Стихче

Мы живём, как во сне неразгаданном,
на одной из удобных планет.
Много есть, чего вовсе не надо нам,
а того, что нам хочется, нет.

В храме пахнет свечами и ладаном,
и струится загадочный свет.
Верим в то, во что верить не надо нам,
ну, а веры действительной нет.

И однажды покажется адом нам,
душный шёпот душевных бесед.
Говорим о том, что не надо нам,
а о том, о чём хочется, нет.

Только жизнь ощущаю наградою,
хоть в течение множества лет
снова делаю то, что не надо мне,
ну, а то, что мне хочется, нет.


Игорь Северянин

Един вид, правим и получаваме това, което не търсим и не искаме.
Колко познато звучи

Иосиф Бродский


Не выходи из комнаты, не совершай ошибку.
Зачем тебе Солнце, если ты куришь Шипку?
За дверью бессмысленно всё, особенно — возглас счастья.
Только в уборную — и сразу же возвращайся.

О, не выходи из комнаты, не вызывай мотора.
Потому что пространство сделано из коридора
и кончается счетчиком. А если войдет живая
милка, пасть разевая, выгони не раздевая.

Не выходи из комнаты; считай, что тебя продуло.
Что интересней на свете стены и стула?
Зачем выходить оттуда, куда вернешься вечером
таким же, каким ты был, тем более — изувеченным?

О, не выходи из комнаты. Танцуй, поймав, боссанову
в пальто на голое тело, в туфлях на босу ногу.
В прихожей пахнет капустой и мазью лыжной.
Ты написал много букв; еще одна будет лишней.

Не выходи из комнаты. О, пускай только комната
догадывается, как ты выглядишь. И вообще инкогнито
эрго сум, как заметила форме в сердцах субстанция.
Не выходи из комнаты! На улице, чай, не Франция.

Не будь дураком! Будь тем, чем другие не были.
Не выходи из комнаты! То есть дай волю мебели,
слейся лицом с обоями. Запрись и забаррикадируйся
шкафом от хроноса, космоса, эроса, расы, вируса.

Само луди хора без морал допускат, че ще нападнем Украйна. 15.02.2022

В склянке темного стекла
из-под импортного пива
роза красная цвела
гордо и неторопливо.
Исторический роман
сочинял я понемногу,
пробиваясь как в туман
от пролога к эпилогу.
...
Так природа захотела.
Почему?
Не наше дело.
Для чего?
Не нам судить.

Трили лили лили,
грийна свирка свири.
Сбрали са се двечки
пъстри буболечки!

Мнението е позиционирано и няма нищо общо!

Трили лили лили,
грийна свирка свири.
Сбрали са се двечки
пъстри буболечки!

Дирли, дирли, дишка - Самсон свири на пишка!

---

Sic transit темата mundi...
(след вашите две включвания)

Мда, темата "изтече по каналния ред"...

That escalated pretty quickly..

---

— Какова средняя температура больных в энской больнице?
— 36,6 °С, включая гнойное и морг!
Sic...

Да, точно.
Гоним задачи, мислейки за театър и кино, пускаме климатика в офиса с очи в картини на Хималаите или отиваме на задължително парти, като не си позволяваме дори да мислим за тиха вечер у дома...
:-)
Или притежанието - сервизи, кафеварки, дивани и... компютри, вместо концерт в планината или онази "градина и библиотека" на Цицерон.

Или пък за споделянето - много силно ми се стори за тук. Говорим о том, что не надо нам, а о том, о чём хочется, нет.
Горим за друго отвътре, не за ппдб и възраждане, но колко по-безопасно е да говорим (и да се обиждаме) за нещата, за които не ни пука.

Отколкото за някоя малка подробност за открита рана, гордост или радост, споделелени, но дълбоко наши.

Стори ми се за тук точно това стихче.

(Поетите са ми тема - извънземни са те. Това, че този Северянин е отворил вратата към мен отвътре веднъж, не значи че с всичките му писания ще е така. Но ще потърся още от него тези дни. Хубаво е като намери човек такива образи)

Не выходи из комнаты; считай, что тебя продуло.
Что интересней на свете стены и стула?
Зачем выходить оттуда, куда вернешься вечером
таким же, каким ты был, тем более — изувеченным?

Билбо Бегинс казва, че първата крачка от входната врата е много опасно нещо, защото стъпваш в началото пътя, а къде е края му не знаеш.
:-)
Него в края на краищата го отведе в страната на елфите зад Кръглото море.

... и един бръмбар.

+++
Прощаване с планините

Пак се връщаме, слизаме пак в градовете -
сред потоците бесни коли, в суетата.
Покорени, зад нас вдигат ръст върховете.
И при тях, в планините, остават, остават сърцата.

А ненужния спор оставете -
всичко вече доказал съм аз:
най-красиви са днес върховете,
недостигнати още от нас.

Сам в беда кой би искал да се озове?
Как ще тръгнем, нечули зова на сърцата?
Покорени, зад нас вдигат ръст върховете...
Е, дори боговете са слизали върху земята.

А ненужния спор оставете -
всичко вече доказал съм аз:
най-красиви са днес върховете,
недостигнати още от нас.

