ноември - месеца започащ

със специфичен за нас празник. Този на народните будители.

Това е един сравнително нов наш светски празник:
"....Предложението за празника на Народните будители направило правителството на Александър Стамболийски на 31 октомври 1922 г. по идея на тогавашния министър на народното просвещение Стоян Омарчевски. Не случайно за ден на народните будители се приела не обикновената календарна дата 1 ноември, а понеже на този ден (според тогавашния Григориански календар) се празнува преп. Йоан (Иван) Рилски Чудотворец, който се почита като покровител на българския народ! Целта на празника била да се прослави делото на св. Йоан Рилски, на св. братя Кирил и Методий, на Йоан Екзарх, на св. Евтимий, патриарх Търновски, на славните възрожденски дейци: преп. Паисий Хилендарски, св. Софроний Врачански, д-р Петър Берон, Васил Априлов, Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев и на още десетки дейци на просвещението и национално-освободителното движение.
Така от 1922 до 1944 г. това бил общонационален празник с голямо културно и патриотично значение. След политическата промяна от 9 септември 1944 г., през 1945 г. Денят на народните будители отпаднал от списъка на празниците, защото се „дублирал“ с Деня на св. братя Кирил и Методий. И след 45-годишна забрава, по инициатива на Общонародно сдружение „Мати Болгария“ и най-вече на неговия председател д-р Петър Константинов, празникът бе възстановен на 1 ноември 1990 г. При възобновяването на празника обаче беше допусната една основна грешка. Дали поради недоглеждане или поради атеистично възпитание той беше механично поставен пак на 1 ноември, без да се вземе предвид обстоятелството, че вече тази дата е безлична. Както е известно, в края на 1968 г. БПЦ премина от Григорианския към Новоюлианския календар и по този начин празникът на преп. Йоан Рилски се премести отново на 19 октомври – така както е бил векове наред до 1916 г. Така че сега Денят на народните будители е отделен от деня на св. Йоан Рилски и излиза, че празнуваме един „ялов“ празник."

За съжаление времената са били други. Тогава народът е бил напътстван и образован от истински будители.
А сега ни напътстват чуждите агенти и грантаджии от "америка за България", "Отровено общество" и т.н. сороски агентурщници. При такива будители, никога няма да се събудим.
Тогава будителите са били възрожденци, сега са отрожденци.
Можем ли да сравним Паисий Хилендарски с онзи сороски мижитурко, който му купиха награда "Букър"?
Или Райна Княгиня с Мария Бакалката?
Или Раковски със Соломон Трабанта?

И сега си имате възрожденци, с татуирани Левски и Ботев.

Само луди хора без морал допускат, че ще нападнем Украйна. 15.02.2022

................
.. и фърляше тайно през мрака тогаз

най-първата искра в народната свяст


(Пловдив, 1882)

€

Темата за националното ни възраждане много широка. За жалост в масовата представа функционират все още много заблуди. Чуждопоклонници е имало и тогава, но времето е осяло житото от плявата. Не ми се отваря и темата, че ролята на Св. Паисий Хилендарски е доста преувеличена. Ама да не задълбаваме сега в това. Само си спомни, че доста години книжчицата на Паисий се се разпространявала с преписи. Реално погледнато най-голямо влияние за масовизацията на просветата има първата печатна книга на новобългарски Ена Софроний Врачански.

Че то словото ПАСИ и ПАИСИЙ, са почти еднакви имена.

Аз пък се питам не кои са будителите, а кои са заспалите?
И колко бр заспали успяха да събудят тез будители?

Мнението е позиционирано и няма нищо общо!

Според една от робските ти "премудрости" - че " борбата е съдба на глупавите" излиза, че будителите в очите на вашего брата са глупаци.
Произходът на името Паси е от мароканския град Фес. Няма нищо общо с гръцкото има Паисий.

Но ... падна будителят мъртъв в окопа.
Палачът му днес ни поведе в Европа.

