Сладка умора

Шест дни дворът ми кънтеше от детски смях. Е, рев също. Внуците, разбира се.

Имахме гостенчета от селото, с които не са се виждали една година. То беше радост, то беше чудо, то беше Фестивал на детската радост. В селото се организира празник с детски игри-за мама, тате и за нас. Скачане с чували, дърпане на въже, тенис на маса, бадминтон, скачане на въже, народна топка, циганка....Щастливи деца, върнах се в детските си години.

Снощи внукът заяви, че вече е решил : иска да живее на село, ноооо, ще изчака да порасне сестричката, че да решат окончателно двамата. Не можел без нея, на както я вижда, ще се съгласи. Остава и мама, и тате, да искат да са постоянно на село, и без тях не може.
Мдааа, темата има продължение, нооо, когато му дойде времето.

Преди малко си заминаха. Дворът, бойно поле-топки, колички, кофички, лопатки, следи от конфети, почистиха си преди да си тръгнат......

Знам, ще каталясам до довечера. Като дъвкана и плювната, вече преживяно. Нооо, като дъвкана торта, защото умората ми сладка.

Изостанаха ми разсади, сеитби... нооо, най-прекрасните цветя, внуците, посяха топлината и живеца в мен, за пореден път.

Христос Воскресе! Бъдете здрави, енергични, благословени с внуци, правнуци и много любов!

Пак добре, че Горан...

Тайните на египетските пирамиди

<3

Доизкажи се, моля!
Какво, Горан?

Догодина, като стане 30 кила кьопек и му се прияде крехко и сочно патиланско... :))

Майтап си правя, воистина воскресе. Добре си си прекарала тая година за Великден, поздравления.

Тайните на египетските пирамиди

<3

Радвам се за вас, Руже и вашите преизпълнени с купон празници! Щом те кефи, супер!!! Все така да сте!

Обаче, само като те чета и се задъхах от описаното

Глъчка на деца около мен много ме натоварва. Съртене да празнуваме болюк народ, също. Пътувания и айде, че празници - изключено

Кротко си направихме дроб сърма/Алиса ме светна за това как да я направя по най-вкусен начин/
Кротко в петък вечер тримцата отидойме на китайски ресторант, кротко отидохме на църква в неделята, кротко се разходихме по Южния парк, Практикер и Технополис...кротко хапнахме сладолед солен карамел на вечерна Софийска разходка...кротко си подготвях едни лекции, четох си книжки и си пихме лежерно кафето.
Съпружето се отспа, видя се с авери на по бира навън. Щерката си бачкаше на компа кротко...въобще тишина и спокойствие

Така ги разбираме ние празниците
София спокойна и лежерна...софиянци по родните си места, щото

Срещи със семейни деца, зетьове и внуци само за Коледа и Великден за обяд или вечеря. Този Великден ни се размина, защото голямата щерка вече е в 9 месец и всеки момент ще ражда и си кюти дОма. Внучката със скарлатина...та спокойствие и никакъв празничен хаос и шум!

КРАСОТА

Моят Youtubе канал-Tarot Master

Воистину Воскресе!

Знаем, че с теб сме различни. Но знаем и друго-щастливи, по своему.

За голямата ти дъщеря-спокойно, с любов да мине всичко и чакаме добрата новина!

И на село е хубаво. И в града е хубаво.
Празник ли е, все такава сладка умора има след това.
А то сега и майските се задават...

Вчера близнаците станаха на половин годинка.
И днес бях при тях до преди малко и душата ми се бунтува, че утре трябва пак на работа ...
Всеки ден благодаря на вселената за всеки споделен миг и ден от техния и моя живот.
Не искам вече да ходя на работа!
Завиждам ти донякъде, Ружо, честно ...

Воистина воскресе!

Подобна беше ситуацията и тук при майка ми. Рожден ден (аз), Великден, деца, внуци, племеннички... 4 дни същинско посрещане и изпращане. Преди това - подготовка, след това - възстановяване на района... Майка ми мърмори, че нямам време за двора. Майната му на двора. Щастлива съм и заредена с положителни емоции.

Живи и здрави, и много любов!

Щастието идва при веселите!

А свекървата как се вписва в пейзажа?

Яка тема....идваща отвътре и от сърце....за мен достойна баба селянка.

Мнението е позиционирано и няма нищо общо!

Общо взето, през целия си живот, човек прави това, което може най-добре и счита за правилно към конкретния момент.

Горан беше най-щастлив! Игра футбол с децата. Заградили сме с мрежа част от двора, за да ритат и да не гонят топката. Пък и да не подвиквам : цветятааа, доматитееееее.

Това зверче започна да ми влиза под кожата. Поглеждам се вчера отстрани и си мисля : неее, това не съм аз. Крачеща по поляната с верига в ръка след куче. Нееее, не, не съм аз. И както си го мислех, повиках Горане, метнах веригата и си го прибрах.

