Богоявление.

Голям празник.
Да са честити всички именици, да ги пазят имената им, а те да си пазят името

Спунки, да са живи и здрави Бояновците



върнете ни архивите, идиоти

Честити да са!
Именици и всички ние и близки!
Също и хубавата ни страна и народ!

Да ти видя прическата и гащите, моля! След това ще те изслушам!

Днес не беше ли Йордановден?

[линк]

Да ти видя прическата и гащите, моля! След това ще те изслушам!

Честито и от мен!

СПОРЕД МЕН!

Богоявление, Йордановден, зимен Кръстовден, старата Коледа))), всичко е.))

Хората които няма какво да кажат си поставят големи сигнатури

Да им е честит празникът на всички именици!
Живи и здрави да са!

Да за живи и здрави! Не само Бояновци а също: Йордановци и Йорданки, Божидаровци и Божидарки, Съответно Теодор и Теодора и още доста именици има днес. Булките да ритат до храма да си вземат от светената вода от великият водосвет. Тя се пази цяла година, до като отново дойде Водица и Богоявление. Използва се само по изключение в някои по-специално ситуации.

Кръщението на Иисус от Йоан Предтеча става във водите на река Йордан. От този момент Бог започва да разкрива трите си ипостаси по-пълно на човешкият род. Затова и празника се казва Богоявление. Другите празници са прибавени по-късно.

Леденото хоро в Калофер е псевдопатриотичен празник

Такова ли е? Ако е - гей парада явява ли се псевдолиберален празник?

Z

Всъщност свети мъченик Боян Енравота е светецът, на 28.03 се чества.
Но Боян е родово име при нас, и от едната, и от другата страна, повече от 200 години.
Празнуваше се винаги на Богоявление.

Синето намаза - два пъти има имен ден



върнете ни архивите, идиоти

Да са честити!
От здраве и радости да се не оттърват.

.
photo

.Прот. Александър Шмеман
"...… Какво е за нас сега водата? Едно от необходимите удобства в нашия живот – достъпно, механизирано, евтино. Отваряме крана и тя потича… За да разберем обаче защо хилядолетия наред именно водата е била един от главните религиозни символи, трябва да възстановим в себе си изгубеното от нас почти бе остатък чувство за космоса. Защото за древния човек водата не е била нищо друго освен символ на самия живот и на света – като живот… И действително – водата е условие за живота. Можем дълго да не ядем, но без вода човек умира и следователно той е същество жадуващо. Без вода е невъзможна чистотата и следователно тя е символ на чистотата и очистването. Живот, чистота, но също и сила, и мощ на водната стихия, отразяваща в себе си, като че ли попиваща в себе си бездънната синева на небето. Ето това усещане или преживяване на водата я е поставило в центъра на религиозните представи на човека.

Влезте в храма в навечерието на Богоявление, когато там се извършва „великото водоосвещение“, заслушайте се в думите на молитвите и песнопенията, вгледайте се в обредите и ще почувствате, че тук не се извършва просто един от древните чинове, а нещо, което ни говори и сега – така както и преди хилядолетия – за нашия живот, за нашата жажда, за нашия вечен и непреодолим копнеж по очистването, възраждането и обновлението… Водата – също както и в първия ден на творението – е тази, за която в Библията е казано: „А земята беше безводна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божий се носеше над водата“.1 И ето, че се понасят думите на похвала и благодарение: „Велик си Ти, Господи, и чудни са Твоите дела, и нито една дума няма да бъде достатъчна за възпяване на Твоите чудеса…“.2. Отново е началото. Отново човекът стои пред тайната на битието, отново той радостно чувства света и неговата красота и хармоничност – като Божи подарък, и отново благодари. И в това благодарение, в тази похвала и радост отново става истински човек.

Радостта от празника Богоявление се състои в космичното преживяване на света, във вярата, че всичко и винаги може да бъде умито, очистено, обновено, възродено, че колкото и да е омърсен и потъмнял животът ни, в каквото и блато да сме го превърнали, все пак е възможен този очистващ поток на живата вода, защото в човека не е умряла и не може да умре жаждата за небето и доброто, за съвършенството и красотата – жажда, която единствена прави от човека истински човек. „Велик си Ти, Господи, и чудни са Твоите дела, и нито една дума няма да бъде достатъчна за възпяване на Твоите чудеса…“

Кой е казал, че християнството е унило, задгробно и печално, че отвлича човека от живота и принизява достойнството му? Погледнете с каква светлина и радост сияят лицата на хората, когато гърмят думите от ликуващия псалом: „Гласът Господен се носи над водите; Бог на славата, Господ загърмя над големите води“3, когато свещеникът ръси с осветена вода храма и като че ли из целия свят политат тези проблясващи капки и светът отново се превръща във възможност, в обещание, в материя на тайнството чудо на претворяването и преобразяването.

