Българщината

Ето това изобразява българщината в момента. Никаква Македония(спрямо темата на клуба), никакво евро, ето това изобразяваме в момента ние като народ. Масата е точно такава и се радвам, че Явор Дачков е напипал точните думи да опише настоящата ни душевност:

Онзи ден го написах, но ето пак. „Домовете на ужасите“ в село Ягода са банален български бит, откакто се помня. Добре е, че имаме енергичен, млад и напорист министър на правосъдието, който има усет за личен пиар и раздухва всяка възможност за реклама с грижа за хората. Казвам го без ирония, защото изглежда, че в България само това работи. Поне се превърна в тема. За пореден път.

Само ще припомня, че преди 17 години репортаж на BBC постави началото на края на отвратителните детски домове за безпризорни деца, в които отношението и условията бяха далеч по-ужасяващи от тези в Ягода. А за българските психиатрии от последните петдесет години – да не говорим.

Моят опит с българската социална среда от късния социализъм (която нямаше нищо общо със семейната ми такава) е пропит от гледките, които видях в репортажите от Ягода. Минах през това село като войник преди 30 години – в едно порутено военно поделение, което излъчваше същата безнадеждност, каквато видях в днешните кадри.

Никакъв садизъм няма в тях – и това е по-лошото. Те са най-баналното огледало на българското отношение към живота и другите: мърлящина, мръсотия, мързел и скрит расизъм към самия живот. „Какво ме интересуват тази бабичка или този старец, които тъй или иначе са на умиране и няма смисъл в тяхното съществуване? Да им вземем парите и да умират по-скоро.“ Това е общо взето философията на приматите, които държат Ягода, но които в моите очи държат България, откакто се помня.

Още по-зле. Повечето от тези хора имат живи синове, дъщери, сестри, братя, близки роднини. Преди да се намесят министърът и телевизията, родата е била ок с всичко това.

Впрочем, най-истинската и важна реформа в България ще се случи тогава, когато този манталитет бъде унищожен. Засега не виждам как – освен по биологичен и естествен път, макар че тези домове ме върнаха в моето детство. Сега министърът и телевизията само им развалиха рахатлъка на хората. Временно.

Това е модус вивенди на животни, а не на хора. Говоря за роднините и собствениците, а не за страдалците в домовете.

Да ме прощават животните за сравнението.

Бях приятел с проф. Чирков – светла му памет – който присади сърце на 92-годишна жена. Нямаше никакво съмнение, че трябва да го направи, защото дори един ден пълноценен живот за него бе успех.

Алекс беше германец по манталитет и от друга школа и бе успял да убеди примитив като Живков, а по-късно и селски бандит като Илия Павлов, че има и друга България.

За съжаление – бутикова, тогава и сега.

Болницата на Чирков нямаше нищо общо със социалистическите окаяни болници, а после стана еталон и за първите частници в България. Впрочем повечето стаи от днешни български общински и държавни болници приличат на стаите от Ягода.

Много скоро видях такава болнична стая в един голям български град. Това не опира до пари, а до вътрешно отношение на всички, които работят там. Става дума за лично отношение, идентичност, култура и манталитет.

Да бъдеш подреден, чист и с главата си едновременно не струва нищо. Мисля, че това е метафизично и непреодолимо препятствие за българщината.

Иначе много обичаме да я развяваме по празници, пилони, знамена, татуировки и прочие гламави манифестации на смътното чувство за нещо по-значимо от окаяния бит, който сами сме си създали и който е огледало на българската ни душа. Не знамето на балкона.

Стаите от този дом в Ягода са леко подобрена версия на стаите от панелките, в които съм живял под наем през голяма част от живота си; те са общежитията на съучениците и състудентите ми; те олицетворяваха за мен бездарната българска казарма и до днес ги виждам по обществени места – най-вече в общински болници и социални заведения.

Една унила, бездарна и безсърдечна българщина към живота, която има своята кулминация в българските погребения, които трябва да се патентоват като световно явление по бездарно отношение към всичко – живо, мъртво, сегашно и вечно. Най-грозното нещо преди българските сватби са българските погребения.

Сюрбитов реализъм.

Равненка на живота, метафизика на черешата и костилка на физика ѝ, гламавост до дъно и най-вече – ужасяваща некадърност за живот.

Парастас на ума. Панихида на умрялото сърце. Подавка на подражателска сантименталност. Метафизика на закърнелия разум. Унилие на волята.

Чевенгур.

Никакъв скандал не са тези пиарски „открития“ от село Ягода. Това е дълбинната България, срещу която все още не е проведена гражданска война. И която си тлее и живее прекрасно с еврофондове, скандирайки лозунги срещу еврото, глобализма и прочее, предлагайки своята примитивна „алтернатива“ за живот на същия този глобализъм, който вече не става за нищо.

