Т'ва французите...

...са наистина безобразно влизащи под кожата с тяхното: Je t'aime
Няма да се подам! Аз съм за корейчетата!

Обаче това "Je t'aime"/мамка му много магично звучи/...не ми дава покой...

И не...не е на разстояние...в Младост 1 пребивава служебно...от 2 години не ме оставя на мира, но аз съм железна...ма не съвсем май...щом го споделям тук с вас. Иначе съм си дОма и гледам тъпо в тавана...няма да се предам! Няма!!!

[линк]

И таро не помага...

Моят Youtubе канал-Tarot Master

Казваш му ниугаш, никога, jamais и да пътува .

Дръж се, ще ти мине
колко е трудно ...

И защо да не се предадеш? Лира, животът си тече… и изтича. Ако нещо много ти се иска и не е разпалването на ТСВ - НАПРАВИ ГО.

ЦРУ свали 83 правителства по света от 1947 до 1997. Повечето - демократични

Яаааа се стегни и се предай и този път! не разбивай вярата ми в теб! "Утре" ще те е яд. Докато се яви корейчето, няма да страдаш я!

Пу, и това ми било Лира

Много ми е странна тази ти тема, да ти кажа честно..
Кой нормален мъж казва на жена, с която няма нищо общо “обичам те”?? Не се ли питаш дали е съвсем на център тоя човек ??

И на мен някой да ми каже “обичам те”, без да ме познава и без да сме имали нещо общо, и аз ще седя далече от него, да ти кажа…

Не вярваш ли в любовта от пръв поглед?

ЦРУ свали 83 правителства по света от 1947 до 1997. Повечето - демократични

Не вярвам в любовта и от втори…
Не отричам, че вероятно има някои хора, които се срещат и влюбват и заобичват и живеят заедно и щастливо, но аз не познавам такива.
Обикновено единият обича, а другия се оставя да го обичат. Дали защото “всички се женят” или от някакви социални подбуди - Животът е по-лесен в двойка…всеки според неговите си представи влиза в някакво партньорство.. но любов?? Ама моля ти се…

Но! Разбира се, може и да греша .. до този момент личният ми опит и наблюденията над заобикалящата ме среда обаче това ми показват.
Всичко е изгода. Дали и доколко реципрочна - друг въпрос.

На моя близка мъжът й беше казал - любов, или не, всичко е интереси - аз искам да създам семейство и деца с теб. Ако и ти искаш - да го направим. Като се замислиш - прав е бил човекът.

Абе, много дълга тема е това.. мисля, с възрастта емоционалния товар става все по-голям, за да можеш да освободиш съзнанието си и да вдигнеш барикадите около сърцето си… пък в днешния забързан и сложен свят никой няма интерес и време да лекува емоционалните травми на другия.. а да срещнеш някого, с който просто си пасвате и се разбирате с половин дума е супер невероятно, при положение, че с нарастването на възрастта социалния кръг се свива..

Затова и именно “обичам те” на тия години ми звучи толкова абсурдно.. Но, от друга страна - с възрастта човек почва да се вдетенява, та знаем ли го въпросния какъв трети пуберитет кара.. разправя наляво-надясно човека “обичам те”, пък която риба клъвне.. всеки случай аз бих му пратила половината Карлуково на такъв индивид..

Ти не си влюбена. Нито в корейчетата, нито в тоя. Влюбена жена не пише така, а ще изоре земята до Младост 1 ли беше

Абе ти няма ли да седнеш най-после и да напишеш една книга за любовта, бе ... любовен роман, нещо в стил "а'ла Даниел Стийл"... не в стил "Изабел Алиенде", там е друга бира... или "Учебник по любов", нали си писала учебници, сега просто вземи да преместиш фокуса и готово

Ти не си влюбена.

Къде е писала, че е влюбена?

Здрасти, parvaty!

