Исус Христос

Действително има такава историческа личност. Римски източници за него са Тацит, който споменава за него в своята работа "Анали", както и Йосиф Флавий. И двамата споменават Исус Христос като мъдър проповедник, разпнат на кръст. И двамата са родени десетилетия след предполагаемото разпване на Исус Христос. Всъщност цялата история с Възкресението е съчинена от апостол Павел, около 20 до 30г., след смъртта на Исус Христос. Или в лицето на Исус Христос имаме бунтар срещу юдаизма, който иска да го реформира, като закостеняла и ретроградна религия. И юдеите го ликвидират физически. Толкоз. След кончината на Исус Христос, реалния създател на християнството е Павел, който измисля Възкресението, както вероятно и множество от "чудесата" извършени приживе от Исус Христос. Т.е. днес християнството дълбоко отрича суеверието, но самото то е възникнало като суеверие във Възкръсването, превръщането на водата във вино, лекуването на физически хроми хора, като превръща тези суеверия в догма и отрича всички останали суеверия. От там нататък нещата са ясни. Апостолите тръгват да проповядват една благородна идея, която се възприема от масово неоправданите и беззащитни поданици на Римската империя. Няколко века по-късно, крилото което взима властта в християнството извършва издирване и унищожване на всички алтернативни разкази за живота и делото на Исус Христос, за да превърне окончателно суеверието в догма и да ликвидира всяка различна гледна точка. Надали това е бил изначалния замисъл на човека Исус Христос. Твърде вероятно той нито се е самопредставял за син Божи, нито е искал да създава нова религия. Това правят хората след него, които разкрасяват с всевъзможни дела с wow-ефект живота му. Впоследствие Църквата се превръща в нищо повече от средство за власт, толкова голяма власт, че Константинопол и Рим се скарват за вечни времена кой да е посредника с Божиите дела, а малко по-късно католицизма е разтърсен от протестанството, тъй като на някои им идва в повече тоталния контрол на Рим.
Мисля, че една религия не трябва да е толкова натрапваща се, както християнството и исляма. Асертивността е в основата на благоразумните междучовешки отношения. Християнството и исляма имат за основа подчинението и страха в отношенията си с хората.
Аз съм православен християнин, по традиция, кръстен съм, но така и не можах да намеря път към християнството. Намирам православието единствено като културна отличителна черта, която харесвам, но не и като средство за спасение на душата. Напротив, дълбоко съм разтърсен от църковното лицемерие и алчност. Плюс това, съвсем не се кефя на идеята да съм по корен юдейски религиозен сектант, каквото всъщност е християнството.
За мен единственото за което може да служи Църквата е да е в помощ на националното, нищо повече. Така както е било при Борис Покръстител, при Симеон, при Асеневци, така както е замисъла на Екзархията.
Всичко останало е просто квантова физика...

[линк]

Всъщност, че още преди разпятието християнството се разпространява и "Вестта за Божия син" достига по същото време и нашите земи, е не по-слабо доказан факт, включително от преписи на писма и съобщения от първите проповедници. Не се и отчита спецификата на ранното християнство, когато покръстването не идва или не се случва така лесно, както си го представяме.

Както и да е. За пореден път си правя едно друго заключение, за себе си. Търсейки все някаква "друга гледна точка", наблягайки уж на "родови" специфики или направо национални каузи за търсене на "само нашата" или "различната истина" от тази на останалото човечество, ние се обричаме, влизаме в една различна човечност. Сякаш не харесваме и се само разграничаваме от света на човеците.
Независимо какво ни се иска или дали ни се харесва, има истини, общочовешки, които стоят над националното или родовото символ и верую. Наша национална болест е търсенето на различията и "чупенето" на общочовешките истини, ценности през националното, сякаш последното перманентно е пред някаква угроза да се разпадне или изчезне, ако нацията припознае общите житейски и въобще истини за човечеството за свои също.

