прозореца на овертън
24 отговора
0 прегледа
в отговор на ~@!$^%*amp;()_+
#3
Re: прозореца на овертън
За първи път прочетох за "прозореца" преди около 10-ина години. Даже май писах в клуба, ама може и само да съм чела, без да го дискутирам.
За мен най-абсурдните и гадни теории, но в същото време абсолютно възможни, са именно теорията на Овертъ/о/н и разказа "Метаболитните хора" (Алек Попов).
Пълна отврат, но в същото време човечеството изкукуригва все повече и повече.
За мен най-абсурдните и гадни теории, но в същото време абсолютно възможни, са именно теорията на Овертъ/о/н и разказа "Метаболитните хора" (Алек Попов).
Пълна отврат, но в същото време човечеството изкукуригва все повече и повече.
в отговор на ~@!$^%*amp;()_+
#4
Re: прозореца на овертън
И що не кажеш какво точно те интересува бе, нечленораздел? Не мож да си формулираш гениалната мисла ли?!
Да пробваме ли заедно с очилатата зубрачка, а?!
Дай първо определение на "Прозореца на О." кратко и ясно. Например:
Да си представим прозореца като "рамка на идеи", или "рамкирана лупа". Това което е вътре в рамката или под лупата се приема за "нормално" или "разумно", а останалото като "неприемливо" и "недопустимо" . Рамката или лупата може да се мести от някого извън нея така, както на него му е необходимо или изгодно. Обикновено го правят анализатори, политици, медии, бизнес среди, културни среди и пр.
Когато Овертън го е измислил в началото на 90-те, не е било с цел манипулация, а като диагностичен инструмент. Целта му е била да представи модел кои идеи са политически реални за постигане за даден политически момент или период, спрямо обществените нагласи. Бил е създаден, за да се ориентираш по него, а не да го местиш нарочно, според както ти отърва.
С течение на времето се извратява от политици, медии, лобисти и кой ли не, които откриват, че прозорецът не е само огледало за обществените реалности и възгледи, а и врата за пропаганда и прокарване на скрити цели, крайни идеи на заинтересовани малцинства, което води до т.н. "отместване на прозореца".
Най-коварното и широко използване на "Прозореца" е чрез въвеждането на техниката "шок-подигравка-нормализация-законодателно въвеждане".
И сега най-ясно се разбира действието му естествено чрез примери. Кой пример искаш да ти спрегна по Овертън от изброените по-долу или ти сам ще се пробваш:-)))
Пример 1: "Солта в супата на баба"
Пример 2: "Богатите могат да си купят всичко"
Пример 3: "Готвене на жабата"
Пример 4: "От "братска руска помощ", до "чужда окупация" и обратно"
Пример 5: "От учителя като будител през учителя като изкупител до учителя като бюрократ под стрес и борец за рейтинги"
Пример 6: "Америка от мита за свободата до фалита на идеята"
Да пробваме ли заедно с очилатата зубрачка, а?!
Дай първо определение на "Прозореца на О." кратко и ясно. Например:
Да си представим прозореца като "рамка на идеи", или "рамкирана лупа". Това което е вътре в рамката или под лупата се приема за "нормално" или "разумно", а останалото като "неприемливо" и "недопустимо" . Рамката или лупата може да се мести от някого извън нея така, както на него му е необходимо или изгодно. Обикновено го правят анализатори, политици, медии, бизнес среди, културни среди и пр.
Когато Овертън го е измислил в началото на 90-те, не е било с цел манипулация, а като диагностичен инструмент. Целта му е била да представи модел кои идеи са политически реални за постигане за даден политически момент или период, спрямо обществените нагласи. Бил е създаден, за да се ориентираш по него, а не да го местиш нарочно, според както ти отърва.
С течение на времето се извратява от политици, медии, лобисти и кой ли не, които откриват, че прозорецът не е само огледало за обществените реалности и възгледи, а и врата за пропаганда и прокарване на скрити цели, крайни идеи на заинтересовани малцинства, което води до т.н. "отместване на прозореца".
Най-коварното и широко използване на "Прозореца" е чрез въвеждането на техниката "шок-подигравка-нормализация-законодателно въвеждане".
