Патици
51 отговора
0 прегледа
Патици
Понякога ходя на работа с колата. Офисът, в който работя в момента, е доста централно в Мюнхен и няма паркоместа за служители, затова паркирам на някоя метростанция и ходя с метрото. Едно от тези места е близо до Олимпияпарк, уличката, по която пътувам буквално обикаля част от парка..
И така, преди няколко дни си пътувам, времето беше много приятно и слънчево, слушам си музика. Наближавам пешеходна пътека за една от алеите на парка и забелязвам, че откъм парка на пешеходната алея излиза една патица. Видя, че няма автомобили на платното от нейната страна, и тръгна. И аз спрях, да я изчакам. Тя се обърна и очевидно изкряка късо, та от парка се зададоха още няколко патици, и тръгнаха да пресичат с нея, но плахо. Тя стигна средата на платното и взе да ме оглежда, за да прецени дали ще тръгна или не. Аз стоя, зад мен се събра опашка, обаче хората разбраха ситуацията с париците и чакаха. Нямаше клаксони, нямаше “айде, ма” и прочее..
Та, патицата като видя, че останалите се подмотват, нададе още един къс крясък и всички вкупом пресякоха и моето платно, отивайки по патешките им дела..
И оттогава си мисля .. защо животните го могат - да следват водача, а ние хората сме такива индивидуалисти.. и понякога, когато някой се юрне да пресича, не където трябва, ми иде да му кажа “къде ве, патица такава”.. ама, вече лично видях, че би било обида за патицата..
Това, което най-вече ме учуди, освен, че патиците са се научили да пресичат на пешеходна пътека, е, че имат водач. Нямах никаква представа..
И така, преди няколко дни си пътувам, времето беше много приятно и слънчево, слушам си музика. Наближавам пешеходна пътека за една от алеите на парка и забелязвам, че откъм парка на пешеходната алея излиза една патица. Видя, че няма автомобили на платното от нейната страна, и тръгна. И аз спрях, да я изчакам. Тя се обърна и очевидно изкряка късо, та от парка се зададоха още няколко патици, и тръгнаха да пресичат с нея, но плахо. Тя стигна средата на платното и взе да ме оглежда, за да прецени дали ще тръгна или не. Аз стоя, зад мен се събра опашка, обаче хората разбраха ситуацията с париците и чакаха. Нямаше клаксони, нямаше “айде, ма” и прочее..
Та, патицата като видя, че останалите се подмотват, нададе още един къс крясък и всички вкупом пресякоха и моето платно, отивайки по патешките им дела..
И оттогава си мисля .. защо животните го могат - да следват водача, а ние хората сме такива индивидуалисти.. и понякога, когато някой се юрне да пресича, не където трябва, ми иде да му кажа “къде ве, патица такава”.. ама, вече лично видях, че би било обида за патицата..
Това, което най-вече ме учуди, освен, че патиците са се научили да пресичат на пешеходна пътека, е, че имат водач. Нямах никаква представа..
Re: Патици
Аз съм виждал куче да пресича на зелено. Хем съм чувал, че кучетата са далтонисти и не различават цветове. Отдавна беше, но ме впечатли и още го помня. Вероятно си е изградило рефлекс да изчака колите да спрат, не че гледа светофара. Но ме изкефи.
А водач при животните е нормално явление. Които живеят в стада, глутници и ята, си имат някоя алфа да поеме лидерството. При хората напоследък не сработва, понеже от доста време живеем безопасно под похлупак и сме си позагубили инстинктите за оцеляване.
Олимпиапарк - припомняш ми гледката от кулата и силозите на бмв отстрани.
А водач при животните е нормално явление. Които живеят в стада, глутници и ята, си имат някоя алфа да поеме лидерството. При хората напоследък не сработва, понеже от доста време живеем безопасно под похлупак и сме си позагубили инстинктите за оцеляване.
Олимпиапарк - припомняш ми гледката от кулата и силозите на бмв отстрани.
Re: Патици
отивайки по патешките им дела..
Прочетох го, мигновено визуализирах, и ми стана много странно хубаво. Като да се отвори прозорец към нещо топло, нещо спокойно и сигурно.
Към четири-пет годишна съм. На село, седя на пейката пред къщи. Обяд е, няма деца по улицата, само "стадо"(?) патки. Наблюдавам ги. Далечко са от мен, но съм в готовност за евакуация. Гъгъчкат нещо помежду си, накрая една се отделя и всички тръгват след нея, отивайки по патешките им дела. Красиви са и на безопасно разстояние. Аз продължавам да се спотайвам навън, за да не ме хване баба да спя.:-)
Не съм очаквала да ми се случи това дежа вю. Думите са велика сила. Благодаря!:-)
Воювайки, загърбваме смирението, а Бог ни гледа отстрани. И отвътре.Glastar
Прочетох го, мигновено визуализирах, и ми стана много странно хубаво. Като да се отвори прозорец към нещо топло, нещо спокойно и сигурно.