Днес съм на кеф за дълго и напоително писане в клуба, та баш ми е драго, че имам какво да ти кажа на теб специално По-скоро да поговорим, не го приемай като нарочване, размахване на пръст, триене на сол, почукване с напръстник по главата и прочее Нито ще ти набивам канчето, нито смятам да оспорвам убежденията ти - дано да ми се получи, де

Не вярвам в любовта и от втори…

Това не за пръв път го казваш, повтаряш го от години. Не ти ли се струва, че си си го набила в главата и вече звучи като програма, която предопределя какво да виждаш, мислиш, чувстваш по въпроса за любовта?

Сега, да не се правя на психолог и да не задълбавам повече откъде ти тръгва тази "програма" и дали не е в резултат на травма, която си успяла да преодолееш, рационализирайки "представата за любовта", като я игнорираш, забранявайки си да се опитваш дори да разбереш и почувстваш подобна емоция у себе си и у другите...

Не отричам, че вероятно има някои хора, които се срещат и влюбват и заобичват и живеят заедно и щастливо, но аз не познавам такива.


Какво означава, че не познаваш такива? Ти колко добре познаваш хората, които смяташ, че познаваш? За някои хора любовта е много лично, интимно и дискретно чувство и преживяване и те по никакъв начин няма да допуснат любовните им чувства и отношения да станат обществено достояние, да ги демонстрират външно, да впечатляват някого с тях.

Ще кажеш - ами то си личи. Да, на някои им личи, на други - не толкова, а на трети - въобще не им личи. Също, както някои хора нямат никакво чувство, усещане, представа, понятие за любовта, но не им личи по никакъв начин, защото умеят да се преструват, да играят, да изобразяват нещо, което смятат, че другите търсят да видят и пр...

Но! Разбира се, може и да греша .. до този момент личният ми опит и наблюденията над заобикалящата ме среда обаче това ми показват.

Може и да грешиш, може и да не грешиш, това никой не може да каже. Хубавото е, че си стигнала до това мъдро обобщение, че досегашният ти опит и наблюдения не го показват.

Но тук искам да вметна отново бележката за "програмата". Дали, ако промениш програмата, ако преместиш ракурса, фокуса, ъгъла, изведнъж няма да видиш нещата по съвсем друг начин?! И дали няма първо да промениш възприятието си - това, което конкретно и пряко наблюдаваш, а след това и понятието си и представата си за любов? Аз сериозно те подтиквам да си помислиш какво разбираш под любов, каква е представата ти за това понятие. А после да си помислиш дали нямаш разминаване с понятието на другите за любов...

И да направя едно не толкова лирическо, колкото философско отклонение. Има едно понятие за дискретността като универсален принцип. Дискретност, разбирана не като човешкото качество, а като физическото свойство на светлината да се разпространява на части, на порции с други думи – дискретно (от дискрет – част, частица, порция). По аналогия със светлината във физиката, в много религиозни и духовни учения истината неслучайно се сравнява със светлината. Или по аналогия на светлината, истината често се разкрива постепенно, на порции, на части или с други думи – дискретно.

Не ти ли се струва, че някои понятия, чувства, преживявания ни се разкриват постепенно на части, на порции? Не са ли такива неща животът, щастието, любовта и пр.? Дали, един млад, здрав, щастлив човек, може да си представи себе си като болен, немощен, умиращ? И когато го застигне подобна участ, дали неговото възприятие за живота ще е същото, както когато е бил в разцвета на силите си?

Има и още едно понятие – свойството убиквитет, което означава също универсален принцип на едновременното и вездесъщо присъствие. Животът и смъртта, щастието и любовта, например, са убиквитетни понятия. Съществуват си общо и изобщо за всичко във Вселената.

Но те са и дискретни понятия, защото съществуват и в конкретни, персонални и лични измерения за всеки един от нас. И което е още по-важно, различно преживявани и усещани са за всеки от нас.

