Язвителен коментар

Здравейте на всички. Ще ми е интересно да чуя мненията Ви.
Случи ми се преди години, но още не мога да преработя негативните усещания и всичко останало от коментар, който получих по мейла и на който тогава се въздържах да отговоря.
Историята е следната. Много специален за мен чичо страдаше от онкологично заболяване. Тогава аз, родителите ми и той, тъй като беше несемеен, споделяхме едно домакинство. През последните две години се влоши много.
Тъй като работя самостоятелно, получих поръчка от колега, ще я нарека Х, която не ми даде срок, но нейната дейност зависеше от изпълнението на моята част от тази поръчка, която трябваше да бъде предадена на общ голям клиент. Това се случи един месец преди да почине чичо ми и забавих моята част като такава с по-нисък приоритет, тъй като от една страна бях натоварена с други неща от общия ни голям клиент, а от друга сами разбирате доколко е адекватен човек с агонизиращ обичан близък.
Случи се така, че 4 -5 дни след смъртта на чичо ми от голямата фирма просто я попитали как върви изпълнението, а тя им казала да се обърнат към мен. Уточних случая с тях и обещах да я завърша до дни, като се обадих и на Х и ѝ обясних.
По телефона не каза нищо, но минути след разговора ни получих мейл с копие до големия клиент, в което пишете следното "Това, че някой е умрял, не е оправдание за забавянето. аз също бях болна, но не забавям моите неща. (по това твърдение може доста да се спори).Поръчката е възложена преди месец" и други подобни. Не ѝ отговорих, въпреки че още се чувствам зле. Що за "човек" може да напише подобно нещо, дори и да си го мисли, на някого, който преди дни е претърпял огромна загуба. С Х бяхме работили съвместно много години преди това, но не сме навлизали в никакви лични отношения, защото тя е на възрастта на майка ми. Стана ми ясно, че тази жена гледа на мен като на робот-еднодневка, който трябва да бъде назидан и то няма и седмица след като си е отишъл покойникът, че си е позволил да изпитва чувства като скръб и всичко, което следва след такава загуба, които неволно са повлияли на работата му. Никой не го прави умишлено, нали?
Моят проблем в момента е, че все още ми се налага да комуникирам с нея периодично пак по такива общи проекти, за които съм помолила големия клиент да ми ги възлага техен представител, а не участващи в тях трети страни. Въпреки това, Х ми пише и ми звъни по телефона, когато има въпроси. Освен това понякога се засичам с нея и лично, а тя се държи все едно че нищо не е било, което показва, че е убедена в правотата си да напише горното и да ме разстрои допълнително.
На мое място как бихте се справили?

На мое място как бихте се справили?

Щях да се гръмна, та да се отърва от мъките.

Здравейте на всички.
Случи ми се преди години, но още не мога да преработя негативните усещания...

Онлайн психотерапията поскъпна, вече е поне 100лв на час.
Ти как ще платиш?

Здрасти, добре дошла.

Нямам време да коментирам темата в момента, но като говорим за “язвително” - ще се включа с молба да наричаш Х “колежка”, а не “колега”.

Тръмп спечели изборите и джендърството вече не е на мода!

Сенатор Греъм: Войната в Украйна в крайна сметка е за пари.

За преводи ли говориш или така ми се струва?

Не знам за теб, но на мястото на Х ще те сменя веднага.

Не знам защо тя се занимава с теб

ако трудовите правоотношения са били по българския кодекс на труда, регламентирато е колко и кому се полага платен отпуск за смърт на човек, кой, какви отношения.
Фирмата е място, където работодателя изкарва пари, печалба.
Отношенията във фирмата не са приятелски, никой не е длъжен да ви съчувства.
Маркс е писал-труда на работника трябва да се превърне в пари.
Ако някой си е позволил да напише обиден към теб коментар, и текста може да се използва, за да го съдиш за обида, да понесе финансова или/и накозателна санкция, с две ръце съм да му заведеш дело и да му вземеш колкото може, повече пари.

"Уточних случая с тях и обещах да я завърша до дни, като се обадих и на Х и ѝ обясних."


Айнщайн е в другия клуб!

Мнението е позиционирано и няма нищо общо!

Гледам и в "психото" си я пуснала тая тема...

Бе, ти на колко години си? Зрял човек няма как да не е преработил подобни "травми".

