Братило Флор

6 отговора 0 прегледа
#1

Братило Флор

Във в. "Труд" прочетох статия за артефакти от времето на цар Петър:

Цар Петър и неговите близки в светлината на две реликви

Та за едната реликва четем:

Първият от двата кратера е изработен през 954 г. от майстора златар Константин, който прибавя и разговорното си име “Коста”. Вторият съд, реплика на първия, е създаден през 963 г. от друг майстор, чието име е Братило Флор. Надписите са на кирилица, което категорично доказва техния български произход.

Стана ми чудно това име Братило Флор. Малкото име иде от брат, братство примерно. Но второто име... много по влашки ми звучи. Потърсих и в суски източних намерих това:

Кратир традиционно связывают с именами новгородского посадника Петрилы Микулича и его жены Варвары, вложившими его в новгородский Софийский собор, о чем сообщается в черневой надписи, сделанной на поддоне: « ». На стенках кратира чеканные рельефные фигуры в рост Иисуса Христа, Божией Матери и тезоименитых вкладчикам сосуда ап. Петра и вмц. Варвары. Рельефы фигур, изысканный растительный орнамент, резные колончатые надписи отличает виртуозная отделка. Известны визант. евхаристические чаши подобного типа (напр., X-XI вв., Музей собора Сан-Марко. Венеция)

[линк]

Та се питам: Не се ли изхвърля малко или повече проф. Пламен Павлов? Имам предвид пасажа в червенкото, което Пл. Павлов го е представил като:

Братило Флор е изписал: “Съсуд Петров и на неговата жена Варвара”

След Евровден иде Видовден
Отговор
в отговор на cumanich126454 #2

Re: Братило Флор

И аз прочетох статията. Влашко е името разбира се. Не че тогава тези хора, които са имали такива имена, са се самоосъзнавали като власи. Това е античното население, оцеляло след множеството варварски нашествия и станало етнообразуващ елемент на българския народ. Днешните пишман историци, определят това население под общия знаменател "елини", въпреки, че това население всъщност се е самоосъзнавало като ромеи и никога като елини! И да, зад това население се крият траките. Не само траките, но и пенсионираните римски легионери от Иберия и малоазийските колонисти, та и ромеизираните готи. Но, това е античното население, чийто ген прозира зад всяко едно ДНК изследване на Балканите. Много здраве имат онези кабинетни шматки, че "нямаме и капка тракийска кръв". Ами имаме! Може да са малко капките, но ги има и те ни дават пълно основание, да сме българи, със славянски език, но и приемници, на очевидно запазило се антично население! Както се изразяват множество интелигентни румънци, от двете страни на Дунав днес живее едно и също население, просто на юг е надделял славянския език, а на север латинския. Толкова по въпроса. Благодаря за темата.

Редактирано от komitaO3 на

Отговор
в отговор на komitaO3 #3

Re: Братило Флор

Според мен има и още "румънски" следи в надписите. Така например на единия кратир има имена записани на гръцки и на кирилица. На гръцки са "Петрос и Варвара". На кирилица са "Петрила и Варвара":

[линк]

Сайтът не позволява публикуването на стари шрифтове та на руски е така:

Матерь Божья, святая Варвара, святой Петр, Иисус Христос. Это сосуд Петрила и его жены Варвары. Господи, помоги рабу своему Флору. Братило сделал.



Та това Петрила ни води на север от Дунав.
----
Иначе и Братило/Братила се среща в Румъния. Братила е градче в Румъния, както и като румънско фамилно име. Но и в Североизточна България имаме семеен хотел "Братила" а и едноименно ловно стопанство.

След Евровден иде Видовден
Отговор
в отговор на cumanich126454 #4

Re: Братило Флор

Ако се отърсим от названието "румънско", което не съществува и е измислено в 1856г. и е откраднато и преиначено от българското название на Източната Римска Империя-Ромъня и което географски се отнася за земите южно от Стара планина, то по-добре ще схванем следите от Средновековието. Що се отнася до Братила, то мисля, това си е славянско име. Петрила пък е военачалник от Зета (Черна Гора), изпратен на помощ на антивизантийското българско въстание на Георги Войтех, произхождащ от стар кавхански род, в Призрен в 1072г.

Отговор
в отговор на komitaO3 #5

Re: Братило Флор

Е, аз "румънско" съм го сложил в кавички тъкмо по тази причина...
Чудно ми е друго: какви са доказателствата на Пл. Павлов за да твърди:

Първият от двата кратера е изработен през 954 г. от майстора златар Константин, който прибавя и разговорното си име “Коста”. Вторият съд, реплика на първия, е създаден през 963 г. от друг майстор, чието име е Братило Флор.

По двата кратера няма следи от датировка. В руските среди има спорове, кой кратер е първи по старост (те ги датират към 11-12 век).
---
Иначе детайл от кратера където се чете "Петрила":

[линк]

А и румънските езиковеди сочат славянския корен на "Братило":

[линк]

След Евровден иде Видовден
Отговор
в отговор на cumanich126454 #6

Re: Братило Флор

Мисля няма съмнение, че всичко това, което е трупано като плячка в Плиска и Преслав, а и благодарение на собствено стопанско развитие е окрадено от руси и византийци през 10в. и отнесено в Константинопол и Киев. Но нямам представа каква е логиката на Павлов за тези чаши.

Отговор
в отговор на cumanich126454 #7

Re: Братило Флор

Относно Пламен Павлов и достоверността на материалите, които пише. Нееднократно съм го засичал как с плам говори за големия бунт на Тома Славянина срещу Византийската империя. Всъщност мита за Тома Славянина е дълбоко залегнал в българската историография, като доказателство, че европейските земи на Византия са заселени със славяни. Днес по случайност попаднах на материал за Тома, на английски. Човека е от днешна североизточна Турция родом и най-вероятто е арменец. Хич не е ясно, откъде получава прозвището си Славянина, но вероятно е след поредицата от попъчкови хроники, след смъртта му, целящи да го очернят. Тома има дълга военна кариера във византийската армия и едва покрай бунта си на стари години (50+), стъпва в Европа. Там след като обсажда Константинопол, на помощ са повикани българите на Омуртаг. Отново дълбоко залегнал мит е, че Омуртаг потушава бунта на Тома Славянина (което пък според Пламен Павлов било поредното доказателство, че славяните продължавали да бъдат подчинено население в България). Друг мит, лансиран от Божо Димитров е, че Омуртаг побеждава франките.. Всъщност хрониките казват, че войската на Тома убила много българи и се прехвърлила в крепостта на Люлебургаз, което е в посоката, откъдето са дошли българите. Самата битка с българите е край Силиврия. След тази битка българите изчезват от хрониките, а Тома митарства из разни други крепости. Накрая собствените му хора го предават.
Поредно доказателство, колко много Пламен Павлов обича да насосва.

Редактирано от komitaO3 на

Отговор