Съединението!
31 отговора
0 прегледа
Съединението!
Честит празник братя и сестри - българи от Севера и Юга, от Изтока и Запада!
Е, чаках секаквите му там катадневни политикане, патриоте и прочее клубни сеирджие да пуснат поздравителната тема, ама като не би, та аз я пунАх!
И си рекох, че нямада е лошо да съединя Съединението с една любовна история от онова време, щот тя си е поначало съединена, но позабравена и малко тъжна...
Великите любовни истории: Чардафон Велики и Недялка Шилева
Любовната история на Съединението.
В стихията на едно паметно народно дело се ражда споделената, но трагична любовна история на Чардафон Велики и Недялка Шилева.
Той е Продан Тишков, по-известен като Чардафон Велики. Жената до него, или по-правилно казано „момичето до него”, е 18-годишната учителка Недялка Шилева, която носила байряка на българското Съединение рамо до рамо с 326 мъже. Тя остава в историята като Горноконарската Райна Княгиня.
През лятото на 1885 година започва любовният роман на Съединението, когато Продан Тишков – Чардафон Велики, среща Недялка Шилева – племенницата на един от водачите на съзаклятниците в село Голямо Конаре. 18-годишната девойка е ученичка в прочутата пловдивска гимназия и е една от най-образованите жени в региона по онова време.
Продан я моли да ушие знамето на Голямоконарската чета и тя настоява да вземе по-активно участие в делото.
По времето на Съединението те са годеници. След което встъпват в брак", казва Стефан Шивачев, директор на Регионален исторически музей-Пловдив. Недялка Шилева остава в историята като девойката в четническа униформа, която наравно с мъжете съпровожда арестувания генерал-губернатор.
След Съединението двамата млади се оказват във водовъртежа на внезапно споходила ги слава като символи на успялата българска революция. Наричат ги голямоконарските Бенковски и Райна Княгиня. Според някои историци това е донякъде незаслужено, въпреки безспорното им участие в голямоконарската чета.
След Съединението живота на Недялка, продължава по старому. През същата 1885 година тя се омъжва в Казанлък за Продан Тишков Проданов. Раждат им се две деца – Свобода и Любен. Техният брак продължава едва десетина години, като през 1895 година двамата с Чардафон са вече разделени без да оставят други наследници.
Щастието им се оказва кратко. Уволняват Чардафон заради дългове към военното поделение, към което служи. Започват да го преследват и той напуска семейството си. Недялка още го обича, но той остава леден пред нежните писма, който тя му пише.
Уволненият майор се завръща в родното си Габрово и се затваря в дома си. Често преживява нервни кризи и те са причината да си отиде млад – едва на 46 години. Недялка го надживява с повече от половин век.
През следващите години Шилева продължава да учителства. Учителка е в Пловдив, Ямбол и София. От 1923 г. до смъртта си, тя живее в София. Сама отгледа децата си. Когато България става царство вече е една от най-уважаваните учителки. Няма други наследници, но като благородна българка от старо време оставя софийския си дом за нуждите на студенти от голямо Конаре.
Впечатления за нейната личност може да получим от разказа на един неин бивш ученик от София, който споделя: „Ние я познавахме като г-жа Чардафонова, а някои скришом й казваха Чардафонката… Тя не се уплашваше от нищо, беше твърда жена. Знаехме, че ни обича, но не беше щедра на ласки, рядко се усмихваше, понякога дърпаше ушите на някого, друг път дори ни попляскваше…”
По-късно ще преименуват родното й село Съединение.
Е, чаках секаквите му там катадневни политикане, патриоте и прочее клубни сеирджие да пуснат поздравителната тема, ама като не би, та аз я пунАх!
И си рекох, че нямада е лошо да съединя Съединението с една любовна история от онова време, щот тя си е поначало съединена, но позабравена и малко тъжна...
Великите любовни истории: Чардафон Велики и Недялка Шилева
Любовната история на Съединението.
В стихията на едно паметно народно дело се ражда споделената, но трагична любовна история на Чардафон Велики и Недялка Шилева.
Той е Продан Тишков, по-известен като Чардафон Велики. Жената до него, или по-правилно казано „момичето до него”, е 18-годишната учителка Недялка Шилева, която носила байряка на българското Съединение рамо до рамо с 326 мъже. Тя остава в историята като Горноконарската Райна Княгиня.
През лятото на 1885 година започва любовният роман на Съединението, когато Продан Тишков – Чардафон Велики, среща Недялка Шилева – племенницата на един от водачите на съзаклятниците в село Голямо Конаре. 18-годишната девойка е ученичка в прочутата пловдивска гимназия и е една от най-образованите жени в региона по онова време.
