за пръв път
17 отговора
0 прегледа
в отговор на ~@!$^%*amp;()_+
#3
Re: за пръв път
А кога е рожденият ти ден? 
Само луди хора без морал допускат, че ще нападнем Украйна. 15.02.2022
Само луди хора без морал допускат, че ще нападнем Украйна. 15.02.2022
в отговор на ~@!$^%*amp;()_+
#4
Re: за пръв път
Буквай полет за София, какво правиш в Америка? 
Аз се върнах тая седмица от почивка, беше супер яко, всичко беше по план. В София е супер, както винаги, но бяхме много малко време там. По планините успяхме да хванем спокойствието преди Великден. Храната е супер, жалко че не слагат чесън в ястията с чесън. (Трябва да кажа да е по оригинална рецепта).
Този път имаше българска газирана минерална вода.
Направих 3 кръста накрая, защото шофьорите не спазват правилата за движение. Вярно че знаците са ги слагали където им падне, улиците са си заслужили ограничението на скоростта. А и отгоре на всичко шофьорите не могат да карат (натискат перална на газта и после само търкалят до където стигне), нито могат да изпреварват. (сравнявам с германците и 1:1 според класата на колите - т.е да са равни)
Аз се върнах тая седмица от почивка, беше супер яко, всичко беше по план. В София е супер, както винаги, но бяхме много малко време там. По планините успяхме да хванем спокойствието преди Великден. Храната е супер, жалко че не слагат чесън в ястията с чесън. (Трябва да кажа да е по оригинална рецепта).
Този път имаше българска газирана минерална вода.
Направих 3 кръста накрая, защото шофьорите не спазват правилата за движение. Вярно че знаците са ги слагали където им падне, улиците са си заслужили ограничението на скоростта. А и отгоре на всичко шофьорите не могат да карат (натискат перална на газта и после само търкалят до където стигне), нито могат да изпреварват. (сравнявам с германците и 1:1 според класата на колите - т.е да са равни)
в отговор на ~@!$^%*amp;()_+
#5
Re: за пръв път
Тц, тц, тц, пусти Путин, всичко обърка!
ПОЖИВЕМ - УВИДИМ!
ПОЖИВЕМ - УВИДИМ!
в отговор на ~@!$^%*amp;()_+
#6
Re: за пръв път
Радвай се, това е хубава новина: "сезона ще свърши преди рождения ми ден"
Кофти е да ти свършат рождените дни преди сезона!
Мнението е продуктово позиционирано и няма нещо общо!
Кофти е да ти свършат рождените дни преди сезона!
Мнението е продуктово позиционирано и няма нещо общо!
в отговор на tartarianeyes
#8
Re: за пръв път
"Re: за пръв път"
Значи,
Да се превежда ПЪТнически: за пръв път, друг път, толкова път, за един път, никой път!
Мнението е продуктово позиционирано и няма нещо общо!
Значи,
Да се превежда ПЪТнически: за пръв път, друг път, толкова път, за един път, никой път!
Мнението е продуктово позиционирано и няма нещо общо!
в отговор на Nuke Dukem
#12
Re: за пръв път
Супер.
Покажи нещо от колекцията си?
Ето едно от моята колекция:
"Макар този клуб сме длъжни да спазваме заключените горе правила, няма съмнение, че всички сме небрежни. Затова, ако в наши дни попитаме „За чий чеп, изобщо?”, едва неколцина биха могли да отговорят без забавяне. Всичко това е следствие на факта, че никой не се подготвя отрано да отговаря на такива въпроси, което идва да покаже, че хората забравят за Пътя.
Небрежността е опасна."
Мнението е продуктово позиционирано и няма нещо общо!
Покажи нещо от колекцията си?
Ето едно от моята колекция:
"Макар този клуб сме длъжни да спазваме заключените горе правила, няма съмнение, че всички сме небрежни. Затова, ако в наши дни попитаме „За чий чеп, изобщо?”, едва неколцина биха могли да отговорят без забавяне. Всичко това е следствие на факта, че никой не се подготвя отрано да отговаря на такива въпроси, което идва да покаже, че хората забравят за Пътя.
Небрежността е опасна."
Мнението е продуктово позиционирано и няма нещо общо!
Re: за пръв път
Ето едно от моята колекция:
"Макар този клуб сме длъжни да спазваме заключените горе правила, няма съмнение, че всички сме небрежни. Затова, ако в наши дни попитаме „За чий чеп, изобщо?”, едва неколцина биха могли да отговорят без забавяне. Всичко това е следствие на факта, че никой не се подготвя отрано да отговаря на такива въпроси, което идва да покаже, че хората забравят за Пътя.
Небрежността е опасна."
Не е вярно, не е вярно!
Не всички сме небрежни, има и брежни!!
