Къмпинг Смокиня

Когато ме питат как мина почивката отговарям - "размазващо", "няма такъв мързел", "голям кеф" или описвам безметежния ход на един ден. Но това всъщност е плъзгане по повърхността за по-лесно. Измъквам се от искрен отговор, така както те се измъкват от искрен интерес.
Все пак не лъжа. Наистина когато човек се настани в каравана в близост до плажа, минава в друга реалност. Часовникът се забавя, електрониката става маловажна, хартията - обратно придобива значение. Заглеждах се по хартиените вестници за кафето сутрин. От сутрин до вечер хората са голи до кръста, боси и в общи линии сменят една лежаща поза с друга. Лежи се на столове с книга в ръка, лежи се на дивана на мансардата, лежи се с карти, със зарчетата на таблата, с кафе, с газирана вода, на пясъка,.. лежи се и в морето с разперени ръце и крака в люлеещите вълни. После обратно по столове и дивани и накрая уморени от толкова лежане заспиваме в леглата.
Това е чудесно за обяснение пред дневните ни познати. Прекрасно, казват те, завиждаме ти, това е истинската почивка, трябва и ние така да почиваме.
Да, отговарям наум аз, да, трябва наистина, защото едва тогава ще усетите колко нищожна част може да се опише докато се разминаваме по този коридор или след здрасти по телефона. По телефона, накратко казано, може да се опише едно нищо.
Защото едва след безгижието на босите крака, след електронната тишина и изоставянето на телефона, човек чува себе си.
В началото на това наше лично море, вътрешният ни глас звучи насмешливо и търси интелектуалщината за да ни впечатли. В началото той е силен и звучен, сякаш все още е в града и трябва да надвика автомобилния трафик на служебните задачи и противопоставянето на тези същите дневни познати. Едва на втория или третия ден притихва, защото тук няма нищо за надвикване. И става искрен. Тогава се чува гласът на пясъка в ръцете ми, на загадката на скалите или на стемителния вертикален полет на поредния Джонатан Ливингстън към морските вълни.
Тогава се чува и гласа на моето Черно море. Или на вашето, макар да ми е трудно до невъзможност да си представя, че може да е и още нечие.
Черно море е оформена личност. То е спокойно или гневно, притихнало като огледало, замислено и безмълвно като мен, или обратно - шумно, настоятелно, привличащо вниманието като магнит за да вперя поглед и да не мога да го отместя. Синьо, преливащо в зелено, преливащо в тъмно, преливащо в черното на водораслите. Бяла пяна над тези черни водорасли искри като кипнало мляко, за да стигне до краката ми в пясъка уж покорно в уж-утихналата си мощ.
Черно море е искрен великан с отворена душа, която може да се чете лесно и която говори лично на всеки от нас. Винаги в първо лице, единствено число -"да, помня те, помня и колко беше красиво всичко, спомни си и ти, спомни си това и това, и това", "да, виждам децата ти, летят като птици на ясното щастие и измиват скръбта без следа". Шест милиона и половина лични разговора, напълно искрени - отворен гръден кош в чистите вълни за да умият всичко.
Черно море се мръщи, смее се, крещи или плаче от цялото си сърце.
Насаме с всеки от нас.

П.П. Бяло... Бяло море е една любезна красива усмивка.
В тишина.

Лежи се на столове с книга в ръка, лежи се на дивана на мансардата, лежи се с карти, със зарчетата на таблата, с кафе, с газирана вода, на пясъка,.. лежи се и на вълните в морето с разперени ръце и крака в люлеещите вълни. После обратно по столове и дивани и накрая уморени от толкова лежане заспиваме в леглата.

Тва с бял ленен панталон, нали?

Три броя
Бял, бежов и зелен.
Това е лятото на ленените панталони. За първи път открих тази благина

Все пак оказа се че за пясъка не стават, но във всички останали ситуации съм с тях

Станала съм ужасно ревнива, не само към хората, но и към морето:) Не понасям да го деля с много хора:))))))
В последните години часовете, в които го чувам и се чувствам добре с него, са само рано сутрин или пък когато е лошо времето. Йордан Кръчмаров беше написал:
"Зеленка" са нарекли този свят самотните рибари.
Последен дом на птиците от северния бряг.
Дано духът човешки името "Зеленка" да пожали
и спре стадата на безмилостния кози крак.