Към четири-пет годишна съм. На село, седя на пейката пред къщи. Обяд е, няма деца по улицата, само "стадо"(?) патки. Наблюдавам ги. Далечко са от мен, но съм в готовност за евакуация. Гъгъчкат нещо помежду си, накрая една се отделя и всички тръгват след нея, отивайки по патешките им дела. Красиви са и на безопасно разстояние. Аз продължавам да се спотайвам навън, за да не ме хване баба да спя.:-)
Не съм очаквала да ми се случи това дежа вю. Думите са велика сила. Благодаря!:-)
Воювайки, загърбваме смирението, а Бог ни гледа отстрани. И отвътре.Glastar
Re: Патици
За патиците знам, че са моногамни. И се мъча да се сетя, Оскар Уайлд ли описваше живота на патиците
, или, ок, изложих се
Моят мъж яко се е захванал с фауната. В момента строим кокошарник и фазанария. Следва гьол за патици, да се кефят внуците. Ама дали ще се кефят, божа работа. Поне патешки айца за великден да имаме
, или, ок, изложих се
Моят мъж яко се е захванал с фауната. В момента строим кокошарник и фазанария. Следва гьол за патици, да се кефят внуците. Ама дали ще се кефят, божа работа. Поне патешки айца за великден да имаме
Re: Патици
И оттогава си мисля .. защо животните го могат - да следват водача, а ние хората сме такива индивидуалисти..
Това, което най-вече ме учуди, освен, че патиците са се научили да пресичат на пешеходна пътека, е, че имат водач. Нямах никаква представа..
Ами гледай повечко научно-популярни природонаучни филми за животни, и ще разбереш защо при животните така, пък при хората онака.
Това, което най-вече ме учуди, освен, че патиците са се научили да пресичат на пешеходна пътека, е, че имат водач. Нямах никаква представа..
Ами гледай повечко научно-популярни природонаучни филми за животни, и ще разбереш защо при животните така, пък при хората онака.
в отговор на tartarianeyes
#8
Re: Патици
"Водач е този, на когото се доверяваш.
Животните имат усет, за разлика от нас."
Ехаааа..., че истина каза!
И понеже нямаш усет, заради това нямаш и водач?
Това каза ти!
Иначе ти казвам: Никога, ама никога не свеждай нивото си до това на КАПАЦИТЕТИ, както и го правиш!
Човекът не е патка, в това е разликата!
Още по иначе, от патките има много на какво да се учим!
Гледай повечко порно филми!
Мнението е продуктово позиционирано и няма нещо общо!
Животните имат усет, за разлика от нас."
Ехаааа..., че истина каза!
И понеже нямаш усет, заради това нямаш и водач?
Това каза ти!
Иначе ти казвам: Никога, ама никога не свеждай нивото си до това на КАПАЦИТЕТИ, както и го правиш!
Човекът не е патка, в това е разликата!
Още по иначе, от патките има много на какво да се учим!
Гледай повечко порно филми!
Мнението е продуктово позиционирано и няма нещо общо!
Редактирано от samson на
Re: Патици
Аз съм виждал куче да пресича на зелено. Хем съм чувал, че кучетата са далтонисти и не различават цветове.
Грешно си чувал!
НЕ са далтонисти, а виждат в черно-бяло.
Затова може би не различават някои цветове, ама не поради "далтонизъм".
Далтонизмът е характерен само за същества виждащи цветно, което кучетата не са.
Котките примерно виждат цветно, като нас - но малко по-малко цветове разграничават от нас.
От друга страна пък виждат в тъмното значително по-добре.
Грешно си чувал!
НЕ са далтонисти, а виждат в черно-бяло.
Затова може би не различават някои цветове, ама не поради "далтонизъм".
Далтонизмът е характерен само за същества виждащи цветно, което кучетата не са.
Котките примерно виждат цветно, като нас - но малко по-малко цветове разграничават от нас.
От друга страна пък виждат в тъмното значително по-добре.
Редактирано от Naki на
Re: Патици
Ехаа, страхотно преживяване, бе човек! Тези неща се помнят дълго.
Аз на мястото на твоите размишления си имам мои- "как животните влизат под кожата на хората". Всички животни - на всички хора. Трябва да е много дълбоко под условните ни знания, рефлекси и начин на общуване- част от атавистичното. Приятно ни е всяко, макар и мимолетно взаимодействие с животно. Един голям мишелов се спусна към нашата тераса миналата година и централно пред мен, и сякаш - заради мен, горе точно над върховете на дърветата разпери криле и спря полета. Беше като картина, запечати ми се. Пропиля шанса си за известност, горкия мишелов, защото рисувам като пет-годишно дете, но все пак за мен си остана звезда.
Това за връзката с животните ти го пише човек, за когото никога не е било и дори и сега не би казал, че е важно да има домашно животно.
Към нашите куче и котка е естествено че вече изпитвам привързаност, обаче как така става че бройкам и едно семейство сови, не ми излиза от ума изчезналия котарак на съседите, а за разболялото се и отдавна умряло куче на един ловец размишлявам сякаш още мога да го спася да не го ужили нкакъв си комар. Макар и фатален.