Все същата мърлящина и никаква грижа за другия – за неговия живот, за достойнството му да бъде човек.

Това помня от социализма (със сигурност го е имало и преди 1944 г., но не съм свидетел) и това видях днес в телевизионен репортаж, който ми избоде очите с едно отвратително бодливо одеяло, което влачих по квартири от ученическите си години. Видях го в този дом за изоставени от собствените си роднини стари хора, които живеят масовия живот на българите, откакто се помня: бездарна мизерия, жизнено вегетиране, вътрешна пустота и външен ад на най-голямата некадърност – да не можеш да се добереш до елементарна човещина в сърцето си, да се зарадваш на дара на живота и да облагородиш себе си и средата, която обитаваш по Божий образ.

Това ми показаха кадрите от Ягода. Все едно гледах социалистическа машина на времето. Но пак ще повторя – не е до социализма, а до българщината.

Ние сме бездарни хора и нямаме никаква идея за живота, за другите и най-вече – за Бога, който ни е дарувал живот.

Когато обърнем целия си мироглед и преобърнем ума и сърцето си, може би ще имаме някаква сполука да не преминем толкова гламаво и уродливо през историята на човечеството – на което наистина нищо не сме дали и няма защо да се гордеем с това.

Последното не е вярно и е крайно, но белким някой се събуди.

Снимка от новините днес на кошмарното родопско и бодливо одеяло, което ме преследва от ученическите години и което видях в репортажа за Ягода – в коментарите тук.

Отдавна пиша тук, че и чеп за зеле не става от нас. Материалът е с изключително ниско качество. Не сме народ ний, а мърша...

Северняк=Югоговняк!

Соня Момчилова изказва малко по-различно мнение от гледна точка на отразяването на случая "Ягода" в медийната среда:

[линк]

От стар циганин ковач не става

Нищо по-различно не казва.

От изказването на Соня Момчилова, оставам с впечатлението, че Явор Дачков е облъчен от този "измислен ред" на родните медии. Изказва се доста негативно за този минисър Георги Георгиев (на който Дачков му сваля шапка). Как така местните власти (разбирай от ГЕРБ или Ново начало) са останали "изнедани" какво се случва на територията на тяхната община. Вай, те нищичко не са подозирали какво се случва в стаите под наем... При наличието на разни агенцийки създадени уж да контролират положението.
---
В този смисъл категорично не съм съгласен с колегата джинги, който слага петно на целия народ. Защо да сме мърша след като държавата е позволила на разни тарикати от обсебят задължения на държавата за да припечелват добре от това?

От стар циганин ковач не става

Няколка месеца следвах Соня Момчилова във Фейса и я четях. Мисля, че жената не е много на център. Дачков описва точно изненадаността на властите и, че това нищо няма да промени. Той говори за народопдихология, която е пропила житието и битието ни и рефлектира върху цялото ни общество и дърэжава. Момчилова в типично неин стил, съзира конспипации за отвличане на вниманието, без да успее да навлезе в дълбочина на проблематиката.

За Дачков отдавна съм писал тук, каквото съм имал да пиша за него, но в случая, което е рядко, ще се съглася с теб куманич.
Това, което не разбирам е, въпросният Дачков и колегата Джинги, възприемат ли се те самите като мърша и част от каквото там им е в главите?
Защото познавам твърде много българи, които не само изобщо не се вписват в модела, описван от този пишман-журналист или било що друго, но обратното: за българите по тях ако съдим, са работливи, прецизни, съзнателни и състрадателни.
Не може да се правят изводи по такъв налудничав начин от един, два или па било и три примера, за цял народ. Отнася се за всяка нация.

Много е близо в заключенията. Мисля , че до 1944 се борят две течения под натруфени титли, но практически европейско и другото , останало от османците , на мързела и мизерията като стандарт азиатско . То побеждава , до 1989, после се нагласява. Но ултимативно си търси същия комфорт .
Наскоро показваха и гр Раковски , където са българи но католици . Еми все едно си в Австрия .
Тази ленност я виждаме и сега с последните събития при северджаните . Преди няколко месеца интервюираха един “дипломат “ експерт - Кремедчиев . Той каза , че ние практически нищо не трябва е правим , просто да си седиме на година 2022. Какъв идиот . И експерт по укро въпросите бе. Проблемът е , че цялата политическа класа е като него . Гонят тръгналия влак. Няма да забравя Мисирков в известната ди книга как точно по същия начин сравнява български и сръбски агенти в МК.

Жена ми участваше в акцията във Варна. Нещата не са точно така, както ги дават в репортажите. Още по- зле са.

