Мaрт

почитаме още Св. Софроний Врачански.

св. Григорий Двоеслов, папа Римски:
".....Св. Григорий се родил около 540 г. в Рим. Родителите му били богати и знатни и ревностното благочестие било отличителна черта на цялото негово семейство. Майка му Силвия е причислена от Римската църква към лика на светиите. Неговата родственица Тарсила пред смъртта си. видяла Самия Христос, който я викал към вечен живот.

Добрите примери и наставления подействували благотворно върху сърцето на момъка. Желаейки напълно да се посвети Богу, Григорий рано оставил светската служба, в която вече достигнал важен сан – префект (управител) на Рим. Той постъпил в манастира "Св. апостол Андрей Първозвани", с негови средства построен. Всичкия си имот Григорий употребил За подпомагане на бедните и за построяване на манастири в разни области на Италия. А самият той живеел в бедност, спазвал строго въздържание и пребъдвал в постоянна молитва. Но не му било съдено дълго да продължава тоя начин на живот. Високите му достойнства привлекли всеобщото внимание и той бил пратен в Цариград с високо и отговорно поръчение – да уреди важни църковни дела. След смъртта на папа Пелагий единодушно бил избран Григорий в 590 г. за негов приемник. Дълго Григорий се отказвал от тоя най-висок пост в Църквата, писал и на император Маврикий да не утвърждава този избор; тайно се отдалечавал от Рим и се криел в градовете; но убежището му, по особена божествена личба, било открито и той бил принуден да приеме първосветителския сан.

Папа Григорий бил изцяло предаден на Божията служба и на грижите за благото на поверените нему души. Изпълнен със смирение и пламенна любов към Бога и ближния, той гледал на властта като на трудно служение и често скърбял, че грижите за служебните работи го отвличат от духовно-съзерцателния живот. Като приел властта, светителят изпълнявал с усърдие и твърдост всички свързани с нея задължения. Обстоятелствата през онова време изисквали от него непрекъсната дейност. Лангобардите непрекъснато опустошавали римските области, в които няколко пъти свирепствували глад и заразни болести. Сред тия бедствия св. Григорий с неуморно усърдие и отеческа любов се грижел за своето паство. Скромните му доходи били употребявани за подпомагане на нуждаещите се; проповедите му ободрявали душите на бедствуващите; увещанията укротявали яростта на враговете. Но главна грижа на св. Григорий било разпространението на вярата и обяснението на словото Божие. В разни области на Италия имало тогава още много езичници, а мнозина от вярващите били увлечени от арианското лъжеучение. Св. Григорий се трудил неуморно да просвещава душите със светлината на истината и Бог благословил трудовете му. Покръстването на много езичници и укрепването на християнската вяра в Британия (Англия) са неразделно свързани с името на папа Григорий, който заради големите си заслуги е наречен Велики.

Св. Григорий от малък бил със слабо здраве, но това не му пречело постоянно да работи. Той написал много книги: тълкования на някои места от Св. Писание, молитви, беседи и диалози за живота и чудесата на италийските светци. Заради това съчинение, написано в диалогична форма, той бил наречен Двоеслов (от гръцки Диалогос – Събеседник). Св. Григорий написал чудното житие на своя съвременник и учител преподобни Бенедикт Нурсийски. Нему се приписва и окончателното съставяне на литургията на преждеосветените Дарове, която до негово време се извършвала по устно предание. Св. Григорий бил крайно милосърден към нещастниците. Той на първо число всеки месец раздавал помощи, като посещавал болни и сиромаси, прислужвайки сам с най-голямо смирение. По тоя случай се запазило за него трогателно предание.