Аз съм винаги много брежен когато пиша тук, спазвам Правилата и правилника за Движение по Клубовете..
"Макар този клуб сме длъжни да спазваме заключените горе правила, няма съмнение, че всички сме небрежни. Затова, ако в наши дни попитаме „За чий чеп, изобщо?”, едва неколцина биха могли да отговорят без забавяне. Всичко това е следствие на факта, че никой не се подготвя отрано да отговаря на такива въпроси, което идва да покаже, че хората забравят за Пътя.
Небрежността е опасна."
Не е вярно, не е вярно!
Не всички сме небрежни, има и брежни!!
Аз съм винаги много брежен когато пиша тук, спазвам Правилата и правилника за Движение по Клубовете..
Редактирано от Naki на
Re: за пръв път
Мисля, че в днешно време повечето от вас биха се съгласили, че едно от най-зловещите и страховити неща, с които всеки корав средновековен владетел би се гордял, е отрязването главата на победения противник и изработването на бокал от черепа на последния. Прабългарският владетел Хан Крум е един от малкото корави типове, които всъщност са извършили този брутален и шеметен подвиг – ужасяващо грандиозна гавра с труп, още по-достойна за внимание поради факта, че Крум подлага на това възхитително наказание не просто някой произволен негодник с домашно направена корона и брадясал, размахващ пръчки боен отряд, а самият всемогъщ византийски император, и то само дни след като императорът е плячкосал златото в столицата на хана (и неговата пиячка).
Син на прабългарски владетел и майка-славянка, Крум застава на върха на властта в Източна Европа във времена, в които политическото превъзходство е пряко следствие от това да си кораво и хладнокръвно копеле. Свиреп и яростен войн, непобедим в битка и забавен горе-долу колкото последния сезон на Шоуто на Слави, този пичага е бил толкова суров и безпощаден, че бива запомнен в историята като Крум Страшни, Крум Ужасни, Крум Страховити и Крум "каквато друга дума за лош се сетиш"... В общи линии, ако е синоним за "хладнокръвно копеле", значи би ставало за епитет на българския хан.
Благодарение на собствената си страховитост и безкомпромисното унищожение на всеки, който дръзвал да му се изрепчи, през 803 година Крум бива провъзгласен за хан на българите. Той веднага се заема да смаже всеки, изпречил се по пътя му към създаването на една от най-могъщите и обширни империи в Източна Европа през средните векове. Начело на необуздана армия от конници, посветени в изтънченото изкуство на воюването в степи и обирането до шушка на всеки, имал нещаститето да бъде срещнат от тях, Крум повежда своите воини – основно прабългари, славяни, тракийци и погърчени македонци – отвъд Карпатите, оттатък река Дунав и по протежение на Трансилвания, Тракия и Македония. Страховит в ръкопашния бой, Крум язди начело на своята армия, събирайки черепите на посечените от него царе в собствена колекция.
След като разбива няколко варварски племена във вулкан от кръв и карантии, създавайки по този начин могъща империя, простираща се от Будапещ до Украйна, Крум Страшни насочва своите конници на Юг към земите на Византия, размазва византийска армия от наемници близо до река Струма и през 809-та обсажда традиционно приеманият за столица на Тракия град Сердика (Средец, днешна София). Разбира се, като един истински конник, подобно на Атила, Крум не разполага с кой знае какви обсадни машини – би могъл да обгради града и да го подложи на глад, но няма възможността да щурмува директно стените и да сее смърт и разрушение на воля. Ето защо, Крум Страшни предлага на добрите хора от София сделка: "Ако вие, пичаги, се предадете, ще ви пожалим и ще ви пуснем да си ходите по живо по здраво."
Византийците приели. В момента, в който отворили вратите, Крум избил всичките 6 000 защитници и опожарил града до основи.
Това може да изглежда леко жестоко, но в крайна сметка Крум Страшни е кораво копеле и неслучайно името му е като това на бога на Конан Варваринът. Достатъчно е само да погледнем върху строгите-като-самия-Ад закони, които тоя джигит наложил по земите си – кражбата се наказвала със счупване и на двата глезена на крадеца. Отказването на помощ за просяк водило до отнемане на всичко, което притежаваш... Да се научиш какво е да нямаш! Клеветничеството и това, което в днешно време би се възприело като Интернет тролене, се наказвало със смърт! Тоя човек изобщо не се будалкал и през повечето време хората слушали. Единственото, с което имали проблеми, било Крумовата забрана на алкохола в империята и неговият декрет винарите да изкоренят всяка лоза в лозята си. Това бил единственият закон, който народът си позволявал да нарушава, най-вече 'щото к'ъв по дяволите варварски пълководец не обича пиячката?!
Да се върнем на ситуацията за Византийците...