Има някаква връзка, няма начин да няма. Така че ти завиждам по най-благороден начин. Има да те топли този спомен.
Аз на мястото на твоите размишления си имам мои- "как животните влизат под кожата на хората". Всички животни - на всички хора. Трябва да е много дълбоко под условните ни знания, рефлекси и начин на общуване- част от атавистичното. Приятно ни е всяко, макар и мимолетно взаимодействие с животно. Един голям мишелов се спусна към нашата тераса миналата година и централно пред мен, и сякаш - заради мен, горе точно над върховете на дърветата разпери криле и спря полета. Беше като картина, запечати ми се. Пропиля шанса си за известност, горкия мишелов, защото рисувам като пет-годишно дете, но все пак за мен си остана звезда.
Това за връзката с животните ти го пише човек, за когото никога не е било и дори и сега не би казал, че е важно да има домашно животно.
Към нашите куче и котка е естествено че вече изпитвам привързаност, обаче как така става че бройкам и едно семейство сови, не ми излиза от ума изчезналия котарак на съседите, а за разболялото се и отдавна умряло куче на един ловец размишлявам сякаш още мога да го спася да не го ужили нкакъв си комар. Макар и фатален.
Има някаква връзка, няма начин да няма. Така че ти завиждам по най-благороден начин. Има да те топли този спомен.
Re: Патици
Иначе ти казвам: Никога, ама никога не свеждай нивото си до това на КАПАЦИТЕТИ, както и го правиш!
Човекът не е патка, в това е разликата!
Още по иначе, от патките има много на какво да се учим!
Гледай повечко порно филми!
Нали знаеш вица за патката и космонавта!?
- Коя патка лети най-високо?
- Тази на космонавта!
(Трябва да не е жена!
Жените-космонавтКи си нямат патки, или по-точно някои имат по много, ама не собствени..
)
Човекът не е патка, в това е разликата!
Още по иначе, от патките има много на какво да се учим!
Гледай повечко порно филми!
Нали знаеш вица за патката и космонавта!?
- Коя патка лети най-високо?
- Тази на космонавта!
(Трябва да не е жена!
Жените-космонавтКи си нямат патки, или по-точно някои имат по много, ама не собствени..
)
Re: Патици
Е, как бе, животните по инстинкт си следват водача.
А патиците са особено интересни и любопитни. Когато се родят, първият, който се погрижи за тях, те го приемат за свой водач (или майка, не знам точно)! Сега нали има много видеа за ивотни. Често попадам на такива, в които патета следват куче, например или човек, даже малки дечица
Няма да забравя един филм, за съжаление не му помня името, в който, като се излюпиха патенцата, нямаше я майка им и момиченцето - около 12-13 годшно ги поемаше и се грижеше за тях и те го възприеха като водач/майка. Добре ама стана време да се учат да летят, а нямаше кой да ги научи. Момиченцето бягаше пред тях с разерени ръце, те подире му тичаха с разперени крила, но не отлепяха от земята. Тогава наеха един открит двуместен самолет. Момиченцето седна отзад, пилотът си е отпред и самолетът тръгна. Детето взе да маха с ръце - младите патици размахаха крила и затичаха след момиченцето със самолета. Той отлепи и известно време летеше съвсем ниско и постепено взе да набира височина и патиците и те се понесоха във въздуха след водачката си. Всичко като на кино, разбира се, но си умрях си от кеф:-)))
А патиците са особено интересни и любопитни. Когато се родят, първият, който се погрижи за тях, те го приемат за свой водач (или майка, не знам точно)! Сега нали има много видеа за ивотни. Често попадам на такива, в които патета следват куче, например или човек, даже малки дечица
Няма да забравя един филм, за съжаление не му помня името, в който, като се излюпиха патенцата, нямаше я майка им и момиченцето - около 12-13 годшно ги поемаше и се грижеше за тях и те го възприеха като водач/майка. Добре ама стана време да се учат да летят, а нямаше кой да ги научи. Момиченцето бягаше пред тях с разерени ръце, те подире му тичаха с разперени крила, но не отлепяха от земята. Тогава наеха един открит двуместен самолет. Момиченцето седна отзад, пилотът си е отпред и самолетът тръгна. Детето взе да маха с ръце - младите патици размахаха крила и затичаха след момиченцето със самолета. Той отлепи и известно време летеше съвсем ниско и постепено взе да набира височина и патиците и те се понесоха във въздуха след водачката си. Всичко като на кино, разбира се, но си умрях си от кеф:-)))
Re: Патици
Една от малките кипри се тръшна и избра навремето домашно пате от Женския пазар и го гледахме известно време като домашен любимец. Точно така беше, нямаше спасение, изхитрихме се и си събувахме пантофите пред банята за да не кряка истерично всеки път, след като затвориш вратата под човката му. Спеше в ръкавите ни, докато един ден, следвайки неуморно водачката си, падна от пролуката на балкона ... Ритуално погребение и повече никакви патета като домашни любимци ...
