Анестезия

    Най-естественото разделение на деня и съответно на човека във времето е на сутрин, обед и вечер. Сутрешен човек, обеден и вечерен.
Има и нощен човек но той е друга тема и по принцип се среща на друга възраст в други клубове. Няма да се занимаваме с него, освен в тежък пристъп на носталгия в стотиците коментари, които закономерно следват всичките ми теми.

    Не, извинявайте, това бяха темите на Уникалната, обърках се, но имам оправдание, както ще разберете след малко. Не мисля ясно.
И така мисълта ми, която трудно хващам, е че сутрешният Гринлайт е този, който жизнерадостно подхвърква, върши работа или слуша песните на птиците и се радва на всяко живо същество. Без стършелите и миризливките. Които защо трябва да присъстват в картинката, нямам никаква представа. Мислите ми, извинете че се повтарям, в момента не ми принадлежат.
Вечерният аз е нещо различно. Това е един човек, който очаква релаксиращото темпо на океанския отлив, тишината в нощната гора, багрите на залеза и изобщо един спокоен стремеж към нирвана. От вечерния Гринлайт не могат да се очакват решителни действия за разрешаване на болки и проблеми или взрив на ентусиазирана активност. Ако търсите такива неща сбъркали сте адреса.
Затова според самата същност на Сътворението, с която започнах тази кратка песен, когато ме заболя корем първата вечер, аз категорично пресяках в зародиш всякакви предложения за ходене до аптеки, звънене на лични лекари, "бананчето е много добро за стомах" или топло мляко.., или загрята кърпа. От мен да мине пих една глътка чай от лайка и си легнах.
    Тази първа вечер отначало заспах. Събудих се, както вече сигурно сте се досетили, се към един и половина.
    Отворих Гугъл и видях че денонощна аптека има в едно съседно село.
    Облякох се.
    Запалих колата и стартирах.
    Карах известно време в насрещното със според мен - желязната логика, че то така или иначе мен си ме боли, та по-лошо няма накъде да стане.
    Аптеката беше затворена, но това беше без всякакво значение, защото аз бездруго бях забравил портмонето си.
    Върнах се.
    Намерих нова аптека.
    Пих два спазмалгона
    И после спах цели два часа и половина.
Втората вечер обясних на Бейби, че съм наясно, че ми трябва лекар, това аз много добре го знам и няма нужда никой да ми го казва. Но имам спазмалгон. Ето го. Когато знам как да се справя - значи знам! Ще се наспя, а после с бистра глава и в сутрешната си личност, ще намеря лекари, лекарства и терапии.
     Тази нощ изпих осем спазмалгона. Четири пъти по два.
(Не е ли все едно от какво ще се мре?)
Без всякакъв ефект.
     Заспах петнайсет минути преди алармата.
На сутринта издирих някаква неизвестна клиника "Здравето" с лекарка-гастроенероложка и кацнах там.
Жената ми обясни защо спазмагона е безсмислен и ми предписа разни други неща.
Вечерта Бейби отново ми предлагаше десет неща,... Но аз вече бях на лекар. Кажете ми- защо да я слушам? Лека нощ, Бейби - казах и- нямам сили да се разправям с чайове и кърпи. Лягам си.

     Този път станах в два.
     На три прехода се довлякох до кухнята. Не запалих, предпочитах полумрака.
     Загрях кърпа в микровълновата и се превих около нея на един стол.
     После загрях мляко
     Пих сода
     Пих и мляко
     Ядох банан
     Сложих джезве за чай от лайка и един сухар да чака ред.
     По едно време спазмите понамаляха и аз се изправих до загряващото се джезве в кратката спокойна пауза на нощната кухня. Сънят е властен господар и не му трябва много за да предяви претенциите си, затова нищо чудно че съм задрямал прав до котлоните.
     През това време Бейби станала да провери къде съм, но в тъмната къща едва ли е предполагала, че кулинарствам в кухнята, така че не е учудващо, че силно изпищя като се натъкна на тъмната ми фигура.
     Изтръгнат така грубо от ласките на Морфей, изкрещях и аз.
     В отговор Бейби писна втори път.
     Джезвето също реши да се намеси и съвсем самостоятелно заля цялата ми ръка.
Не можех да разбера какво става, уплашен бях, но сега се добави и рязката болка в ръката, така че имах всички правни основания да изкрещя и аз втори път. И вие да бяхте, и вие щяхте.
Сигурно няма да ми повярвате, обаче Бейби потрети. Заради джезвето, предполагам.
За да спусна завесата най-после, да кажем, че смислената комуникация за тази вечер приключи с този последен вик.
След като туптенето на сърцето ми започна отново да се усеща само в гърдите, се оказа че коремът е спрял да ме боли.
    Да, ръката болеше, разбира се, но ние не сме се събрали да си говорим за ръце. А и между нас казано - беше лявата. Не е чак толкова важно.
    Не е корем.

    Така че смених мократа си пижама, стигнах до леглото и спах поне четири часа до сутринта.
    Сега ви пиша, за да знаете.

    Ако ви боли корем, залейте си ръката с гореща вода.
    Това е.

Влизането ми в темата ти е само за да ти обърна внимание доколко характерът на човека има огромно влияние върху … начина му на шофиране и отношението му към политиката. (Нарочно ги на писах в този ред)

В случая - неприемане мнението на другите, самочувствие че само твоето мнение е вярното и отказ да се замислиш рационално и практично върху НЕЩО, било то болка в корема, ленти за движение или политически реалности. Щото “кои сте вие, та да си въобразявате, че разбирате повече от мен???”