В минали години, преди да започне цялата тая работа с плячкосването на съседа, гърците и българите имали доста колебливи взаимоотношения, редуващи уважение и омраза. Българите били в общи линии племе здравеняци, на чиито услуги византийците винаги можели да разчитат (срещу подобаващо заплащане), когато имали нужда да направят някого на пастет – бесните и озверели български конници на няколко пъти вече били помогнали за насилственото детрониране на този и онзи гръцки император и били участвали в отбиването на тази и онази турска инвазия, та през по-голямата част от времето, стига гъркът да извадел злато, българинът бил от същия отбор.
Това било чудно и прочее, обаче на византийският император Никифор хич не му допадала идеята за строго-организирана тайфа от мотивирани главорези, сплотени под командуването на могъщ и корав владетел, който не обичал нищо повече от това да се окъпе в кръвта на посечените си врагове. Ето защо император Ники решил, че е необходимо да си стане от задника и да направи нещо по въпроса...
Никифор събрал голяма войска от византийски воини и чуждестранни наемници, след което нахълтал в земите на Хан Крум, победил българския предводител на собствения му терен (Крум не очаквал пълномащабна инвазия от византийците и бил отбой, след като осъзнал, че броят на войниците, с които разполага, за да се защити, бил далеч под необходимият) и накрая нахлул със своята шайка от ликуващи запалянковци – току-що забили нож в гърба на българите – в столицата на Крум Страшни.
[image][линк][/image]
Византийците не били учтиви. Градът бил опожарен, гражданите – извлечени на улицата и заклани, а личният палат на Крум – оглозган "до кокал", с всичките му съкровища натоварени на керван (като любопитен факт, когато византийците намерили избата на Крум, я открили заредена до тавана с някои от най-редките и скъпи вина в света... вероятно ханът не е бил толкова консервативен относно въздържанието си, колкото му се искало да вярват другите).
Обаче Крум изобщо не възнамерявал да остави визинтантициите да се измъкнат под носа му по терлици. Той мъдро се оттеглил под заплахата на съкрушителната византийска армия, но вместо да търти да бяга, българският Хан се изтеглил в дълбоката провинция, където събрал всички – мъже, жени и животни – който не били сакати, да се присъединят към неговото дело и да научат византийските шушумиги какво се случва с палячовците, дръзнали да посегнат на корав тип, известен с името Страшни. Крум сформирал огромна армия (съставена основно от селяни), бързо-бързо обградил тромавия керван на Никифор и заложил капан на византийците в дефилето, което свързвало земите на България и Византия.
Както си пътувал с кервана, доволен от победата си и възхитен от отмъкнатите богатсва (и от вкусовите качества на любимите вина на Хана), император Никифор внезапно чул виковете на съгледвачите си – и входът, и изходът на стръмното дефиле, в което се намирали, били барикадирани... Ханът им бил устроил клопка! В този момент, със свиреп боен вик българите започнали да извират от хълмовете, удряйки разпръснатите редици на Императора от всички страни с нечувана ярост, бързо превръщайки битката в поголовна и кървава сеч.
Никифор паднал убит в битката, с което станал един от малкото Римски императори, загинали в бой. Мъртвият император, разпознат по пурпурните си ботуши, бил завлечен в шатрата на хана, където Крум Страшни, без да губи никакво време, отрязал Никифоровата кратуна и я набучил на копие. Ханът запазил трофея за известно време и в края на краищата го изтърбушил от плътта и органите, посребрил го и го превърнал в бокал (сигурно си е казал: "Как ти се струва сега виното ми, задник?!").
Крум пирува с черепа на император Никифор след своята победа.
От този момент нататък всеки път, когато византийските дипломати идвали за преговори, Крум Страшни ги принуждавал да пият вино от черепа на техния мъртъв император.
Зетът на императора, Михаил Рагабе, се отървал от клането, като храбро се метнал на коня си... И си плюл на петите! След като преплувал няколко реки, Михаил в крайна сметка успял да стигне до Цариград, където скоро след това бил коронясан за император (родният син на Никифор, Ставри, също преживял битката, но бил хакнат в главата по време на боя, което го оставило парализиран от кръста надолу, така че не бил от най-добрите кандидати за престола). Новият император, Император Михаил, вече усетил хладното желязо на Крумовия меч, незабавно започнал да проси за мир.
Крум му отвърнал, че би се съгласил, но само ако Михаил му предостави една банда отстъпнически задници, които да екзекутира публично по най-бруталния и ужасяващ начин за назидание на всеки потенциален изменник.
