2-ри юни

Упрек към Христо Ботев

Воеводо, малко рано
тих бял Дунав ти премина.
Трябваше след Сан Стефано
да си поведеш дружина.

Обстановката — спокойна,
няма битки със душмани.
Леле, колко многобройна
щеше четата да стане!

Александър Миланов

_
If I turn out to be particularly clear, you`ve probably misunderstood what I`ve said.

Бог да ги прости Ботев, другарите му и всички, загинали за България !

Заради подвига на Ботев например Виктор Юго разбира, че все пак " в Батак ятаганите се забиват в снагата " НЕ ТОЧНО "на нещастния СРЪБСКИ народ"...
И не напразно лидерите на независимо Косово според думите им " Повторихме УСПЕШНОТО българско Априлско въстание от 1876 и успяхме".

Амин!.

Човеко.... с такъв словоред, не знам... не мога да приема :
1. че си бил даскал
2. че си трезвеник

А даскал Ботю е имал други мечти за сина си Христо. За Кирил, също, нооо, там нещата са се случили. За останалите 7 деца, както дойде.

Да не преписвам неща, които се знаят, а аз вече съм позабравила

Като се натъкна на възмущението на МираМ от национално присъщия ни мерак да се самопринизяваме, все за Ботев се сещам.

Най-тъжното честване на възрожденското ни минало е днес.
Денят, в който една пламенна душа, родена да осветява, да пръска искри на родолюбие, бива погубена от съратниците си. Онези, незапалените, дребните и страхливите, дето като мазна кал ще изтекат между пръстите, но ще оцелеят.

It has yet to be proved that intelligence has any survival matter.

Тая година по повод на днешния ден, усилено в медиите се върти речта на 14-годишната Иванка Ботева на откриването на първия паметник на баща й, Христо Ботев във Враца на 27-ми май, 1890.

В анонсите към речта се споменава, че речта на 14-годишното момиче трогва до съзли събралото се множество. Просълзяват се всички присъстващи - млади и стари, мъже и жени - жените направо плачат и нареждат с глас. Не ме учудва самата реч - вероятно са и помогнали да я напише - а това, какви са били хората тогава, какви души са носели - можели са да плачат заедно на площада, пред всички без да се срамуват, вкл. и мъжете без да изглеждат неловко...

Сега не мога да си представя нито събрано множество българи, които да плачат със сълзи, заедно да изливат душите си, нито мога да си представя за какво биха могли да се разплачат така съвременни закоравели души.

Тя се обръща не към княза, а към гражданите. Ето и речта на Иванка Ботева:

"Милата ми майка ме доведе между Вас да присъствувам на тържествения празник - откриването на паметника, въздигнат в чест на милия ми и незабравим баща - Христо Ботев и другарите му.

Аз съм малка и не в състояние да Ви разкажа особено нещо за баща си, но аз ще Ви изкажа това, което младежкото ми сърце чувства в тази минута като погледам този свещен за мене бюст...

Когато любезният ми баща е заминал с дързостните и доблестни синове на България, да я отърват от робството, не съм имала щастието при разделянето да запомня баща си, да го целуна за последен път и кажа последното сбогом. В тази възраст аз не съм била в състояние да разбера и усетя тази вечна раздяла, че няма вече да видя милий си баща. Божието предопределение било друго с него, той трябвало да стане предводител на тия, които положиха живота си за спасение на отечеството си, заедно с тях да остави костите си на поросените с мъченическа кръв височини. Неговата саможертвеност за спасението на отечеството ни и обезсмъртяването на паметта му ми внушават мисли, които не могат да въздържат сълзите ми.

Аз и майка ми сме били нещастни като останахме - аз без баща, а тя без съпруг, но българският народ доби един герой - това ни утешава, че баща ми загина за свободата на отечеството ни.

