакедонец вместо да го обиждаш

Eкспертът Брандън Дж. Вайхерт (старши редактор по националната сигурност в The National Interest) пише за възможностите на Томахавките:

Може ли Русия да свали американските крилати ракети Томахоук?

Еврото започна като германска марка и завършва като гръцка драхма

В Сирия вече видяхме какво може руското ПВО срещу томахавките- не много. Ако добавим и дроновете, може да се окаже, че са безпомощни.

В Сирия видяхме какво могат Томахавките. Нищо особено. Успеваемост под 10%

Ако не вярваш, провери. Ето жокер:

[линк]

Еврото започна като германска марка и завършва като гръцка драхма

Чикиджията, 10 % ако ти ебат жената, как ще е? Само главата да и вкарат, добре ли ще е?
Същото е и с путлер. Той не е толко малоумен като тебе.

[линк]

материалче от по-рано днеска от бибиси. с гръмко заглавие нямащо нищо общо с написаното вътре /явно и бибисито са го ударили през просото/. анализаторът е от небезиствестния пропагандистки център RUSI

Томахавките могат да предложат стратегическо предимство на Украйна, обяснява експерт по отбраната

Джонатан Бийл
Кореспондент по отбраната

По отношение на военната мощ на Украйна, ракетите Tomahawk вероятно няма да променят много за разкъсаната от война страна, казва д-р Сидхарт Каушал, старши научен сътрудник в The Royal United Services Institute, базиран в Обединеното кралство мозъчен тръст за отбрана и сигурност.

„Способността да се поразяват цели в дълбочина може да бъде както военно, така и икономически разрушително, но в крайна сметка няма да промени фундаментално ситуацията на фронтовата линия“, казва Каушал.

Има ограничен брой наземни пускови установки за ракетите Tomahawk, а САЩ имат само малък брой ракети, които да предложат на Украйна, на първо място, защото вече са използвали стотици в Близкия изток, казва той.

И тъй като значителен брой ракети Tomahawk вероятно ще бъдат свалени, САЩ вероятно няма да дадат на Украйна най-новия вариант Block V поради риска от компромис, добавя Каушал.

Но в по-широк стратегически смисъл потенциалното придобиване на Томаховки от Украйна е по-вероятно да промени ситуацията, казва Каушал.

„Русия отдавна е гледала на наземните пускови установки „Томахоук“ близо до своите граници като на основна заплаха – нещо, което отчасти обяснява нейните дълбоко вкоренени резерви по отношение на противоракетната отбрана на НАТО“, добавя Каушал.

На всичкото отгоре Каушал казва: „Ако Русия гледа на украинското притежание на Tomahawk не през призмата на войната в Украйна сама по себе си, а по-скоро през призмата на по-широкия стратегически баланс.

„Те може да имат съвсем различно значение, тъй като Русия би ги гледала не като на малък украински арсенал, а като на преден елемент от много по-голям ударен капацитет на САЩ.

И това заплашва да тласне Русия към ескалиране на позицията й спрямо страните от НАТО.

кажи му северномакедонец вместо да го обиждаш

Доказваш, че си тъпо парче. Я си помисли, след томахавките (около стотина броя) Сирия падна ли? Дръжки. Дори и медиен ефект не се получи, щото беше ударено само едно укритие за самолет (което беше празно отгоре на това) и бензиностанция за самолетите.. Друго?

Еврото започна като германска марка и завършва като гръцка драхма

След снощното унижение на Зеленски, всякакви разговори какво могат томахавките са безпредметни. Язък за толкоз пушилка.

Еврото започна като германска марка и завършва като гръцка драхма

Пожелавам ти топъл прием в Белия дом на който американския президент да те "унижи" с фразата " Ти си силен лидер"! После, зарадван от отношението на американската администрация, да идеш втори път след няколко месеца и тогава вкупом американският презизент и ниговия вицепрезидент да те "уважат" с фразата "Ти нямаш ли поне малко благодарност"!

[линк]

"Окуражени от триумфа в Близкия изток, който спечели дори някои от съмняващите се в Доналд Тръмп, помощниците на Белия дом сега виждат президент, който несъмнено е на върха на успеха, но чийто оптимизъм е смекчен от историята му с непоколебим противник.