И сега най-ясно се разбира действието му естествено чрез примери. Кой пример искаш да ти спрегна по Овертън от изброените по-долу или ти сам ще се пробваш:-)))
Пример 1: "Солта в супата на баба"
Пример 2: "Богатите могат да си купят всичко"
Пример 3: "Готвене на жабата"
Пример 4: "От "братска руска помощ", до "чужда окупация" и обратно"
Пример 5: "От учителя като будител през учителя като изкупител до учителя като бюрократ под стрес и борец за рейтинги"
Пример 6: "Америка от мита за свободата до фалита на идеята"
Редактирано от MilaO6 на
в отговор на ~@!$^%*amp;()_+
#5
Re: прозореца на овертън
Ще ти споделя, че най-популярното, достъпно, кратко и с нагледни примери четиво по въпроса, което съм срещала, е това:[линк]
Също ще ти споделя, че в нашия кратък, но противен живот са се случвали пред очите ни няколко грандиозни прозореца на Овертон, които всички сме виждали, чували, преживявали.
Теб какво по-точно те интересува?
Също ще ти споделя, че в нашия кратък, но противен живот са се случвали пред очите ни няколко грандиозни прозореца на Овертон, които всички сме виждали, чували, преживявали.
Теб какво по-точно те интересува?
Re: прозореца на овертън
"... като може би ще ти опонирам остро на тезата."
Опонирай, ама като използваш като инструмент "Прозореца на Овертън", за да бъде коректно
И така, пример 5: "От учителя като будител през учителя като изкупител до учителя като бюрократ под стрес и борец за рейтинги":
В центъра под лупа е учителят, по-точно неговият портрет през различните епохи, като местим Прозорецът на Овертън спрямо неговия авторитет, статус и обществена роля.
Учителят през Възраждането - носител на светлина, будител
- Учителят е възприеман като светец. "Ходим боси, но имаме буквар";
- Учителят преписва книги, пътува и се мести по села и най-затънтени места, учи децата често без заплата само срещу храна и място за спане, често дори с риск за здравето и живота си;
- Той не просто учи децата, той буди народа; чете сказки, прави представления и пр.
- Беден е, но почтен и почитан; обикновен човек, но възвишен.
В Прозореца изпъква образа му на апостол на знанието и националната кауза за запазване на българския език и дух.
След Освобождението: Учиелят като строител или изразител на нацията
- Учителят продължава да просвещава народа;
- Учителят става "държавен служител";
- Образованието е приоритет, а учителят - носител на морал;
- Продължава да е беден, но бедността му е чест за него - което пък е знак, че служи на идеала, а не на джоба
Прозорецът фиксира образа на учителя като: "Беден, но достоен. Слаб по заплата, но силен по дух."
През социализма: Учителят под лупа
- Даскалът да е политически подкован и благонадежден; "наш човек" - т.е. на системата
- Учителят като инструмент на системата: образова, но и възпитава "правилно" чрез личен пример в повелите на Партията;
- Ако мисли различно - е подозрителен. Вече се е изтръгнал от крайната бедност. А ако продълава да е много беден, значи не е успял да се внедри успешно;
- Влиза в категорията "технически интелигент-изпълнител", т.е. нито власт има, нито свобода;
В Прозореца виждаме, че учителят е нужен, но контролиран. Беден е или не е достатъчно задоволен, защото не е част от "елита".
През "Прехода": Учителят като остатъчна (или придатъчна) функция:
-Масово и масирано обезценяване на труда му;
- Мнението за него е: "Ако беше кадърен, нямаше да е в училище" или "Само некадърници стават учители"
- Превръща се във фигура за съжаление: "Човек с някакви знания, но без бъдеще";
- Медиите наливат масло в огъня като го представят или като некадърен, или като смешен.
Прозорецът го фиксира като: "Учителят е демоде. Беден е, защото "не го бива", защото " не мое да се оправи".
Днес: Учителят е бюрократ в стрес
- Учителят е между чука на родителския натиск и наковалнята на политическите "реформи";
- Приема безропотно всякакви "иновации" от страх да не бъде сменен, заменен, да не отпадне от системата;
- Търпи обиди, унижения, опити за натиск и от ученици, и от родителите им;
- Отвсякъде го притискат: "Ще се оплачем на директора, на Инспектората! Да не им се дава пари за глупости!"
- Заплатата му зависи от рейтинги и проекти, а не от знания и приноси;
- Уморен е, стресиран и объркан и в най-добрия случай си мълчи.
В прозореца: Тук учителят е персонал, фигура без глас, без власт и с все по-малко дух.
В големият краен " Прозорец на Овертън" учителят вече не е с главно У; не възпитава, а трупа рейтинги; идеалът му не е светлина, а да оцелее някак в мъглата и да я докара до заветната пенсия - ако ти харесва. И да не ти, това е положението
Дай ся 5 пари за зора
Опонирай, ама като използваш като инструмент "Прозореца на Овертън", за да бъде коректно
И така, пример 5: "От учителя като будител през учителя като изкупител до учителя като бюрократ под стрес и борец за рейтинги":
В центъра под лупа е учителят, по-точно неговият портрет през различните епохи, като местим Прозорецът на Овертън спрямо неговия авторитет, статус и обществена роля.
