През Април 2025

по-точно от 7 ми до 13 април е последната седмица на велика 40-ница.
Тази година се навършват 1700 години от Първият Вселенски Събор.
През тази година като по поръчка католическият и православният ден за отбелязване на Великден съвпадат.

Богословският факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ организира възпоменателен ден по повод стогодишнината от кървавия атентат в софийския катедрален храм „Св. Неделя“.
ой се провежда по инициатива на катедра Историческо богословие.

е Лазарова събота

...64 години.



Тайните на египетските пирамиди

<3

Стани и лети Нюк! Но не в материалният свят.

А ти бъди жив и здрав, но също така и благословен... Светли празници!

Тайните на египетските пирамиди

<3

Възкресението на Лазар от Господ Иисус Христос от това място е генералната репетиция за Възкресение Христово.

Св. Лазар е активен проповедник на Евангелието в Кипър. На мястото което е погребан след напускането му на видимият свят сега има един много красив храм.

между другото и през април 2025 много обичам хората, които са почтени, без да имат закони
обичам хората, които спазват Божиите Закони, без да са ги чели или да са ги чували обичам и хората, които почитат Бог без Библия

_______________

Всеки глупак може да знае. Въпросът е да разбираш.

леко като за начинаещи, но е добре да се види.

Последната седмица от земния живот на Господ Иисус Христос се нарича "Велика" или "Страстна седмица", т.е.
Седмица на страданията, прелюдия към вечния живот. Животът на Господа наближавал своя край. Възкресил в събота Лазаря, тържествено посрещнат, влязъл в Йерусалим на Цветница, Той доброволно вървял стъпка по стъпка към предначертаната Си неизбежност.
Всеки ден от Страстната едмица е наречен велик и свят, и през всеки един от тях Църквата възпоменава чрез специални богослужения пътя на Христос към Голгота, страданията и изкупителното Му дело на Кръста.
През първите три дни на Страстната седмица Църквата припомня последното пребиваване на Господа в Йерусалим. В тези дни богослужението е твърде наситено: извършват се полунощница, утреня, часове с четене на Св. Евангелие и Св. Литургия на преждеосвещените Дарове.
По време на часовете се изчитат четирите Евангелия до Евангелието по Йоана гл. 13, 30 стих. На места четенето им започва още от петата или шестата седмица на Великия пост.
ВЕЛИКИ ПОНЕДЕЛНИК
На Велики понеделник евангелистите ни разказват как Божият син влязъл в Йерусалимския храм и го намерил пълен пълен с търговци. Обхванат от свещен гняв, Той прекатурил масите им, а тях самите изгонил, защото храмът е дом за молитва, а не тържище. Матей 21:12-13,
Марко 11:15-19;
Лука 19:45-46.
Във Велики понеделник Църквата прославя св. патриарх Йосиф - син на св. патриарх Яков и предобраз на Иисус Христос. Йосиф бил продаден от своите братя на пътуващи за Египет търговци. Там, в чуждата нему страна, той преминал през множество страдания, но фараонът го направил втори по власт и положение в цялото царство (Бит 41:38-46). Подобно на Йосиф Господ Иисус Христос бил предаден от евреите на езичниците, бил измъчван и страдал заради човешките грехове.
Църквата ни предлага да размислим също над образа на безплодната смокиня (смоковница), която изсъхнала след като била прокълната от Господ (Марк 11:12-14, 20-26, Мат. 21:18-22). ''Всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърлено в огън'' (Мат. 3:10).