Веднъж, когато той бил още монах в манастира "св. Андрей Първозвани", при него се явил един човек, който със сълзи му разказал, че бил стопанин на кораб и в буря изгубил кораба си с всичката своя и чужда стока. Григорий, като го изслушал, дал му шест златни монети. След един час просителят пак дошъл при него. "Съжали се над мене, рабе Божий! – казал му той. – Ти ми даде малко, а аз загубих много." Григорий му дал още шест жълтици. Но тоя човек дошъл и трети път, казвайки: "Имам голям дълг, помогни ми!" Григорий нямал повече пари, но дал на нещастния едно сребърно блюдо. Няколко време след това св. Григорий, бидейки вече папа, заповядал веднъж – според обичая си – да приготвят у дома му обед за дванадесет бедни странници. За свое учудване той видял, че на трапезата седят не дванадесет, а тринадесет души. Казал това на домакина, но този го уверявал, че обядват само дванадесет човека. Тринадесетият бил невидим за всички, освен за Григорий. Подир обеда св. Григорий, като изпратил всички, дошъл при тоя, когото само той видял, и го попитал за името. "Защо питаш за името ми? – отговорил той. – То е чудно!" Св. Григорий настоял и узнал, че това бил неговият ангел хранител, който веднъж под вида на просек изпитал неговото милосърдие и оттогава бил при него неотлъчно, пазейки живота му. Св. Григорий паднал на колене и благодарил на Господа.

Св. Григорий Велики-Двоеслов управлявал Римската църква 14 години и умрял на 12 март 604 г. "

православната Църква почита също преподобни Симеон Нови Богослов.

Слово от светеца за празнуването на празниците:
"....1. За празниците и за това как трябва да ги празнуваме
2. Против ония, които се хвалят с празненства
3. Какво означава ставащото по време на празник
4. Към тия, които се причащават с пречистите Тайни достойно и недостойно
5. Как едни се съединяват с Бога чрез св. Причастие, а други — не

1. Който добре познае и разбере, че е създаден от нищо и че гол е влязъл в тоя свят, той ще познае и своя Създател, от Него едного ще се бои, Него единствено ще люби и Нему единствено ще служи от всичката си душа, като нищо от видимите неща не предпочита пред Него. Убеждавайки се от познанието на самия себе си, че е странник за всичко земно или, да кажем по-добре, и за всичко небесно, той отдава всичката ревност на душата си за служене на своя Творец и Бог. Защото щом като е странник за земното, от което (при сътворението) е взет, сред което живее и преминава своя век, то колко повече е странник той за небесното, от което е тъй далеч и по вида на тукашното си битие, и по начина си на живот. Който се убеди чрез самопознанието, че на земята той е странник, и не го оставя мисълта, че както гол е влязъл в тоя свят, тъй и гол ще излезе от него — на такъв човек какво друго му остава, освен плач не само за себе си, но и за всички сродни и подобострастни нему човеци? Кажи ми, също така, моля ти се, оня, който люби Бога и се бои от Бога, Него единия люби и единствено от Него се бои, ще се склони ли да бляска с нещо плътско и веществено? Или ако се случи да празнува, ще вземе ли той да празнува според общия за всички люде обичай — безумно и безсмислено? Или възможно ли е той да помисли нещо или да стори нещо, знаейки, че то е неугодно на Бога? А също тъй тоя, който е убеден, че е странник, бедняк, лишен от всичко, макар и много да обладава, възможно ли е той да почне да се хвали с богатството си? Или може ли да се разгордее с онова, що върши на своите празници? Да се превъзнася заради многото поставени от него свещи и запалените кандила, заради благоуханията и ароматите, или заради многото събрал се народ и отрупаните и скъпи трапези? Или да се величае със знатни приятели и посещения на славни велможи? Не, не ще започне той много да мисли за себе си заради тези неща, понеже знае, че това днес го има, а утре ще си отиде, сега го занимава, а утре ще изчезне. Такъв, като знае в какво се състои богоугодното празненство, изобщо няма в ума си и в чувствата си онези веществени неща, които обикновено ги има на празниците (понеже с такива неща обичайно са заети единствено хора, които и не помислят на нещо по-висше от видимото); но в неговия премъдър ум се раждат духовни мисли и той се въззема към съзерцаване на празничното веселие, което ще настане в бъдещия живот и от него сърцето му се услажда, като че ли вече е бил там наистина и духовно е празнувал с ангелите и светците, за които на небето всякога е празник. Такъв не гледа на свещи и кандила, нито на многото народ, нито на сбора приятели, но устремява своя ум към това, което ще дойде скоро след тия неща — когато угаснат всички веществени светила и самата светлина на очите, и всеки отиде в оня дом, за да пребивава в него вечно.