Шегувам се, но не много. В днешно време се случват такива неща, че трябва да си расъл под стъклен похлупак, за да не можеш да смелиш подобни "чудесии" и да ги влачиш години наред. Това ли е най-тежкото нещо, което ти се е случвало в живота? Щото, ако е това, със сигурност няма какво да те жали човек, явно има още доста подобни да ти се случват, за да разбереш какво нещо е живият живот.

Какво очакваш? Всички да имат твоята чувствителност, твоята нагласа, разбиране за човещина, толерантност, снизхождение, влизане в положението и пр.!?

...а тя се държи все едно че нищо не е било, което показва, че е убедена в правотата си да напише горното и да ме разстрои допълнително.

Тя не се държи все едно, че нищо не е било, за нея нищо не е било такова, каквото е било за теб. Било е нещо, което не е твоето нещо. Ти си се фокусирала върху очакванията си за човешко отношение и разбиране в твоята персонална представа за тях. А за нея важното е било, че не си се справила с твоята част от общ проект, което е рефлектирало върху нея по някакъв начин,независимо от причината за това. Фокусите върху ситуацията ви са съвсем различни. Това, което за теб е естествено и се подразбира от само себе си, а именно очакването за човешко отношение и разбиране, за нея е също толкова естествено и се подразбира от само себе си, че при обща отговорност, ти си длъжна да поемеш своята част от отговорността, независимо от обстоятелствата.

...което показва, че е убедена в правотата си да напише горното...

Естествено, че е убедена! Точно колкото теб в обратното. Да не си мислиш, че не трябва да е толкова убедена, щото ти мислиш така, щото ти си разстроена, щото на теб ти се било случило голямо нещастие и всички трябва да ти съчувстват и влязат в положението.

И във връзка с последното - "и да ме разстрои допълнително" - което пък показва абсурдността на твоето тълкуване. Жената е била фокусирана върху собственото си "разстроено" преживяване предвид осуетения ви общ ангажимент, та едва ли е седнала да мисли как допълнително теб да те разтройва. Това, че ти си се разтроила допълнително, си е лично твоя отговорност, дори и тя да го е направила с тази цел. Така че ти си не по-малко егоцентрична от нея. И двете мислите за себе си главно, с тая разлика, че ти имаш очаквания от другите да ти влязат в положението, но по никакъв начин не се опитваш ти да влезеш в техните обувки и да разбереш, те как са се чувствали.

Хората са различни. Някои са по-склонни към съчувствие, съпреживяване, разбиране на това, как се чувства другия в определени ситуации, дори и без да го е споделил, влизане в положението на другите, дори и без да са го поискали. Други проявяват разбиране , но само понякога и си имат свои собствени критерии кога, как и защо да го правят. Трети са си "чукундури", крайно безчувствени, може и да са с психопатични характери, а четвърти може да са като тебе, с някакви очаквания всички да проявяват към тях свръхчувствителност, да разбират как ти се чувстваш и да ти влизат в положението, щото такова било естественото човешко отношение.

Ами не, свиквай, че не е така. Хората са загрижени главно за себе си и малко се интересуват какво става с другите около тях. Понякога дори демонстрираната свръхзагриженост повече обслужва точно този, който я проявява - той се грижи повече за собствения си комфорт, отколкото от истинска загриженост към потърпевшия или нуждаещия се.

Както са те посъветвали по-горе, щом пък от толкоз години те мъчи този случай, ходи на психотерапия. Там ще те накарат да стигнеш сама срещу солидна сума пари до същото, което тук ще ти набият със словесни шутове.

Разбирам те! Ноо, хората са различни. Просто плюй вече и продължи напред. Друг вариант-напусни работа, за да не работите заедно. И, още един вариант : поговори с нея, чуй мотивите й.

Иначе много харесах преди време една мисъл, колко е казана от Д. Уошинтгтън, божа работа, не е важно това. Вникни в думите:

Вашата работа не е вашият живот. Това е просто работа.
Ще обясня какво имам предвид.
1. Фирмата за която работите не е вашето семейство. Целта на фирмата е - Финансовата печалба и тя не е отговорна за личното ви благосъстояние.
2. Вашите колеги не са ваши приятели. Имайте предвид, че хората имат свои собствени интереси и мотиви.
3. Ако ви се случи нещо лошо, лесно може да бъдете замени.
4. Спрете да вярвате на фирмената пропаганда. Тя има за цел да промие мозъкът ви и да ви мотивира за по усърдна работа, често безплатна в полза на фирмата.
5. Ходете на работа, вършете си работата, получете достойно заплащане и се приберете у дома. Това е просто работа.
Не забравяйте, че в живота има много по-важни неща от кариерата, например - семейството.