Доказателства за този си извод намирам ежедневно и навсякъде, на първо място в родната ни история, символи и митове. С всичките му стремежи да сме сякаш срещу света, а не с него. До степен на състояние на война с целия свят. Уж готови заради нац.цели да сме с всеки, но на практика все не точно като другите.
Така страдаме всички. Доказателство е дори факта (може би най-вече факта), че сме комай последната или единствена нация в света не излъчила ни един нобелов лауреат. Където всички заедно се стремят към общото благо и го отразяват с ума и труда си, при това не само в изкуството, където уж намираме някакви паралели. Същият факт е, че както сме последни в ЕС, така бяхме последни и в СИВ, че и в съюза на Оста, Централни сили, Балкански съюз, където се сетиш хем сме там, с други, но не съвсем, с различен мотив и идея. Затова и демографски страдаме, икономически, та чак до ментално ниво. До майнд-сет и светоглед опират нещата. Физически и външно на вид като другите и равни на тях (спорта примерно), но на интелектуално ниво или правейки национални умозаключения все търсене на ирационалния корен, на на общовалидното и рационалното. Имаме супер математици, физици, химици, но развитие на световно ниво от наша си, родна среда с общо признание за тях няма. Някой вадят извод от това, че едва ли не света е в заговор срещу нас... Болно и тъжно!
Не знам дали ме разбираш!?

Ние българите, в повечето време сме "Барабар Петко с мъжете" и все сме яли шамари от това, тъй че намирам за напълно нормално да имаме свое тълкувание на нещата и критичен поглед. От горчив опит е това, не е от лоши чувства. Тъй че родното, нашето ни е останало. Решим ли да сме към "общото", имаме способността най-лошото да взимаме. А общочовешките ценности, нямат общо с християнството. Тях дори християнството и исляма не успяват да ги победят, тях, общите неща, които свързват хората. Да имаш страх от Господа е едно, да се подчиняваш на писани от хора норми е друго. Библията е истински мъдър извор на общочовешкото. Евангелията са целево модерирани, възпитаващи в страх. Може би друго извън страха не е работило в онези времена. Истинско християнство търси при коптите в Египет, в Етиопия, в Сирия. Асертивно, защитаващо своето и непосягащо на чуждото. Хилядолетия живеещо сред чужди религии и намерило общ език с тях. Затова и непризнато и от католици и от православни. Затуй най-тачените християнски празници у нас, са тези адаптирани от езическите времена. Защото са самородни, а не натрапени.

[линк]

Радващо интелигентна и смислена бележка. Въпросите, които задаваш, условните тези, личното отношение и виждане.

В ранното християнство като религия има поне едно нещо почти напълно сигурно - че е съществувал човек, наречен Павел, че е пътувал, проповядвал и писал, и че част от написаното се е запазило до днес.

Това е моето лично усещане.

[линк]

Като изключим религията, вярваш ли в разумен Създател?

Религията е следствие на събития, които не можем да си обясним. Лично вярвам в разумен създател, който ние възприемаме за Бог.

[линк]

Христос Воскресе! И нека вярата в Него подпомага всички позитивни начинания!
Християнството е обединило европейските народи, подпомогнало е създаването на старите нации и държави, служило е за имунен щит срещу всякакви инвазии. И така до средновековието, когато се явява и най-голямата спирачка на човешката еволюция, науки и т.н. Неслучайно се говори за тъмните векове. Инквизиции, реки от кръв, кръстоносни походи за облажване на първенците...
В 21и век е тотално смачкано, нищонеправещо и затихващо.
И да, и аз вярвам в свръхсилата, която ни е създала и и казваме Бог.

"Който и да търси истината, Бог вижда, който и да лъже, Бог вижда. На християните българите направиха много добрини. И християните ги забравиха, но Бог вижда." Пресиян.

И преди християнството сме вярвали в Бог.

[линк]

Знам го този текст, много е интересен! Бащата на Борис I е бил велик владетел също!
Има интересни факти или нещо от сорта за по-ранните религии на българите. За Кубрат, от неговото съкровище, е видно на няколко съда кръстове и кръстни знаци - дори личния му монограм е с кръст, за внука му - Тервел, или Св Тривелий и дадената му титла кесар, която няма как да се даде на нехристиянин... Дори и за Омуртаг и негови надписи също.
Историята я знаем по останалите артефакти от миналото, и в записите. За това и много се знае за елинската цивилизация, но почти никак за тракийската или българската...

След възкресението Си Господ се явил на Своята пречиста майка, явил се на Мария Магдалина и на другите жени-мироносици. Подир това се явил на двама ученици, които отивали за Емаус. Тия двама ученици - Лука и Клеопа - побързали да съобщят на другите за явяването на Господа.

В същия ден вечерта Спасителят се явил на всички апостоли, без Тома.

Апостолите казали на Тома:

- Видяхме Господа.

А той зявил:

- Ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам!

След осем дни учениците били пак в същия дом. Тома бил с тях. Вратата, както обикновено, била заключена поради страх от юдеите.