2. И тъй, не ми брой ти, възлюбени, години, месеци и кръговрата на празниците и не казвай: „ето, отпразнувах Рождество Христово, Богоявление, Сретение, Възкресение, Възнесение и Петдесетница". Не говори това, брате мой, не брой отпразнуваните празници и не мисли, че това е достатъчно за спасението на душата. Не мисли също, че има ли бляскави одежди и гиздила, ястия и пития, ценни благоухания, свещи и кандила, и много народ, това е и целият празник. Не тези неща правят празника светъл и не единствено в това е празненството — това е само видимата страна на празника. Каква полза ще придобия за себе си, ако запаля толкова много светилници, че да изпущат те такава светлина, както слънцето на небето, а вместо кандила запаля звезди на църковния свод, и по такъв начин устроя второ небе долу на земята, като се възхищавам от всичката тая светлина и стана предмет на удивление и похвали от страна на всички дошли в храма? Каква, казвам, ще е за мене ползата от всичко това, когато не след дълго то угасне и аз остана в мрак? Или каква ми е ползата, ако днес помажа себе си и всички празнуващи с разни благоухания, а утре отново се окажа изпълнен с плътско зловоние? Кажи ми ти, който се хвалиш със светли празненства, кажи, ако по думите на Премъдрия у тебе има разум, каква е ползата от всичко туй? Никаква, то се знае, макар и да мълчиш, победен от истината. Защото ако днес аз съм залян от светлина, а утре бъда обгърнат в мрак, ако сега преизобилно се наслаждавам с веселие, а утре бъда обременен от скърби, ако сега се радвам на здраве, а утре легна болен, кажи ми — каква ми е ползата от тия неща? И какво утешение има във всичко това? Не такива празници обича Господ. "Кой е искал тези неща от вашите ръце?" (Ис. 1:12, по слав. текст) Не ни е дал Христос такава заповед, тъй да празнуваме празниците си. А как? Ето, чуй с внимание. Между другото, по-напред ще кажа какво говорят някои в защита на това. Ти какво мислиш, че говорят? Да не палим нито кандила, нито свещи? Да не кадим ли тамян нито други благовония? Да не събираме ли народа за празници, да не каним ли певци, приятели и познати, нито знатни люде? Това ли казваш? Тъй ли ни заповядваш? — Не, не това казвам. Да не бъде. Напротив, съветвам те всичко това да вършиш, дори още по-внушително. Тук съм напълно съгласен с теб. Но искам да знаеш как, при всичко това, трябва християните да празнуват своите празници. И ето, ще ти изясня тайнството на християнския празник.