Меркел: Минските споразумения бяха подписани, за да се даде време на Украйна

Уверен съм че знаеш разликата между корем и стомах, но това че си пил сода ме кара да запитам - корем ли те болеше или стомах? Питам да не объркам нещо, да знам кога да се заливам

женчо

разликата между корем и стомах
Знам я разбира се, само днес нещо ми убягва. Това отгоре над другото което е. Как се казва? То е.

Аптеката беше затворена, но това беше без всякакво значение, защото аз бездруго бях забравил портмонето си.

Това съм аз, с такава лекота го правя, талант съм

женчо

Влизай не само за това. За всичко влизай. Всички да влизат.


Аз съм венеца на творението, това е ясно. Заради мен съществува този свят, всички вие и в частност - ти.

Джезвето също реши да се намеси и съвсем самостоятелно заля цялата ми ръка.
Не можех да разбера какво става, уплашен бях, но сега се добави и рязката болка в ръката, така че имах всички правни основания да изкрещя и аз втори път. И вие да бяхте, и вие щяхте.

Скоро не бях се смяла така/ да ме прости Господ, още повече на чужда мъка, но когато и джезвето се включи самостоятелно в случката и разказа, не можах да се сдържа.

Осем спазмалгона при допустима максимална доза от шест?!

Светлината е нужна вътре в тунела, в края му и без нея е светло.

Заминавай на доктор.
Веднага.

Само луди хора без морал допускат, че ще нападнем Украйна. 15.02.2022

Заминавай на доктор.
Веднага.

Ти сериозно ли? По-добре му кажи "За кво са ти тия докторя? Я се лекувай сам, каквото ТИ мислиш за най-добро - със сигурност е то."

Може и да отиде.

А ако му го напиша АЗ - със сигурност вече ще е отишъл.

Меркел: Минските споразумения бяха подписани, за да се даде време на Украйна

Абе... не ти е лесно и на теб. Бързо оправяне и на ръка и на корем и стомах и каквото и друго... Много увлекателно пишеш. Така можеше да започне един детективски роман.

Аз у дома имам цяло голямо гардеробно чедмедже и вътре има и от пиле мляко като лекарства, като минем през кортикостероиди, които ми ги изписаха за една бронхопневмония, след връщането ми от Непал... през хранителни добавки и разни лекарства срещу грип - сиропи за кашлица, пртивоалергични вкл. инжекции и всякакви други хапчета, прахчета и сиропчета. Всичките се съхраняват на тъмно, сухо и относително приятно прохладно място. Има и такива по-неизвестни... при болест - винаги проверявам неизвестните преди да ги пия в интернет - за какво са, особености и т.н. Тогава пия по мое осмотрение. На доктор само в краен случай, когато нещата са изтървани и нищо не помага... и съм почти на умирачка.

Всичко да ти е наред и животът ви да върви приятно и безметежно в мир и хармония.

Така ще е, като си се запънал като магаре на лед и не слушаш Бейби.

Баба викаше - главата спира да те боли като си удариш палеца на крака с чук.

Отивай на гастро и се оправяй. Пролет и есен се обострят тия болежки.

Да се смее ли човек с теб, да плаче ли не знам, ама токива само на тебе може да ти се случат, да знайш!

Гледам, седнали да ти дават акъл какво да прайш, къде да ходиш, кого да слушаш. Най-важното преди всичко е да отидеш на ходжа да ти чете против улавост, а после ходи да пикнеш на син камък против уроки

до колкото разбрах - не си способен да се грижиш за себе си!
единствено лекар специалист - може да ти помогне!

Представям си, ако към болката имаше и няколко метра черва, на които дворните котки да играят на ластик посред нощ, плюс кървави дири от и до затворената аптека, по които да вървят гладни чакали надушили разточителен пир.
Не че съм кръвожадна, но щом от една коремна болка те е праснала такава муза, някак без да искам си пожелах да видя, какво би написал, ако.......но спри сърце.
Бързо да минава.

Заминавай на доктор.

Ама аз отидох. Нали съм написал? Трябваше да го подчертая, загубило се е в моя водопад от думи. Отидох на гастро, жената си беше доктор, с кабинет, ултразвуков скенер, и всичко. Доктор Аргирова. Назначи ми изследвания, дадох в тяхната лаборатория и до вечерта излязоха. Всичко е чук! Работата, макар и болезнена е безобидна.

П.П. Безобидна, но болезнена! Мен ме боли повече от другите хора, заради по-съвършената ми нервна система. Но пък съм и храбър и самоотвержен, затова така мъжестено излиза всичко.

не слушаш Бейби
То, поради разпределението на силите, и това не се случва често, но не е само тя. Като се включат и майка и сестра, и се чувствам като по средата на лъвски прайд. Ни да премълчиш, ни да кажеш... те интерферират една с друга и се получават едни пикове не ти е работа. Само козирувам и изпълнявам.

Ще ми мине, нямам абсолютно никакъв друг избор.

да пикнеш на син камък против уроки

Ако вътре в синя пижама се брои, значи най-вероятно съм я отметнал тази работа.

не си способен да се грижиш за себе си
Ама ти пък веднага пред всички!? Стига, петно върху умнокрасивитета хвърляме, не се знае кой чете.
Така де, знае се.

Човек рядко получава възможност да научи какво ще сънува отнапред, но ето че аз вече знам. Тази нощ ще съм в win-win положение. Или ще сънувам, но ще се наспя, или няма да спя, но пък няма да сънувам.

Сега ви пиша, за да знаете.

Ако ви боли корем, залейте си ръката с гореща вода.
Това е.

Бе, ти пиши тук, поне докато ти мине коремът, че да не те мислим.