Продан я моли да ушие знамето на Голямоконарската чета и тя настоява да вземе по-активно участие в делото.
По времето на Съединението те са годеници. След което встъпват в брак", казва Стефан Шивачев, директор на Регионален исторически музей-Пловдив. Недялка Шилева остава в историята като девойката в четническа униформа, която наравно с мъжете съпровожда арестувания генерал-губернатор.
След Съединението двамата млади се оказват във водовъртежа на внезапно споходила ги слава като символи на успялата българска революция. Наричат ги голямоконарските Бенковски и Райна Княгиня. Според някои историци това е донякъде незаслужено, въпреки безспорното им участие в голямоконарската чета.
След Съединението живота на Недялка, продължава по старому. През същата 1885 година тя се омъжва в Казанлък за Продан Тишков Проданов. Раждат им се две деца – Свобода и Любен. Техният брак продължава едва десетина години, като през 1895 година двамата с Чардафон са вече разделени без да оставят други наследници.
Щастието им се оказва кратко. Уволняват Чардафон заради дългове към военното поделение, към което служи. Започват да го преследват и той напуска семейството си. Недялка още го обича, но той остава леден пред нежните писма, който тя му пише.
Уволненият майор се завръща в родното си Габрово и се затваря в дома си. Често преживява нервни кризи и те са причината да си отиде млад – едва на 46 години. Недялка го надживява с повече от половин век.
През следващите години Шилева продължава да учителства. Учителка е в Пловдив, Ямбол и София. От 1923 г. до смъртта си, тя живее в София. Сама отгледа децата си. Когато България става царство вече е една от най-уважаваните учителки. Няма други наследници, но като благородна българка от старо време оставя софийския си дом за нуждите на студенти от голямо Конаре.
Впечатления за нейната личност може да получим от разказа на един неин бивш ученик от София, който споделя: „Ние я познавахме като г-жа Чардафонова, а някои скришом й казваха Чардафонката… Тя не се уплашваше от нищо, беше твърда жена. Знаехме, че ни обича, но не беше щедра на ласки, рядко се усмихваше, понякога дърпаше ушите на някого, друг път дори ни попляскваше…”
По-късно ще преименуват родното й село Съединение.
Редактирано от MilaO6 на
в отговор на Green Light
#13
Re: Съединението!
Честит празник и следпразник!
Наистина, много светъл, наш си, български празник. И аз много го харесвам с всяка измината година все повече:-))
Как няма да ми харесва, като сме показали среден пръст на всичките му там най-велики и по-малко велики сили и сме се захванали, та сме си свършили сами работата, според поговорката "На вълка вратът му е дебел, щото сам си върши работата."
Освен, че си е наш си, български празник, щото сами сме се запретнали да се съединим, това е един от многото ни актове, в които сме намирали вътрешни сили да преодолеем разединението, за което смятаме, че едва ли не ни е втора природа и при минимални или малки шансове за победа, да успеем да обърнем нещата в наша полза недвусмислено и категорично. Имаме и други подобни примери в историята си, всеки от които заслужава особено внимание, защото точно в тях се крие скрития ни ресурс да постигаме резултати, да консолидираме скрити и потиснати резерви и сили и да се изправяме всеки пък, когато историческата съдба, или външни врагове, или ние сами се дикредитираме и си правим прословутото българско "сепуко", когато инатливо вървим срещу самите себе си, гаче ли сме си изгубили инстинкта за самосъхранение.
За пореден път гледам "Съдията" от 1986г. за събитията от 1884г., непосредствено предхождащи Съединението от 1885г. в родната ми Добруджа. Тука явно няма да мога да се въздържа да намеся в подобна тема с претенция за искрено родолюбие и малко киноведски щрихи:-)))
Този филм се смята за първият български уестърн, който си заслужава да бъде изучаван от българската кинематография. След това има и други български опити в този жанр, а вероятно и преди това има такива, но за този добре си спомням, че беше рекламиран именно по този начин. Като оставим настрана типичните и специфични уестърнски похвати и трикове, малко трудно ще е за неподготвен и небългарски зрител да се ориентира, че става въпрос за събития, които предшестват и са фон на Съединението, още повече, че са далеч на север от истинските събития около и в Пловдив, довели до съединението на Княжеството с Изт. Румелия.