3. Що за тайнство е то? — То е онова, което образно ти представят твоите празнични действия. Запалваните от теб кандила изобразяват невидимата светлина, за да ти напомнят, че както църквата цяла блести от светлина поради многото кандила, тъй и домът на твоята душа (който също е дом Божий), по-драгоценен от ръкотворния храм, трябва цял да блести в духовна светлина, т.е. в него трябва да светят всички духовни добродетели, запалени от божествения огън на благодатта, и целия да те осветяват тъй, щото в душата ти да не остава неосветено ни едно местенце. Многото запалени свещи означават светлите помисли, които трябва да греят в тебе като свещи, тъй че в дома на душата ти да няма ни един мрачен помисъл, но всички да са огнени и да блестят със светлината на Светия Дух, и у тебе да не се намира недостатък ни в един от светоносните помисли на разсъдливостта. Благоуханните мазила, разливащи благовоние, ти сочат към духовното миро, т.е. благодатта на Светия Дух, и чрез това, че са направени от разни съставки, ни учи, че това духовно миро трябва да е разнообразно, т.е. да е съставено от различни дарове на Светия Дух. Като предизобразява това духовно миро, пророкът го нарича в псалмите ту роса, падаща върху планините Сионски, ту миро, стичащо се по брадата Ааронова и по краищата на одеждата му (Пс. 132:2-3). Такъв е Светият Дух, Който слиза от Отца на светлините върху достойни духовни люде, а от тях се предава и на други, и освежава всички като роса. Кадилният тамян, който изпуща благоуханен дим, щом бъде запален, ти сочи същата благодат на Светия Дух, но вече по отношение на това как тя излиза отвътре и се въздига нагоре, или пък как от тогова, който е приел действието на Св. Дух, тя избликва нагоре като изворна вода, течаща в живот вечен. При това тя едновременно осветява светозарно и облагоухава чувствата с духовно благоухание: осветява като светлина, която виждат от чистите по сърце, облагоухава като дърво на живота, което, умъртвявайки плътските пожелания, разлива навсякъде благоуханието на духовни устреми и чувства, и с чиста радост весели сърцата на всички верни. И не само това означава ставащото на празниците, но и за много други духовни мисли дава то повод. Тъй, ако Бог така е украсил и прославил с благоухание това бездушно миро, не ще ли украси Той и тебе, когото е създал по Свой образ и подобие, (ако разбира се поискаш) с разнообразни добродетели и не ще ли те прослави с благоуханието на Светия Дух? Тези мазила, приготвени от човешки ръце и услаждащи с благоуханието си чувствата ти, са създадени от самия тебе по мъдър начин: понеже, както ръцете на мироварците приготвят тия мазила, съчетание от различни аромати, като от разни съставки правят едно благоуханно вещество, тъй и тебе са те създали ръцете Божии и премъдро са те съчетали от най-разнообразни видове духовно миро, т.е. дарове на Животворящия Дух. И ти си длъжен да изпущаш благоуханния мирис на разумността и премъдростта, за да се радват с духовна радост слушащите словата на твоето учение и да бъдат облагоухавани душевните им чувства.

А многото народ, събиращ се на празниците и велегласно възпяващ хваления Богу, изобразява небесните чинове и несметните ангелски воинства, които възпяват и славословят небесния Владика за великото спасение, което Той е устроил за тебе. Хваленията и песните, които народът пее, изобразяват онова тайнствено пение, що ангелите извършват неспирно, за да научат и тебе да станеш земен ангел и тайнствено и неспирно да възпяваш своя Създател Бога с невеществените уста на сърцето си.

Приятелите и познайниците, знатните люде, събрали се на празника, те учат с присъствието си, че и ти трябва да проявиш ревност, та чрез изпълняване на заповедите и богатството на добродетелите да се причислиш и станеш съжител на апостолите, пророците, мъчениците и всички светии.

Ако така празнуваш, възлюбени, своите празници, и ако сам си такъв, какъвто показа, че трябва да бъдеш, моето слово, тогава ти наистина извършваш духовен празник и празнуваш ведно с ангелите. Ала ако не празнуваш така и сам не си станал такъв, какъвто рекохме, то каква полза за тебе от твоите празници? Боя се да не би и ти да чуеш от Бога, както древните юдеи: „ще обърна празниците ви на тъга и всичките ви песни — на плач" (Ам. 8:10). Може би вие ще ме попитате: "тогава как според теб да постъпим, щом не сме такива, каквито ни яви, че трябва да бъдем, твоето слово — да не празнуваме изобщо своите празници, макар телесно и осезаемо?"