Дошъл Иисус, застанал посред тях и рекъл:

- Мир вам!

След това се обърнал лично към Тома и му казал:

- Дай си пръста тук, и виж ръцете Ми: дай си ръката и тури и в ребрата ми; и не бъди невярващ, а вярващ!

Развълнуван, Тома извикал:

- Господ мой и Бог мой!

- Тома - казал му Спасителят, - ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели, и са повярвали!

Северняк=Югоговняк!

Тази легенда, колкото и да са мислили да натъкмят всичко пак не са измислили всичко. Христос нали предава Богу дух на кръста? Предава. После в пещерата са тленните му останки. Според това, което е истина и реалност, т.е. това което са измислили апостолите, след смъртта на другаря си Исус Христос, духа се връща в 3 дневно разложено тяло, вдига го и излиза от пещерата, а после се показва и на Тома неверни.
А как си обясняваме репликата на Исус на кръста "Господи, защо ме изостави"? Не е ли това откровение на човека Исус Христос, който вече болката и отчаянието така са притиснали, че вече няма силата и волята да играе ролята (сценката) на син Божи, която е взел решение да играе след дълго странстване извън родните си места?

[линк]

иисус е действителна историческа личност /или поне това е доминантния научен консенсус/. между другото, един от малкото исторически факти около реалната му личност, за които има почти 100% сигурност е това, че умрял след разпъване на кръст /след като и последователите му приемат безрезервно този факт - казано по научно - the criterion of embarrassment/. мита за възкресението обаче мисля се появява много скоро след смъртта му /всъщност това "божествено" събитие предопределя и много бързо последвалото след това обожествяване и на самия иисус и "приравняването" му с еврейския бог, наречен по-късно бог-баща/ - предполагам още в първата християнска общност в йерусалим /като алтернативна възможност - тази в антиохия/. разбира се, ролята на апостол павел в разпространението на християнството /или казано с други думи на личния прочит на павел за последното/ и постепенното му превръщане в световна религия е безспорна.
за разлика от мита за възкресението, два други основополагащи "мита" на християнството действително идват по-късно и даже има приблизителна датировка за кога се появяват. първия е за непорочното зачатие на дева мария - който е от примерно 80-90 от н.е. /т.е. 40-50г. след смъртта на иисус/. за него пише в евангелията на матей и лука /за второто има всъщност хипотеза, че е по-късна добавка от неизвестен преписвач/. апостол павел, чиито послания са от края на 40те до 60те г. от н.е. /първите по датировка книги в новия завет изобщо/ още не е "чувал" за въпросното непорочно зачатие.
втория по-късен основополагащ "мит" е този, че иисус е бог-син /т.е. бог на равна нога с еврейския бог яхве, който пък от своя страна е синтез на две по-ранни семитски божества - първото е протосемитския
главен бог ел /аналог на арабския аллах/ и локално почитан в ханаан бог на войната - яхве/. всъщност това е постепенната еволюция на статуса на фигурата на иисус в най-ранните християнски общности - от месия /какъвто и сам се описва иисус според евангелията/ до бог, което става към самия край на 1ви век /ако приемем че това е приблизителната датировка на евангелието на йоан/. всъщност "христос" е буквален превод на еврейското "месия", чието пък буквално значение на български е "помазан". според еврейската традиция тогава, това е бил запазен епитет изключително за царя на израел /или в някои случаи първосвещеника/, но за гентилите, сред които ап. павел и апостолите след него проповядват християнството, тези еврейски термини надали са имали някакво значение и са попречили да се приеме че един месия /цар/ може да е всъщност бог.

кажи му северномакедонец вместо да го обиждаш

Благодаря за включването.

[линк]

Bart Ehrman /историк-библист/:

There's no description of how exactly crucifixion was performed. But there are references in ancient Greek and Latin texts that refer to people who have been crucified, and what is striking is that in virtually every instance, we're told that the person was left on the cross in order to rot away and to be eaten by scavengers so that the punishment of crucifixion wasn't simply the torture involved, it also was the horrible effect of not being given a proper burial.

And this is the typical procedure for crucifixion in the ancient world, and so I ask in my book is it likely that there was an exception in the case of Jesus. So in the Gospels, of course, Joseph of Arimathea asks for Jesus' body, and Pontius Pilate gives it to him, and then Joseph puts it in his tomb, and three days later that tomb is found empty.