Вчера не ми остана време, а имах намерение да пусна връзката с инфо за тази голяма наша сънародница от миналото:
Анастасия Димитрова.

на 1-ви ноември в зала "България".

е роден в село Башкьой, Тулчанско (но произхожда от род на изселници от село Войнягово, Карловско) Димитър Николов Петков (Свирчо) - български политик, лидер на Народнолибералната партия. Кмет на София (1888 – 1893), председател на парламента (1892 – 1893) и член на правителството (1893 – 1894). От 3 до 17 май 1893 г. е председател на IV велико народно събрание. Оглавява 27-ото правителство на България (1906 – 1907). Баща е на земеделските политици Никола Петков и Петко Петков.

отбелязваме денят на св. Пимен Зографски:
"....Преподобни Пимен Зографски бил роден около 1540 г. София, подвизавал се в Зографския манастир, после в България построил - обновил около 300 църкви и 15 манастири и собственоръчно ги украсявал със стенописи. В края на живота си се установил в Черепишкия манастир, дето починал в 1620 г. При гроба му ставали чудеса. Когато след години Черепишкият манастир запустял, монасите на Суходолския манастир открили гроба и пренесли нетленните мощи на преподобния в своя манастир, където трябва да почиват и досега. Този манастир някога се намирал в пределите на българската Видинска епархия, но сега се намира в Сърбия, околия Княжевацка."

православната Църква почита Павел Изповедник, архиепископ Цариградски:

".....През царуването на император Констанций[1], сина на Константин Велики, православните християни били подложени на гонение от еретиците ариани, на чиято страна бил и сам императорът, също увлечен от арианската ерес. В Църквата тогава имало големи смутове и безредици, тъй като вече останали малцина от тези, които били опора на Православието. Свети Атанасий, Александрийският архиепископ, този велик защитник на православието, бил отстранен от своя престол, а свети Александър, Цариградският патриарх, по това време бил починал.

Когато свети Александър умирал, обкръжаващите смъртния му одър го попитали:

- На кого ще оставиш нас, твоите духовни чеда, отче? Кой ще ни бъде пастир на твоето място? Кой така достойно като тебе би управлявал Христовата Църква?

Той им посочил двама достойни мъже - презвитер Павел, родом от Солун, и дякон Македоний. Но при това добавил, че ако желаят да имат пастир, поучаващ и сияещ с добродетелния си живот, тогава да изберат Павел; а ако искат да имат за свой пастир човек представителен и отличаващ се с външно благообразие, тогава нека изберат Македоний. След това патриархът починал. На състоялия се след неговата смърт събор при разискванията кого да изберат на патриаршеския престол - Павел или Македоний, се разгорял спор между православните и арианите, от които имало твърде много на събора. Православните желаели да изберат Павел, арианите клонели повече на страната на Македоний. Но православните се наложили и в храма на света Ирина за патриарх бил избран свети Павел. Той се възкачил на патриаршеския престол и започнал всеусърдно да се грижи за повереното му стадо.

По времето на избирането и ръкоположението на свети Павел император Констанций не бил в Цариград. Той се намирал в Антиохия. Поради това той не бил добре разположен към новия патриарх. Когато се върнал в Цариград, императорът изказал явно неудоволствие от това, че патриархът заел престола, без да потърси съгласието на царя. Настроен от арианите, императорът свикал събор, който напълно незаконно свалил от престола свети Павел, който нямал никакво провинение, бил чист по сърце и твърде полезен за Христовата Църква, защото по своята мъдрост и живот той бил съгласно думите на Писанието истинска светлина за света[2] и сияел в Църквата подобно на утринна звезда посред облаци. На мястото му императорът поставил Никомидийския епископ Евсевий и отново заминал за Антиохия. Евсевий, който бил заразен от ереста на арианството, започнал да смущава Църквата със своето еретическо учение и с всички сили се стараел да премахне от Символа на вярата думите: “роден, несътворен, единосъщен с Отца”, тъй като той не признавал, че Синът Божий е Бог и че във всичко е равен на Бог Отец. Междувременно свети Павел отишъл в Рим, където заварил свети Атанасий и много други епископи, изгонени от Евсевий. Той заживял заедно с тях. Но Евсевий, като не желаел те да се успокоят в Рим от преследванията, изпратил до Римския папа Юлий[3] писмо, което било пълно с клевети срещу тях. Папата не повярвал на писмото, а посъветвал Атанасий и Павел, както и другите епископи, да се върнат към своето служение. Тъй като желаел да им помогне, той писал до източните епископи да приемат възвръщащите се с любов и да не им пречат да заемат предишните си катедри.