Така и ние ще бъдем осъдени, ако не живеем в молитвено общение с Бога, не се стремим да се усъвършенствуваме във вярата, не се изпълваме с добродетели, и не принасяме духовни плодове.
ВЕЛИКИ ВТОРНИК
"И тъй, бдете; защото не знаете ни деня, ни часа, в който Човешкият Син ще дойде" (Мат. 25:13)
Евангелско четене на утрената Матей 22:15-23:39;
на Св.литургия Матей 24:36-26:2
Велики вторник е ден за поучения и последни нравствени наставления: Господ Иисус Христос ни дава пример как да благотворим - не да даваме от излишъка си за тази цел, а като бедната вдовица да отделим от последните си материални средства.
Притчата за десетте мъдри девици.
Когато говори за приближаването на дните на борба и изпитание, Христос разказва за десетте мъдри девици, които били винаги готови да посрещнат Спасителя Матей 25:1-13.
Напомня ни, че трябва "да бодърстваме и да не униваме", и да държим светилниците си запалени в очакване на Божествения Жених. Затова на Велики вторник Църквата пее:
Ето младоженецът иде в полунощ,
и блажен е тоя раб, когото намери буден,
а недостоен е оня, когото намери безгрижен.
Прочее, внимавай, душо моя, да не те налегне сън,
та да бъдеш предадена на смърт и да останеш вън пред затворените врати на Царството,
но опомни се и възкликни: свят, свят, свят си, Боже,
заради Богородица помилуй нас!
''Светило за тялото е окото'' Матей 6:22 ,
казва Господ, т.е. непомраченото човешко сърце и душа, а '"маслото е милостинята или всичките ни добри дела" (св. Йоан Златоуст). Живеейки добродетелно, със страх Божи и упование в Господа, ще бъдем готови да посрещнем Спасителя и да влезем в брачния чертог – Небесното царство.
Църквата ни припомня също притчата за талантите
Матей 25:14-30 и ни приканя да се трудим и да усъвършенстваме способностите, с които Бог ни е дарувал.
После следват пророчества за съдбата на град Йерусалим и за последните дни при Второто пришествие Господне :Матей 25:31-46, Марк 13:1-31,
Лука 21:5-38.
ВЕЛИКА СРЯДА
В деня на Светата и Велика сряда се припомня едно от последните събития преди спасителните за нас страдания на Господ: за многоценното миро, което в искреното си разкаяние една грешница изляла върху главата на Спасителя Матей 26:6-13, Марко 14:3-9.
Успяла да влезе в дома, дето бил Христос, жената, носеща алабастърен съд с драгоценно миро, искала да засвидетелствува почитта си към Него. В бързината, да не й се пречи на доброто намерение, тя счупила съда, по-лесно да се разлее мирото.
Скъпоценното миро струвало триста динария Марко 14:5, затова някои възнегодували против нея: "защо е това прахосване?", "мирото можеше да се продаде и парите да се раздадат на сиромаси".
А Христос им отговорил "сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога имате", "тя извърши добро дело за Мене [като]превари да помаже тялото Ми за погребение". За това й усърдие ще се разгласи по цял свят.
Подобно на блудния син грешницата осъзнала греховете си и ''дошла в себе си''. Да се опомним и ние за нашето духовно състояние и да се разкаем за греховете си, та с нашите покайни сълзи да "помажем" Господа като оная разкаяла се жена.
В същия ден си припомняме и решението на Синедриона да осъди Иисус Христос. Тогава Иуда Искариот отишъл при иудейските първенци и уговорил да Го предаде за тридесет сребърника Матей 26:14-16, Марко 14:10-11, Лука 22:1-6.
И ние се замисляме: дали и ние, които носим Христовото име, не предаваме Христа чрез нашите небогоугодни дела? От тоя ден коленопреклоненията на молитвата не престават.
ВЕЛИКИ ЧЕТВЪРТЪК
Възпоминание на Тайната вечеря
