Билките!

Честит Еньовден!

Овъргалях се в росата, като никога станах в 7
Набрах си билки.

Ползвате ли билки, вярвате ли в тяхната лековита сила или предпочитате същите билки под формата на тинктури и хапчета. От коя билка сте имали резултат, който сте очаквали (без да споделяте болест, разбира се, ако това ви притеснява). Една билка лекува по 100 неща.

Не съм брала билки, ама ме подсети за една книжка от ученическите години.



А може и друга да е била, поне илюстрацията на корицата ми се струва различна. Кой знае...

Не си спомням тази книга. В училище не сте ли брали лайка?

лайка
смрадлика
мечо грозде
жълт кантарион
бял равнец
живовлек
салвия
розмарин
босилек цвят
мащерка
маточина
шипка
глогинка
джоджен
мента
копър
див копър
върбинка
полски хвощ
коприва
магданоз
липов цвят
...
има и още
то кое полска тревна билка, кое градинска зелентия, кое листо, цвят, плод на дърво или храст, е много относително и омешано.

Анасон.

Сега като прочетох май че да, слез също. Иначе не правя много разлика между подправки и билки, щото от тези, които е изброила Алиса, някои ги отглеждам на балкона. Пък и миналия месец набрах малко липов цвят и вече е изсушен за зимата. Преди години сме брали и коприва. Съпругът ми приготвяше страхотни макарони с коприва и да го наречем бекон.
Оказа се, че съм брала билки, да. Ама не и такива преди изгрев слънце с роса.

т.е. ползваш всичките тези билки? Браво, много билки знаеш, впечатли ме
Някои са си подправки, естествено пак билки, но чай от чубрица не съм си правила.
Чакай сега да видя, които тези ги имам в двора си : мдааа, май само хвощ нямам, но пък имам хмел)), нямам и глог, но пък имам турта, дебела Мара, ранилист (заешки уши).... не мога да ги изброя. Вече ги и забравям и затова миналата седмица седнах и правих надписи. ЗАКИЧИХ всяка тревка, клонка и глогинка, на която знам името. Които не знаех, снимах и с гугъл сърч и софт за разпознаване на растения, надписах.

За липата : имаме бяла спретната къщурка с три липи отпред. Омайващ аромат, точно сега. Ноооо, не можем да берем, защото нямаме вишка Огромни дървета, само миришем

Магарешки бодил и бял трън цвят също.
Мойта мама, Бог да я прости, през последните почти 20 години от живота си навърташе поне по 10км на ден из градския парк и околностите му на разходки и си береше/сушеше цвят от магарешки тръни и бял бодил /то е малко по-различно и по-рядко срещано/. И си ги пиеше на билкова запарка ежедневно, като водичка. Укрепвало имунната система и прочиствало черния дроб. И нас привикна, когато ходим по разходки в дивотията, да си берем. Липарски сутрин пие само билкови чайчета, омешва, каквото има набрано-сушено вкъщи и много се зариби по бодилите. Е, през последните години ни домързява специално да ги берем, макар в съседните вилни пустеещи места ей тъй си никнат и цъфтят на една ръка разстояние. Ама... ако се сетим.

Иначе, без сушени липов цвят, мащерка, мента, салвия, джоджен, маточина, жълт кантарион и чат-пат бял равнец и босилек цвят, когато засея, не оставаме.
Лайка и смрадлика - сушени наготово от аптеката. Лайка бол, но е много чумава за бране, а смрадлика храстче все не се наканвам да си бодна в градината - те са и прекрасни листно-декоративни, за пейзаж, дет се вика.
И къде пресни, къде сушени зелени подправки - риган, девисил, естрагон, градинска чубрица, дафинов лист, джинджифил.
Пресни магданоз, копър, целина листа, босилек, розмарин - по подразбиране.
Всичкото има и билколечебно действие, но аз ги бухам основно в манджите.
Хептен сухите семена и подправки - чер пипер, кимион, ким, бахар, канела, куркума и сумак даже, също имат определени лечебни действия.

Май, като се позамисля, то всичките ми бульони, готвени манджи и супи са си на практика билкови отвари, хич не се скъпя на миризми.

Аууууууууууууу, нямам анасон Не съм се и сетила. Прочетох сега, сее се през пролетта. Аз имам един файл с име : За следващата година.docx
Вписах и анасона, благодаря. Узо няма да правя, но анасонлийка... ше изчета

Всяка подправка може да е билка, но не и обратно. не всяка билка е подправка.

Например, бял равнец лекува стомашни проблеми. Невен, лайка, подбел, живовлек....

повече са билките, на пръв поглед, нооо ние не познаваме източните подправки.

Е, не баш всичките наведнъж и непрекъснато, но всичко изброено все някога съм го брала/ползвала/ползвам. Има и още, не се сещам на първо четене.

