134 години
64 отговора
0 прегледа
134 години
Село, село, пусто село, откак се е заселило, все в тоя дълбок дол лежи. Отвред голи сипеи го обграждат и небето му е мъничко, мъничко, колкото едно фередже. Цял ден дреме под дебелата сянка на южния рид, а вечер, покаже ли се луната, свирнат вихри, пиян се провикне, лавнат псета, дорде я прогонят.
Къщурките му, криви, изкъртени, са наклякали по брега на реката. Тук-там от прозорците им наднича бледо мушкато в саксии от счупени стомни, но няма къде да се огледат, защото реката отдавна е пресъхнала. Едно спънато магаре къса лютивец из сухото й корито и с часове вече тропа на едно място като наказан новобранец. То е на майстор Ибрям Чилингира, който прави тънките свредлета. Той пък ето го хе, де лежи пред колибата си, гладен като бежанец. Цял ден се изтяга по корем, а вечер, като се завърнат от работа селяните, ако може да откара някой комат хляб, ще хапне, ако ли не, ще чака чак до сутринта, защото сега — освен него, магарето му и мене — няма никого в село.
Всичко е отишло в полето. Попът пък или е за риба, или спи в зимника на хладно, ама от пустото му куче и господ отдавна не е влизал в тях.
Задушно е като в ковачница. Прежуря на дъжд. Кокошките, зяпнали от жега, отпуснали крила, отдалеч изглеждат като облечени в малакофи. И кучета няма денем в селото освен поповото. И в общината няма никого. Кметът заминал рано сутринта да си пои градината, секретарят вършее, писарят отишъл в гората да бере липов цвят за болното си дете, а разсилният е при кмета в градината. Той пои, а кметът дава команда само. От десет дена общината стои затворена. Пък и защо ли да я отварят, като всичките са все от нашите и никой за нищо документ не вади? Кой къде си иска, ходи и кой каквото иска, това прави. Ако иде в забранената гора, плаща направо на горските стражари, ако сгреши нещо на полето, плаща си глобата на полските, защото и те от шест месеца заплата не са получили.
Два пъти в седмицата идва куриерът, но не ходи до общината, а направо на хармана на секретаря. Той си носи печата в пояса, завери му пътния лист и го изпрати със здраве. След това мушне писмата в купена между снопите и ако ги забрави, чак кога дойде ред да вършее тях, ги намира и раздава на населението. Ако пък случайно дойде по служба стражар или акцизен, праща ги на кметовата градина, че там има и студена ракия, мезе и дебели сенки. За обеда и вечерята се грижи разсилният — оттук топла пита, оттам пиленце, сиренце… Той по някой път отваря и общинската канцелария. Влезе вътре, дигне някоя паяжина с високата си гугла и бърза пак да заключи, да иде на кметската градина.
Село, село, пусто село…
— Ибрям, а, Ибрям, спиш ли?
— Какво да спим бе, чорбаджи, гладен човек спи ли?
— Слушай, Ибрям, стига си лежал, стига си спал. Искаш ли да станеш кмет на нашето село? А? Кажи де! Ще разбием вратата на общината, ще седнеш на кметския стол и ще почнеш да командваш. Всички се изредиха да кметуват в това пусто село, и пак кмет няма. Сега вече е твой ред. Хайде! Ставай, че работа ни чака. Заповеди трябва да се издават, наредби трябва да се пишат. Ставай! Аз ще ти бъда секретар.