Учителят през Възраждането - носител на светлина, будител
- Учителят е възприеман като светец. "Ходим боси, но имаме буквар";
- Учителят преписва книги, пътува и се мести по села и най-затънтени места, учи децата често без заплата само срещу храна и място за спане, често дори с риск за здравето и живота си;
- Той не просто учи децата, той буди народа; чете сказки, прави представления и пр.
- Беден е, но почтен и почитан; обикновен човек, но възвишен.
В Прозореца изпъква образа му на апостол на знанието и националната кауза за запазване на българския език и дух.
След Освобождението: Учиелят като строител или изразител на нацията
- Учителят продължава да просвещава народа;
- Учителят става "държавен служител";
- Образованието е приоритет, а учителят - носител на морал;
- Продължава да е беден, но бедността му е чест за него - което пък е знак, че служи на идеала, а не на джоба
Прозорецът фиксира образа на учителя като: "Беден, но достоен. Слаб по заплата, но силен по дух."
През социализма: Учителят под лупа
- Даскалът да е политически подкован и благонадежден; "наш човек" - т.е. на системата
- Учителят като инструмент на системата: образова, но и възпитава "правилно" чрез личен пример в повелите на Партията;
- Ако мисли различно - е подозрителен. Вече се е изтръгнал от крайната бедност. А ако продълава да е много беден, значи не е успял да се внедри успешно;
- Влиза в категорията "технически интелигент-изпълнител", т.е. нито власт има, нито свобода;
В Прозореца виждаме, че учителят е нужен, но контролиран. Беден е или не е достатъчно задоволен, защото не е част от "елита".
През "Прехода": Учителят като остатъчна (или придатъчна) функция:
-Масово и масирано обезценяване на труда му;
- Мнението за него е: "Ако беше кадърен, нямаше да е в училище" или "Само некадърници стават учители"
- Превръща се във фигура за съжаление: "Човек с някакви знания, но без бъдеще";
- Медиите наливат масло в огъня като го представят или като некадърен, или като смешен.
Прозорецът го фиксира като: "Учителят е демоде. Беден е, защото "не го бива", защото " не мое да се оправи".
Днес: Учителят е бюрократ в стрес
- Учителят е между чука на родителския натиск и наковалнята на политическите "реформи";
- Приема безропотно всякакви "иновации" от страх да не бъде сменен, заменен, да не отпадне от системата;
- Търпи обиди, унижения, опити за натиск и от ученици, и от родителите им;
- Отвсякъде го притискат: "Ще се оплачем на директора, на Инспектората! Да не им се дава пари за глупости!"
- Заплатата му зависи от рейтинги и проекти, а не от знания и приноси;
- Уморен е, стресиран и объркан и в най-добрия случай си мълчи.
В прозореца: Тук учителят е персонал, фигура без глас, без власт и с все по-малко дух.
В големият краен " Прозорец на Овертън" учителят вече не е с главно У; не възпитава, а трупа рейтинги; идеалът му не е светлина, а да оцелее някак в мъглата и да я докара до заветната пенсия - ако ти харесва. И да не ти, това е положението
Дай ся 5 пари за зора
Редактирано от MilaO6 на
в отговор на ~@!$^%*amp;()_+
#9
Re: така ли бе, мухльо злобеещ,
щот знайш, затуй питаш
споко, никой не очаква от безсловесна глистава твар като тебе, да кажеш нещо умно, хеле пък претенциозно На теб претенциите ти са у комплекса в гащите
споко, никой не очаква от безсловесна глистава твар като тебе, да кажеш нещо умно, хеле пък претенциозно
На теб претенциите ти са у комплекса в гащите
в отговор на ~@!$^%*amp;()_+
#12
Re: аз мога с 1 дума, ама ти в не мойш в 2 реда
ти на втория пост ми се подмилкваш нещо, да не продължа да те лупам по тиквата с твойте камъни, а
Редактирано от MilaO6 на
в отговор на ~@!$^%*amp;()_+
#14
Re: точно,исках да чуя кой от случилите се ви е шашнал
Е не си ли чел регулярните клубни шашкания относно правата на геювете и 125-те пола?
Re: прозореца на овертън
И що не кажеш какво точно те интересува бе, нечленораздел? Не мож да си формулираш гениалната мисла ли?!
Лаконичността е силна подправка и когато е на място, и навреме се получава страхотно. Точно заради това трябва да се използва рядко. Вместо това, Горния ред ни храни единствено с нея, а кой може да яде само подправка?
