Сам на море
25 отговора
0 прегледа
Сам на море
Аз съм го правил няколко пъти и трябва да кажа, че всеки път почивката ми беше истинска. В края на другата седмица пак ще го правя за 7 нощувки. Хотелът ми е резервиран и авансиран вече и тръпна в очакване. Ще бъда в любимия си Ахтопол. Сам със себе си никога не ми е скучно. Вервайте ми - един ден няма да отида на плаж... най-много да се топна на скалите при фара няколко пъти и това е. Ще се радвам на всякакви бури и ветрове. Последния път когато бях там, дори в същия хотел имаше свирепа буря в почти цялото южно черноморие и имаше изобилие от морска пяна, която вятърът подхващаше и я носеше навсякъде. Вървиш си по улицата и изведнъж - пляааас - лепне ти се един парцал морска пяна. Вятърът беше изключително силен и намирах за забавно да стоя на ръба на скалите и вятъра да вее директно срещу мен.
А вие почивали ли сте сами някъде? Как ви се е отразило?
А вие почивали ли сте сами някъде? Как ви се е отразило?
Re: Сам на море
Не, ама бих.
В спа хотел с удобства и град - курорт, но с население. Не панелен компллекс като Слънчака и не тихо място в прерията.
„...само мойто конче трака
по вечерните пътеки.“
В спа хотел с удобства и град - курорт, но с население. Не панелен компллекс като Слънчака и не тихо място в прерията.
„...само мойто конче трака
по вечерните пътеки.“
Re: Сам на море
Супер!
Казаха, че времето ще е хубаво, бури не се очакват
На морето не обичам да плажувам, не мога да издържа толкова дълго. Предпочитам си разходките.
Пожелавам ти да си изкараш хубаво, макар и сам
Казаха, че времето ще е хубаво, бури не се очакват
Пожелавам ти да си изкараш хубаво, макар и сам
Re: Сам на море
Идеята да бъдеш сам е прекрасна...
Правиш к'вото искаш.
Но е толкова нелепо и самотно...
Каквото и да се разправя...
Правиш к'вото искаш.
Но е толкова нелепо и самотно...
Каквото и да се разправя...
Re: Сам на море
Когато съм сам - никога не съм самотен.
Аз съм отявлен интроверт и съм зодия рак-отшелник
Аз съм отявлен интроверт и съм зодия рак-отшелник
Re: Сам на море
Случвало се е при командировка на непознато място да остана ден повече да поразгледам и си изкарвам добре без проблем. За седмица почивка обаче не става сам. Ако тръгна така, ще ми се обидят :)
Re: Сам на море
Била съм сама на почивка, няколко пъти вече ходя на екскурзии сама. Има и плюсове и минуси, но като цяло минусите са повече:))... Общите спомени създават друго усещане за цялото преживяване.
Re: Сам на море
Това е най-добрата почивка. Не трябва да търсиш одобрение или сравнение. Правиш каквото си искаш. Преди да имам сериозна връзка и семейство, съм ходил на почивка винаги сам.
Re: Сам на море
не съм била сама за повече от 3 дни някъде.
сама с приятели наблизо.
голям кеф! хем когато искаш се оттегляш, хем когато искаш си имаш компания.
хубаво да си прекараш!
сега има една тенденция млади хора да тръгват на пътешествие сами.
дъщерята на приятелка-германка така изръчка някаква част от Коста Рика.
на 24.
Да ти видя прическата и гащите, моля! След това ще те изслушам!
сама с приятели наблизо.
голям кеф! хем когато искаш се оттегляш, хем когато искаш си имаш компания.
хубаво да си прекараш!
сега има една тенденция млади хора да тръгват на пътешествие сами.
дъщерята на приятелка-германка така изръчка някаква част от Коста Рика.
на 24.
Да ти видя прическата и гащите, моля! След това ще те изслушам!
Re: Сам на море
И двата вида почивки са ми ок... В единия случай по цял ден си говорим, играем карти, табла, шах и т.н. на плажа (обикновено ходим четирима за каре), в другия случай се изолирам и си отделям време само за себе си. И от двата вида почивки имам нужда. Първият ми е ясен - той се повтаря всяка година и винаги сме в един и същи състав. Тази година не беше изключение, но сега ще ходя втори път на море, ама сам. За 7 дни ще се преситя на спокойствие, сън, почивка и... време за себе си. Освен това в хотела има и фитнес салон - кога друг път ще ходя на фитнес - баш никога?! Тъкмо ще позатегна разхлабеното ми тяло.