Така свалените от своите катедри епископи се върнали в своите църкви и предали на тези, които ги били свалили, писмата на папа Юлий.

Но враговете на православието и след като получили писмата, отново по всякакъв начин се стараели да прикрият истината с лъжа. Те замислили да свикат събор в Антиохия, а на папа Юлий се опитали да отговорят със специално послание. Впрочем Евсевий умрял, без да дочака събора. Тогава православните жители на Цариград с радост приели архиепископ Павел и го въдворили на епископския престол, а арианите се събрали в друг храм и избрали за епископ преминалия на тяхна страна Македоний. От това произлязъл голям смут в Константинопол и при стълкновенията между двете страни пострадали мнозина, имало дори и убити. Слухът за това достигнал до император Констанций, който се намирал в Антиохия. Той изпратил в Константинопол своя пълководец Хермоген с войска, като му наредил да изгони свети Павел от Константинополската църква. Щом пристигнал в града, Хермоген започнал да принуждава народа да изгони невиновния в нищо светител. С това предизвикал силен метеж в града, тъй като народът решително отказвал да изпълни желанието на императора. Хермоген искал вече да използва военна сила, но тълпата яростно се хвърлила върху неговия дом и го изгорила, а самият Хермоген бил извлечен навън и убит.

Когато узнал за убийството на Хермоген, император Констанций побързал да дойде от Антиохия в Константинопол. Той свалил и изгонил Павел и страшно се гневял срещу жителите на града, задето го приели въпреки царската воля, а също и заради метежа и убийството на Хермоген. За всичко това императорът лишил града от милостите, които му били дарувани от Константин Велики, а именно намалил двойно количеството хляб, което ежедневно се давало на бедните от императорските житници. Като утвърдил след това Македоний за патриарх, Констанций се върнал в Антиохия. Свети Павел отново заминал на Запад, явил се при папа Юлий, а също и на римския император Констант разказал за всичко случило се. Констант, брат на Констанций, и папата написали писмо до Констанций, в което го убеждавали да приеме Павел, понеже той е православен. Те връчили писмото на патриарха, който за втори път заминал от Рим за Константинопол, където православните отново го посрещнали и приели с голяма радост. А писмата на Констант и папа Юлий той изпратил чрез един велможа до император Констанций в Антиохия. Но Констанций възприел писмата като упрек срещу него самия и не приел Павел. Напротив, още повече се разгневил срещу патриарха заради неговото второ завръщане на епископския престол, без да поиска съгласието на императора. Той скоро изпратил на началника на областта Филип заповед отново да свали и изгони Павел и да постави Македоний на негово място. Тъй като се боял от народен бунт и от това да не го постигне участта на Хермоген, Филип намислил тайно да свали Павел от епископския престол. За тази цел, без да каже на никого за императорската заповед, той отишъл на едно място на морския бряг, наричано “Зевксип”, където се събирали данъци. Тук Филип казал, че е дошъл за данъците, а междувременно изпратил покана на патриарх Павел да се яви уж за тайно съвещание по някакво обществено дело. Патриархът поради своята доверчивост дошъл без всякакви колебания. Като се опасявал от многобройната тълпа народ, която дошла заедно с епископа, Филип не му направил нищо пред тях, но беседвайки с него, го завел във вътрешния двор. Там наредил да отворят задните врати, които били обърнати към морето и като извел през тях свети Павел, му обявил волята на императора, качил го на предварително приготвен кораб и така, с всички предпазни мерки, светият бил изпратен в изгнание. Било му определено да живее в неговата родина - град Солун, с позволението да ходи и във всички околни градове, но му забранили да посещава източните провинции.

