Язвителен коментар

Здравейте на всички. Ще ми е интересно да чуя мненията Ви.
Случи ми се преди години, но още не мога да преработя негативните усещания и всичко останало от коментар, който получих по мейла и на който тогава се въздържах да отговоря.
Историята е следната. Много специален за мен чичо страдаше от онкологично заболяване. Тогава аз, родителите ми и той, тъй като беше несемеен, споделяхме едно домакинство. През последните две години се влоши много.
Тъй като работя самостоятелно, получих поръчка от колега, ще я нарека Х, която не ми даде срок, но нейната дейност зависеше от изпълнението на моята част от тази поръчка, която трябваше да бъде предадена на общ голям клиент. Това се случи един месец преди да почине чичо ми и забавих моята част като такава с по-нисък приоритет, тъй като от една страна бях натоварена с други неща от общия ни голям клиент, а от друга сами разбирате доколко е адекватен човек с агонизиращ обичан близък.
Случи се така, че 4 -5 дни след смъртта на чичо ми от голямата фирма просто я попитали как върви изпълнението, а тя им казала да се обърнат към мен. Уточних случая с тях и обещах да я завърша до дни, като се обадих и на Х и ѝ обясних.
По телефона не каза нищо, но минути след разговора ни получих мейл с копие до големия клиент, в което пишете следното "Това, че някой е умрял, не е оправдание за забавянето. аз също бях болна, но не забавям моите неща. (по това твърдение може доста да се спори).Поръчката е възложена преди месец" и други подобни. Не ѝ отговорих, въпреки че още се чувствам зле. Що за "човек" може да напише подобно нещо, дори и да си го мисли, на някого, който преди дни е претърпял огромна загуба. С Х бяхме работили съвместно много години преди това, но не сме навлизали в никакви лични отношения, защото тя е на възрастта на майка ми. Стана ми ясно, че тази жена гледа на мен като на робот-еднодневка, който трябва да бъде назидан и то няма и седмица след като си е отишъл покойникът, че си е позволил да изпитва чувства като скръб и всичко, което следва след такава загуба, които неволно са повлияли на работата му. Никой не го прави умишлено, нали?
Моят проблем в момента е, че все още ми се налага да комуникирам с нея периодично пак по такива общи проекти, за които съм помолила големия клиент да ми ги възлага техен представител, а не участващи в тях трети страни. Въпреки това, Х ми пише и ми звъни по телефона, когато има въпроси. Освен това понякога се засичам с нея и лично, а тя се държи все едно че нищо не е било, което показва, че е убедена в правотата си да напише горното и да ме разстрои допълнително.
На мое място как бихте се справили?

Случи ми се преди години, но още не мога да преработя негативните усещания

Ако наистина търсиш съвет, моят е: не се мъчи да преработваш, забрави и продължи. Свикни, че винаги ще срещаш такива хора.

Сигурно си чувала за "бий се или бягай".
Винаги имаш избор. Да влезеш в спор, да се мъчиш да отстояваш своята позиция или да се махнеш/да игнорираш опонента.
Смяташ ли,че е възможен конструктивен диалог с тази жена?
Аз на твое място не бих губила сили и нерви да споря с нея.

Що за "човек" може да напише подобно нещо, дори и да си го мисли, на някого, който преди дни е претърпял огромна загуба?

Човек, който не може да съчувства. Вероятно емоционален насилник. Дали не се опитва да те обезцени, да подрони самооценката ти, за да стъпи върху теб и да се почувства велика.
Съжалявам хората,които градят имидж по този начин. Рано или късно животът връща на всеки заслуженото.

Но е възможно и друго-тя да не е лош човек. Просто е натиснала болното ти място, мъката ти. В такива случаи наистина боли, остават душевни травми и рани.
Съжалявам за случилото се с теб, опитай се да го проодолееш и да не тъпчеш на едно место, опитвайки се да разбереш защо тя е постъпила така. Никога не знаем истинските мотиви на хората.
От друга страна на работата си -за да работиши колкото по-малко чувстваш и повече трезво разсъждаваш без да намесваш чувства и емоции, толкова по-добре.

Все още ли работиш там и как се развиха отношенията ви, ако искаш сподели.

Прошката не е за другите, а за нас самите, за да си позволим да продължим.

Да, трябва да простиш на себе си и на другия човек, но в тази тема авторката пита:

Що за "човек" може да напише подобно нещо, дори и да си го мисли, на някого, който преди дни е претърпял огромна загуба?
и защо го прави?
Ти как ще отговориш на този въпрос?
А за прошката, разбира се,че си прав/а

Само Вие сте разбрала какво точно питам. В другия клуб ме нападнаха, че аз съм виновната. Ок, признавам, виновна съм. Но никога, когато съм била в положението на Х в онзи момент, не съм реагирала така, с такива думи.

Ок, да допуснем,че не си спазила сроковете и носиш отговорност за забавянето на проекта. Това не те прави лош служител. Напротив, факта,че СА ТЕ ЗАДЪРЖАЛИ на работа,говори, че имат нужда от теб.
НО ТЕМАТА НЕ Е ЗА ТОВА.

Поздравявам те за търпението и търпимостта ти.
Как си успяла четири години да работиш в такава недоброжелателна среда! Имам предвид не само колежката ти Х, но и другите около вас, които не може да не са забелязали нейното отношение към теб.
Слава богу, започнала си да разбираш какво се случва с теб, по-точно в теб, когато имаш отношения с емоционален насилник. Първо, започваш да се чувстваш зле и ако си твЪрде самокритична, търсиш причината в себе си. Да, ама не. Проблемът е в емоционалния насилник.
Емоционалният насилник извиква в теб чувство на вина.
Емоционалният насилник те кара да се съмняваш в своята преценка, в своето виждане на действителността.

Авторът явно знае отговора на въпроса - що за човек би написал подобно нещо в тази ситуация. Ако не знае, нека я покани на питие, за да си поговорят и разбере що за човек е. Иначе обърнах внимание на това, че години след въпросния коментар все още не може да го превъзмогне. Аз лично трудно прощавам. И трудно приемам неща без ясен завършек. Знам че е най-добре да продължа и да не се връщам назад, затова давам съвет на хората да продължат напред, ако могат.

Да, тя знае отговора, но иска и вашите мнения.
А вие защо не й отговаряте, каквото иска да чуе?
Казваш,че трудно прощаваш. Аз пък въобще не прощавам определени неща и това ме е предпазило да не направя втори път една и съща грешка.

Отговарям и точно това, което смятам че има нужда да чуе, а не каквото иска.

Избягваш повтарянето на една грешка с повтарянето на друга - да не прощаваш.

Тия глупости за прошката,че била за да се освободиш и облекчиш от натрупаната болка, не ми помагат.
Ако някой ме е обидил –ох,щях да напиша-убил, аз искам да помня това .
Има простъпки, които не искам да прощавам и точка.

Всеки се оправя както може

Не можеш да превъзмогнеш негативните усещания, защото когато не е трябвало да мълчиш, си замълчала. Казано по друг начин - ако я беше натирила на майната си тая колежка, сега даже нямаше и да си спомняш, че ти се е направила на важна. Поради тази причина рядко е добра идея, да се държиш фалшиво - фалшиво пред себе си, защото негативното усещане не е към другата персона, а е подсъзнателна форма на самообвинение.

Какво трябва да направиш ли - отиди на психотерапевт, тука и да ти се обяснява, няма да разбереш. От една страна не е просто, от друга страна, не е чак толкова сложно, не е болка за умиране и ще ти наредят чакрите.