Well, I ask the question in my book is Pilate, from what we know about him from other sources, likely to have made an exception with Jesus or with anyone else? Is Pilate likely to have said, well, OK, in this one case, we'll actually take the carcass off the cross and put it in, and give him a decent burial? I think it's highly unlikely, for reasons that I lay out in the book, given what we know about Pilate from other sources.

What we know about Pilate comes to us from various sources, including the Jewish historian Josephus and the philosopher from Alexandria, Egypt, named Philo, what we learn about Pilate from these sources is that Pilate was not a nice fellow. He was not concerned about the people that he ruled. He was ruthless. He was hard-hearted. He was mean-spirited, and he simply did not care about the religious sensibilities of the Jews in Palestine as we learn from several episodes in both Josephus and Philo.

And so even if the Jewish authorities who had arranged for Jesus to be crucified with Pilate, even if they decided, well, let's give him a decent burial, there's nothing in the record to suggest that Pilate would ever do that, and we have no record of any governor of any province in the entire Roman Empire who would bow to the religious sensibilities of their people in order to give somebody a decent burial.

And so it seems unlikely to me that the exception was made in the case of Jesus.

кажи му северномакедонец вместо да го обиждаш

Освен това, разпнатият Христос е прободен с копие (копието на Лонгин), за да се потвърди смъртта му. Т.е. тук имаме и изтичане на кръвта, освен от разпването, но и от копието. Мога да си представя на какво е приличало тяло без кръв след 3 дни, повдигнато от Духа. Зомби Апокалипсис...

[линк]

10 от 12-те апостоли са умрели мъченически, твърдейки докрай, че Христос е умрял и възкръснал.

Воистина воскресе!

Историята, това са факти. Докато Е жив, помни се животът Му, делото Му, няма нужда фактите да бъдат доказвани. Приживе вярата предава с притчи, а чудото, може да бъде потвърдено само с ново чудо, което също е факт с описание,
Вярата е чиста, когато случилото се необяснимо се приема за факт.
В живота ни ежедневно се случват събития (може би не ежедневно, но достатъчно често за всеки човек), които не подлежат на обяснение. Причинно следствената връзка е ясна и видима, но отговори на въпроса от типа "А, защо точно на мен, точно сега и тук се случва", ти нямаш. Никой няма. Такива отговори за Себе си и събитията от живота Му има само Иисус Христос.

С времето остават притчите, прекършени през езика на проповедта, което изисква да се запише, за да се запомни и най-вече избистри, осветли. Не само това, идва нуждата или потребността да се докаже, че Бог съществува със средствата на мисълта, езика и писмеността - ролята на най-древните учители на мъдрост и яснота - питагорейците.
Всичко в условията на врящ верски антагонизъм, при което самото налагане на християнството било то разглеждано дори само като идея е повече от чудо. В основата му пак стои Христос като само един от примерите, че Той е Истинен Бог от Бог Истинен.
Всъщност, много по-лесно е да се докаже, че Той съществува, отколкото да се обори факта за Неговото съществувание. Дори днес, в този миг, във всичко около нас.
Това, че има неверници не е чудно чудо въпреки това, защото отговора и на това "Защо?" Идва с Христа - Синът Божи, който се жертва или бива жертван в името на Бога и заради тяхното безверие. Така вярата произтича и от факта на съществуване на безверието, но с факта на съществуването на Христовото Възкресение. Двете не могат логически да съществуват едно без друго, което фактически осмисля и дава основание във вярата за Възкресението.
Поне едно хиляда години след Христа не е било достатъчно просто да вярваш. Най-великите умове на Европа и близкия Изток (Запада в епохата, грубо казано) през този период развиват мисълта, като човешка функция чрез доказателствената база, в учението на Христос.
Някои казват, това връщало развитието на човека и ума, пречело на прогреса. Що за късогледство!?
Та точно така се създава плодородната база, почва исторически и фактически днес видима за развитието на най-прогресивните творби на ума и духа човешки в лоното на християнството.
Да, най-разрушителните сили също. Но последното е нищо друго освен поредно доказателство за Разпятието и истинността на Христос.
Съжалявам, това може да продължава до безкрай, защото и Христовата вяра е безкрайно безначална и безначално безкрайна.
Светлина в дните Ви!

Така пише в Евангелията, но отново няма никакви исторически сведения за насилствена смърт, всичко е обвито в митове и легенди. Ранните християни пък са вярвали, че само Петър, Павел и Яков са загинали от насилствена смърт.

[линк]