След изгонването на Павел началникът на областта заедно с Македоний тържествено се отправили на колесница, придружавани от многобройна войска, към храма. Щом узнали за това, жителите на Константинопол силно се развълнували и както православните, така и арианите бързо се стекли към храма, като се стремели да се изпреварят един друг и да заемат място там. Когато пристигнал до храма, поради необикновеното множество народ Филип не могъл да влезе в него. Тогава той свалил Македоний от колесницата, а войниците започнали със сила да прогонват народа, но поради теснотата най-предните редици от тълпата нямали възможност да се придвижат назад. Войниците се разярили и започнали да проправят с оръжията си път към църквата за Филип и Македоний, при което загинали 3150 човека. Част от тях загинали от оръжията на войниците, друга част - поради голямата теснотия; и всичко това заради Македоний, който се и възкачил на патриаршеския престол, съгласно желанието на царя и благодарение на военна сила, но противно на църковните установления. В памет на уж настъпилия църковен мир император Констанций построил църква, посветена на света София, и я оградил заедно с издигнатата от Константин Велики църква, посветена на Ирина (не мъченицата, а Христовия мир).

Свети Павел поживял в Солун известно време, откъдето заминал за Коринт, а оттам за Рим. Там той отново се срещнал със свети Атанасий, разказал му за своите злострадания и те двамата известили император Констант за гонението, което търпели. Императорът силно се разгневил на брат си и му писал да изпрати трима епископи, които да дадат отчет за низвергването на Атанасий и Павел и да донесат писмено изложение на изповеданието на вярата. Когато получил писмото, Констанций, който все още се намирал в Антиохия, се изплашил от гнева на брат си и изпратил при него четирима епископи: Наркис Киликийски, Теодор Тракийски, Марис Халкидонски и Марк Сирийски. Те се явили при императора, но не дръзнали да встъпят в събеседване и диспут с Атанасий и Павел, скрили своята действителна еретическа вяра, както я били изложили в Антиохия и като съставили друго изложение, го връчили на императора. Изложението било следното:

“Вярваме в Бог Отец, Вседържител, Творец и Създател на всичко, от Когото всичко на небесата и на земята е получило битие. И в Единородния Негов Син - нашия Господ Иисус Христос, Който е роден от Отца преди всички векове: Бог от Бога, Светлина от Светлина, чрез Когото е станало всичко на небето и земята - видимо и невидимо - истинното Слово и Премъдрост, и Сила, и Живот и Светлина истинна; Който в последните дни заради нас стана човек и се роди от Светата Дева; и бе разпнат и умря, и бе погребан; и възкръсна от мъртвите в третия ден; и се възнесе на небесата, и седи отдясно на Отца; и пак ще дойде в края на тоя век да съди живи и мъртви и да въздаде всекиму според делата; и Царството Му не ще има край и ще пребъде в безконечните векове. Вярваме в Светия Дух, Който е Утешител и Когото обеща на апостолите Господ и Когото им изпрати след Своето възнесение на небесата, чрез Когото се освещават истинно и благочестиво вярващите в Него души. А тези, които говорят, че Синът има друго същество, а не от Бог Отец и че е било време, когато Той не е бил, такива светата съборна апостолска Църква не приема”.