Михаил обаче не бил особено сигурен дали да изпълни Крумовата повеля, в отговор на което Крум си казал – "ОК, майната ти тогава!" – и внезапно нахлул със своите воини в земите на Византия. Войските му помели всяка съпротива около Черноморието, плячкосвайки и ограбвайки всеки по-богат град в околността и поробвайки местното население. Крум Страшни, който по това време вече разполагал с примитвни обсадни машини (един арабин, на който осигурил поданство, го просветлил в тънкото изкуство на употребата на катапулта), започнал да удря все по-големи и по-големи градове, отмъквайки съкровища, плячка и жени със себе си.
Михаил се втурнал да воюва с хана и бил победен по толкова унизителен начин, че съвсем скоро се наложило да подаде оставка като император, след което се оттеглил в монашество. Наследникът на Михаил, Император Лъв V, също се опитал да се бие с българите, но и неговият задник бил сритан – почти толкова силно. Крум стигнал дотам, че обсадил самия Цариград, но не успял да го завземе, защото нямал флотилия или достатъчно голям катапулт, така че се ограничил до плячкосване на покрайнините.
Крум Страшни починал през 814 от мозъчен кръвоизлив, който получил спонтанно, както изглежда докато бил потънал в мисли относно това, колко страхотно било, че бил победил трима византийски императора в битка. Наследниците на Крум в крайна сметка сключили примирие с византийците, а Първата българска империя щяла да просъществува още 200 години след Страшни, преди в крайна сметка да се разпадне през 1014-та.
Тайните на египетските пирамиди
<3
Син на прабългарски владетел и майка-славянка, Крум застава на върха на властта в Източна Европа във времена, в които политическото превъзходство е пряко следствие от това да си кораво и хладнокръвно копеле. Свиреп и яростен войн, непобедим в битка и забавен горе-долу колкото последния сезон на Шоуто на Слави, този пичага е бил толкова суров и безпощаден, че бива запомнен в историята като Крум Страшни, Крум Ужасни, Крум Страховити и Крум "каквато друга дума за лош се сетиш"... В общи линии, ако е синоним за "хладнокръвно копеле", значи би ставало за епитет на българския хан.
Благодарение на собствената си страховитост и безкомпромисното унищожение на всеки, който дръзвал да му се изрепчи, през 803 година Крум бива провъзгласен за хан на българите. Той веднага се заема да смаже всеки, изпречил се по пътя му към създаването на една от най-могъщите и обширни империи в Източна Европа през средните векове. Начело на необуздана армия от конници, посветени в изтънченото изкуство на воюването в степи и обирането до шушка на всеки, имал нещаститето да бъде срещнат от тях, Крум повежда своите воини – основно прабългари, славяни, тракийци и погърчени македонци – отвъд Карпатите, оттатък река Дунав и по протежение на Трансилвания, Тракия и Македония. Страховит в ръкопашния бой, Крум язди начело на своята армия, събирайки черепите на посечените от него царе в собствена колекция.
След като разбива няколко варварски племена във вулкан от кръв и карантии, създавайки по този начин могъща империя, простираща се от Будапещ до Украйна, Крум Страшни насочва своите конници на Юг към земите на Византия, размазва византийска армия от наемници близо до река Струма и през 809-та обсажда традиционно приеманият за столица на Тракия град Сердика (Средец, днешна София). Разбира се, като един истински конник, подобно на Атила, Крум не разполага с кой знае какви обсадни машини – би могъл да обгради града и да го подложи на глад, но няма възможността да щурмува директно стените и да сее смърт и разрушение на воля. Ето защо, Крум Страшни предлага на добрите хора от София сделка: "Ако вие, пичаги, се предадете, ще ви пожалим и ще ви пуснем да си ходите по живо по здраво."
Византийците приели. В момента, в който отворили вратите, Крум избил всичките 6 000 защитници и опожарил града до основи.
Това може да изглежда леко жестоко, но в крайна сметка Крум Страшни е кораво копеле и неслучайно името му е като това на бога на Конан Варваринът. Достатъчно е само да погледнем върху строгите-като-самия-Ад закони, които тоя джигит наложил по земите си – кражбата се наказвала със счупване и на двата глезена на крадеца. Отказването на помощ за просяк водило до отнемане на всичко, което притежаваш... Да се научиш какво е да нямаш! Клеветничеството и това, което в днешно време би се възприело като Интернет тролене, се наказвало със смърт! Тоя човек изобщо не се будалкал и през повечето време хората слушали. Единственото, с което имали проблеми, било Крумовата забрана на алкохола в империята и неговият декрет винарите да изкоренят всяка лоза в лозята си. Това бил единственият закон, който народът си позволявал да нарушава, най-вече 'щото к'ъв по дяволите варварски пълководец не обича пиячката?!
Да се върнем на ситуацията за Византийците...