Re: Сам на море
Не търся одобрение или сравнение просто ми е интересно. Между другото всеки път когато съм ходил на море сам, съм си почивал истински.
Re: Сам на море
Имам едно самостоятелно пътешествие из Юръп - така посетих любимият ми град Париж за втори път. Имах достатъчно свободно време там - три дни по памет Е умрях от кеф да се губя по малките улички, с кафенетата, пазарчета, ресторантчетата, музеи и т.н. хубавини. Излизах сутрин и се прибирах вечер гроги от обикаляне. 
Почти по темата
Като млад, тогава живеещ в Редондо Плаж (запад от Лос Анжелес), в Събота колоездех на юг по крайбрежието, покрай полуострова Зелени Дървета (Палос Вердес), и после обратно.
Полуостров Зелени Дървета е разцепен от земетръсна линия, и там след всяко разместване на земята поправяха пътното платно. И веднъж, заради пътния ремонт, спряха трафика за може би час. В което време аз, с колелото, значи лесно подвижен, видях че мога да се смъкна долу до брега на океана, в нещо като уютно заливче оформено в стръмен каменист бряг. Слязох, пообиколих, поразгледах: страхотно усамотено място, човек да си донесе сандвич и да се радва на спокойствие. Седнах на една скала, точно до стръмния бряг. Гледам вълните, размишлявам колко е разумно да се цамбурна всред камънаците и водовъртежите от вълните... И чувам, край мен изчатка камък. А! Гаменчета да ме замерват от горе, от пътя, на около 20 -25м над заливчето? До като се изправя, още един камък! Камъкът към 5см диаметър - спокойно може да ме убие, ако ме уцели. Започнах да гледам на горе, да видя кой хвърля камъни по мен. И както гледам на горе, туп, едно камъче ме удари - този път в гърба, а гърбът ми беше към океана. Отместих се дълбоко край брега, далече от вълните, и зачаках. И ги видях: камъните, някак вдигани от вълните от скалистото чакълесто дъно, и запращани към брега. Някои от тези камъни гонеха 10см диаметър. Вълните не хвърляха камъни често, но ако и един те уцели по главата и те осмърти - няма нужда от повече. А и да не те осмърти, само съзнание да загубиш, или някак да си ранен - чакаш да умреш, или някой някак да се досети от пътя горе да надникне на долу и да те забележи, пък и да се загрижи да те спасява, или поне да звънне на полицията... Защото си сам.
После разбрах, че опитните по въпроса хора никога не отивали сами по скалисти брегове, и че - вярно - имало случаи на хора намерени убити от хвърлени от вълните камъни. Не били чести случаите на така убити - но имало.
Та така за самостоятелно съзерцание на скалист океански бряг.
Полуостров Зелени Дървета е разцепен от земетръсна линия, и там след всяко разместване на земята поправяха пътното платно. И веднъж, заради пътния ремонт, спряха трафика за може би час. В което време аз, с колелото, значи лесно подвижен, видях че мога да се смъкна долу до брега на океана, в нещо като уютно заливче оформено в стръмен каменист бряг. Слязох, пообиколих, поразгледах: страхотно усамотено място, човек да си донесе сандвич и да се радва на спокойствие. Седнах на една скала, точно до стръмния бряг. Гледам вълните, размишлявам колко е разумно да се цамбурна всред камънаците и водовъртежите от вълните... И чувам, край мен изчатка камък. А! Гаменчета да ме замерват от горе, от пътя, на около 20 -25м над заливчето? До като се изправя, още един камък! Камъкът към 5см диаметър - спокойно може да ме убие, ако ме уцели. Започнах да гледам на горе, да видя кой хвърля камъни по мен. И както гледам на горе, туп, едно камъче ме удари - този път в гърба, а гърбът ми беше към океана. Отместих се дълбоко край брега, далече от вълните, и зачаках. И ги видях: камъните, някак вдигани от вълните от скалистото чакълесто дъно, и запращани към брега. Някои от тези камъни гонеха 10см диаметър. Вълните не хвърляха камъни често, но ако и един те уцели по главата и те осмърти - няма нужда от повече. А и да не те осмърти, само съзнание да загубиш, или някак да си ранен - чакаш да умреш, или някой някак да се досети от пътя горе да надникне на долу и да те забележи, пък и да се загрижи да те спасява, или поне да звънне на полицията... Защото си сам.
После разбрах, че опитните по въпроса хора никога не отивали сами по скалисти брегове, и че - вярно - имало случаи на хора намерени убити от хвърлени от вълните камъни. Не били чести случаите на така убити - но имало.