Не, брате, не ти казвам това. Празнувай усърдно и прави всичко, което се отнася до почитането на Бога и чествуването на ангелите, както можеш. Свиквай на празник, ако можеш, всинца — царе и велможи, архиереи, йереи, дякони и миряни, та всички да прославят заради тебе Бога, и нека тая слава, която те въздават Богу, да ти се вмени на тебе, като нейна първопричина, та да се явиш угоден на Бога. Но не мисли, че в това е всичко, което си длъжен на сториш за прослава на Бога и чест на Неговите ангели, а най-вече не мисли, че чрез това ти добавяш нещо към славата на Всевишния и светците. Защото апостолът говори: „и първото прославено дори не се показа от тая страна славно, поради надминаващата слава на второто" (2Кор. 3:10). И светците не се нуждаят от земната прослава на човеците. Но ти празнувай, за да придобиеш от Бога милост по молитвите на Неговите светии. Но при това отново не мисли, че това видимо и телесно дело, което вършиш заради празника, е истинският празник, но го считай само за сянка и изображение на празника. Защото кажи ми, моля те, какво общение само по себе си има това видимо, бездушно и лишено от чувства дело с невидимото, божественото, духовното, живото и живоносното?

Затуй, ако желаеш да празнуваш разумно и благочестиво празниците си, нека твоят празник бъде не светлина на кандила, които подир малко време бездруго се угасяват, но чистото кандило на твоята душа, т.е. познаването на небесните и божествени неща, което се дава от Дух Светий на истинския израилтянин — човека с възвишен и съзерцателен ум. То да сияе в тебе през всички дни на живота ти повече от слънчевите лъчи. То да свети у всички християни с чистата светлина на словото, тъй че по благодатта на Светия Дух в тях да се изпълни заповедта: "Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец" (Мат. 5:16). Наместо много кандила нека у тебе има светлосияйни мисли, от които се приготвя тъкан за украсяване с добродетелите, и чрез които на имащите правилно духовно зрение се явява всичкото благообразие на духовния храм на душата ти. Вместо благовонния дим да те облагоухае неизяснимото благоухание на Светия Дух. Вместо многото народ да бъдат с тебе множествата свети ангели, които да славят Бога за твоите добри дела и да се радват за спасението и преуспяването на твоята душа. Вместо приятели, велможи и царе, с теб да празнуват, като твои духовни приятели, светците, по-достойни за почит и от велможи, и от царе. Тези светци да бъдат твои възлюбени другари, предпочитани над всички други, за да те приемат след смъртта ти в своите вечни жилища, както Авраам приел Лазаря в своето лоно (вж. Лук. 16:22).

4. Вместо трапези, отрупани с различни ястия, насъщен да ти бъде единствено хлябът на живота, който на сетивата се представя като хляб, а духовно е Тяло Христово. Този е хлябът, слизащ от небето и даващ живот на света, от него който яде, не само се храни, но се и оживотворява и тъй да се каже възкръсва от мъртвите. Този хляб да ти бъде и храна, и услада, ненаситна и несвършваща. А виното, което в това Тайнство е наистина Божия Кръв, да ти бъде неизречима светлина, неизказана сладост, вечна радост. Ако пиеш от това вино достойно, ти не ще ожаднееш во веки, само пий с душевно чувство и мирно настроение на душевните сили.
И добре вникни в смисъла на говореното. Ако се причастяваш с небесния хляб и вино, т.е. с Христовите Тяло и Кръв с чувство и съзнаване на това, какво са те, то знай, че се причастяваш с тях достойно; а ако не се причастяваш така, ядеш и пиеш недостойно. Когато се причастяваш с чисто сърце и вяра, ти си достоен за тайнствената трапеза; ако ли не се удостояваш с това, тогава нямаш единение с Христа.

5. Тези, които се причастяват с божествените Тайни недостойно, нека не мислят, че чрез тях те така просто се съединяват с Бога; защото това не става с тях и никога не може да стане, докато са такива. Единствено тия, които чрез причастяването с божествената Господня Плът се удостояват да виждат с окото на ума, да осезават с осезанието на ума, да вкусят с устата на ума невидимото, неосезаемото и невкусимото Божество, — те единствено знаят, колко благ е Господ. Те вкусват не само веществен хляб и пият не само веществено вино, по веществен начин, но в същото това време вкусват и пият духовно Бога, двояко — с чувствата на душата и със сетивата на тялото: плътта вкусват веществено, а Бога духовно и по такъв начин се съединяват и телесно, и духовно с Христа, Който притежава две естества, като Бог и човек, и стават Негови сътелесници и съучастници в Неговата слава и божествено естество. Ето по такъв начин се съединяват с Бога причастяващите се достойно — тези, които вкусват от хляба и пият от чашата с познаване и съзерцаване силата на Тайнството, и с душевно чувство. А тези, които недостойно се причащават, остават лишени от благодатта на Св. Дух и хранят само тялото си, но не и душата си.