В минали години, преди да започне цялата тая работа с плячкосването на съседа, гърците и българите имали доста колебливи взаимоотношения, редуващи уважение и омраза. Българите били в общи линии племе здравеняци, на чиито услуги византийците винаги можели да разчитат (срещу подобаващо заплащане), когато имали нужда да направят някого на пастет – бесните и озверели български конници на няколко пъти вече били помогнали за насилственото детрониране на този и онзи гръцки император и били участвали в отбиването на тази и онази турска инвазия, та през по-голямата част от времето, стига гъркът да извадел злато, българинът бил от същия отбор.
Това било чудно и прочее, обаче на византийският император Никифор хич не му допадала идеята за строго-организирана тайфа от мотивирани главорези, сплотени под командуването на могъщ и корав владетел, който не обичал нищо повече от това да се окъпе в кръвта на посечените си врагове. Ето защо император Ники решил, че е необходимо да си стане от задника и да направи нещо по въпроса...
Никифор събрал голяма войска от византийски воини и чуждестранни наемници, след което нахълтал в земите на Хан Крум, победил българския предводител на собствения му терен (Крум не очаквал пълномащабна инвазия от византийците и бил отбой, след като осъзнал, че броят на войниците, с които разполага, за да се защити, бил далеч под необходимият) и накрая нахлул със своята шайка от ликуващи запалянковци – току-що забили нож в гърба на българите – в столицата на Крум Страшни.
[image][линк][/image]
Византийците не били учтиви. Градът бил опожарен, гражданите – извлечени на улицата и заклани, а личният палат на Крум – оглозган "до кокал", с всичките му съкровища натоварени на керван (като любопитен факт, когато византийците намерили избата на Крум, я открили заредена до тавана с някои от най-редките и скъпи вина в света... вероятно ханът не е бил толкова консервативен относно въздържанието си, колкото му се искало да вярват другите).
Обаче Крум изобщо не възнамерявал да остави визинтантициите да се измъкнат под носа му по терлици. Той мъдро се оттеглил под заплахата на съкрушителната византийска армия, но вместо да търти да бяга, българският Хан се изтеглил в дълбоката провинция, където събрал всички – мъже, жени и животни – който не били сакати, да се присъединят към неговото дело и да научат византийските шушумиги какво се случва с палячовците, дръзнали да посегнат на корав тип, известен с името Страшни. Крум сформирал огромна армия (съставена основно от селяни), бързо-бързо обградил тромавия керван на Никифор и заложил капан на византийците в дефилето, което свързвало земите на България и Византия.
Както си пътувал с кервана, доволен от победата си и възхитен от отмъкнатите богатсва (и от вкусовите качества на любимите вина на Хана), император Никифор внезапно чул виковете на съгледвачите си – и входът, и изходът на стръмното дефиле, в което се намирали, били барикадирани... Ханът им бил устроил клопка! В този момент, със свиреп боен вик българите започнали да извират от хълмовете, удряйки разпръснатите редици на Императора от всички страни с нечувана ярост, бързо превръщайки битката в поголовна и кървава сеч.
Никифор паднал убит в битката, с което станал един от малкото Римски императори, загинали в бой. Мъртвият император, разпознат по пурпурните си ботуши, бил завлечен в шатрата на хана, където Крум Страшни, без да губи никакво време, отрязал Никифоровата кратуна и я набучил на копие. Ханът запазил трофея за известно време и в края на краищата го изтърбушил от плътта и органите, посребрил го и го превърнал в бокал (сигурно си е казал: "Как ти се струва сега виното ми, задник?!").
Крум пирува с черепа на император Никифор след своята победа.
От този момент нататък всеки път, когато византийските дипломати идвали за преговори, Крум Страшни ги принуждавал да пият вино от черепа на техния мъртъв император.
Зетът на императора, Михаил Рагабе, се отървал от клането, като храбро се метнал на коня си... И си плюл на петите! След като преплувал няколко реки, Михаил в крайна сметка успял да стигне до Цариград, където скоро след това бил коронясан за император (родният син на Никифор, Ставри, също преживял битката, но бил хакнат в главата по време на боя, което го оставило парализиран от кръста надолу, така че не бил от най-добрите кандидати за престола). Новият император, Император Михаил, вече усетил хладното желязо на Крумовия меч, незабавно започнал да проси за мир.
Крум му отвърнал, че би се съгласил, но само ако Михаил му предостави една банда отстъпнически задници, които да екзекутира публично по най-бруталния и ужасяващ начин за назидание на всеки потенциален изменник.
Михаил обаче не бил особено сигурен дали да изпълни Крумовата повеля, в отговор на което Крум си казал – "ОК, майната ти тогава!" – и внезапно нахлул със своите воини в земите на Византия. Войските му помели всяка съпротива около Черноморието, плячкосвайки и ограбвайки всеки по-богат град в околността и поробвайки местното население. Крум Страшни, който по това време вече разполагал с примитвни обсадни машини (един арабин, на който осигурил поданство, го просветлил в тънкото изкуство на употребата на катапулта), започнал да удря все по-големи и по-големи градове, отмъквайки съкровища, плячка и жени със себе си.