Източник от Белия дом, запознат с разговорите около срещата на президента с украинския президент Володимир Зеленски, каза, че Тръмп е в "амбициозно настроение“, въпреки че е реалист по отношение на плановете на Владимир Путин.


"Той чувства, че има инерция на своя страна да се справи с това, но знам, че е изключително разочарован от Путин, защото смята, че го излага на световната сцена. Той е още по-скептичен и готов да използва по-агресивни тактики, ако се наложи“, каза помощникът, описвайки позицията на Тръмп с Путин.

Тръмп разговаря с Путин в "продуктивен“ телефонен разговор вчера, който и двамата се споразумяха за нови мирни преговори в Унгария през следващите седмици, въпреки че датата не е потвърдена.

Залогът е невероятен, но прекратяването на огъня между Израел и Газа и последващата размяна на заложници ще бъдат лесна работа в сравнение с безмилостната и непредсказуемост на Путин, казват анализатори пред Daily Mail.

Путин командва ядрен арсенал, контролира енергийните доставки на Европа и не показва признаци на отстъпление след почти четири години мъчителна война в Украйна.

"Путин е мафиотски бос. Хамас са улични бандити“, каза Лен Ходорковски, бивш заместник-помощник държавен секретар.

"Путин е майстор манипулатор... бивш КГБ“, каза бивш висш служител по отбраната в администрацията на Байдън и добавя: "Той ясно заяви, че иска да продължи войната".

След хладния им сблъсък в Овалния кабинет през февруари, когато Тръмп и вицепрезидентът Джей Ди Ванс открито критикуваха Зеленски за това, което те нарекоха "липса на благодарност“, динамиката между американския президент и украинския му колега се размрази.
.
Тръмп премина от подход на неангажиране към Путин към по-твърда позиция, дори заявявайки, че Украйна може да си върне териториите, отнети от Русия. В публикация в Truth Social през септември той нарече Русия "хартиен тигър“ и за първи път я нарече агресор във войната.

Президентът Тръмп посрещна украинския президент Володимир Зеленски в Белия дом вчера, което отбеляза ясна промяна към укрепване на отношенията между САЩ и Украйна след месеци на натиск върху Киев да направи компромиси в конфликта си с Русия.

Съобщава се, че скорошен телефонен разговор между двамата лидери е включвал дискусии за потенциалния трансфер на далекобойни ракети "Томахоук“ в Киев, тема, която се очаква да бъде преразгледана по време на срещата им.

Според бившия високопоставен служител на Министерството на отбраната на Байдън, скорошната силна позиция на Тръмп в Газа означава, че тактиката му за оказване на силен натиск сега се приема много сериозно.

"Тръмп успя да окаже натиск върху Нетаняху“, каза служителят, посочвайки влиянието му в неотдавнашните преговори за прекратяване на огъня в Газа.

Висшият служител от администрацията на Байдън предупреди, че Украйна представлява съвсем различно предизвикателство, въпреки че Тръмп заяви тази седмица, че това е война, която Путин е трябвало да спечели за една седмица.

"Няма нито една способност, която да промени динамиката на бойното поле“, каза официалният представител, отбелязвайки, че дори усъвършенствани системи като ракетите "Томахоук“ няма да представляват панацея. "Войната ще приключи на масата за преговори".

Русия има огромна армия и огромни бойни ресурси. Но като цяло се смята, че нейните технологии са далеч по-лоши от западните оръжия, които нахлуха в Украйна благодарение на Съединените щати.

Джон Ситилидес, старши сътрудник по националната сигурност в Института за изследвания на външната политика, отбеляза, че Русия напредва военната си кампания с поразителни темпове, за разлика от Хамас, чиито военни възможности са намалели – особено след като основният му поддръжник, Иран, е значително отслабен.

"Русия продължава да произвежда артилерийски снаряди и усъвършенствани дронове с изумителна скорост, далеч надминаваща производството на Украйна или дори НАТО".

Ситилидес, бивш консултант в Държавния департамент, казва, че успехът на Тръмп в Близкия изток е оставил Путин по-изолиран дипломатически.