Най-напред ще поставим въоръжена стража в двата края на селото и зададе ли се някой политически демагог — ще го арестуваме и ще го пъхнем в нашия ракиен казан. Зададе ли се агитатор — вътре! Зададе ли се депутат — в казана! Ще подпалим огън и ще ги стопим. Маста ще ни трябва после за селската вършачка, за трактора, за мелницата. След това ще издадем заповед всички бивши и сегашни общинари да се мобилизират и да се изпратят да копаят водопровод и докато не протекат чешмите из село, да се не връщат. Всички стари горски стражари да се накарат да залесяват бреговете на реката и докато не потече пак, както е текла, да не стъпват в село. Неотчетените секретар-бирници, касиери на кооперация, училищни, читалищни и черковни настоятелства да идат да чукат чакъл за поправка на селските пътища. Председателят на читалището да пренесе на гръб в общинския плевник натрупаната в читалищния салон царевична шума, която се конфискува за в полза на селския бик. Попът да полее и помете всичките улици в селото. Бакалинът да поправи покрива на училището и да постави стъкла на всички обществени сгради. Двамата лихвари да открият на своя сметка дневен детски дом и безплатни ученически трапезарии… Който не изпълни заповедта и не се подчини на новата власт — в казана! Какво ме гледаш така? Ставай! Ставай, че работа ни чака. И аванс срещу заплатата си ще получиш, щом поемеш длъжността — един комат хляб и буца сирене. Хайде!
Майстор Ибрям надигнал се на лакти, зяпнал от учудване, очите му изскочили, светят като лимонадени запушалки, а магарето, спряло да тропа с крака, извило врат, ни гледа, клати глава и пухти одобрително.
________________________________
Да си спомним за Автора.
И да си помечтаем заедно с него, щото от 30-те до сега явно нищо не се е променило в тая държава.
Къщурките му, криви, изкъртени, са наклякали по брега на реката. Тук-там от прозорците им наднича бледо мушкато в саксии от счупени стомни, но няма къде да се огледат, защото реката отдавна е пресъхнала. Едно спънато магаре къса лютивец из сухото й корито и с часове вече тропа на едно място като наказан новобранец. То е на майстор Ибрям Чилингира, който прави тънките свредлета. Той пък ето го хе, де лежи пред колибата си, гладен като бежанец. Цял ден се изтяга по корем, а вечер, като се завърнат от работа селяните, ако може да откара някой комат хляб, ще хапне, ако ли не, ще чака чак до сутринта, защото сега — освен него, магарето му и мене — няма никого в село.
Всичко е отишло в полето. Попът пък или е за риба, или спи в зимника на хладно, ама от пустото му куче и господ отдавна не е влизал в тях.
Задушно е като в ковачница. Прежуря на дъжд. Кокошките, зяпнали от жега, отпуснали крила, отдалеч изглеждат като облечени в малакофи. И кучета няма денем в селото освен поповото. И в общината няма никого. Кметът заминал рано сутринта да си пои градината, секретарят вършее, писарят отишъл в гората да бере липов цвят за болното си дете, а разсилният е при кмета в градината. Той пои, а кметът дава команда само. От десет дена общината стои затворена. Пък и защо ли да я отварят, като всичките са все от нашите и никой за нищо документ не вади? Кой къде си иска, ходи и кой каквото иска, това прави. Ако иде в забранената гора, плаща направо на горските стражари, ако сгреши нещо на полето, плаща си глобата на полските, защото и те от шест месеца заплата не са получили.
Два пъти в седмицата идва куриерът, но не ходи до общината, а направо на хармана на секретаря. Той си носи печата в пояса, завери му пътния лист и го изпрати със здраве. След това мушне писмата в купена между снопите и ако ги забрави, чак кога дойде ред да вършее тях, ги намира и раздава на населението. Ако пък случайно дойде по служба стражар или акцизен, праща ги на кметовата градина, че там има и студена ракия, мезе и дебели сенки. За обеда и вечерята се грижи разсилният — оттук топла пита, оттам пиленце, сиренце… Той по някой път отваря и общинската канцелария. Влезе вътре, дигне някоя паяжина с високата си гугла и бърза пак да заключи, да иде на кметската градина.
Село, село, пусто село…
— Ибрям, а, Ибрям, спиш ли?
— Какво да спим бе, чорбаджи, гладен човек спи ли?