Михаил се втурнал да воюва с хана и бил победен по толкова унизителен начин, че съвсем скоро се наложило да подаде оставка като император, след което се оттеглил в монашество. Наследникът на Михаил, Император Лъв V, също се опитал да се бие с българите, но и неговият задник бил сритан – почти толкова силно. Крум стигнал дотам, че обсадил самия Цариград, но не успял да го завземе, защото нямал флотилия или достатъчно голям катапулт, така че се ограничил до плячкосване на покрайнините.
Крум Страшни починал през 814 от мозъчен кръвоизлив, който получил спонтанно, както изглежда докато бил потънал в мисли относно това, колко страхотно било, че бил победил трима византийски императора в битка. Наследниците на Крум в крайна сметка сключили примирие с византийците, а Първата българска империя щяла да просъществува още 200 години след Страшни, преди в крайна сметка да се разпадне през 1014-та.
Тайните на египетските пирамиди
<3
Редактирано от Nuke Dukem на
в отговор на Nuke Dukem
#16
Re: за пръв път
Интересно, в моят архив го имам същото-значи е добро и ценно.
Дай още нещо?
И от мен:
"Характерът се състои в способността да действаш съгласно принципите.
Разумът е способността да виждаш връзката между общото и частното.
Законът, който живее в нас, се нарича съвест. Съвестта е собствено прилагане на нашите постъпки към този закон."
Мнението е продуктово позиционирано и няма нещо общо!
Дай още нещо?
И от мен:
"Характерът се състои в способността да действаш съгласно принципите.
Разумът е способността да виждаш връзката между общото и частното.
Законът, който живее в нас, се нарича съвест. Съвестта е собствено прилагане на нашите постъпки към този закон."
Мнението е продуктово позиционирано и няма нещо общо!
Re: за пръв път
За Отец Паисии може да се каже, че донякъде е бил пълна противоположност на Хан Крум: ако единият през целия си живот е трупал несметни богатсва в името на народа си, то другият, за същата кауза, се е обричал на глад и мизерия; ако единият е налагал своя авторитет с меча, другият е правил същото с перото.
Свети Паисий Хилендарски бил монах, духовно лице, който, с неговата "История славеноболгарская", успява да събуди народното самосъзнание на българина и да му внуши чувство на национална гордост. По този начин той полага основите на ранното българско възраждане – период на социално и икономическо развитие в страната, непосредствено предшестващ Освобождението на България през 1878.
Паисий бил роден през 1722 като Пенко или Петър някъде в епархията на град Самоков, най-вероятно в град Банско (тогава малко селце). За баща му, Михаил Хадживълчев, не се знае много, но самият Паисий имал двама батковци, Лазар и Вълчо.
Лазар, най-големият от тримата братя, по-известен като Лаврентий Хилендарски, също бил духовно лице. Докато Лаврентий бил игумен на разположениe в в сръбския манастир Хилендар в Света Гора (на гръцки: Агион Орос – Свещена Планина), Паисий се трудел над своята "История славянобългарска" (оригинално заглавие – История славяноболгарская), а Вълчо (известен като Хаджи Вълчо) бил знатен търговец, който превозвал стоки чак до Виена и Кавала.
Макар че не получава системно образование, през 1745 младият Паисий се установява като монах в Хилендарския манастир, където по-късно, като йермонах, приема свещенически сан и става проигумен (помощник на игумена).
В периода 17-19 век броят на сърбите, желаещи да станат монаси, бил силно ограничен (за разлика от този на македонските българи) и в Хилендар Паисий се озовал предимно сред българи.
Въпреки че тогава работата му е базирана в Сърбия, Паисий прави много пътешествия из България и в чужбина, междувременно събирайки материалите, от които черпи информация за по-късното написване на своята кратка, но исторически знаменателна версия за историята на България. По този начин през 1758, по време на пътуването си до Сремски Карловци като църковен таксидот (монах, събиращ помощи и дарения), той се запознава с огромно количество средновековни исторически съчинения.
Значимостта на ръкописа "История Славянобългарская" е в това, че той успява да възвърне националното самочувствие на народ, който след период на 482 години османско управление почти е загубил представата за това понятие.
Най-известната част от цялата книга, изречението
повече или по-малко изразява целта на автора.
Оригиналният ръкопис предупреждава българите за опасността да станат жертва на политиката на гръцкото духовенство, чиято цел е погърчването на народа. Книгата навява анти-гръцки чувства и характеризира гърците като някакъв вид национални врагове на България.
"История славянобългарска" е съставена от два увода (предисловия), следвани от няколко глави, дискутиращи различни исторически събития, една глава, посветена на "славянските учители" Кирил и Методий, една – на българските светци, и епилог (послеслов).