Та така за самостоятелно съзерцание на скалист океански бряг.
Re: Почти по темата
Много готино това, Санто Модесто! Супер любопитно.
П. П. Ама каво е това "Лос Анджелис"?! Да не е град "Многото ангели"?
Ангелите
Първоначалното име на Лос Анжелес е било:
Градът на Нашата Господарка Кралицата на Ангелите
(El Pueblo de Nuestra Señora la Reina de los Ángeles)
Съкратено евентуално до "Ангелите".
Новото българско произношение, Лос АнДЖелИЗ, е точно както едно време (през 1980-те) жителите от филипинската и азиатската част на Лос Анжелес произнасяха името на града. Чувах слухове, че това произношение (смятано за "гето произношение", сиреч от жители на гето, сиреч от необразовани, сиреч от низшата класа) е било пренесено в България от българин, имигрирал в Лос Анжелес, никога не издигнал се над бедняшкото си битие (живял във филипинско гето), и върнал се в България, да се прави на "преуспял" там с измислици за величие в САЩ, защото осъзнал че нищо хубаво не го чака в Калифорния и изобщо в САЩ...
Аз, и хората около мен, произнасяме "Лос АнЖелЕС"; правилното е испанското "Лос АнХелес", но - както съм казвал на испано-говорящите американци - ако те искат аз да гласувам един ден за испански на референдума за официален език на Тексас (прецедент беше положен в Калифорния, 1986, с референдум за официален щатски език!) - испанският трябва да бъде нормализиран, и който иска да произнася Х, да го пише с латинската буква "Н", а не да се лайнари с англосаксонщините да пише едно а да изговаря друго. До тогава, "J" е Ж, "G" е Г, "X" е КС, и "Н" е Х.
Градът на Нашата Господарка Кралицата на Ангелите
(El Pueblo de Nuestra Señora la Reina de los Ángeles)
Съкратено евентуално до "Ангелите".
Новото българско произношение, Лос АнДЖелИЗ, е точно както едно време (през 1980-те) жителите от филипинската и азиатската част на Лос Анжелес произнасяха името на града. Чувах слухове, че това произношение (смятано за "гето произношение", сиреч от жители на гето, сиреч от необразовани, сиреч от низшата класа) е било пренесено в България от българин, имигрирал в Лос Анжелес, никога не издигнал се над бедняшкото си битие (живял във филипинско гето), и върнал се в България, да се прави на "преуспял" там с измислици за величие в САЩ, защото осъзнал че нищо хубаво не го чака в Калифорния и изобщо в САЩ...
Аз, и хората около мен, произнасяме "Лос АнЖелЕС"; правилното е испанското "Лос АнХелес", но - както съм казвал на испано-говорящите американци - ако те искат аз да гласувам един ден за испански на референдума за официален език на Тексас (прецедент беше положен в Калифорния, 1986, с референдум за официален щатски език!) - испанският трябва да бъде нормализиран, и който иска да произнася Х, да го пише с латинската буква "Н", а не да се лайнари с англосаксонщините да пише едно а да изговаря друго. До тогава, "J" е Ж, "G" е Г, "X" е КС, и "Н" е Х.
Re: Сам на море
Ахтопол ме посрещна с бурен вятър и порой. Улиците бяха реки. Сега поспря но духа силен вятър и морето е много бурно, вълните са огромни. Чакам още час и отивам да се разходя. Обул съм си бански и джапанки и никакъв дъжд не мож ме спря да се насладя на хубавото време навън и на огромните вълни. Банските и джапанките са за да шляпам в локвите по-смело. Хора притичват насам-натам, за да не ги намокри. Аз няма да имам този плоблем.
Re: Сам на море
Ахтопол ме посрещна с бурен вятър и порой. Улиците бяха реки. Сега поспря но духа силен вятър и морето е много бурно, вълните са огромни. Чакам още час и отивам да се разходя. Обул съм си бански и джапанки и никакъв дъжд не мож ме спря да се насладя на хубавото време навън и на огромните вълни. Банските и джапанките са за да шляпам в локвите по-смело. Хора притичват насам-натам, за да не ги намокри. Аз няма да имам този плоблем.
Яко!
Завиждам ти на олимпийското спокойствие..
Аз сигурно бих се заврял в хотелската стая, далече от вятъра и дъжда..
Яко!
Завиждам ти на олимпийското спокойствие..
Аз сигурно бих се заврял в хотелската стая, далече от вятъра и дъжда..