— Слушай, Ибрям, стига си лежал, стига си спал. Искаш ли да станеш кмет на нашето село? А? Кажи де! Ще разбием вратата на общината, ще седнеш на кметския стол и ще почнеш да командваш. Всички се изредиха да кметуват в това пусто село, и пак кмет няма. Сега вече е твой ред. Хайде! Ставай, че работа ни чака. Заповеди трябва да се издават, наредби трябва да се пишат. Ставай! Аз ще ти бъда секретар.
Най-напред ще поставим въоръжена стража в двата края на селото и зададе ли се някой политически демагог — ще го арестуваме и ще го пъхнем в нашия ракиен казан. Зададе ли се агитатор — вътре! Зададе ли се депутат — в казана! Ще подпалим огън и ще ги стопим. Маста ще ни трябва после за селската вършачка, за трактора, за мелницата. След това ще издадем заповед всички бивши и сегашни общинари да се мобилизират и да се изпратят да копаят водопровод и докато не протекат чешмите из село, да се не връщат. Всички стари горски стражари да се накарат да залесяват бреговете на реката и докато не потече пак, както е текла, да не стъпват в село. Неотчетените секретар-бирници, касиери на кооперация, училищни, читалищни и черковни настоятелства да идат да чукат чакъл за поправка на селските пътища. Председателят на читалището да пренесе на гръб в общинския плевник натрупаната в читалищния салон царевична шума, която се конфискува за в полза на селския бик. Попът да полее и помете всичките улици в селото. Бакалинът да поправи покрива на училището и да постави стъкла на всички обществени сгради. Двамата лихвари да открият на своя сметка дневен детски дом и безплатни ученически трапезарии… Който не изпълни заповедта и не се подчини на новата власт — в казана! Какво ме гледаш така? Ставай! Ставай, че работа ни чака. И аванс срещу заплатата си ще получиш, щом поемеш длъжността — един комат хляб и буца сирене. Хайде!
Майстор Ибрям надигнал се на лакти, зяпнал от учудване, очите му изскочили, светят като лимонадени запушалки, а магарето, спряло да тропа с крака, извило врат, ни гледа, клати глава и пухти одобрително.
________________________________
Да си спомним за Автора.
И да си помечтаем заедно с него, щото от 30-те до сега явно нищо не се е променило в тая държава.
Re: 134 години
За годините му да кажа, и да си спомня за автора:
"95 години след Септемврийското въстание от 1923 година, поемата „Септември“ на Гео Милев остава като акт, който е достоен не само в литературната, а и в политическата история на България. На 23-ти септември 1923 година нашата страна е била разтърсена от въоръжено народно въстание, което е против настъпващия варварски фашизъм. Начело на това въстание е стояла Българската комунистическа партия (тесни социалисти) в единодействие с оцелелите по места борчески ръководители и дейци на Българския земеделски народен съюз.
Въстанието е насочено към „установяване на работническо-селско правителство“ в България. Септемврийско въстание, като понятие, е наложено от българската марксистка историография, която, като отчита организацията, мащабите и резултатите, характеризиращи септемврийските събития от 1923 г., ги окачествява като Септемврийски бунтове.
В центъра на поемата „Септември“, авторът описва цялата комплектност и многообразие на въстанието. Гео Милев поставя акцент върху начина, по който според него се реализират образите на въстаниците и защитниците на стария свят. За автора въстаникът представлява грубата стихийна , тъмна и неосъзната варварска сила на тълпата, която е обединена и превърната в „ хиляди маса народ ” , водени от мисълта да напишат „ със своите кърви свободен ”.
Поемата на Милев защитава правото на народа да диктува своята воля, правото на въстание и правото на революционерите да осветят пътя на народа.
„Септември“ е последната завършена творба, която Гео Милев публикува в сп. „Пламък“. Творбата е написана и отпечатана през 1924 г., като е разделена на 12 части, които проследяват избухването и потушаването на въстанието.