6. Но, о възлюбени, не се възмущавай от мен, слушайки истината, която ти възвестявам — защото истина е това. Понеже ако ти вярваш и изповядваш, че Христовото Тяло е хляб на живота и дарява вечен живот на ония, които го приемат, и че Неговата Кръв за пиещите става извор от вода, която тече в живот вечен, то кажи ми тогава, моля те, защо ти, щом се причастяваш с тези божествени Тайни, не приемаш в душата си нищо особено в сравнение с това, което си имал преди причастяването. Но дори и да чувствуваш някаква малка радост, когато се причастяваш, след немного време отново ставаш такъв, какъвто си бил преди това и въобще не усещаш в себе си някакъв приток на живот или прилив на светлина. Този Хляб се явява обикновен хляб за ония, които не са се издигнали над вещественото, макар той тайнствено да е светлина, невместима и непристъпна, както и виното тайнствено е светлина, живот, огън, жива вода. И тъй, когато вкусваш тоя божествен Хляб и пиеш това Вино на радостта, а не усещаш, че си заживял безсмъртен живот, приемайки в себе си светоносна и огнена сила, както пророк Исаия приел в устата си горящ въглен, и че си изпил Господнята Кръв като жива и веселяща вода, ако не усещаш в себе си, че си приел нещо такова, за каквото сега казах, как тогава мислиш, че си се приобщил с вечен живот, че си пристъпил към непристъпната светлина на Бога, че си станал причастен на несвършващата светлина? Не, брате мой, не — нищо такова не е станало с теб, понеже нищо от казаното ти не усещаш у себе си. Но онази светлина те осветява, ала ти си сляп и не биваш осветен; и оня огън те облива с топлина, но ти си оставаш хладен; и онзи живот е влязъл в тебе, а ти не чувствуваш това и си стоиш мъртъв; и живата вода е протекла през душата ти, като по жлеб, но не е останала в тебе, защото не е намерила там достойно вместилище, та да се всели вътре в теб. Затова ако ти се причастяваш с пречистите Тайни по такъв начин, без да усещаш някаква благодат в душата си, то причастяваш се само на вид, а в себе си не приемаш нищо. Защото ония, които пристъпват достойно към тия Тайнства и се приготвят както подобава да приемат в себе си Сина Божий — този Хляб на живота, слизащ от небето, тях Той докосва осезателно и с тях се съединява без сливане, като им дава явно да изпитат Неговото благодатно присъствие.

И тъй, ако ти празнуваш празниците както ти показах и се причастяваш с божествените Тайни, както ти посочих, тогава целият твой живот ще бъде едно непрестанно празнуване, една несекваща Пасха — преминаване от видимото към невидимото, там, гдето ще престанат да съществуват всякакви предобрази, сенки и символи на празници, съществуващи в сегашния живот, и гдето вечно чистите вечно ще се наслаждават на най-чистата Жертва, Господа Христа, в Бога Отца и единосъщния Дух, като всякога Го съзерцават и биват виждани от Него, пребъдвайки и царувайки заедно с Него — от това няма никакво друго по-висше блаженство в Неговото царство. Нему подобава всяка слава, чест и поклонение, сега и винаги, и во веки веков. Амин!"

Втора неделя на Великия пост - на св. Григорий Палама:

в православната исихастка традиция.