Обаче са свързани. Много автентична е обстановката по това време в цяла провинциална България извън големите градове - местни "банди" - как ли са ги наричали по това време - онбашии, нехранимайковци и главорези, делиорманлии и пр. покровителствани от някой местен чорбаджия - в случая едър собственик и търговец на земи и зърно, които раздават локално правосъдие в своя полза, а бандюгите им пазят гъзовете. Преобладаващото население тъне в бедност, мрак и безпомощност, въпреки опитите да се съхрани една много - как да го кажа - типично българска честност, почтеност, будност. Първообразът на закона, законовата власт и правораздавателните органи едва успяват да си прокарат път и да се установят като система, рамка и норма.
И понеже от доста време проучвам и се занимавам с архивни материали на Добруджа (Южна и Северна), мога да кажа, че наистина обстановката в този филм с голяма точност пресъздава атмосферата в Южна Добруджа и Делиормана, а и в останалите провинциални области през 80-те на по-миналия век или времето на Съединението.
Ние сме свикнали да си мислим, че веднага след Освобождението сме цъфнали и вързали едва ли не, пък то години наред след това почти никаква промяна не е могла да бъде усетена в затънтените места на България. После самото Съединение донася някаква радост, облекчение и надежда в Южна България и разбира се, има голямо историчско и териториално значение в перспектива за България, но да не се заблуждаваме какво е царяло по малките провинциални градчета и села дълго време след Освобождението, Съединението и Независимостта...
Съединението е ценно и с това, че съдържа голям емоционален и енегриен заряд и потенциал за нашия позагубил силата си дух, който все още не е напълно осъзнат.
Наистина, много светъл, наш си, български празник. И аз много го харесвам с всяка измината година все повече:-))
Как няма да ми харесва, като сме показали среден пръст на всичките му там най-велики и по-малко велики сили и сме се захванали, та сме си свършили сами работата, според поговорката "На вълка вратът му е дебел, щото сам си върши работата."
Освен, че си е наш си, български празник, щото сами сме се запретнали да се съединим, това е един от многото ни актове, в които сме намирали вътрешни сили да преодолеем разединението, за което смятаме, че едва ли не ни е втора природа и при минимални или малки шансове за победа, да успеем да обърнем нещата в наша полза недвусмислено и категорично. Имаме и други подобни примери в историята си, всеки от които заслужава особено внимание, защото точно в тях се крие скрития ни ресурс да постигаме резултати, да консолидираме скрити и потиснати резерви и сили и да се изправяме всеки пък, когато историческата съдба, или външни врагове, или ние сами се дикредитираме и си правим прословутото българско "сепуко", когато инатливо вървим срещу самите себе си, гаче ли сме си изгубили инстинкта за самосъхранение.
За пореден път гледам "Съдията" от 1986г. за събитията от 1884г., непосредствено предхождащи Съединението от 1885г. в родната ми Добруджа. Тука явно няма да мога да се въздържа да намеся в подобна тема с претенция за искрено родолюбие и малко киноведски щрихи:-)))
Този филм се смята за първият български уестърн, който си заслужава да бъде изучаван от българската кинематография. След това има и други български опити в този жанр, а вероятно и преди това има такива, но за този добре си спомням, че беше рекламиран именно по този начин. Като оставим настрана типичните и специфични уестърнски похвати и трикове, малко трудно ще е за неподготвен и небългарски зрител да се ориентира, че става въпрос за събития, които предшестват и са фон на Съединението, още повече, че са далеч на север от истинските събития около и в Пловдив, довели до съединението на Княжеството с Изт. Румелия.
Обаче са свързани. Много автентична е обстановката по това време в цяла провинциална България извън големите градове - местни "банди" - как ли са ги наричали по това време - онбашии, нехранимайковци и главорези, делиорманлии и пр. покровителствани от някой местен чорбаджия - в случая едър собственик и търговец на земи и зърно, които раздават локално правосъдие в своя полза, а бандюгите им пазят гъзовете. Преобладаващото население тъне в бедност, мрак и безпомощност, въпреки опитите да се съхрани една много - как да го кажа - типично българска честност, почтеност, будност. Първообразът на закона, законовата власт и правораздавателните органи едва успяват да си прокарат път и да се установят като система, рамка и норма.
И понеже от доста време проучвам и се занимавам с архивни материали на Добруджа (Южна и Северна), мога да кажа, че наистина обстановката в този филм с голяма точност пресъздава атмосферата в Южна Добруджа и Делиормана, а и в останалите провинциални области през 80-те на по-миналия век или времето на Съединението.