На тоя ден Господ Иисус Христос извършил пасха в дома на един жител на Йерусалим Матей 26:17-35,Марко 14:12-31, Лук. 22:7-38,Иоан 13:1-17, 26.
Преди вечерята Той умил краката на апостолите и казал: ''не дойдох да служа, а да послужа''. После Спасителят установил св. тайнство Евхаристия (Причастие), като Сам причастил светите апостоли.
По великата си милост Господ и на нас дава възможност да приемаме Неговото истинско тяло и кръв по време на св. Литургия, та като приемам Христос вътре в нас, да се стремим да Го задържим чрез чистотата на сърцето си.
След като завещал новата заповед за любов към всички, Христос явил на учениците Си, че ще бъде предаден. В недоумение учениците питали, кой ще стори това. Запитал и Иуда, и Христос му отвърнал тъй кротко, че другите не разбрали. Иуда станал, излязъл и те помислили, че отива да прави покупки, понеже той бил ковчежник.
След вечерята Христос с апостолите отишъл в Гетсиманската градина Матей 26:36-46, Лука 22:39-46, Иоан 18:1, където се молил до идването на предателя.
Обикновено в четвъртък вечерта се служи утренята на Велики петък, когато се четат така наречените Дванадесет евангелия т.е. дванадесетте откъса от Евангелието, които разказват за Христовите страдания.
Чрез тях ставаме свидетели на подигравките, мъките и кръстната смърт на Христос, чрез която Той ни изкупи. ''Ето Агнецът Божий, който прие върху Си нашите грехове.'' И отново се замисляме дали и ние не разпъваме Христос чрез нашите страсти и грехове.
На този ден свещенослужителите изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота. По време на маслосвета, всеки желаещ мирянин бива помазан с елей за здраве.
ВЕЛИКИ ПЕТЪК
Припомнят се великите страдания на Иисус Христос, волно приел да бъде съден, бичуван, оплют, бит с плесници и показан пред народа в багреница за поругание, с кръст в ръка и с венец от тръни на главата.
Нарамен с тежък кръст от преторията на Пилата, Христос бил поведен към Голгота на разпятие.
Разпнат между двама разбойника за поругание при страшни природни смущения - земетръс и затъмнение на слънцето, издъхнал, приел смърт, за да избави от смърт цялото човечество.
ВЕЛИКА СЪБОТА
Възпоменава се погребението на Христос Спасителя и слизането Му в ада. Умрял на кръста, от прободените Му ребра изтекло кръв и вода. Иосиф Ариматейски и Никодим, като изпросили разрешение от Пилат, снели Го от кръста, помазали с аромати, обвили в нова плащаница и Го положили в нов гроб, изсечен в скала в Гетсиманската градина. При полагането Му в гроба присъствували жените мироносици, сред които, обляна в сълзи с прободеното си от мъка сърце, била и майка Му св. Богородица. Църквата пее:
"В гроба с тялото Си и в ада с душата Си като Бог,
в рая с разбойника и на престола с Отца и Духа Си бил, Христе,
Който изпълваш всичко".
Иудеите запечатали гроба и поставили стража.
Велика тайна!
"Да замълчи човешкото създание!" - пее Църквата вместо Херувимската песен на Велика събота. Господарят на живота е в гроб, но скоро ще се прослави с чудото на възкресението.
Събота сутринта след литургията на някои места има обичай свещеникът да раздава цветя на вярващите като израз на радостно предчувствие за Възкресението.
Постът на Велика събота продължава до полунощ, до настъпването на "Господния ден", когато се обявява Възкресението Господне. Апостолските постановления определят: "Съботата продължава до пеенето на петлите, постът свършва с настъпването на първия ден след Събота, който е Възкресение".