Първото предисловие се нарича "Ползата от историята", в което историята (като хуманитарна наука) е представена на "любомъдрия" читател като извор на знания и надежда и представлява препис на чужда история. Всички останали части са авторски.
Второто предисловие, озаглавено "Към ония, които желаят да прочетат и чуят написаното в тая история", е самостоятелно творение на Паисий, в което той, обръщайки се към целия български народ, възхвалява патриотите, критикува чуждопоклонниците и сравнява гърците и българите, изтъквайки достойнствата на нашия прост, чистосърдечен народ. Аналогията е с библейските апостоли.
Същинската Част (глави 1-7) представлява компилация от чуждестранни разкази за българските и сръбските царе. Подборът подчертава войнството и духовната възвишеност на българския народ. Основният акцент е не толкова върху фактологическата прецизност, колкото върху формирането на идея за национално самосъзнание.
Послесловът е най-кратката част в Историята. Тук Паисий представя лични данни за себе си ("Не съм учил никак нито граматика, нито светски науки..."), изяснява мотивите за написването на своята книга ("Разяждаше ме постепенно ревност и жалост за моя български род, че няма наедно събрана история за преславните деяния от първите времена на нашия род, светци и царе") и дава сведения за ползваните източници ("Аз, Паисия, йеромонах и проигумен хилендарски, събрах и написах, от руските прости речи преведох на българските и славянски прости речи... И в немска земя повече с това намерение ходих. Там намерих Маврубировата история за сърбите и българите")
Името на оригинала в съвременен превод означава "История на славните българи" и възхвалява всички славяни, а не само българите.
Съществува конспиративна теория, че всъщност името на оригинала е "История славнобългарска", ала социалистите от НРБ, поради близките си отношения със СССР, били решили да я прекръстят на "славЯнобългарска" с цел да се възхаляват всички славяни, а не само българите.
Аргументите в полза на тази теория са чисто граматически:
Съставната „славъно” (славънъ, славъна) не може да бъде думата „славено”, тъй като няма такава дума в старобългарския език.
*Пета графема от изписа на „славе/ъноболгарская” не може да бъде „етъ”, а е голям „йеръ” (Ъ), тъй като този изпис не може да бъде отнесен към нито една азбука.
*Съдържа се „паерчица” (мякхий знак) - омекчителен знак за старобългарската фонетика. Има паерчица край „В”, но в по-голямата си част, провиснала към Ъ. Тя указва изчезване на еровата гласна Ъ след В. Посоката на изписване е от ляво надясно, от горе надолу и няма общо с хоризонталната черта на Ъ, както и с вертикала надолу към „коремчето”, като го подминава.
Твърди се още, че аргументите, върху които почива тази теория, се базират на неблагонадежни източници.
Тайните на египетските пирамиди
<3
Свети Паисий Хилендарски бил монах, духовно лице, който, с неговата "История славеноболгарская", успява да събуди народното самосъзнание на българина и да му внуши чувство на национална гордост. По този начин той полага основите на ранното българско възраждане – период на социално и икономическо развитие в страната, непосредствено предшестващ Освобождението на България през 1878.
Паисий бил роден през 1722 като Пенко или Петър някъде в епархията на град Самоков, най-вероятно в град Банско (тогава малко селце). За баща му, Михаил Хадживълчев, не се знае много, но самият Паисий имал двама батковци, Лазар и Вълчо.
Лазар, най-големият от тримата братя, по-известен като Лаврентий Хилендарски, също бил духовно лице. Докато Лаврентий бил игумен на разположениe в в сръбския манастир Хилендар в Света Гора (на гръцки: Агион Орос – Свещена Планина), Паисий се трудел над своята "История славянобългарска" (оригинално заглавие – История славяноболгарская), а Вълчо (известен като Хаджи Вълчо) бил знатен търговец, който превозвал стоки чак до Виена и Кавала.
Макар че не получава системно образование, през 1745 младият Паисий се установява като монах в Хилендарския манастир, където по-късно, като йермонах, приема свещенически сан и става проигумен (помощник на игумена).
В периода 17-19 век броят на сърбите, желаещи да станат монаси, бил силно ограничен (за разлика от този на македонските българи) и в Хилендар Паисий се озовал предимно сред българи.
Въпреки че тогава работата му е базирана в Сърбия, Паисий прави много пътешествия из България и в чужбина, междувременно събирайки материалите, от които черпи информация за по-късното написване на своята кратка, но исторически знаменателна версия за историята на България. По този начин през 1758, по време на пътуването си до Сремски Карловци като църковен таксидот (монах, събиращ помощи и дарения), той се запознава с огромно количество средновековни исторически съчинения.