"как глобалистките медии изкривяват пространството"

това беше добро, аз бих добавил след пространството "и времето" /малко като "гравитационния" ефект на глобалистките медии/.
иначе след бързо 5 минутно прослушване и аз останах с впечатление за елемент на конспиративни теории. и интересно как не стана дума и за свързаната глобалистка тема за евтаназията - точно във връзка и с методите и крайните резултати от дейността на тоя т.нар. "хоспис".

кажи му северномакедонец вместо да го обиждаш

Ма да, много ясно. Винаги лошото е "българинът", доброто и нормалното е нещо друго, дето не е "българинът". И всичко ненормално е не какво да е, ами типично българско. Ако пък според контекста същото нещо може и да не се тълкува отрицателно (не говоря за Ягода), тогава престава да бъде типично българско.
Вашите родители, на съседите, на брат`чедите, на съучениците в такива домове ли са? Къде е тая маса, да ви се не види и масата?

_______

"Това, което не разбирам е, въпросният Дачков и колегата Джинги, възприемат ли се те самите като мърша и част от каквото там им е в главите?"
А, де. И аз напоследък все това питам, по-често няма отговор.
Когато има, отговорите на "българина" са от типа на: "аз не говоря за всички, виж масата" или "ами и аз съм от тоя народ, ама се старая да не бъда такъв".
Един наскоро във Фейса пък в отговор ме попита: "Нещо невярно ли съм написал?".

От сто човека деветдесет и пет се възмущават на нещо - и за поне деветдесет от тях другите пет са "българинът", те са китайци. Германци по манталитет.
Мъжът ми един път се похвали как се изгаврил с коментар под някакъв не много умен, ама "популярно" звучащ пост в новинарски сайт, като написал: "Точно така е, но много малко хора ще те разберат" и разправяше колко десетки лайка имал както оригиналният пост, така и неговият. И "българинът" така - всичко живо у нас е възмутено как много малко хора са като възмущаващите се, а останалите са "масата".

Виж сега, нашият народ има една порода хора, наречи ги малка част, може би миниатюрна, може и и изключения да са, но много зли, бездушни и алчни хора. Не знам как е по другите нации, предполагам подобно, но аз имам впечатление от на пръв поглед бездушните скандинавци и германци, или пък "мързеливите" гърци и италианци как поддържат ред в отношенията си, как се грижат за болните и старите и ми става болно като знам, че сред нас има къщества, които за пари убива стари и болни хора, измъчва животни за да си продава извратената душа.

My view!

Т.е. чужденци не убиват за пари стари и болни хора и не измъчват животни?

„Лети, лети колата...“

Наскоро по Netflix имаше подобен филм , как залавят стари хора и ги ограбват , напълно законно. Дори и руски мафиот не излезе на глава с тях.

не мисля, че обществото им ще допусне хора да имат подобен бизнес. Най-малкото държавата и обществото ще ги линчува при такъв опит. Тук се знае за какно става въпрос от години, от десетилетия. Дачков е прав, че ако не беше ББС да ни покаже на огледалото какви сме бездушници и изроди по отношение на чуждите ничии деца нищо нямаше да се случи, защото го няма този вътрешен порив и усещане сред нашето общество, че такова нещо не може и не трябва да има. За конкретният случай в Ягода институциите са сезирани преди 6-7 месеца - нищо, чак сега и то от нейма къде и защото се разду по медиите.
Проблема на българина е, че щом пряко нещо не го касае - си затваря очите и се прави, че го няма. Тоя първичен, животински егоизъм е уникално развит сред нас.

My view!

Още Любен Каравелов се сблъсква с тази реалност. Излиза от патриархалната и добре организирана Копривщица и преминана през села, където описанията са "да ти се изправи косата". За Пловдив не са особено по-добри констатациите. Преди Кримската война това. Не сме мръднали много, не са и полагани усилия в тази посока. В общи линии селската "буржоазия" победи в България. Направи първи опит при Стамболийски, но военните бързо ги смазаха. След 44г., взеха тотален връх. А след 89г. си е vol.2 на същото издание след 44г., адаптирано към новата геополитическа реалност.

Почва още от тоалетните на Софийското летище …. Там възмутените политици и журналя минават всеки ден и са Ок.

Това са реални обществени проблеми. Те са видими в ежедневието и все по-натрапващи се. Не върви все да казваме, ама ние не сме такива, само ей онези лошите са такива, а пък го има и в чужбина. Ами не, няма го в чужбина. Не че там няма лоши хора, но там има обществени правила и се спазват. Имаме прекалено много заметено под килима и е редно да се изправим ребром пред проблемите си.

Като каза летище, франсетата преди месец си ми направиха паспортна проверка на летище. Не че отне много време, но да ти пикам на Шенгена. От нашия самолет, даже отклониха 2-3 за пълна проверка на багажа. Полет София-Париж.