Всички ще преживеем смъртта, но как точно ще се чувстваме, ще знаем персонално и отделно от всички ние и едва ли ще можем да споделим какво точно преживяваме лично ние в момента на смъртта си, макар отстрани погледнато в очите на наблюдателите ще изглеждаме като умиращи. Същото е и с щастието, и с любовта. Няма как точно да знаем какво точно чувства, усеща и преживява човек, който изпитва любов, въпреки, че може отстрани да ти се струва, че знаеш и разбираш. Няма дори как да знаеш какво лично ще чувстваш ти, когато срещнеш любовта, независимо дали вече си я срещала или не. Защото дори в рамките на един човешки живот и на един индивид, любовта може да бъде преживяна и преживявана по един или по много различни начини.

Въобще, всичко е много по-сложно, отколкото ни изглежда на всички. От друга страна е и просто, и естествено, понеже ние може и да не разберем как точно ни се случва, но това да не пречи да я оставим да ни се случи и да я преживяваме по нашия начин.

Абсурдно може да ти звучи, докато не ти се случи, а когато ти се случи, никой не може да каже, дори и ти, как точно ще се чувстваш. Може да ти звучи неестествено и чуждо, а може и да го преживееш като чудо или да ти се стори най-естественото нещо. Зависи от толкова много неща, които няма как точно да предвидиш и знаеш предварително:-))

Ти и да не си на кеф, пак пишеш дълго и напоително. Сега е различно, чета те винаги внимателно На трето-пето изречение спирам.

Сега изчетох цялата ти "статия. Когато си права, не мога да отмина с мълчание. Не, не чакам ответна реакция, просто съм такава-като има хубаво го казвам, като има лошо... понякога премълчавам.

Убедена съм, че статията би могла да е на 1/3 и пак да има същото послание. По-добре е и за възприемане, но ти пишеш дълго, защото имаш тази необходимост, а и защото смяташ, че хората отсреща за идиоти и имат нужда да четат дълго, за да те разберат. Парвати чете дълго, защото също има такава необходимост, но знам, че разбира и от 1/3.

Какъв "съвпадък". Хубаво е! В този клуб има шарения, това е неговата ценност!

Не казваш нищо ново. Докато не промениш мисленето си, няма да намериш онова, което искаш. Мисленето е в основата на сбъдването на желаното.

Ти игнорираш всичко добро, всичко позитивно, свързано с мъжете. да не казвам мъжемразка, но априори не допускаш, че имаш читави мъже-обичащи, мили, любвеобилни, грижовни. А в същото време съм чела, че баща ти е бил такъв човек. Е не може само един мъж да е такъв на планетата. Мога да пиша още, ама не искам да съм Мила02.

А що трябва да се оре до Младост за всеки, който те жотеми?
Той да си жотеми, щом го влече, мъ няма нужда да го гледат гол.

Не вярвам в любовта и от втори…

Всичко зависи от това КАКВО разбираш под "любов". Надявам се - не го отъждествяваш с брак, връзка, деца или секс.

Любовта е ТРЪПКА. Може да я изпиташ дори без да познаваш лично обекта. Ей така, само като го гледаш...

Случвало ми се е. ЗАРАДИ една такава любов влязох в консерваторията. И това определи целия ми живот, поне за 20 години напред.

Впоследствие се запознах лично с обекта. Дори имах възможност да консумирам ... но не го направих.

И напълно допускам някой да се влюби по този начин в Лира.

ЦРУ свали 83 правителства по света от 1947 до 1997. Повечето - демократични

А аз бачкам ли бачкам в студиото цял ден
Даже забравих че съм пуснала тема

Та малко пояснение...не съм влюбена! Но снощи изпитах пеперуди/знам механизма на адреналина и ендорфина/. Държа ме 3 часа, докато заспах! На сутринта смътно си спомнях вечерното "Жутем те джанъм", а и ме форсираха задачки и улете лИбоФта

Та за седянката да споделя, защото историята е готина, е така за кеф: с Бенжамин се познаваме от 2 години. Той е на 32 години. Майка му е корейка, баща му французин. Роден и израснал в Лил. От 2019г. живее в България, защото работи от тук по някакви геймърски програми за Балканския регион. Пътува често и до
Канада, където е централата на фирмата.