Този потребител трябва да се лекува като му сипваме щедро от собственото му лекарство. Аз поне така взех да правя. Какво значение какво го интересува? Аз избирам едно изречение от вътрешния си диалог и го предлагам сякаш е откровение?
Лаконичността е силна подправка и когато е на място, и навреме се получава страхотно. Точно заради това трябва да се използва рядко. Вместо това, Горния ред ни храни единствено с нея, а кой може да яде само подправка?
Този потребител трябва да се лекува като му сипваме щедро от собственото му лекарство. Аз поне така взех да правя. Какво значение какво го интересува? Аз избирам едно изречение от вътрешния си диалог и го предлагам сякаш е откровение?
Re: прозореца на овертън
Прозорецът е бил замислен като тестов инструмент и никога, включително досега, не е бил използван за манипулиране на обществено мнение, защото просто не разполага с нужните механизми за това.
Някой необразован сензационалист, изгледал един-два конспиративни ютюб клипа се е объркал много и от там тръгва тая глупост, с тоя прозорец дето ни пренареждал мераците. Живият живот предоставя достатъчно стимули, за да не ти е нужен Овертън.
It has yet to be proved that intelligence has any survival matter.
Някой необразован сензационалист, изгледал един-два конспиративни ютюб клипа се е объркал много и от там тръгва тая глупост, с тоя прозорец дето ни пренареждал мераците. Живият живот предоставя достатъчно стимули, за да не ти е нужен Овертън.
It has yet to be proved that intelligence has any survival matter.
в отговор на thehuntermuster-231270
#18
Re: прозореца на овертън
Разбира се! Как не сме се сетили по-рано — щом господинът е обявил, че Овертън не може да се използва за манипулация, значи просто - не може.
Сега ще спорим с аргументи ли или ще си размазваме носовете във високомерния и самонадеян стил, който очевидно задаваш?
Той, животът не е коментар в интернет, щото за съжаление идеите се движат не от "естествени стимули", а от умело насочвани кампании, в които медии, политици и PR- стратези отлично знаят как "се отмества прозорец" крачка по крачка, докато абсурдът стане "логичен", а логичното - "разумно и приемливо".
Сигурно ще искаш пример, нали?
Ето ти един елементарен пример:
Преди 2001 г. подслушването без съдебна заповед в Щатите беше НЕДОПУСТИМО!
След 2001 г. и терористичния акт на 11.09 беше ли приет и въведен "Патриотичен акт" за тотално следене, подслушване и без съдебна заповед, масово събиране на лични данни и следене на граждани? Беше!
Докато преди 2001-ва всичко това беше немислимо и считано за грубо нарушение на основни демократични права на гражданите, т.е. след 2001г. действията на NSA(National Security Agency) бяха приети за норма.
А днес вече никой не смее да каже "пипате ми личното пространство", за да не бъде обявен за заплаха. Да не говорим особено в епохата на всеобхватното дигитално наблюдение и следене в Интернет, социалните мрежи и пр.
Това, като толкова държиш, не го смятай за "отместване на прозореца", а просто за "живия живот", според високомерната ти иронично-саркастична поза на всезнайко. Това да обявяваш за глупости и конспирации всяко нещо, което не си се задълбочил и доразбрал, още не значи, че си 100% прав.
"Прозорецът на Овертън" не е "бутон за контрол", нито "зъл чип", вграден в обществото. Но да се твърди, че не може да бъде използван за манипулация е все едно да се каже, че ножът не може да убие, щото е създан да реже хляб или, че атомната енергия не може да убива, щото се използва за мирни цели в ядрената енергетика и пр. аналогични примери.
Да, Овертън е създал модела като аналитичен инструмент, за да показва кои идеи и решения са в "зоната на възможностите" или на общественото приемане и допустимост. Но всеки аналитичен инструмент може да се превърне в манипулативен, ако попадне в ръцете на хора, които искат да местят "зоната на приемливото" накъдето си решат, а не просто да я наблюдават и анализират.
Проблемът идва, когато този модел бъде разпознат от политици, лобисти и стратегически медии и започне да се използва умишлено, с ясната цел да измества обществените граници на приемливото. Тогава вече не е просто обяснение на обществената динамика, както е било замислено, а става ръководство за промяна на обществените възприятия.
ПП
Не очаквай да влизам в безкрайни диспути с тебе, както правите с униката. Каквото имаше да ти казвам, ти го казах по начина и стила, който ти си задал. Друго няма какво да се каже по въпроса.
Сега ще спорим с аргументи ли или ще си размазваме носовете във високомерния и самонадеян стил, който очевидно задаваш?