православната Църква почита паметта на св. преподобни отци, избити в манастира "Св. Сава":
"... От VІІ век околностите на Йерусалим непрестанно се подлагали на нападения от хищните сарацини. Те не щадели дори мирните отшелнически обители, макар в тях да живеели пустинници, които нямали никакви земни богатства.
Веднъж във време на самото всенощно богослужение срещу Връбница в лаврата "Св. Сава" дошъл слух, че варварите в голямо множество се готвят да нападнат обителите. Братята решили да не се оттеглят от лаврата, понеже били предадени всецяло на Господа и приживе били умрели за света. Те не се бояли от смърт. Почнали още по-пламенно да се молят, готвейки се да преминат в по-добрия живот.
Действително, на Велики четвъртък сарацините с голяма сила нападнали манастира и веднага убили няколко иноци. Другите пък те събрали в църква и започнали да ги разпитват къде са скрити манастирските съкровища: "Откупете себе си и църквата си четиристотин жълтици – казвали варварите на светите отци – иначе всички ще бъдете избити!"
- Не проливайте напразно кръвта ни – кротко отговорили иноците. – Толкова злато ние никога не сме имали. Вземете простите ни дрехи. Друго имущество у нас не ще намерите.
Варварите не повярвали на думите на иноците и чрез мъчения искали да узнаят от тях къде са скрити съкровищата им.
Имало в манастира пещера, в която някога се подвизавал св. Сава, основателят на лаврата. Вътре в нея те затворили всички иноци и пред входа на пещерата натрупали сухи клони и запалили голям огън. Иноците се задушили от смрад и дим, а варварите продължавали да ги питат за скритите съкровища, но в отговор чували само молитви към Бога от задушаващите се братя.
Осемнадесет души умрели в пещерата; други били посечени с меч или по друг начин мъчени до смърт. Известни на Църквата са само имената на Йоан, Сергий и Патракий. Паметта на всички тези иноци се празнува на 20 март."

Св. свещеномъченик Василий, презвитер Анкирски.

трeтa нeдeля нa поста КРЪСTОПОКЛОННA:
"...Блaгoчeстиви християни, прoрoк Мoисeй, кaтo нaпрaви с тoягaтa си мнoгo чудeсa прeд фaрaoнa, извeдe eврeйския нaрoд oт Eгипeт и гo прeвeдe прeз Чeрвeнo мoрe, кaтo рaздeли мoрeтo нa двe с тoягaтa си. Тaм тoй пoтoпи фaрaoнa и вoйскaтa му, кaтo прeминa и удaри мoрeтo нa кръст и вoдитe му сe събрaхa. И кaтo ги вoдeшe прeз пустинятa, къдeтo нямaшe кaпкa вoдa, пaк с тaзи тoягa удaри скaлaтa,oт кoятo пoтeчe гoлямa рeкa и с вoдитe и нaпoи жaднитe eврeи. Нo кaквa бe тaзи тoягa? Tя бe oбрaз нa спaситeлния живoтвoрящ Кръст Христoв, кoйтo ни извeдe oт грeхa, кaтo oт Eгипeт, пoтoпи духoвния фaрaoн – дявoлa и изля нaд нaс спaситeлнaтa вoдa oт Христoвитe рeбрa, кaтo oт скaлa. Toзи чeстeн Кръст, кoйтo e нaпoeн с Христoвaтa кръв, e зa християнитe силнo и нeпoбeдимo oръжиe, с кoeтo пoбeждaвaт всички грeхoвe и дявoлски хитрoсти, кaктo кaзвa днeшнoтo свeтo Eвaнгeлиe oт Мaркo
...рeчe Христoс нa учениците Си: който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва. Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби, а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси. Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си? Защото, който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели. И рече им: истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила.
.........
TЪЛКУВAНИE