През април, преди 80 години, на 14 ти, е роден Ричи Блакмор.
……. каквото и да значи това

е Велика Сряда:
"...............
„Велика сряда е посветена на възпоменанието за предателството на Иуда и на милостивия подвиг на жената, която помазала с миро нозете на Иисуса Христа. Преди Преждеосвещената литургия в този ден, както и преди началото на Великия пост, се извършва чинът на всеопрощение, а в края на литургията за последен път (преди Петдесетница) в храма се извършват земни поклони. От този ден нататък се прекратява чтението на Псалтира в храмовете.
Настъпва Велики четвъртък, денят на Тайната вечеря, когато Христос установил Тайнството на Тялото и Кръвта Си. В навечерието се служи утреня (според Типикона тя трябва да се извършва късно през нощта), на която след пеенето на дневния тропар, припомнящ предателството на Иуда, се чете Евангелието за събитията на този свят ден и се пее пълният канон. На първия час се чете пророчеството на Иеремия за страданията на Спасителя (Иер. 20).
През деня се отслужва главната Литургия за цялата църковна година. Като възпоменание на Тайната вечеря тя се съчетава с вечернята. След входа с Евангелието се четат три паремии. Първата говори за явяването на Бога на Синай, когато е сключен Ветхият завет (Изх. 19:10-19), което е особено подходящо в деня на сключването на Новия завет. Втората е взета от Книгата на Иова (Иов. 38:1-28; 40:1-5), където Господ, отговаряйки на въпросите на праведника, му разкрива тайната на Христовата победа над смъртта. А третата пряко предсказва мъченията, които Господ ще претърпи за нашето спасение (Ис. 50:4-10). След това се чете апостолското чтение за достойното приемане на Светите Тайни (1 Кор. 11:23-32) и сборно евангелско повествование за събитията от Велики четвъртък. Вместо Херувимската песен и по време на причащаването се пее песнопението: „Вечери Твоея тайния днес, Сине Божий, причастника мя приими; не бо врагом Твоим тайну повем, ни лобзания Ти дам, яко Иуда, но яко разбойник исповедаю Тя: помяни мя, Господи, во Царствии Твоем“. На този ден (както и в Пасхалната нощ) всички християни се приобщават с Животворящите Господни Тайни. В катедралните храмове се извършва обрядът по измиване на нозете и освещаване мирото за тайнството Миропомазване.
Вечерта в църквите се извършва службата на Светите страсти Христови.
На утренята на Велики петък се четат дванадесетте евангелски откъса, разказващи за Господните страдания (Ин. 13:31–18:1; Ин. 18:1–28; Мат. 26:57–75; Ин. 16:28–19:16; Мат. 27:3–32; Мк. 15:16–32; Мат. 27:33–54; Лк. 23:32–55; Ин. 19:25–37; Ин. 19:38–42). Древните антифони, идващи от богослужението на Иерусалимската църква през 4-ти век, показват значението на Христовите страдания за нашето спасение. Пред Кръста се пее трогателен химн: „Разбойника благоразумного во едином часе раеви сподобил еси, Господи: и мене древом крестним просвети и спаси мя“. По традиция християните носят вкъщи огъня на свещите, горяли по време на чтенията на светите Евангелия, и с него правят знака на кръста върху входните си врати.
Сутринта на Разпети петък не се служи литургия, тъй като на този ден Самият Христос е принесъл Себе Си в жертва на Голготския кръст. Вместо нея се служат главните часове на църковната година, наречени царски часове, тъй като преди време императорът винаги е присъствал на тях. На тях се четат избрани псалми, които предсказват Разпятието, пророчества за смъртта на Господа, слова от апостолските послания, които показват смисъла на изкупителната жертва, и евангелски разказ, който съобщава за събитията на Страстите в точното време, когато са се случили.
Според най-древните правила на Църквата постът на Велики петък е най-строгият през цялата църковна година - здравите хора не бива да вкусват нищо (дори и вода) чак до края на литургията на Велика събота. Това се основава на словата на Спасителя (Мк. 2:20).
През деня, в точното време, когато Господ умрял, във всички църкви се отслужва велика вечерня. След изпяването на стихирите, оплакващи Христовата смърт, се извършва вход с Евангелието. След това се възгласява прокименът от 21-ви псалом за богооставеността на Спасителя от Бога Отца и се четат три паремии, възвестяващи смъртта и славата на Христа (Изх. 33:11-33; Иов. 42:12-17; Ис. 52:13-54). След паремиите се възвестява слизането на Христа в ада (Пс. 87:7, 2) и се чете апостолското чтение за славата на Кръста (1 Кор. 1:18–2:2). Върхът на вечернята е повествованието за смъртта на Христа, събрано от четирите евангелия. Но веднага след изпяването на вечерния химн „Сподоби, Господи“, настъпва друг ден и през скръбта на Страстите започва да пробива сиянието на победата над смъртта. Адът не може да удържи Божествената душа на Спасителя - за това пеят стихирите. Но на земята скръбта все още обзема учениците и ние, заедно с Иосиф Ариматейски, участваме в свалянето на Тялото Господне от Кръста. По време на пението на стихирата „Тебе, одеющегося светом, яко ризою, снем Иосиф с древа“, настоятелят в пълно облачение изнася от олтара Плащаницата (образа на умрелия Господ), лежала преди това на престола, както на Кръста. Тя се полага в центъра на храма и християните се покланят пред нея, плачейки заедно с Богородица над нейния умрял Син”. - Свещеник Даниил Сисоев

На днешният ден се навършват и 100 години от атентата в храма света "Неделя"
Жертвите в крайна сметка са повече от 200 човека.