Той, животът не е коментар в интернет, щото за съжаление идеите се движат не от "естествени стимули", а от умело насочвани кампании, в които медии, политици и PR- стратези отлично знаят как "се отмества прозорец" крачка по крачка, докато абсурдът стане "логичен", а логичното - "разумно и приемливо".
Сигурно ще искаш пример, нали?
Ето ти един елементарен пример:
Преди 2001 г. подслушването без съдебна заповед в Щатите беше НЕДОПУСТИМО!
След 2001 г. и терористичния акт на 11.09 беше ли приет и въведен "Патриотичен акт" за тотално следене, подслушване и без съдебна заповед, масово събиране на лични данни и следене на граждани? Беше!
Докато преди 2001-ва всичко това беше немислимо и считано за грубо нарушение на основни демократични права на гражданите, т.е. след 2001г. действията на NSA(National Security Agency) бяха приети за норма.
А днес вече никой не смее да каже "пипате ми личното пространство", за да не бъде обявен за заплаха. Да не говорим особено в епохата на всеобхватното дигитално наблюдение и следене в Интернет, социалните мрежи и пр.
Това, като толкова държиш, не го смятай за "отместване на прозореца", а просто за "живия живот", според високомерната ти иронично-саркастична поза на всезнайко. Това да обявяваш за глупости и конспирации всяко нещо, което не си се задълбочил и доразбрал, още не значи, че си 100% прав.
"Прозорецът на Овертън" не е "бутон за контрол", нито "зъл чип", вграден в обществото. Но да се твърди, че не може да бъде използван за манипулация е все едно да се каже, че ножът не може да убие, щото е създан да реже хляб или, че атомната енергия не може да убива, щото се използва за мирни цели в ядрената енергетика и пр. аналогични примери.
Да, Овертън е създал модела като аналитичен инструмент, за да показва кои идеи и решения са в "зоната на възможностите" или на общественото приемане и допустимост. Но всеки аналитичен инструмент може да се превърне в манипулативен, ако попадне в ръцете на хора, които искат да местят "зоната на приемливото" накъдето си решат, а не просто да я наблюдават и анализират.
Проблемът идва, когато този модел бъде разпознат от политици, лобисти и стратегически медии и започне да се използва умишлено, с ясната цел да измества обществените граници на приемливото. Тогава вече не е просто обяснение на обществената динамика, както е било замислено, а става ръководство за промяна на обществените възприятия.
ПП
Не очаквай да влизам в безкрайни диспути с тебе, както правите с униката. Каквото имаше да ти казвам, ти го казах по начина и стила, който ти си задал. Друго няма какво да се каже по въпроса.
Редактирано от MilaO6 на
в отговор на ~@!$^%*amp;()_+
#19
Re: прозореца на овертън
.... нещо като промиване на мозъци?
Лично аз не съм манипулативна...
и някак си съм резистетна на манипулации.
Темата в хубава.
Когато на черното почне да му се вика бяло...
.... някой е отворил прозореца.
Лично аз не съм манипулативна...
и някак си съм резистетна на манипулации.
Темата в хубава.
Когато на черното почне да му се вика бяло...
.... някой е отворил прозореца.
Редактирано от T a n y a на
Re: прозореца на овертън
Примерите, които даваш, особено пък този за събитията след 2001, са абсолютното доказателство, че не е нужен никакъв прозорец.
По твоята логика всеки аналитичен инструмент може да се използва като манипулация и дори да е така, това не прави прозореца на Овертън целеустремена схема за манипулиране на съзнанието.
Все едно на човек, който цял живот е знаел само, че 2+2=4, някой да му каже, че ако прибави към това още 1, ще стане 5 и той да изпадне в див, конспиративен възторг. Самата ти го обясняваш добре в последните три параграфа. Всъщност, целият ти пост доста ясно илюстрира моята позиция, не знам дали го виждаш.
За кое колко дълбоко съм запознат не ти е дадено да знаеш.
It has yet to be proved that intelligence has any survival matter.
По твоята логика всеки аналитичен инструмент може да се използва като манипулация и дори да е така, това не прави прозореца на Овертън целеустремена схема за манипулиране на съзнанието.
Все едно на човек, който цял живот е знаел само, че 2+2=4, някой да му каже, че ако прибави към това още 1, ще стане 5 и той да изпадне в див, конспиративен възторг. Самата ти го обясняваш добре в последните три параграфа. Всъщност, целият ти пост доста ясно илюстрира моята позиция, не знам дали го виждаш.
За кое колко дълбоко съм запознат не ти е дадено да знаеш.
It has yet to be proved that intelligence has any survival matter.