Питанка

А каква е приликата?..

Приликата е, че и егото и душата са ментални производни, или поне аз така мисля.

И аз имам питанка, ако ще си играем на питанки

Може ли, според вас, душата на животно, след смъртта, да се пророди в душа на човек?

Не на всички отговарям, не защото нямам време, а защото просто мозъкът ми блокира и не знам след като получа отговора, какво да репликирам. Ми - толкова си мога. Извинете ме, приятели.


На твоя въпрос, Шоколада - приликата е, че и двете са продукт на действието на мозъка - там едни електрони се движат, отпечатват, натрупват в мозъчната тъкан, и човекът почва да мисли. И мислите му пък отключват разни хормони, и той почва и да чувства. Его и душа - все се раждат в главите на хората.

Ама понеже има много нива на организация на на тези електронни магистрали в мозъците, и са наричани по различен начин през времето от различни учени, та питам аз някой специалист тук, който го е учил, да ми го обясни пък на мен просто и много разбрано. Като за мен.

И пак да се върна към неотговярането на всички - просто като получа умен отговор на въпроса си, и блокирам.
А, да - ето. Вида е отговорила на твоя въпрос.

Да, благодаря ти.

Това ми е сложно, Джъмби, не мога да го разбера. Но благодаря.

Не, не се правя на лисица. Просто тази част от пъзела ми липсваше, и ме изнервяше, или фрустрираше.

Понякога създавам впечатление, че съм много умна, понякога, че съм рядко глупава.

Зависи както писах едно време, от североизточния или северозападния вятър. Основно в главата ми . :-)))

Не знам, човече, не го вярвам това за безсмъртието на душата. След смъртта на мозъка настъпва мрак и край.

Ето, не мога да измисля нищо повече да дебатирам. Две изречения, и край.

И на теб ще кажа същото - не вярвам, че след смъртта остава душа.

В смисъл може да вярвам, но знам, че няма. Мозъкът умира, умира всичко.

Зависи както писах едно време, от североизточния или северозападния вятър. Основно в главата ми . :-)))

Аз пък много лесно се расейвам от темата. Ако има течение в стаята, просто ми отвява мислите.
Иначе, как си?

Колкото повече животът ме гази, толкова по-високо си виря главата.

И аз. Какво съвпадение!