След като връчили това изложение на вярата на императора в присъствието на още много други лица, епископите си заминали от Рим. След три години източните епископи отново се събрали на събор, съставили друго изложение на вярата и го изпратили на епископите в Италия. Но епископите поради многословието и разтегливостта на новото изложение не го приели, като били напълно удовлетворени от изповеданието на вярата, което изложили светите отци на Никейския събор. Оттук между западните и източните църкви възникнали несъгласия и значителни недоразумения, вследствие на което двамата императори свикали епископите на събор в Сердика, за да разгледат изповеданията на вярата и да вземат окончателно решение по отношение на Атанасий и Павел. На събора в Сердика пристигнали повече от триста западни епископи и само седемдесет и шест източни. Заразени от арианството и в същото време страхуващи се да влязат в спор с такива поборници на Православието като светите Атанасий и Павел и поради това желаещи да ги отстранят от събора, източните епископи отказали да встъпят в съборно събеседване със западните, докато те не отстранят Атанасий и Павел от средата си. Тогава Сердикийският епископ Протоген, преподобни Кудровий[6] и другите епископи казали на източните:

- Ние се събрахме тук именно, за да разсъдим не само за единосъщието на Сина и Отца, но и по делото на Атанасий и Павел.

Щом чули това, източните епископи се отделили от западните, напуснали Сердика и когато достигнали по обратния път до град Филипи в Македония, направили свой отделен нечестив събор, на който постановили Синът да не бъде изповядван като единосъщен на Отца и открито предали учението за единосъщието на анатема. Те обявили със специални послания това еретическо постановление по своите епархии.

Когато вестта за това достигнала до отците на Сердикийския събор, те най-напред осъдили падналите в ерес чрез неправилното учение за Божия Син, а след това низвергнали от техния сан обвинителите на светите Атанасий и Павел. После признали съвършената правилност на Символа на вярата, съставен в Никея, и предали на анатема всички, които не изповядвали, че Синът е единосъщен на Отца. Император Констант от своя страна писал на брат си Констанций, убеждавайки го да възвърне Атанасий и Павел на техните епископски престоли. Той незабавно изпратил Павел в Цариград, като му дал за спътници двама епископи, които носели писмо от него до Констанций. В това писмо, между другото, той пишел:

“Атанасий още е при мене, а Павел изпращам при тебе, та твоята власт да му нареди отново да приеме престола. Същото моля и за Атанасий, защото узнах, че те, двамата, са били изгонени и оклеветени заради своето благочестие”.

Към това Констант добавил и нещо по-рязко, а именно: в случай че брат му не се съгласи с неговата молба, той, Констант, сам лично ще тръгне срещу него с военна сила и дори и против желанието на Констанций, ще възвърне на Атанасий и Павел техните църкви.

Свети Павел се явил при император Констанций и му връчил писмото на Констант. Изплашен от заплахата на своя брат, Констанций изгонил Македоний и възвел Павел на патриаршеския престол. По същия начин той извикал с писмо при себе си Атанасий и го изпратил в Александрия, за да заеме патриаршеската катедра. Голяма била радостта на православните заради техните пастири и доста дълго време след това те живели в мир, като се утешавали с учението на великите боговдъхновени вселенски учители. Атанасий в Александрия и Павел в Цариград били светилници на благочестието за целия свят, които разпръсвали тъмата на арианството. Но ето че военачалникът на Констанций Магненций и неговите съзаклятници убили императора, докато той бил на лов. Веднага щом умрял защитникът на православието благочестивият римски цар Констант, арианите начаса надигнали глава и подели гонение срещу православните. Преди всичко те въстанали срещу вселенските поборници на Православието: Атанасий сам напуснал престола си, спасявайки се от арианите, които искали да го убият, а блаженият Павел бил изпратен на заточение в град Кукуз в Армения, където бил затворен в отделно жилище. Тук, когато веднъж той служел Божествена литургия, арианите го нападнали и го удушили със собствения му омофор.