Запознахме се по интересен онлайн начин през 2023 пролетта. Аз се мотам чат-пат ей така за разтоварване понякога в един корейски социален сайт платформа, да им се радвам на корейчетата, защото много ме кефят, знаете

Бен и той се мотал там и ми лайква профила. На всеки профил обаче се вижда, има надпис на колко километра е с отстояние от местоположението на друг профил. Гледам аз този е на 10км. от мен. Викам си тоз пък откъде изникна толкова наблизо и го приех. Заговорихме се и се оказа, че живее в Младост 1

Разбрах, че е на 30г., казах му че е малък и да не си губи времето с мен. Да си намери друго момиче. Но общият разговор вървеше, кой как, защо, какво прави и т.н. общи неща няколко месеца си чатихме понякога. Той също беше притеснен да ми предлага да се видим на живо. Аз въобще не настоявах...но така за лафче беше ок.

Пращахме си снимки кой как живее, нищо ангажиращо. Той си ходи на 2 пъти до Франция и единя път ми предложи да ида приятелски с него, но му отказах. През тия 2 години ходи и до Япония и ми разправяше интересни неща. Знае той за слабостта ми към онези региони и ми даваше рецепти за рамьони и т.н.

Майка му корейката е починала през 2015г. Развела се с баща му през 2010г.и си заминала за Сеул. Той останал с баща си в Европа, когато майка му почива се скарва с него, считайки го за виновен за ракът, който е бил причината за смъртта и. Отделил се от дома на баща си и търсел работа да замине извън Франция. Бил заклет геймър и успял да започне работа към някаква междфународна фирма от бранша и лека-полека се издигнал до регионален мениджър за Балканите. Браво на момчето!

Та, така си бърборкахме понякога година и нещо без да сме се виждали на живо. Спомням си, когато през 2024г.бях в Англия, той притеснено ме питаше там ли ще оставам? Успокоих го, че съм само на гости. Предложи ми да дойдел да ме посрещне на летището, но му казах, че мъжът ми ще ме посреща и няма нужда.

След 3 дни ми пише, че бил дошъл на летището и ей така просто да ме види на живо отстрани. Той ме знаеше по снимка. И ме видял...Бен е много притеснителен и няма опит с жените много. Пише ми после, че много добре съм изглеждала и му било неудобно аз да го видя на живо, защото счита че не е красив.

Така и не се видяхме, но пак си пишехме чат-пат.

Тази година през м.март той изведнъж започна да настоява да се видим, но аз нямах възможност и отказвах. Изведнъж позачезна и не след дълго гледам в Инстаграм профила му, че е на летището във Франкфурт, заминавал за Канада

Аз се постреснах и ми стана ясно защо е искал да се видим...явно заминава. След седмица го подкачих на чат/защото той мълчеше/ и го попитах, вече от Канада ли ще работи? Приключил ли е със София?...казах му, че ще ми е мъчно, че е толкова далече, но му желая успех в лично и професионално развитие.

След 2 дни ми писа, че е на тренинг за 1 месец в Отава. Имал възможност да остане там, но можел и да се върне, ако аз съм искала и бил фактор за мен...[shokiran
sym]
Аз се шашнах и му казах, да си гледа неговия живот и че ще се радвам, той да е там, където се чувства най-добре. Той пак не писа една седмица...реших, че остава там. Не сме говорили повече. Беше мибтъпо и усетих, колко ми липсва този мой виртуален приятел...но нямах право да го безпокоя. Аз си имам моя живот.