Днес козите крака са човеците по крайбрежията. Преди седмица видях на какво прилича плажът на Крапец. Само преди 10-15 години това беше един абсолютно безлюден плаж в крайния север. Днес селото е зарито от боклуци, на плажа – гмеж от каравани, защото няма закон за дивото къмпингуване. А най-наглото нещо: караваните със забодени румънски знамена и отдавани под наем ...............

"Смокиня"!? ДОобре, добро начало.
Ама направи ли се на свиня??

"Цяло Лято"
[линк]

---

Присъединете се към нашата Дискорд група: [линк]

Кози, а?
Е, да, благоденствието дойде и вкупом тръгнахме на море, като стадо. "Кози" дори понякога звучи една идея по-милостиво.

Каравани има под наем вече, нови знамена, нови хора, нови темпорес и морес. Само ние и Черно море сме си същите. Пиша за това, че ни трябват ден два за да сложим румънските знамена и боклуците на заден план, а ние с морето без остатък да изпълним пейзажа.

направи ли се на свиня
Безброй пъти, драги Наки. Макар и не тази година.

Ееее, имам скъпи спомени от този плаж. 1998г. в края на август с едногодишно, пълзящо с бясна скорост бебе, което за пръв път в живота си почти се гмурна в морето и глътна солена водица. След като бе опитало почти всяка мидичка и фас на плажа. Синковецът там проходи, на тази почивка. Ние бяхме в някакъв комплекс с ведомствени луксозни бунгала, направо къщи, от другата страна на шосето и слизахме на плажа Смокиня. Не помня каравани, но минавахме покрай едни древни соц. бунгала от шперплат пред самия плаж, тук-там населени с млади хора, като извадени от лятната песен на Стефан Вълдобрев. Нямаше навалица на плажа, хората бяха нарядко, а като ни се прищеше топлес, се позиционирахме на скритичко между дюните.
Перфектното лятно море, перфектният плаж, перфектната почивка, дори и с дребната напаст Божия. За зла участ, връзката ни, която ни уреди с карта за хубавия комплекс, после се пенсионира и повече не се върнахме там.

Оф, завидях ти. Поне още ли си е спокойствието и дивотийката, каквато беше преди 27 години?
Кажи ДА, моля, моля, моля!

Ей, ще взема да се навия да отида на море

Това е лятото на ленените панталони. За първи път открих тази благина

Ленът е цар, ленът благодат за тялото. Сякаш цял живот нося лен и кенар. не съм броила белите ленени панталони и ризи, но поне по 5-6 имам. Не, не че са различни, а като видя и си купувам, щото много ме е страх да не остана без точно бели ленени панталони и риза. Съответно каквито цветове съм видяла, такива съм купила. И рокли също.

Ако си зарибен вече за лена, друг панталон лятото, също и риза, няма да облечеш! Наскоро давах линк за кенар, на Балдриан, ето и на теб, за кенар Има класически ризи, ще ме благославяш)

Прави ми впечатление, че от доста време в сайта няма панталони. , а сме си купували и двамата.


П. П. В Поморие има страхотен магазин за ленени дрехи. Всяка година оттам попълваме гардеробите задължително. Миналата година прескочихме, направахме го от магазин в Приморско. Лятото по морето е рай за ленените дрехи.

"А черното море прииждаше все по-наблизо.....
С бели нокти от пяна морето се впиваше в брега..."


Морето черно, а душата му бяла.

Гринлайтът и неговата душа каза гугъл. Напомни по-точно, чел съм и съм обичал дълго дълго ироничният черногледец Оскар Уайлд.
Какво ли стана с душата без тяло и какво с тялото без душа. Няма да питатм Гогол, ще си го прочета пак. Беше... изненадващо, но неизбежно, това помня. Всяко тяло без душа и всяка душа нез тяло биха стигнали до там.


Белите нокти на морето в пясъка. Брилянтен, просто! Как съм го разлюбил, бе?!

Много хубаво написано

Тва с бял ленен панталон, нали?
Като Остап Бендер в Рио-де-Жанейро?

_
If I turn out to be particularly clear, you`ve probably misunderstood what I`ve said.