По такъв начин Македоний отново станал Константинополски патриарх и причинил още много зло на Божията Църква, като преследвал и избивал православните. Ползвайки се с твърдата подкрепа на епарха Филип, той низвергнал много православни епископи и поставил на тяхното място ариани. Освен това подложил на различни мъчения и погубил множество православни, които не желаели да имат църковно общение с него, при което не щадял и жените. По негово нареждане на едни от тях им отрязвали гърдите, на други изгаряли устните с нажежено желязо и насила вливали в тях арианско причастие, на трети отрязвали носовете и ушите, други пък дамгосвали с огън; кръвта на православните се проливала безпощадно. По това време арианите посекли с меч двамата клирици Маркиан и Мартирий, които били нотарии при блажения Павел и защитници на Православието. Издевателствата на Македоний достигнали чак до Пафлагония. Когато узнал, че там има множество православни, той изпратил три отряда въоръжени войници, за да принудят с меч православните към единение с арианите. Жителите на град Мантина, щом чули за приближаването на войската, взели със себе си брадви, коси и колове, събрали се заедно и излезли срещу приближаващите се войници. Станала битка, по време на която паднали много хора и от двете страни. А за това кръвопролитие отново бил виновен не някой друг, а Македоний.

Накрая Македоний без всякакво нареждане от страна на императора, дръзнал да изрови от земята и да пренесе на друго място останките на свети Константин Велики. Тогава цялата Църква се обляла в кръв вследствие на произтеклите от това сблъсъци между православни и ариани. Императорът бил страшно разгневен за това на Македоний и епарха Филип и те, двамата, по настояване на Констанций били лишени - първият от патриаршеския престол, а вторият - от сана си на епарх. Въпреки това ересите на Арий и Македоний продължили да съществуват и раздирали Църквата още четиридесет години, до царуването на император Теодосий, който накрая свикал събор в Константинопол. На този събор двете ереси били окончателно осъдени. След това благочестивият император пренесъл с големи почести от Кукуз в Константинопол мощите на светия Христов изповедник Павел, въздавайки слава на Отца и Сина и Светия Дух. Амин...."

".....Самото име съдържа прослава на Бога — на еврейски то означава "кой е като Бога". Разказвайки за различните появи на ангелите на земята, Писанието нарича със собствени имена само някои от тях — очевидно онези, които идват при нас с особена мисия в делото на утвърждаването на Царството Божие сред хората. Сред тях са архангелите Михаил и Гавриил, споменати в каноничните библейски книги, а също и архангелите Рафаил, Уриил, Салатиил, Йехудиил и Варахиил, известни от неканоничните книги и преданието на Църквата.
Архангел Гавриил обикновено се явява на праведниците като възвестител на велики и радостни събития, засягащи Божия народ (Дан. 8:16, 9: 21; Лук. 1:19-26). В книга Товит архангел Рафаил говори за себе си: "Аз съм Рафаил, един от седемте свети Ангели, които възнасят молитвите на светиите и възлизат пред славата на Светия" (Тов. 12:15). Оттук е възникнало убеждението, че на Небето има седем архангели, един от които е архангел Михаил.
Архангел Михаил е наречен в Писанието "княз", "водач на войнството Господне" и е описан като главен борец срещу дявола и беззакониято на хората. Поради това Църквата го нарича "архистратиг", т.е. пълководец, водач на небесната войска. Така, архангел Михаил се разкрил на Иисус Навин като негов небесен помощник при завоюването на Обетованата земя. Той се явил на пророк Даниил, когато падало Вавилонското царство и предсказал идването на Христа на земята и събитията на свършека на света. В Апокалипсиса архангел Михаил е описан като водач във войната на небесните сили срещу дракона-сатана и и падналите ангели. "И стана война на Небето: Михаил и Ангелите му воюваха срещу дракона, и драконът и ангелите му воюваха срещу тях, но не устояха, и не се намери за тях място на Небето. И низвергнат бе великият дракон, древният змей, наричан дявол и сатана". Апостол Иуда кратко споменава за архангел Михаил като за противник на сатаната (Нав. 5:13; Дан. 10:12; Иуд. 9; Откр. 12:7-9; Лук. 10:18)....."