До поляната и обратно е вече с верига. Едър е, има хора по улицата, плашат се. Лошото е, че започна да ме влачи, едвам го удържам. Не знам до кога ще успявам. Това също става проблем, за мен.

Е, не се сещам да го снимам като теб тичащ безгрижно по поляната и в боровата гора. ще се сетя някога но двама кучкари-откачалки в този клуб ще станем много

И на село е хубаво. И в града е хубаво.

Като си нямах това прекрасно местенце :
- Великден при мама и тате. Закон. След като тате си отиде, стожер на семейството стана брат ми. великден при него, първите 2-3 години. харесваше ми, децата, племенниците, внуци ... голям купон. Някак след третата година реших, че ще се отделим, вече имах зет, внук, голяма банда. Брат ми се посърди, пък му мина, разбра.
- В София, докато си бях. Егати кефа. Софиянци по селата, ние си оставахме у дома. Спокойствие, тишина. Мечтаех да сложат едни бариери и кой къде е бил, да си остава там
- От 2 години на празници децата идват ту. Всъщност това е втората година. Първите две години нямахме условия за нощувки на толко народ, пък не исках да ги мъча напред-назад за един ден.

И пак ми е толкова хубаво.

Права си, на село, в град-всеки си прави хубавото според своите разбирания и усети!

Докъде я докара с градините?

Ехаааа, сериозна възраст си е 6 месеца Смеят се, гукат, флиртуват дори

Просто сме на една честота, затова ми "завиждаш", а аз ти се радвам. Някои не ни разбират, не е и необходимо.

разбирам, че не ти се ходи на работа. Аз имам две огромни победи в живота си, които хронологично са :

- отказах цигарите, след 25 години яко пушене, напоследък по 2 кутии, че и трета отварях. Е, победих ги, вече 19 години не съм пипала цигара.
- решението ми да се пенсионирам. Тежко решение. Винаги съм се страхувала от момента, в който ще "трябва" да спра да работя, т.е. да се откажа от хобито си. И то година по-рано, с намалена пенсия до живот. И то от работа, която е моя рожба, за която не съм спала, не съм яла....Това е втората ми житейска победа. не знам дали беше бърнаут или дъртаут. Нооо, победих една зависимост, работата, макар и хоби.

Започнах пак работа, преди 3 месеца. ноооо, нееее, това не е баш работа. Ровичкам, обучавам, но така, без срокове. това ме подсеща, че правя един електронен магазин, а не съм влизала вече 10-ина дни

Поискай, от Вселената, и ще ти се даде! Щом при мен стана, няма начин да не се получи и при теб!

Радвам се, че има хора, тук в клуба, които са на моята вълнА!

Разбирам я майка ти. така, както си пиша тук, свършвам най-много работа, наваксвам и благодаря, че го има клуба, който ми дава тонус!

Живи, здрави, енергични и мноооого любов и на твоето семейство!

Абсолютна баба селянка
Само едно ми липсва да стана чудомиров герой : все още не ходя на кафе в селските кафенета и на селските седянки.

Другата седмица съм поканила на кафе три баби. Автентични местни баби, от селото. Не знам до кое колЕно.

Поводът е, че едната ме срещна на улицата и след като й казах добро утро, тя продължи : яз те знам коя си. С Паца си говорехме за теб. Не излизаш, не идваш на кафе сутрин.....и се стигна до идеята : щом Мохамед не отива при планината, тя да дойде при Мохамед

Аз съм си изкачила моята планина. но ето, друга, за мене все още непозната, мечтая да я изкача.

Тя ще дойде при мен, другата седмица, друга тема е, дали аз ще си вържа обица да ми дрънка ...

Следвай си мечтите, всичко ще се подреди както трябва...
Позволявам са да отбележа предложение, което ти е нужно....за Горан: В кучешките магазине се продават красиви метални верижки за врат на куче, с метални шипове около3-5см. дълги.
Така са направени, че се поставят до два начина на врата на кучето, прав и обърнат начин.
Правият начин е като закопчееш верижката със зъбите навън...това защитава вратът му при нападение от кучето от вълк и т.н. когато кучето е пуснато свободно да се разхожда....из гората...с шиповете навън.

Вторият начин на поставяне на верижката около вратът му е направен така, с шиповете навътре, но когато са поставени навътре вратната верижка при опън се затяга, разбирай не го бодат шиповете, а примката се стяга и го душът, сам се души като те дръпне....Кучетата не са глупави и много много бързо разбират, че щом се опита със сила да те повлече, то веднага се "задушава", примката се стяга около вратът му...щом спре дърпането верижката сама са освобождава....и кучето и става внимателно и послушно и реагира и на най-лекото подръпване на поводът от твоя страна... ...има и други начини, но това е най лесното за вас с Горан...иначе ще те влачи..такъв е моят опит.

Мнението е позиционирано и няма нищо общо!

...от люлинската панелка:





























































Тайните на египетските пирамиди

<3