Знам и още повече, имам две билкови енциклопедии вкъщи, но някои бера специално заради определени заболявания на близките, основно, на старците. Не редовно, ежегодно и за запасяване.
Дори и да не бера и суша, голям кеф ми е като се шляем, ако щеш и с колата между селата, да гледам и да разпознавам къде от какво има цъфнали залежи. Или по поляните и пейзажите. Хич не съм експерт, разпознавам там 20-тина основни и популярни и чат-пат разни други, каквото съм запомнила от четене, дори не ги бера, освен ако си наумя, щото на някой му били полезни за еди-каква си болежка. Но ми харесва, когато растенията "ми говорят" - "аз се казвам еди-как си и съм полезно за еди-какво си". А Липарски направо ме ползва за Гугъл, като тръгнем да се поразтъпкваме - Алисо, това хубаво цвете/трева/храст сега какво е, билка ли е?
- Отде да знам, бре!
- Ами нали все четеш за тях, мислех, че всичко знаеш.

А, сетих се за тученицата.

Утре ми предстоих плевене, доматите са само и изключително с тученица, слава Богу, без паламида. Та, чета тия дни, тученицата егати... тя като глухарчето, живовляка, равнеца...(последно плевене и слагам мулча)

Да я меткам ли (тученицата) в компостера или да я варя и пия, или да продавам прясно извадена тученица без торове ? то пък, кой ще я купи?

От невен звят става чудесен домашен мехлем за изгаряния и за подсичане.
"Пържи" се на слаб огън в пречистена свинска мас, като позастине, се прецежда и сипва в бурканчета. В хладилник трае поне година, номерът е маста да не гранясва.

Липарското, двумесечно бебе, получи ужасни обриви от бебешките олиа на Джонсън, особено в областта на памперса. И педиатърката рече и отсече - промивки с бледорозов калиев перманганат и да му мажем кожичката само със свинска мас, никакви купешки продукти. Та, тогава по бабешки препоръки правих мехлем от невен, оправи му обривите и подсеченото за нула време, междувременно си влезе в употреба за секви наранявания и юнашки рани.
Израстна си като свинчо със свинския мехлем детенцето, докато се раздели с памперсите.

Невен и конски кестен са на особена почит у дома.

И още..но няма как да опиша всичко. А и каквото и да напиша, ти го знаеш)))
Само дето мехлемите са изпитани, при мен... с кестен, например. При теб кое е изпитано, лично приготвено, с каква цел? Като изключим невен и мас? Останалите билки, които изписа, как ти ползваш?

Тученицата била на върха връхчето за салати и песто - суперхрана.
Ами... може и да има неква специално култивирана, но тази, която и при мен се въди по лехите, е една с нюню листенца. Пробвала съм я и директно да я дъвча, и в салата с овкусяване. Ми---треволяк, мирише на треволяк, леко киселичък.
Айде, на компоста!

При мен растат и едни фини тънки тревички и като ги скубна, те с плитки коренчета, просто ги оставям в лехата за мулчиране. То си съхне там, отдава и пази влага, пък и си е идеално за зелен тор. Наесен, като оскубем доматиту, просто ги закопаваме при обръщането на лехите. Да си гният там и да обогатяват почвата. Та, тученицата, таз суперхрана, богата на вещества, изпълнява такава функция.

Ако твоята е по-тлъстичка и приятна на вкус, рупай я на салата и така. Била мнооого полезна за организма.
Аз нещо не станах фен на нашата.

Наще доматени лехи освен окосена, наситнена и разхвърляна трева или изсъхнало окосено от мястото сенце, друг мулч не виждат.

При теб кое е изпитано, лично приготвено, с каква цел?

Домашни маски и отвари за коса и лице.
Но аз не лекувам здравословни проблеми, чат-пат си ги правя за красота.
Билкови чайове и запарки не пия, дори като настина. Моите хора ги обичат, заради тях берем-сушим-купуваме-държим.

А с лечебна цел лично за мен през годините - мечо грозде при цистит и смрадлика за киснене и подмиване, когато ми беше разпран гъжът сред раждането, а чат-пат и на устната кухина при афти и ранички. Появяваха се обикновено след антибиотично лечение. Мама имаше чест проблем с афти в последната си година поради дентални проблеми. И се кълна в смрадликата за жабурене покрай нея, тя вече беше изчаткала и не щеше и да чуе за лекари и зъболекари, трябваше да я спасявам някак с домашно лечение.

Ако ще е за лечение предпочитам химията.
Ако ще е за вкус и аромат тогава може и билки.
А хранителни добавки съвсем съзнателно избягвам, защото са абсолютни ментаци създадени само с търговска цел.

Ма как не се сетих да стана рано, да се овъргалям в росата и да отида на работа

Макак може най-важното да забравиш!


Не съм фен на билките аз.
Признавам само липовия чай (с козунак) заради аромата, гюзума в боба и копъра в таратора. Може и мента в лимонада.

П. С. Един селски (и градски) ми фали бабиния зъб, ма не съм я докарал още до там. Кат му дойде времето, ще пробвам.

При мен тъпизмът е, че бера билки, отглеждам ги, раздавам. У дома също имам, чак ме е срам да извадя торбите и да снимам Щото ако съм СИ направила 4 чая общо за зимата, пак добре. Не обичам чай и това си е. но, винаги имам, от домашните билки, ей така, да се намира, някой като дойде.

Единствените билки, които аз уважавам са шоколадова мента, риган, мащерка, салвия, лавандула. Правя си домашна лимонада или просто билкова вода. В момента също пия това-с мента и салвия. Вода в диспенсъра, лимони, билки. Отварям хладилника, наливам и лоча.