И така минаха 4 седмици. Изведнъж той ми пише и ме пита какво чувствам към него? Казах му, че каквото и да изпитвам, нямаме шанс...ние дори ме се познаваме на живо! Той се ядоса и каза-тогава подписвам контракт с канадците и прекъсна разговора.
Аз замълчах, защото така е най-добре за него.

След 2 дни ми пише какъв подарък искам да ми донесе от Канада. Разбрах, че се връща да си изкара договора тук до края на годината и от другата година се бил разбрал до септември да ги уведоми ще сключва ли договор с тях да замине догодина за 5г.там или ще си продължи договора тук. Казах му, донеси ми Кленов сироп

Той ми каза, че това означава, че трябва да се видим за да ми го даде. Настояваше, че е крайно време да се
срещнем. Каза, след 5 дни в неделя се прибирам в София. Кацам по обяд и ела до Младост да се запознаем и ти дам кленовия сироп.

Ами нямаше вече как да се измъквам, а и разбрах колко мъчно ми беше за него като замина така изненадващо...и отидох...

Ами стана тя каквато стана...ясно е!
После си взех кленовия сироп и го оставих да спи след полета.

И после не си писахме седмица...мълчание.

Изведнъж получавам писание от него, че много му било хубаво с мен, много ме харесвал...мислел, че аз съм се разочаровала от него...абе объркани неща. Искаше пак да се видим, ако все още имам отношение към него. Казах му, че не мога, защото и внучето се роди, имам си ангажименти и т.н. Държах се дистанцирано.

Пак пауза и един ден получавам съобщение: Липсваш ми...жутем те..
Пак запазих самообладание...не реагирах на написаното.

И вчера пак писа и реших да не се държа като неблагодарница, която си отнесе кленовия сироп и го заряза...поговорихме и той искаше да се видим, аз се съгласих и докато се обяснявахме нещо, разговора тръгна малко накриво, защото той иска неща, които аз не мога да му предоставя като постоянно внимание...напомням му възрастовата разлика и т.н. Дори разговорът пое в ескалиращо напрежение...каза ми, че в такъв случай не желае да ме вижда и ще се постарае да не ме безпокои вече. Казах му лека нощ ...

След един час получавам Жутем излиянията...е тук ми се задействаха пеперудките замалко

Написах му само, че ми е трудно да се справя с френския му манталитет и имам нужда от сън...объркана съм!

И тогава пуснах темата тук

Това е! От снощи не е писал. Аз съм добре! Не съм влюбена....обаче много е готинко да ти пишат на френски...Жутем те бе

Моят Youtubе канал-Tarot Master

По-долу разказах историята по-подробно.

Моят Youtubе канал-Tarot Master

Благодаря за идеята, Миле...нооо езотериката ми е по на сърце вече.
От 5 месеца вече вдигнах курсовото ниво и в момента 22 месеца ми тече курсовия проект за напреднали:"Символизъм в таро. Скритите тайни"

Потопила съм се в такива дълбочини, тъй като един път на месец ми са лекциите и пиша и изследвам и бързам да съм сигурна, че ще доведа проекта си до край! Това ми е черешката на таро тортата

Хората чакат с нетърпение лекциите всеки месец. Ме мога да ги разочаровам...най-вече не мога да разочатовам себе си. Това ми е било мечта, да бъда допусната от Шефовете до това ниво и материя.

Вече минаха 5 лекции за 5 месеца супер успешно. Дай Боже да докарам проекта докрай! Само здраве да има!

После искам да направя въз основа на тези лекции мой учебник за Символизъм в таро...ако е писано.

Та не ми е до любови. Това в моя случай е разпиляна енергия.
Но явно ми пратиха френчето ей така за инспирейшън да не излезна от форма...защото и за лекциите се иска муза...ама така от разстояние, защото делото по проекта е важното, но и да не се превръщам съвсем в консерва

Моят Youtubе канал-Tarot Master