Значимостта на ръкописа "История Славянобългарская" е в това, че той успява да възвърне националното самочувствие на народ, който след период на 482 години османско управление почти е загубил представата за това понятие.
Най-известната част от цялата книга, изречението
В отговор на:Защо се срамувате да се зовете българи?
повече или по-малко изразява целта на автора.
Оригиналният ръкопис предупреждава българите за опасността да станат жертва на политиката на гръцкото духовенство, чиято цел е погърчването на народа. Книгата навява анти-гръцки чувства и характеризира гърците като някакъв вид национални врагове на България.
"История славянобългарска" е съставена от два увода (предисловия), следвани от няколко глави, дискутиращи различни исторически събития, една глава, посветена на "славянските учители" Кирил и Методий, една – на българските светци, и епилог (послеслов).
Първото предисловие се нарича "Ползата от историята", в което историята (като хуманитарна наука) е представена на "любомъдрия" читател като извор на знания и надежда и представлява препис на чужда история. Всички останали части са авторски.
Второто предисловие, озаглавено "Към ония, които желаят да прочетат и чуят написаното в тая история", е самостоятелно творение на Паисий, в което той, обръщайки се към целия български народ, възхвалява патриотите, критикува чуждопоклонниците и сравнява гърците и българите, изтъквайки достойнствата на нашия прост, чистосърдечен народ. Аналогията е с библейските апостоли.
Същинската Част (глави 1-7) представлява компилация от чуждестранни разкази за българските и сръбските царе. Подборът подчертава войнството и духовната възвишеност на българския народ. Основният акцент е не толкова върху фактологическата прецизност, колкото върху формирането на идея за национално самосъзнание.
Послесловът е най-кратката част в Историята. Тук Паисий представя лични данни за себе си ("Не съм учил никак нито граматика, нито светски науки..."), изяснява мотивите за написването на своята книга ("Разяждаше ме постепенно ревност и жалост за моя български род, че няма наедно събрана история за преславните деяния от първите времена на нашия род, светци и царе") и дава сведения за ползваните източници ("Аз, Паисия, йеромонах и проигумен хилендарски, събрах и написах, от руските прости речи преведох на българските и славянски прости речи... И в немска земя повече с това намерение ходих. Там намерих Маврубировата история за сърбите и българите")
Името на оригинала в съвременен превод означава "История на славните българи" и възхвалява всички славяни, а не само българите.
Съществува конспиративна теория, че всъщност името на оригинала е "История славнобългарска", ала социалистите от НРБ, поради близките си отношения със СССР, били решили да я прекръстят на "славЯнобългарска" с цел да се възхаляват всички славяни, а не само българите.
Аргументите в полза на тази теория са чисто граматически:
Съставната „славъно” (славънъ, славъна) не може да бъде думата „славено”, тъй като няма такава дума в старобългарския език.
*Пета графема от изписа на „славе/ъноболгарская” не може да бъде „етъ”, а е голям „йеръ” (Ъ), тъй като този изпис не може да бъде отнесен към нито една азбука.
*Съдържа се „паерчица” (мякхий знак) - омекчителен знак за старобългарската фонетика. Има паерчица край „В”, но в по-голямата си част, провиснала към Ъ. Тя указва изчезване на еровата гласна Ъ след В. Посоката на изписване е от ляво надясно, от горе надолу и няма общо с хоризонталната черта на Ъ, както и с вертикала надолу към „коремчето”, като го подминава.
Твърди се още, че аргументите, върху които почива тази теория, се базират на неблагонадежни източници.
Тайните на египетските пирамиди
<3
в отговор на Nuke Dukem
#18
Re: за пръв път
Харесва ми архивът ти, тук не си разкривал тази част от теб.
Кой съм аз, защо съм тук, как дойдох, на къде отивам?
Това са все важни за нас въпроси, които пък ти отразяваш в архивите си.
Браво на теб, такова си е за уважение и поздравления.
Искам да отбележа, още нещо важно за човешкото ни развитие: Развитието на човека към осъзнаване се случва по два начина:
1. Чрез Любопитство!
2. Чрез желание за повече пари.
Според мен хубавото е, че при теб надделява първото, а то е и по- лекото!
Мнението е продуктово позиционирано и няма нещо общо!
Кой съм аз, защо съм тук, как дойдох, на къде отивам?
Това са все важни за нас въпроси, които пък ти отразяваш в архивите си.
Браво на теб, такова си е за уважение и поздравления.
Искам да отбележа, още нещо важно за човешкото ни развитие: Развитието на човека към осъзнаване се случва по два начина:
1. Чрез Любопитство!
2. Чрез желание за повече пари.
Според мен хубавото е, че при теб надделява първото, а то е и по- лекото!
Мнението е продуктово позиционирано и няма нещо общо!