Ние сме свикнали да си мислим, че веднага след Освобождението сме цъфнали и вързали едва ли не, пък то години наред след това почти никаква промяна не е могла да бъде усетена в затънтените места на България. После самото Съединение донася някаква радост, облекчение и надежда в Южна България и разбира се, има голямо историчско и териториално значение в перспектива за България, но да не се заблуждаваме какво е царяло по малките провинциални градчета и села дълго време след Освобождението, Съединението и Независимостта...
Съединението е ценно и с това, че съдържа голям емоционален и енегриен заряд и потенциал за нашия позагубил силата си дух, който все още не е напълно осъзнат.
Редактирано от MilaO6 на
в отговор на Metropolis
#15
Re: Честита Крайовската спогодба!
Благодаря!:-))))))
Това го приемам като специален поздрав за мен, нали съм добруджанка:-)) Още едно Съединение, за което по-малко се знае и говори!
От доста време се ровя в архивите от 1913-1916 и 1920-1940 за събитията в Южна Добруджа. Има много любопитни документи и материали за историческите събития преплетени с лични истории, съдби и личности. Малко се знае и малко е писано за конкретни събития от онова време и от тоя край. Затова всеки допълнителен щрих в исторически или литературен план е ценен и интересен:-)
Това го приемам като специален поздрав за мен, нали съм добруджанка:-)) Още едно Съединение, за което по-малко се знае и говори!
От доста време се ровя в архивите от 1913-1916 и 1920-1940 за събитията в Южна Добруджа. Има много любопитни документи и материали за историческите събития преплетени с лични истории, съдби и личности. Малко се знае и малко е писано за конкретни събития от онова време и от тоя край. Затова всеки допълнителен щрих в исторически или литературен план е ценен и интересен:-)
Редактирано от MilaO6 на
Re: Съединението!
Честит праник и на теб!
Как си, къде се губиш, не се засичаме често...
ПП
Тази година прекарах 10-ина дни на Златните. За учудване, не бях много раздразнена, както други години преди. Някои неща продължават да ме озадачават, но с времето се свиква... Най-хубавото ми се стори, че зеленината е все още запазена и изобилна и ми навява спомени от предишните "зелени Златни"
Как си, къде се губиш, не се засичаме често...
ПП
Тази година прекарах 10-ина дни на Златните. За учудване, не бях много раздразнена, както други години преди. Някои неща продължават да ме озадачават, но с времето се свиква... Най-хубавото ми се стори, че зеленината е все още запазена и изобилна и ми навява спомени от предишните "зелени Златни"
Re: Съединението!
Абе за 24-ти май има много кандидати да е техен.
А и за нас той е не баш емблема за автентичност.
Малко инфо:
"........
Според църковния календар денят на св. св. Кирил и Методий и славянска писменост, се чества на 11 май. След 1916 г., когато в България е въведен Григорианският календар, денят на св. св. Кирил и Методий, отбелязван от Българската православна църква на датата 11 май по църковния литургичен календар, се пада на 24 май по новия държавен календар, така тази дата добива по-голяма гражданственост.
Предците ни са започнали да отбелязват този празник преди повече от две столетия. Свидетелства за честването му са открити в арменска летопис, където се споменава за такова още на 22 май 1813 г. в Шумен. Може да се приеме, че датата в този извор е по т. нар. нов стил – Григорианския календар. Според сведенията, организатори на това честване през 1813 г. са били гагаузи от Шумен. Въпреки че някои научни текстове оспорват възможността такова празненство да се е провело точно в Шумен и толкова рано през ХІХ в.
За първи път на датата 11 май се организира празник през 1851 г. в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Пловдив, по инициатива на Найден Геров. Във възрожденските източници първите известия за честването на празника на Кирил и Методий на 11 май се срещат в „Христоматия славянского язъка“ от 1852 г. на Неофит Рилски.
Празникът започва редовно да се отбелязва в Шумен и Лом от 1860 г. насам, в Скопие – от 1862 г., във Варна – от 1863 г. По това време 11 май вече се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий, в София той е организиран за първи път от учителя Сава Филаретов.
За официален празник на Народна република България 24 май е обявен с решение на Деветото народно събрание на 30 март 1990 г., а от 15 ноември 1990 г. е официален празник и на вече преименуваната Република България.
На 9 декември 2020 г. празникът е официално преименуван след гласуване в Народното събрание от „Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост“ на сегашното „Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност“.
В някои православни държави паметта на братята се е отбелязвала не само на 24 май, но и поотделно в дните на тяхната смърт, на св. Кирил – на 14 февруари, а на св. Методий – на 6 април.