Неговата памет ни е скъпа и аз ще се грижа да я запазя за всякога, макар че тя става достояние на целий ни народ. Нашият народ, който дълбоко знае да цени заслугите на своите доблестни синове въздигна този грамаден паметник, в чест на покойния ми баща и другарите му...

Нашата искрена признателност на всички присъствующи!
Да живее България!"

Той ги е повел в този решаващ момент, когато всички други се отказват.

виж това.

Заяждаш се за запетайките и кавичките, излишно според мен!

Ама всичко се разбира идеално, и ако има граматически/правописни грешки въобще не са в "словореда".

---

Месец и половина след гибелта на Христо Ботев първоначалното заглавие на пламенното обръщение на Виктор Юго било "За Сърбия", вместо "Batak" - "Balak" и изразът е нещо от рода на " В Балак ятаганите се забиват в снагата на нещастния сръбски народ".
Броени дни след това е коригирано, че става въпрос не точно за сръбския народ, а за българите.
Тогава около 75% от отразяването по света на Априлското въстание на БЪЛГАРИТЕ като техен САМОСТОЯТЕЛЕН акт е за Христо Ботев и четата му. Ботев е този, чиято саможертва обръща погледа на света към нас в най-голяма степен.

Добре де, прочетохме за Юго, разбрахме още първия път като го ваписа.
Който е искал и през 1876 г. е знаел чий народ е бил клан от османците.
Крикет в Виндзоре

"3 сентября стихотворение Тургенева было опубликовано во Франции (на французском языке) и, по словам современника, “вызвало большой шум в европейской печати”. Оно было также переведено на немецкий и английский языки, но в Англии, естественно, не публиковалось."[/b]

Христо Ботев е направил така, че за българския народ и драмата му е разбрал и който е искал, и който не е искал.

Тези сирени са изключително нещо. Денят е работен, човек си действа нещо, пише, пътува или говори по телефона и не си гледа часовника, така че когато прозвучат идва като изненада. Като рязко напомняне, настояване за внимание, размахан пръст към нашия делник и твърде прозичните ни мисли в момента.
Спира тогава човека колата. Прекъсва разговора, вдига поглед от екрана, листа, оставя настрана чашата или сандвича. Оглежда се.
И застава прав.
Другите шофьори също спират колите си.
На малката уличка (Охрид) където спрях аз повечето излязоха и застана прави. Имаше хора на спирката на 60, седналите също се изправиха.
Сирените не спират, дават ни време за всичко. За спиране, оглеждане, излизане и да застанем прави. И продължават още много дълго, дълга дълга минута. Толкова, че да остане предостатъчно време за осмисляне на смъртта на онези момчета в наше име и в името на огромната им любов. Към нас. Към мен и към онзи човек изправил се на спирката и на шофьора зад мен, към всички тези мои българи застинали на средата на пътя си по тротоари, и по улицата около мен.

Мисля че това страшно и тъжно тържество на сирените - без глас, парад, речи или режисирана подготовка е едно от най-силните обединителни неща, които са ни останали.

Една минута за да се почувстваме народ.

И аз сега ще се заяда - с теб е задължително, когато става дума за пунктуални и всякакви езикови грешки!

Ама всичко се разбира идеално, и ако има граматически/правописни грешки въобще не са в "словореда".

Пред "и ако" няма запетая. Пред "ако" има запетая, ако го няма съюзът "и".

И аз сега ще се заяда

заям
аз ще се заям
ти ще се заядеш
той ще се заяде
те ще се заядат
...

А как се нарича тази стилистична фигура, когато от "заяждам" умишлено се образува "заяда", вместо "заям"?

И ти като Уникалната и Накито си пишман граматически пункуална, но в стилистиката хич те няма

как се нарича?
кажи, да науча и аз нещо днес

Сама си потърси, прочети и си го натрий на носа!

А преди това си направи справка с Речника на ИБЕ за глагола "заядам", "заяда се", с ударение на последната сричка, граматическа пишман-многознайнице!