- Дензъл Уошингтън

Стига да някой професионален психотерапевт да си предложи услугите, ще се разберем на лични :) Иначе за брейнсторминга във форуми не плащам.

Нищо не ми зависи от Х, за да ме сменя тя.
А сега кажи какво би направила на мое място?

Aз не бих могла да бъда на твое място. За мен това е пълна безотговорност.

С Х нямам никакви регламентирани трудови отношения, а с действителния възложител, когото съм държала в течение за изпълнението на всичко. Грешката беше, че задачата ми е неформално "препратена" през Х, а не директно, както би трябвало да бъде. Нямам договорки, които да ме задължават да докладвам за всичко пред Х.
За съжаление, давността вече е минала.

Има нещо, което съм забравила да доуточня в първоначалния ми пост. Ангажиментът не беше осуетен. Никой не беше поставил срокове, защото се касае за нещо, което им стана необходимо след половин година и това се знаеше в момента на възлагането. По-късно от действителния възложител разбрах, че просто са попитали Х докъде са стигнали нещата и има ли нужда от още данни.
Ако действиетлно бях възпрепятствала постигането на някакви крайни срокове, то и може би нямаше да се чувствам толкова засегната. В предишни такива случаи съм реагирала до 3-4 дни, за да предам моята завършена част на Х, която влачеше нещата с месеци, а тогава този ритъм беше нарушен в моята част.

аз се загубих в текста и се отказвам. Ако са пък били отношения "възложител" - "изпълнител" - скръб, смърт на близък -изобщо не ги интересува.

Работата ми с нея е епизодична - най-много 3-4 пъти в годината, като тя не ми е възложител, а само друго звено от веригата - някой път след мен, а друг път пред мен, а когато това се случи, действително чакам дълго и си развалям хронограмата, но никога не съм реагирала, въпреки че там има оправдания от типа на "не ти пратих материала миналата седмица, защото ходих на фризьор, а после на среща на випуска", а за вечно болниия съпруг да не говорим...

Това са специфични ваши подробности, които касаят технологията ви на работа. Няма как странични хора да разсъждават по тия подробности, особено, ако не са в твоята сфера, още повече, че и ти представяш тук съвсем схематично тази част от проблема.

Това по никакъв начин не повлиява емоционалната страна на казуса. Ти караш хората да гадаят какво действително се е случило, какво е чувствала, мислила и правила другата страна и искаш да внушиш твоята правота и очакваш всички да вземат твоята страна, щото ти си мислиш, че ти си правата.

Еми не, не си. Никой не те задължава да се чувстваш така, както си избрала да се чувстваш. Нито можеш да изискваш другият участник в ситуацията да се чувства и действа, според твоите очаквания.

Зрялото поведение изисква, след като си толкоз затормозена, да поканиш човека, да му изложиш притеснението по повод казуса и да помолиш, подччертавам - помолиш да ти обясни неговата гледна точка.

Също, трябва да си наясно с разбирането, че може и да не получиш удовлетворяващ отговор или дори да ти бъде отказано изясняване. Зрелият тип поведение отчита всички тези възможности и ги приема предварително и след като направи всичко, което зависи от него за изясняване, приключва ситуацията, а не влачи с години нещо не толкова важно за живота му. Нямаш ли си други важни и интересни неща, с които да си запълваш ежедневието, че си се вторачила върху нещо толкова незначтелно.

Накратко, Х не ми е възложител, а двете имаме общ такъв. В онзи случай техен представител беше възложил обща задача, като е разчитал, тя да ми препрати моята част и аз да я върна на нея изпълнена.
Сега отчитам като огромна грешка, че сме водили каквато и да било кореспонденция с Х, след като нямаме никакъв договор помежду си. Тези неща трябваше да се координират от действителния клиент.

Само не ми казвай, че никога, ама абсолютно никога, не си била неоткриваема по телефона... :) Или да го вдигнеш и демонстративно да го затвориш без дори да чуеш защо те търсят, защото те е разстроило някое гадже.
Не ти се бъркам, но това също е безотговорност.

а когато това се случи, действително чакам дълго и си развалям хронограмата, но никога не съм реагирала, въпреки че там има оправдания от типа на "не ти пратих материала миналата седмица, защото ходих на фризьор, а после на среща на випуска", а за вечно болниия съпруг да не говорим...

След като имаш да и връщаш, при получаване на забавената част от Х, пускаш мейл до изпълнителя с копие до Х - днес получих материалите от Х, ще бъдат готови до еди-кога-си. И си спазваш сроковете които даваш.

женчо