Путин разчиташе на връзките си с вече отслабените Иран и Сирия и отчужди Израел, като се обедини с пропалестинските сили. "Почти всички негови партньори в Близкия изток са на грешната страна на историческото мирно споразумение“, каза Ситилидес.

Той предупреди, че е малко вероятно Путин да се ангажира с истински мирни преговори, освен ако не бъдат направени големи отстъпки, като например отстъпване на Крим, източноукраински територии и изключване на Украйна от НАТО.

Междувременно бивш служител по отбраната на Байдън отбеляза, че прозорецът за мир може да се затваря и за двете страни, тъй като администрацията на Байдън е дала приоритет на максимизирането на влиянието на Украйна преди преговорите.

Въпреки това източникът твърди, че Белият дом може да си вземе ключов урок от неотдавнашния пробив на Тръмп в Близкия изток: "Приятелите и съюзниците имат значение... Когато целият регион се обърне срещу вас, това е невероятно мощно. Да стоиш рамо до рамо с повече хора е невероятно послание към агресора".

Пожелавам ти топъл прием в Белия дом на който американския президент да те "унижи" с фразата " Ти си силен лидер"!

Унижението започна още на летището във военната база. Посрещнаха го нула америкнаски официални лица. За да се скрие този гаф, като "посрещачи" се наредиха украинските лица пристигнали да подготвят почвата (началник президентския офис и министър-председателката), както и пилотите на самолета (не забелязах дали имаше и стюардеси). Зеленски закъсня с половин час (защо ли?). И като черешката на тортата министърът на войната се появи с вратовръзка с цветовете на руския флаг:

[линк]

След срещата Тръмп излетя за имението си за да играе голф.

Еврото започна като германска марка и завършва като гръцка драхма

Добре известни факти, както и това, че двамата президенти имаха достатъчно много разговори тет а тет, след първия особен през февруари във Вашигтон.
Царе сте в извъртането на абсолютно всичко ти и подобните ти, но гледайте какви ще ги забърка идолът ви, защото този, който непрекъснато настъпва мотиката от уливане с власт и поставянето на рекорди в задържането и, едва ли ще може да си намери достойнството и честта по начин, който да остави у света усещането, че все още е нормален, интелигентен и човек, който го еня за хората, родината и мира на този свят.

завърши поредното действие от спектакъла, зеленски и компания видимо не бяха в течение на сценария.
сега да видим как ще продължат нещата след "съмита" в будапеща - ето един примерен оптимистичен сценарий за спиране на войната до няколко месеца.
среща путин-тръмп някъде към края на месеца - на самия съмит се обявява примирие във въздуха и по вода, примерно към средата на ноември /преди това двете страни разбомбват здраво колкото могат повече/. след това се обявява подготовка за спиране на сраженията и по суша, с очакван хоризонт около коледа - нова година. междувременно, фронта се "поизправя" малко на няколко места и руснаците вземат две-три градчета /сумарно няколко стотин кв. км./
останалите 4-5 хил кв.км. от донбас /които ако се сдадат биха коствали живота на зеленски/, стават в основата на редица отстъпки към руската страна, като например обща декларация на нато за спиране на разширяването на изток /или поне едностранна американска такава/, едностранно признаване от сащ на крим и евентуално донбас за руски, бързо падане на санкциите и подобни.
евентуално ще има уговаряне на известно намаляване на числеността на украинската армия, но това ще е поетапно и след примерно 5 години ще се цели за нещо около 300-350 хил /което хем би осигурила достатъчно боеспособност, хем не би товарило излишно европейския данъкоплатец/.
1ви януари 2026 - теглят чертата по линията на съприкосновение и оръдията млъкват. the end.

кажи му северномакедонец вместо да го обиждаш

Кирил Дмитриев хвърля морковчето: Свързването на Париж с Ню-Йорк с железопътна линия (само трябва да се прокопае тунел под Беринговия проток и изграждането на 5-6 хил. нови ж. п. линии). Руските ТГ канали са скептични към тази идея и се питат защо да се прави това?

[линк]

Еврото започна като германска марка и завършва като гръцка драхма