Сам Бог в образа на човек е влязъл в тази вода, съединил се е не само с човека, но и с цялата материя, цялата я е направил светла и светлоносна, цялата – насочена към живота и към радостта. Всичко това обаче не може нито да бъде преживяно, нито да бъде почувствано без покаяние, без онова, което на гръцки се нарича – без дълбоката промяна на съзнанието, обръщане на ума и сърцето и способността изведнъж да видиш всичко в нова светлина. Именно такова покаяние е проповядвал Йоан и само благодарение на него той е успял да види и с любов да приеме в образа на идващия към Йордан Иисус Самия Бог, отвеки възлюбил човека и сътворил за него целия свят като образ на Своята любов, вечност и радост."

Да за живи и здрави именниците.

Ами гей парада е с много дълбоки исторически корени. В Содом и Гомор много парадирали с безразборните си сексуални контакти и оргии. Затова били и унищожени. Новите езичници нищо ново не са измислили .

" Всяка година на Богоявление мама ме събуждаше рано.Трябваше да се облека бързо, да взема домашната икона на Богородица с младенеца, едно калайдисано бакърено котле и да ида на селския кладенец ,за да измия лицето на Богородица.Това се правеше от уважение към иконата и за здраве.Ако мама ме събуждаше рано,правеше го за да бъда пръв на кладенеца.А щом си пръв, то е естествено е и пръв да бъдеш забелязан от Божията майка и пръв да получиш нейното благоволение.Бях тръгнал вече на училище ,учех в първо отделение и знаех молитвата „Отче наш”.
Живеехме в края на селото. Зад нас започваше заснежената гора.Когато излизах на улицата в ръка с иконата,заедно с мен по пъртината тръгваше и кучето ни.Бе едро каракачанско куче, вълкодав, с железен нашийник с остри метални шипове.Селото тънеше в сняг,къщите и плевните бяха загуглени със сняг,прозорците на много от къщите все още светеха, едва-едва се разведиляваше. Пъртината беше дълбока и тясна, ако кривнех от нея, потъвах в снега до гърди.На някои места подтичвах, снегът под краката ми подскърцваше,кучето излайваше и също започваше да подтичва.Нямате представа колко е хубаво човек да стане рано и да тръгне по пъртината заедно с кучето към селския кладенец, пръв да извади вода и да умие лицето на Богородица.
....Оглеждам пъртината зад себе си,виждам заснеженото геранило с кобилицата,затрупаните със сняг къщи и като вземам иконата и котлето,тръгвам по пътя си.За първи път чувам петела на Петлова чука,но не изпитвам страх.Иконата на Божата майка ме изпълва с кураж, тя ме пази и закриля. Като изгазвам снега и стигам до дома, мама отваря вратата, обгърната от облак пара.Тя взема иконата от ръцете ми ,почва да се кръсти и да целува ту иконата, ту мене. Баща ми ме туря до бумтящата печка да се стопля, а аз му разказвам, че съм чул петела на Петлова чука да кукурига и да гони нечистите сили.”Ами!”, възкликва баща ми и ме погалва.
Мама окачва иконата на източната стена на стаята и се прекръства. Богородица сякаш светва с умитото си и чисто лице. Тя изпълва със светлина стаята и разпростира благодатта си върху простата селска подредба. В нощвите под нея, увити в месали, втасват и набъбват обредните хлябове, омесени за Богоявление. Наблизо проблейва захлупено под кошле агне, а в срещуположния ъгъл мъти насадена в полога квачка. Дори мишките тръгнали навръх Богоявление да крадата царевични мамули и орехи по тавана, гледат да стъпват на пръсти и да вдигат по-малко шум.
Отвсякъде струи богобоязливост." - Йордан Радичков

къщите и плевните бяха загуглени със сняг,

"загуглени", каква великолепна дума



върнете ни архивите, идиоти

Живеехме в края на селото. Зад нас започваше заснежената гора. Когато излизах на улицата в ръка с иконата, заедно с мен по пъртината тръгваше и кучето ни. Бе едро каракачанско куче, вълкодав, с железен нашийник с остри метални шипове. Селото тънеше в сняг, къщите и плевните бяха загуглени със сняг, прозорците на много от къщите все още светеха, едва-едва се развиделяваше.
Пъртината беше дълбока и тясна, ако кривнех от нея, потъвах в снега до гърди. На някои места подтичвах, снегът под краката ми подскърцваше, кучето излайваше и също започваше да подтичва. Нямате представа колко е хубаво човек да стане рано и да тръгне по пъртината заедно с кучето към селския кладенец, пръв да извади вода и да умие лицето на Богородица.

Умиване лицето на Богородица.

Чета го за втори път тази година, май му е ред да се върти на това разказче, но е голям кеф. Да се наредя и аз в редичката.
Обезсърчаващо е като си даде сметка човек какви майстори на перото има. Как се предава това чувство, какво е това нещо, извънземни ли са тези хора?!

Ами човешката природа по принцип е основно извънземна. Пък има някои индивиди дето се раждат целунати от Бога. Без значение раса, пол и соц. произход.