С колко песни, слова, с колко светъл подем
планините ни викат при своята същност.
Но се спускаме ний - кой за дни, кой - съвсем,
просто всеки от нас трябва да се завръща.

А ненужния спор оставете -
всичко вече доказал съм аз:
най-красиви са днес върховете,
недостигнати още от нас.

Превод: Добромир Тонев
+++
(Имам някакъв спомен, че даже аз съм се пробвал навремето с превод на английски на тази песничка за един чужд форум. Не помня повода дори.)

Извън класиката -
(твоето стихче) Подсеща за старата славянска поговорка
«что имеем — не храним, потерявши — плачем»
Има лек нюанс, но темата за вечно неспокойния и търсещ човешки дух е осезателна.
Даже извън романтиката. Имаше и такава приказка, нотя е за темата на Тарти «Кост от човешко око».

Преди много време. На корабите си имахме една поговорка «Най добре е,... където не си»
Нещо като «чуждата кокошка - патка».

Като контра пункт остава само Ерих Фром.

В самото начало на есеистичната книга «Да имаш или да бъдеш» е направена една съпоставка между стихове на Тенеси и Башо. Поетичния захлас на двама поети по красотата на цвете.

Сега не, че не търпи критика анализа на Фром. Но замисля.

прав или изправян

И не е Тенеси. Тенисън е. Моя грешка...:)

прав или изправян

И не е Тенеси. Тенисън е. Моя грешка...:)

* Аз пък реших, че е Оклахома или Кънектикът!?

* Клубът има функция Едит - моля ползвай я.

---

Стига де, ти си по-лош и от мен.

Само луди хора без морал допускат, че ще нападнем Украйна. 15.02.2022

Кажи ми откъде са вземали средновековниге майстори тия думи.
Една дума - светове.

То сякаш с невидима четка изрисувано, такива едни паяжинни.

Не можах едно, трябваше всички да постна:


НЕЗАГЛЪХВАЩИ ГЛАСОВЕ
ГЛАСОВЕТЕ НА ХАЙКУ – хайку на Башо, Бусон, Иса

Мацуо Башо
Роден през 1644 г. в Ига, Япония

Починал през 1694 г. в Осака, Япония

Старо езеро –
жаба скача в него
с плисък
…
Ранно утро –
камбанен звън блуждае
сред мъглите
…
Ружите
край пътя –
опаса ги коня
…
Духа есенен вятър
ала зеленеят
бодлите на кестена
…
Лотос
по-ведро е сякаш
дъждовното небе
…
Онзи облак
вест за среща
от мълнията чака
…
На изток или запад
една и съща е тъгата
есенен вятър
…
Зимно слънце –
язди на коня
замръзнал силует
…
Прегръдка –
върба и слива
сплитат клони
…
Есенен залез –
по този път
пътници няма
…
Самота !
върху пирона на стената
едно единствено щурче
…
Зимен вятър –
скри се сред бамбука
и утихна

Йоса Бусон
Роден през 1716 г. в провинция Сетсу, Япония

Починал през 1783 г. в Киото, Япония

Нощна орхидея
бяло цвете,
скрито в аромата си
…
Цъфнали шипки –
сякаш виждам пътя
за родния дом
…
И аз ще умра,
ще зашумят и над мен
тревите сусуки
…
Вечерно слънце
отмина морето
и мъглата го погълна
…
Окапаха вишните –
между дърветата
надникна храмът
…
Цъфнали круши –
жена чете писмо
на лунна светлина
…
Опашка на фазан –
настъпи я
пролетния залез
…
Със студена луна –
прислужник в храма
цепи дърва
…
Празнува селцето –
от лятната горичка
долита птича песен
…
Цъфнала рапица –
на изток луна,
слънце на запад
…
Есенна вечер –
час за разтуха
в този кратък живот

Кобаяши Иса
Роден през 1763 г. в Кашивабара, Япония

Починал през 1828 г. в провинция Шинано, Япония

Животът ни уви,
е капчица роса.
И все пак, и все пак …
…
Нова година –
сънувах родния край.
Каква тъга!
…
Хора –
обрулени листа.
Падат тук, падат там.
…
Сред цветовете на чая
врабчетата
играят на криеница.
…
Ружи
край сиромашкия зид.
Колко години …
…
Нова година.
Все същата си е
колибата на сиромаха
…
Когато умра,
наглеждай моя гроб,
щурче.
…
Сред снежната гора
отеква ехото
на стари времена.
…
Есенна вечер.
Стените
са мой събеседник
…
Щурче,
недей да тъпчеш
бялата роса.

Превод от японски: Братислав Иванов

Само луди хора без морал допускат, че ще нападнем Украйна. 15.02.2022

И не е Тенеси. Тенисън е. Моя грешка...:)

* Аз пък реших, че е Оклахома или Кънектикът!?

Тенеси Уилямс е писател и драматург, Тенисън е поет.
Езиковата грешка е разбираема в случая.

Драги ми, Аки, пак се изака неподготвен.

Мне, знам ги и 2-мата, но вярно, не съм ги чел...

---

Дааа.
В случая се връщаш вечер в същата стая, с тази разлика, че се връщаш осакатен.

Само луди хора без морал допускат, че ще нападнем Украйна. 15.02.2022