Насила хубост

Насила хубост не става, пък и да става, не бива.

Турска пословица, откакто се помня, се цитираше в семейството ми.
Ма вече забравих как звучи в оригинал.

Темата е провикване в празен кладенец, щото така ми скимна.
Ако ви се драска, за какво ли не, драскайте си тук на воля.

Две хубав не може...казваше пра-баба ми
във връзка между баланса добро-лошо

чисто асоциативно, без да викам в кладенеца:)

за събуждане

[линк]

Да ти видя прическата и гащите, моля! След това ще те изслушам!

Аз пък ще викам в кладенеца

Вчера, като се наведох да подреждам едни тави, щото не се събираха, така и си останах наведена Сега едната тава ще хвърчи на боклука, като успея да се наведа пак някой ден Цяла нощ не ме питай как изкарах, сега съм в офиса. И защо съм в офиса, защото няма как и не съм на заплата. Като ви плюя заплатите (не твоята), ето затова е. Вместо да си лежа по дивана, както ми се полага и да си взема болнични - няма как, не става.
Но когато оздравея, ще си клатя краката колкото си искам, докато вие си гледате работното време, шефчетата и козирувате.

Такъв е животът!

Насила хубост...свързах го с нещо, което четох наскоро
Хареса ми и споделям!

Бързо оправяне, намери някой да те намести... : )))
Цял живот съм работила за себе си, а сега за шефче и мен си.. ама то не е лошо с шефче.. врътваш ключа на офиса и повече не те интересува... а иначе го мислиш, пък премисляш.. пък как, пък от къде, пък докога.. : )))
Аааа ич не козирувам.. щото съм му казала, че аз не съм женена за фирмата му.. ако няма взаимно уважение, подкрепа и лоялност.. мен ме няма..

Мъ аз нямам работно време и шефчета, бе альоууууу!
Всичката ми житейска драма се свежда само до едно - кого да изврънкам да ми купи кутия цигари.

Не дълбай с длетото тънко, че от една седмица Онуй не ми е просто черно, ами синьозелено и патладжанено лилаво с черни оттенъци - на каквото ще заприлича утре, когато баща му ми го докара зорлем вкъщи и го подпукам с най-тежкия си тиган, където сваря!

Сме развили за няма и 10 дни тежка хипохондрия и психодрама с намеци за психиатрия и без никва връзка с главния мозък и абсурд да отрази по 10 пъти на ден предложения за справяне със ситуацията. Поради един нюню здравословен проблем, обаче тотално нарушаващ съня, докато не спре да боли и мъчи. И от продължително безсъние и малце физически страдания, мозъкът станал на каша, ни приема, ни предава и ще мрем.

Вайййй, какво му стана на туй младо поколение, бре! Ветрец да го лъхне и сгъва.
Да се чукам аз на стари години в главата проста, че не съм го строявала и пердашила, как си требе, на времето.

Звучи зорлем гюзеллик олмааз.

Зорлем гюзеллик олмаз.
И аз често се сещам за тая поговорка.
Мъчиш нещо, не става.
Колкото по-го мъчиш, то още повече не става.

И тогава какво друго да кажеш.

Насила хубост не става, пък и да става, не бива.



върнете ни архивите, идиоти

Аха, тъй почваше първата част, ама хептен не помня втората.

Втората може да я вземеш на шега. Пара елле вар мъ, епси оладжак.
Пара на ръка има ли, всичко става.

Втора част на турски търсих и сега, не намерих.
Дават само първата част, като думата не е "зорлем", а "зорла".

Попитах "нашите" турци, не знаят за втора част на турски, но знаят българската.
Интересно.

Попитах преводача в гуглето, изплю следното:

Güzellik zorla olmaz, olsa da olmamalidir.

И-тата в последната дума са без точки, ма излизат маймуни, като при първата дума заради умлаута.



върнете ни архивите, идиоти

ама то не е лошо с шефче.. врътваш ключа на офиса и повече не те интересува... а иначе го мислиш, пък премисляш.
Еее, това много пъти съм го мислила последните 25 години. Ама п ък като се сетя, че трябва да ходя сутрин на работа в определен, час, пък и всеки ден...тц, не е за мен.

Обаче пък, миналата седмица се наложи да свърша една работа без кола и се прибрах с метрото, към 18 часа. Народ, народ. Почувствах се като важна социална единица, която се прибира от работа

Съжалявам, така както го казваш е сериозно, а може и да не, не знам. Няма да мрете, ама си трябва добър лекар и най-вече, разбиране.

Аз, за съжаление, се наложи да съм лошото ченге навремето. И до сега чат-пат ми викат : старшинка, ноооо са ми благодарни. Сега дишам свободно и аз, и те.

Ти също се успокой, утре имаш РД. То, момчето, се прибира при мама, на спокойствие, преди всичко. Скрий тигана от днес. Най-добре го хвърли.

За прибирането в 6:00 с метрото и чувствата - цял живот съм бил пролетарий, под час, дневна смяна, с шефове над мен. И никога не ми натежа. С удоволствие ми премина трудовата кариера.

Докато и аз бях "пролетарии" не ми тежеше. После вече разбрах сладката работа, да не гоня час. Е, има доста моменти, в които съм ставала и 4 сутринта, за да стигна във Велико Търново в 7, защото нямаше много пари за хотели, в първите години.

Човек усеща нещата като ги има. Но, мога да съм Принцеса, мога и Пепеляшка. Ако се наложи пак ще ставам. Пу-пу....

Няма как да я помниш ако не знаеш турски говоримо. И аз не знам. Но турските глаголи обикновено са сложни и комай не може да се каже само не бива, а и какво не бива и сигурно ще го откара над 10 букви, а думата трябва да е една.

11 букви е думата!
Познах, че ще го откара над 10.

Оффф, къв РД, ве! Само да ми падне в ръчичките диването инатливо!
Ще ми боледува то на майна си райна!

Бързо да ви минава (ако съм разбрала правилно), а Ружа не я слушай, не си изхвърляй тигана. Изпържи му мекици, палачинки или каквото обича там. За няколко дена ще се освести в "твоите ръчички")

Хората които няма какво да кажат си поставят големи сигнатури