Заради поемата „Септември“ книжка 7 – 8 на списание „Пламък“ е конфискувана, а Милев е даден под съд. През януари 1925 г. списанието е забранено, а на 14 май 1925 г. заради поемата Гео Милев е осъден на 1 година тъмничен затвор, глоба от 20 000 лв. и лишаване от граждански и политически права за 2 години. Той решава да обжалва постановената присъда пред Апелативния съд, но на 15 май е извикан за „малка справка“ от полицията и изчезва безследно. Останките му са открити в масов гроб край София (Илиенци). Разпознат е по изкуственото око, поставено му по време на операциите в Германия. Белезите от насилие, както и показанията на ген. По-късно доказват, че Гео Милев е бил брутално удушен с тел."
Мнението е продуктово позиционирано и няма нещо общо!
"95 години след Септемврийското въстание от 1923 година, поемата „Септември“ на Гео Милев остава като акт, който е достоен не само в литературната, а и в политическата история на България. На 23-ти септември 1923 година нашата страна е била разтърсена от въоръжено народно въстание, което е против настъпващия варварски фашизъм. Начело на това въстание е стояла Българската комунистическа партия (тесни социалисти) в единодействие с оцелелите по места борчески ръководители и дейци на Българския земеделски народен съюз.
Въстанието е насочено към „установяване на работническо-селско правителство“ в България. Септемврийско въстание, като понятие, е наложено от българската марксистка историография, която, като отчита организацията, мащабите и резултатите, характеризиращи септемврийските събития от 1923 г., ги окачествява като Септемврийски бунтове.
В центъра на поемата „Септември“, авторът описва цялата комплектност и многообразие на въстанието. Гео Милев поставя акцент върху начина, по който според него се реализират образите на въстаниците и защитниците на стария свят. За автора въстаникът представлява грубата стихийна , тъмна и неосъзната варварска сила на тълпата, която е обединена и превърната в „ хиляди маса народ ” , водени от мисълта да напишат „ със своите кърви свободен ”.
Поемата на Милев защитава правото на народа да диктува своята воля, правото на въстание и правото на революционерите да осветят пътя на народа.
„Септември“ е последната завършена творба, която Гео Милев публикува в сп. „Пламък“. Творбата е написана и отпечатана през 1924 г., като е разделена на 12 части, които проследяват избухването и потушаването на въстанието.
Заради поемата „Септември“ книжка 7 – 8 на списание „Пламък“ е конфискувана, а Милев е даден под съд. През януари 1925 г. списанието е забранено, а на 14 май 1925 г. заради поемата Гео Милев е осъден на 1 година тъмничен затвор, глоба от 20 000 лв. и лишаване от граждански и политически права за 2 години. Той решава да обжалва постановената присъда пред Апелативния съд, но на 15 май е извикан за „малка справка“ от полицията и изчезва безследно. Останките му са открити в масов гроб край София (Илиенци). Разпознат е по изкуственото око, поставено му по време на операциите в Германия. Белезите от насилие, както и показанията на ген. По-късно доказват, че Гео Милев е бил брутално удушен с тел."
Мнението е продуктово позиционирано и няма нещо общо!
Re: 134 години
Съжалявам, че съм го объркал, кажи ни кой е автора?
Мнението е продуктово позиционирано и няма нещо общо!
Мнението е продуктово позиционирано и няма нещо общо!
Re: 134 години
Димитър Христов Чорбаджийски /Чудомир/, разбрах.
Почитания, добра мисъл и силно перо!
Мнението е продуктово позиционирано и няма нещо общо!
Почитания, добра мисъл и силно перо!
Мнението е продуктово позиционирано и няма нещо общо!
Re: 134 години
Комунярска повръщня.
Статията е смес от факти, полуистини, извъртания и откровени лъжи.
Статията е смес от факти, полуистини, извъртания и откровени лъжи.