По повод празнуването на 1000-та годишнина от Моравската мисия на Кирил и Методий през 1863 г. Всеруският Синод взема решението да установи ежегодно 11 май като църковен празник на преподобните Кирил и Методий
През 1856 г. Йоаким Груев предлага денят на Кирил и Методий да бъде отбелязван като празник на българските ученици. А през 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на училищния химн с първия си стих „Върви, народе възродени“. Химнът е озаглавен „Химн на св. св. Кирил и Методий“ и включва 14 куплета. Панайот Пипков пък създава музиката към химна на 11 май 1901 г.
През вековете култът към Кирил и Методий се издига и сред други славянски народи, като руснаците, чехите, словаците, а също и сред неславянски народи като гърците. В края на ХХ в. папа Йоан Павел II обявява двамата братя за „съпокровители на Европа“. Десетки народи, предимно в руското културно-политическо пространство, са възприели кирилицата, като писменост на своите национални езици. Днес 11/24 май се отбелязва в множество държави – България, Русия, Украйна, Беларус, Северна Македония, Сърбия, Черна гора, Чехия, Словакия и други. ....." Съставил: Радослав Тодоров
отделно, че у нас той се лансирал от Русия след освобождението на Гърция, когато виждат че няма как да асистират за раждането на нова Византия и на мода идва славянофилството.
А и за нас той е не баш емблема за автентичност.
Малко инфо:
"........
Според църковния календар денят на св. св. Кирил и Методий и славянска писменост, се чества на 11 май. След 1916 г., когато в България е въведен Григорианският календар, денят на св. св. Кирил и Методий, отбелязван от Българската православна църква на датата 11 май по църковния литургичен календар, се пада на 24 май по новия държавен календар, така тази дата добива по-голяма гражданственост.
Предците ни са започнали да отбелязват този празник преди повече от две столетия. Свидетелства за честването му са открити в арменска летопис, където се споменава за такова още на 22 май 1813 г. в Шумен. Може да се приеме, че датата в този извор е по т. нар. нов стил – Григорианския календар. Според сведенията, организатори на това честване през 1813 г. са били гагаузи от Шумен. Въпреки че някои научни текстове оспорват възможността такова празненство да се е провело точно в Шумен и толкова рано през ХІХ в.
За първи път на датата 11 май се организира празник през 1851 г. в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Пловдив, по инициатива на Найден Геров. Във възрожденските източници първите известия за честването на празника на Кирил и Методий на 11 май се срещат в „Христоматия славянского язъка“ от 1852 г. на Неофит Рилски.
Празникът започва редовно да се отбелязва в Шумен и Лом от 1860 г. насам, в Скопие – от 1862 г., във Варна – от 1863 г. По това време 11 май вече се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий, в София той е организиран за първи път от учителя Сава Филаретов.
За официален празник на Народна република България 24 май е обявен с решение на Деветото народно събрание на 30 март 1990 г., а от 15 ноември 1990 г. е официален празник и на вече преименуваната Република България.
На 9 декември 2020 г. празникът е официално преименуван след гласуване в Народното събрание от „Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост“ на сегашното „Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност“.
В някои православни държави паметта на братята се е отбелязвала не само на 24 май, но и поотделно в дните на тяхната смърт, на св. Кирил – на 14 февруари, а на св. Методий – на 6 април.
По повод празнуването на 1000-та годишнина от Моравската мисия на Кирил и Методий през 1863 г. Всеруският Синод взема решението да установи ежегодно 11 май като църковен празник на преподобните Кирил и Методий
През 1856 г. Йоаким Груев предлага денят на Кирил и Методий да бъде отбелязван като празник на българските ученици. А през 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на училищния химн с първия си стих „Върви, народе възродени“. Химнът е озаглавен „Химн на св. св. Кирил и Методий“ и включва 14 куплета. Панайот Пипков пък създава музиката към химна на 11 май 1901 г.
През вековете култът към Кирил и Методий се издига и сред други славянски народи, като руснаците, чехите, словаците, а също и сред неславянски народи като гърците. В края на ХХ в. папа Йоан Павел II обявява двамата братя за „съпокровители на Европа“. Десетки народи, предимно в руското културно-политическо пространство, са възприели кирилицата, като писменост на своите национални езици. Днес 11/24 май се отбелязва в множество държави – България, Русия, Украйна, Беларус, Северна Македония, Сърбия, Черна гора, Чехия, Словакия и други. ....." Съставил: Радослав Тодоров
отделно, че у нас той се лансирал от Русия след освобождението на Гърция, когато виждат че няма как да асистират за раждането на нова Византия и на мода идва славянофилството.
Редактирано от Metropolis на