Я имало клубове.
Слово за Възкресение Христово от свети Йоан Златоуст от преди повече от 1600 години"
".....„Който е благочестив, нека да се наслади от това хубаво и светло тържество на преславното Христово възкресение! Който е благоразумен раб и не скрива в земята дадените му от Бога таланти, нека влезе радостен в радостта на своя Господ!
Който се е потрудил с пост, нека получи сега своя динарий! Който е работил още от първия час, нека получи днес своята справедлива заплата! Който е дошъл след третия час, нека празнува с благодарност! Който е успял да дойде подир шестия час, нека ни най-малко не се безпокои, понеже не губи нищо! Който е пропуснал и деветия час, нека пристъпи без всякакво съмнение и боязън! Ако ли някой е успял да дойде едва в единадесетия час, нека и той не се бои от своето закъснение, понеже Домовладиката е великодушен и щедър – приема последния като първия, успокоява дошлия в единадесетия час така, както потрудилия се още от първия час: първия удовлетворява със заслужена награда, последния милва по снизхождение; на единия дава заслуженото, другия дарява по своята благост; добрите дела приема с радост, намерението целува с любов; делата цени и добрите разположения хвали!
Затова всички влезте в радостта на своя Господ! И първи, и последни, приемете своята награда! Богати и бедни, заедно ликувайте! Трудолюбиви и лениви, почетете този ден на всемирното тържество! Постили и непостили, възвеселете се сега! Трапезата е богата: наситете се всички от нея! За блудните синове Небесният Отец е заклал угоен Телец: никой да не излезе гладен! Всички се насладете от този пир на вярата, всички се възползвайте от богатството на благостта! Никой да не се оплаква от своята бедност, понеже царството небесно е отворено за всички! Никой да не плаче за греховете си, понеже изгря прощение от гроба на Спасителя!
Никой да не се бои от смъртта, понеже Спасовата смърт ни освободи от нея! Изтреби смъртта овладеният от смъртта Жизнодавец! Слезлият в ада плени ада, който се огорчи, когато вкуси плътта Му. Предсказвайки това преди столетия, пророк Исаия пише: „Адът се огорчи, когато Те срещна в преизподнята си! Огорчи се, защото биде посрамен! Огорчи се, защото биде умъртвен! Огорчи се, защото е повален! Огорчи се, защото е окован! Той прие плът, а в нея се натъкна на Бога; прие земя, а в нея намери небе; прие, което виждаше, а се натъкна на онова, което не виждаше! „Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?” Възкръсна Христос и паднаха демоните! Възкръсна Христос и радват се ангелите! Възкръсна Христос и живот се въдвори! Възкръсна Христос и ни един мъртвец не остана в гробовете! Защото, като възкръсна от мъртвите, Христос стана начатък на умрелите: Той пръв възкръсна като Глава, а подир Него в свое време ще възкръснем всички ние, Неговите членове! Нему слава и Царство во веки веков! Амин!”

"обичам хората, които спазват Божиите Закони, без да са ги чели или да са ги чували обичам и хората, които почитат Бог без Библия"

И аз почитам и обичам Свободата, без да се боря и без да се интересувам от резултата!

Мнението е позиционирано и няма нищо общо!

"между другото и през април 2025 много обичам хората, които са почтени, без да имат закони
обичам хората, които спазват Божиите Закони, без да са ги чели или да са ги чували обичам и хората, които почитат Бог без Библия"




И аз между другото: Не забелязах тук ни един, който да пише фермани, че обича да диша?

На какво се дължи това?

Мнението е позиционирано и няма нищо общо!

Моля дай подробно инфо за датите/дните от 4етвъртък до Събота.

Дните въпросни вярно (от)минаха, но не заминаха! Още са си важни.
И със сигурност има кой да прочете, след като го напишеш..

---

Ти си комуняга и като такъв не обичаш свободата и лъжеш.

от моята камбанария нещата изглеждат така: малко шум вдигат истинските чудеса (а дишането е такова) и малко хора ги виждат

а и тук поначало не се говори много, много за обичане и чудеса (защо?!!!) и пропуските от тези, които го правят са естествени

_______________

Всеки глупак може да знае. Въпросът е да разбираш.

Ето ти нещо от Йерусалим - атмосферата в моментите около слизане на благодатният огън

Христово започва светлата седмица:
"....Седмицата след Пасхата се наричала Диакенисиму, тъй наречената от нас Светла седмица. В дните на Светлата седмица се чествували следните светии: в Светли понеделник - светите Апостоли, в Светли вторник и сряда - св. Богородица, св. архидякон Стефан и св. Андрей, в Светли четвъртък - св. ап. Йоан и Яков, в Светли петък - св. ап. Петър, а в Светла събота - св. Йоан Кръстител.
Следвали неделите след Пасхата, а именно - неделя на Антипасхата,
трета неделя, в която се чествувала паметта на св. Йосиф Ариматейски, св. Мария Магдалина и останалите ученици и ученички на Господа,
Четвърта неделя, Пета неделя, Шеста неделя,
Възнесение Господне (в четвъртък на Шеста седмица),
Седма неделя, в която се чествувала паметта на 318-те св. Отци от Никея
и Осма неделя - Петдесетница.

В понеделник след Петдесетница се възпоминавало избавлението от страшното земетресение, станало при имп. Маврикий (582-602). В сряда след Петдесетница се чествувал Събор на св. архангели Михаил и Гавриил, съботата - Събор на св. Богородица и на св. Иоаким. и Анна, а първата неделя след Петдесетница била посветена на Всички Светии.

Този бил празничният фонд в периода на постния и цветния Триод през IX век." из Статията е отделна глава в студията "Триодът и Месецословът на Великата църква през IX век" от Доц. прот. Благой Д. Чифлянов.