Re: 134 години
:-)
Какво ли е "малакофи"? И дали се е съгласил Ибрям?
П.П. Нека да си спомним за автора, но ако може - не само тези, които смятат, че нищо не се е променило в "тая държава", ами и тези които гледат с очите си.
Какво ли е "малакофи"? И дали се е съгласил Ибрям?
П.П. Нека да си спомним за автора, но ако може - не само тези, които смятат, че нищо не се е променило в "тая държава", ами и тези които гледат с очите си.
Re: 134 години
Ах, къде се губи Таня, че не дойде двамата, дето гледате с очите си, да си погледате заедно, не кат нас, дето гледаме тая дръжава със задниците си, а
Re: ПП малакофи
малакоф, -а/-и - женски фусти/поли с обръчи, благодарение, на които полите/фустите стоят издути:-))
Ст. Чилингиров: "Преди имаше ли капели? — Нямаше. Имаше ли турнели? — Нямаше. Най-многото, което носеха богаткините, беше малакофа."
богаткиня - богаташка
В случая, в Чудомировия разказ, "кокошки с отпуснати крила, които изглеждат като с издути женски фусти с обръчи":-))))
Ст. Чилингиров: "Преди имаше ли капели? — Нямаше. Имаше ли турнели? — Нямаше. Най-многото, което носеха богаткините, беше малакофа."
богаткиня - богаташка
В случая, в Чудомировия разказ, "кокошки с отпуснати крила, които изглеждат като с издути женски фусти с обръчи":-))))
Редактирано от MilaO6 на
Re: ПП малакофи
Малакофф - предградие на Париж (ти нали си френски възпитаник, дай предположение за значението на френски)
Re: ПП малакофи
:-) не знам, но би било интересно, защото тези наименования винаги са нещо историческо. И французите си ги помнят и украсяват... Бетер италианците

Re: ПП малакофи
Победата на французите в битката за Малахов курган по време на кримската война.
Re: 134 години
от 30-те до сега явно нищо не се е променило в тая държава.
Ама чакай, нас ни развали комунизма, преди въобще не е било така.
женчо
Ама чакай, нас ни развали комунизма, преди въобще не е било така.
женчо
Re: 134 години
Не ми се прави на естет, а бегай да се изкажеш компетентно в съседната техническа тема.
_
If I turn out to be particularly clear, you`ve probably misunderstood what I`ve said.
_
If I turn out to be particularly clear, you`ve probably misunderstood what I`ve said.
Re: 134 години
нас, дето гледаме тая дръжава със задниците си,
Не съм забелязал че и ти си там, но да, действително че усещам сякаш има хора, които не виждат днешната модерна България.
Аз не съм обратния случай. Виждам, както забеляза, че за способните и амбициозните тук няма среда за развитие. Какво би правил един амбициозен млад биолог, например или дизайнер, или физик, който чувства и знае, и иска да покаже че е над-всички. Чувство, за което малко или повече всички сме били обвиняеми на определена възраст.
Виждам, че в темповете на развитие в почти всички области на културата, спорта и икономиката изоставаме от нашите конкуренти, като Румъния, Хърватия, Словакия...
Нещо повече - не само го виждам, а съм давал съвсем конретни данни за това и дълго съм повтарял, че не ме устройва и не заслужавам този бавен растеж. С тази дебела тиква Бойко Борисов за спирачка вече петнайсет години, а от две три и помагат разни дребни гъби - че да съм в флоралните метафори, иначе са повече лапнишарани като Кирил Петков, Василев, Атанасов ние дори нормалния, естесвен ход на развитие не реализираме ами сме на спирачка. Сега виждаме примерът пред очите си.
Има и още - добри и желани инвеститори които реализират огромни и много печеливши предприятия у нас, не се отнасят с българския си персонал така както с австрийския или немския.
Аз гледам с очите си и виждам с тях.