слeд кaтo изцeрил рaзслaблeния в Кaпeрнaум, Христoс излязъл крaй мoрeтo, къдeтo нaмeрил aпoстoл Мaтeй нa митницaтa и гo пoвикaл слeд Сeбe си. Пoслe кaтo oтишъл пaк в синaгoгaтa в събoтa и изцeрил изсъхнaлaтa ръкa нa чoвeкa, пaк oтишъл нa мoрeтo и прeминaл в Гaдaринскaтa стрaнa, къдeтo изцeрил бeсния, и кaтo сe върнaл oт тaм, изцeрил кръвoтoчивaтa жeнa, пoслe нaхрaнил пeт хиляди души с пeт хлябa. И кaтo излязъл в Кeсaрия, пoчнaл дa прeдскaзвa Свoитe стрaдaния
нa aпoстoлитe, кaк щe Гo убият и кaк щe възкръснe нa трeтия дeн, нa кoeтo aпoстoл Пeтър рeкъл: „Гoспoди, нe сe прeдaвaй нa мъки и смърт“, a Христoс му кaзaл сърдитo: „Мaхни сe oт Мeнe сaтaнa, зaщoтo нe мислиш зa Бoжиитe зaпoвeди, a зa чoвeшкитe“, и тoгaвa кaтo гo пoвикaл прeд всички aпoстoли и прeд нaрoдa му рeкъл: „Пeтрe, ти Мe възпирaш дa нe умрa бeзчeстнo нa кръст, нo Aз ти кaзвaм, чe нитo ти, нитo някoй друг мoжe дa сe спaси, aкo нe умрe зa прaвдaтa и истинaтa. Зaщoтo тaкaвa смърт лeснo зaвeждa чoвeкa в Нeбeснoтo цaрствo“. И Христoс нe кaзaл дa въвим нaсилa слeд Нeгo, a дoбрoвoлнo. „Кoйтo искa– рeкъл –и oбичa дoбрoтo си, дa върви слeд Мeнe, a кoйтo нe искa, нe гo нaсилвaм“. Зaщoтo, кoйтo oтидe някъдe нe пo свoя вoля, кaтo изчaкa удoбeн мoмeнт, пaк сe връщa oбрaтнo и тoгaвa нe e дoстoeн зa никaквa нaгрaдa. A кoгaтo oтидe пo свoя вoля, тoгaвa e дoстoeн зa гoлямa нaгрaдa. И Бoг пoнeжe e създaл чoвeкa със сoбствeнa вoля, зa тoвa и нe нaсилвa никoгo, a кaзвa: Кoйтo искa дa върви слeд Мeнe. A кaквo oзнaчaвa, дa вървим слeд Нeгo? Toвa oзнaчaвa: прaвилнo дa вярвaмe в Христa и тoчнo дa спaзвaмe Нeгoвитe зaпoвeди, и нe сaмo дa вярвaмe, нo aкo стaнe нуждa, рaдoстнo дa прoлeeм и кръвтa си и дa прeтърпим стрaдaниe зa Бoгa и зa истинaтa. Зaщoтo с живoтa Си Христoс ни oстaви примeр: дa пoстъпвaмe и ниe, кaтo Нeгo. Зa тoвa кaзвa: „Кoйтo Ми служи, дa сe oтрeчe oт сeбe си, дa взeмe кръстa си и дa върви слeд Мeн, и дa нe сe срaмувa и дa изпoвядвa, чe Aз съм рaзпнaтият Христoс“. Зaщoтo, кoйтo вярвa в Христa с ум, трябвa с устa дa Гo изпoвядвa прeд нeвeрницитe и нeчeстивцитe. A кaтo кaзaл, чe имa някoи, кoитo нямa дa умрaт, дo кaтo нe видят Бoжиятa слaвa, Христoскaзaл тoвa зa тримaтa aпoстoли, прeд кoитo сe прeoбрaзи и им пoкaзa Бoжeствeнaтa Си слaвa, с кoятo щe дoйдe при Втoрoтo пришeствиe..." - свeти Сoфрoний, eпискoп Врaчaнски

Благовец!)
Светли мисли и действия)

€

Тя стана небе, без да знае, че от нея ще изгрее Слънцето. Св. Николай Кавасила, „Три Богородични слова“

Затова и ние, като си спомнихме, колкото можахме, постиженията ти и възпяхме според силите си теб, самото наше спасение, искаме сега да намерим ангелски глас. И стигаме до поздрава на Гавриил, почитайки така цялата ни проповед: „Радвай се, благодатна, Господ е с тебе!“.

събор на свети архангел Гавриил.

живота на праведният старозаветен Йосиф.

Златна Ябълка.