Честит празник и нека на всички именици да им е здраво името!

Прави ми впечатление, че на много места днес са писали, че на 8 ноември почитаме паметта на св. Архангел Михаил, понякога и просто св. Михаил. Той нали е ангел, би трябвало да почитаме самия него, а не неговата памет, ... колкото си познаваме историята, толкова и религията ... ама иначе на думи сме ревностни родолюбци и христиЕни

Да много имена могат да празнуват на днешният ден - Ангел, Ангелина, Лина, Михаил, Михайлина, Михаела, Мила, Милена, Рангел, Рафаил, Гавраил, Гаврил, Серафим, Райко, Рая, Радко, Райна, Радослав, Рада, Радостин, Радивой, Емилия, Емил, Райка, Райчин, Рачо, Пламен, Пламена, Огнян, Огняна, Милко, Милка, Михо, Геле, Ханка.
Всички да са живи и здрави!

Инак името на празника е: "Събор на св. Архангел Михаил и другите небесни безплътни сили".
(събор е общо взето нещо като войска)

един от най-великите съвременни светци.

Свети мчци Мина, Виктор и Викентий. Свети мчца Стефанида. Преп. Теодор Студит, изповедник:
"....Свети мъченик Мина бил войник, убит в Египет за Христовата вяра при император Диоклетиан. Той е известен великомъченик и чудотворец. Свети Мина закриля също и жените. На този ден те се молят пред иконата на светеца за благополучие и радост в дома, както и за здравето на децата си.
Виктор - също така войник, пострадал при император Антонин в Италия. Една млада християнка на име Стефанида, която присъствала на неговите страдания, започнала да слави подвига на св. мъченик и сама заедно с него се удостоила с мъченическа смърт.
Св. Викентий бил дякон. Той се удостоил да пострада за вярата в испанския град Валенсия при император Диоклетиан.
В народните представи днешният ден е средата на периода от Архангеловден до Коледни Заговезни - времето, в което вълците бесуват т. нар. "Вълчи празници". "Вълчите празници" водят след себе си най-дългите нощи. Днес хората довършват всички започнати ремонти, поправят огради и запушват процепите, през които може да се промъкнат тенци, караконджоли и други зли сили.
През 2010 г. Министерският съвет реши 11 ноември да бъде обявен и за професионален празник на охранителя и частната охранителна дейност......"

почита св. Йоан Златоуст:
".....На 14 септември 407 г. Св. Йоан Златоуст предал Богу дух, но заради празника Кръстовъздвижение Църквата почита паметта му на 13 ноември.
Св. Йоан Златоуст, архиепископ Константинополски (349 – 407) е една от най-значимите личности в историята на Православната църква, един от тримата „светители“ – „вселенски учители“, наравно с Василий Велики Кесарийски и Григорий Богослов. Забележителен проповедник и богослов, той е оставил най-голямото по обем богословско творчество в Източната църква. От западните църковни писатели с него може да се сравни само блаж. Августин. Най-известна е „Св. Божествена Литургия на св. Иоан Златоуст“, която се извършва през цялата година, освен в дните, през които е предвидено да се извършва св. Василиева и св. Преждеосвещена литургия.
Св. Йоан Златоуст е канонизиран за светец през 438 г. Чества се три пъти през годината: на 13 ноември, на 27 януари – Пренасяне мощите на св. Йоан Златоуст и на 30 януари – Деня на св. Три Светители (заедно със св. Василий Велики и св. Григорий Богослов).

Kaжи за св.Филип - макар почитан от всички всемирни църкви,
все пак един от 12 - те апостоли,
ний , като че в нашата черква , не го споменаваме много
защо така

€