Не сме в 30те. Имаме четворен ръст на БВП с по-малко население от 80-те. По БВП на глава от населението надминахме и се състезаваме с Турция и Русия (от преди санкционните времена), а Сърбия, Черна гора, Косово, Македония изобщо вече не са ни в категорията. Икономиката ни няма нужда от спасяване. Има нужда от буст, гориво, от забързване. Виж, науката ни и културата ни са една друга и много тъжна тема(в която с теб сякаш сменяме местата си)
И - заради което пиша - средното ниво техници и специалисти вече вижда алтернатива на емиграцията като връщане в България. Просто като възможност.
Не съм забелязал че и ти си там, но да, действително че усещам сякаш има хора, които не виждат днешната модерна България.
Аз не съм обратния случай. Виждам, както забеляза, че за способните и амбициозните тук няма среда за развитие. Какво би правил един амбициозен млад биолог, например или дизайнер, или физик, който чувства и знае, и иска да покаже че е над-всички. Чувство, за което малко или повече всички сме били обвиняеми на определена възраст.
Виждам, че в темповете на развитие в почти всички области на културата, спорта и икономиката изоставаме от нашите конкуренти, като Румъния, Хърватия, Словакия...
Нещо повече - не само го виждам, а съм давал съвсем конретни данни за това и дълго съм повтарял, че не ме устройва и не заслужавам този бавен растеж. С тази дебела тиква Бойко Борисов за спирачка вече петнайсет години, а от две три и помагат разни дребни гъби - че да съм в флоралните метафори, иначе са повече лапнишарани като Кирил Петков, Василев, Атанасов ние дори нормалния, естесвен ход на развитие не реализираме ами сме на спирачка. Сега виждаме примерът пред очите си.
Има и още - добри и желани инвеститори които реализират огромни и много печеливши предприятия у нас, не се отнасят с българския си персонал така както с австрийския или немския.
Аз гледам с очите си и виждам с тях.
Не сме в 30те. Имаме четворен ръст на БВП с по-малко население от 80-те. По БВП на глава от населението надминахме и се състезаваме с Турция и Русия (от преди санкционните времена), а Сърбия, Черна гора, Косово, Македония изобщо вече не са ни в категорията. Икономиката ни няма нужда от спасяване. Има нужда от буст, гориво, от забързване. Виж, науката ни и културата ни са една друга и много тъжна тема(в която с теб сякаш сменяме местата си)
И - заради което пиша - средното ниво техници и специалисти вече вижда алтернатива на емиграцията като връщане в България. Просто като възможност.
Re: ПП малакофи
В топонимическата справка се казва, че името на мястото Malakoff e било име на кабаре от 1855г. по време на Кримската война. Идвало от името на отбранителна кула близо до Севастопол. Превземането на тази кула срещу руснаците от френски войски, командвани от генерал Мак Маон, позволява превземането на град Севастопол по време на Кримската война през 1855 г.
Подвигът бил отбелязан в цяла Европа и във Франция. Александър Шовело пресъздава кулата на юг от Париж в тематичен парк за Кримската война.
През 1868 г. се появява името на община Малаков. Подписан бил указ през ноември 1883г. от президента на републиката Жул Греви.
Това за съжаление не обяснява значението на малакофи като женски поли с обръчи, в което е употребено от Чудомир и Ст. Чилингиров. Освен, руската/славянската фамилия Малаков да има общо с подобно значение, което не ми се вярва:-))
Подвигът бил отбелязан в цяла Европа и във Франция. Александър Шовело пресъздава кулата на юг от Париж в тематичен парк за Кримската война.
През 1868 г. се появява името на община Малаков. Подписан бил указ през ноември 1883г. от президента на републиката Жул Греви.
Това за съжаление не обяснява значението на малакофи като женски поли с обръчи, в което е употребено от Чудомир и Ст. Чилингиров. Освен, руската/славянската фамилия Малаков да има общо с подобно значение, което не ми се вярва:-))