детска игра

по мое време между момичетата, понякога и момчетата се включвахме, имаше една популярна игра
крлю порталю
зачудих се откъде се е взел този крал
в българската история никога не е имало крале. откъде се е взел този крал?
при германците (kaiserreich, konigreich) и сърбите (царство, кралство) е много важно
руснаците прескачат от княз (принц, херцог) направо на цар/император
британците използват "император на индия" като по-ниска титла

ма да го еба от къде се е появил тоя крал в българска детска игра?

Как се играе тая неграмотно написана игра? Няква южняшка ли е

Сещам се за играта, но нямам представа откъде идва наричането. Крал и порта, ясно, но останалото напомня просто детска адаптация.

За сметка на това мога разясня думите при скачане на ластик. Сещаш се, "ема-есаса-есаса-пипиа" :-)

[линк]

Играла съм е, естествено, както и “Бели пеперудки, къде отлетяхте” и “В нашия задружен клас, юпайдИ-юпайдА, имаме си ний една важна госпожа.” Както и “пускам, пускам кърпа, Шаро ми я дърпа…” Ми - нямахме смартфони, нито трева или цигари за междучасията…

“Кралю” според мен е измислено за благозвучие с “порталю”.

СПОРЕД МЕН!!!!

предполагам играта е сравнително нова, 20ти век




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM

Софиянци южняци ли сме, от тия простаци или сме в аристократичния Север?

Може би от приказките, братя Грим и компания.

По мое време се играеше и една царска игра - Царю честити, колко е часът?
И една друга си спомням - за падружка мая купила пирони, сварила ги на чорба вместо макарони

Царю честити, колко е часът?

Аааа, браво. Покрай тая тема се опитах да си спомня всякакви подобни игри… тази ние я играехме като “Добър ден, царю честит ти имен ден”. Беше май с някакво замръзване в пози.

СПОРЕД МЕН!!!!

Нашата беше със стъпки - 2 мечешки, 6 миши, 3 заешки, колкото каже царят. И който стигне пръв до него, печели и става цар

в българската история никога не е имало крале. откъде се е взел този крал?

Бе, то и апаши не сме имали по соца, ама се играеше и на "Стражари и апаши". И тя не идва от соца, ами от много преди соца...

Специално за апашите в уикито пише, че названието придобива популярност и извън Франция след края на Първата световна със значение - уличен крадец, джебчия, панта. Но във Франция е възникнало в началото на XXв. от улични банди в работнически квартали, които се занимавали с измами и грабежи, а понякога и с по-тежки престъпления, като често се е стигало до улични сблъсъци с полицията, които пресата отразявала със снимки...

Интересно е, че в BG жаргон се обяснява, че апаш означава - крадец, разбойник, дребен престъпник и идвало било "от името на северноамериканското индианско племе „апачи” - само че оригиналното название "Apache" [ə'pætʃiː] е било предадено неправилно на български като „апаш”, под влияние от френски". Отделно, в Северна Америка апачите често били отъждествявани с напаст от улични хулигани.

Че дори и примери са дадени:

Няма отърване от апашите!/ Аман вече от тия апаши!
В Северозапада цели села са пропищели от апаши.
Навсякъде апаши.

Защо го давам тоя пример? За да посоча, че произходът и употребата на дадени думи, изрази, в случая - наименования в детски игри не винаги е еднозначен, може да има няколко различни обяснения за произхода и повече от един източник на различна инфрмация.

По мое време се пееше така:

Отвори порти Кралю,
отвори порти!
Че кой/той ще/да мине Кралю,
че кой/той ще/да мине?

Отворете, затворете
един оставете - 2

В различните краища на България са се употребявали различни думи и изрази при припяването като устойчивто словосъчетание в цяла България е било названието на играта "Кралю-порталю".

Но има един по-стар вариант, който гласи така:

Отваряй порти, Кральо льо,
отваряй порти,
войска ще мине, Кральо льо,
войска ще мине
.......

от което става ясно, че в играта е ставало дума за войска, която преминава под вдигнатите ръце/Портата/Портала на кралството навън или навътре... Това значение за войска в съвременния вариант на нашето детство го нямаше. Очевидно е, че идва от по-далечни времена. Ние крал сме нямали, но съседни държави, като Кралство Сърбия, Кралство Румъния, Гръцкия крал Константинос, с които сме имали вземане-даване, от чиито територии е имало преселение, бежанци, смесени бракове, отиване-връщане на маси народ и е естествено да проникнат детски игри чрез игрите на децата от различен произход, но живеещи на едно място. Ами полския крал Владислав III, Варненчик, който си има цяла гробница във Варна и загива в бой с турците?!

Отделно, че и в нашата история имаме вземане-даване с титлата крал. Константин Бодин (или Бъдин) е средновековен крал и владетел на Дукля, най-могъщото сръбско княжество по това време, от 1081 до 1101 г. , потомък на Комитопулите, внук на Теодора Косара и Иван Владимир, което му дава основание при второто голямо българско въстание срещу византийското владичество да се обяви в 1072 г. за цар на българите. В българската историография е известен и като Константин Бодин-Петър. Констатин Бодин се самоназовава Петър , за да демонстрира приемственост с Петър I Български и допълнително да подсили своята легитимност. "

Текстът "Кралю-порталю, отвори порти, че ще замине краля на война. Отворете, затворете, само един оставете!" е и броенка и съществува в списъка на броенките. Интересно е, че има още една броенка, която фонетично много наподобява тази от играта "Кралю-Порталю", тъй като децата много често уподобяват различни думи и текстове до фонетично и реално по-близки до тяхното разбиране и произнасяне словосъчетания. Така се е получило и с

"Отваряй Гальо порти, отваряй Гальо, че ще да мине, Гальо, Чавдар войвода. Отворете, затворете и един оставете. Лъжичка, паничка, юрганче, тиганче и хоп в капанче."

"Тук по-лесните за произнасяне „Гальо“ или „Галю“ обикновено се произнасят „Кальо“ и „Калю“, като заместват обръщението „кралю“."

Не беше ли да уцелиш разстоянието най-точно с тия стъпки?
Показваше се като пантомима някакво действие и ако царят го познае, всички бягаха и спираха при "стоп". После не помня вече кой отгатваше в стъпки разстоянието от един от тях до царя, дали го отгатваше царят, или другият участник.

Иначе групата се наговаря шепнешком какво е действието и после беше цял ритуал, явно той си е чат от кефа на играта. Започва се с:

"Царю честити,
честит имен ден,
с дебелия корем,
от тука до Марица
с нахлупена паница".

Винаги съм се чудела какво казват децата, които не живеят в град край Марица.

Царят пита: "Къде бяхте?", отговор: в царския палат/царската баня/царската конюшня/кухня/двор и пр.
"Какво правихте?" - "Няма да кажем, а ще покажем". И започва пантомимското показване на действието,

„...дълбоко там под слоя горен,
загризал тайно сладък корен,
мезон те гледа ококорен!“

Софиянци южняци ли сме, от тия простаци или сме в аристократичния Север?
То, щото по Дунава гъмжи от аристокрация - яйце да хвърлиш, дук и дукеса ще уцелиш.

Софиянци сте суи генерис, както е казал поетът.
Южно сте от билото на Стара планина, ама как да ви признаем за южняци, бе!
То не напразно се казва "София и страната".

Впрочем едно време мислех, че в триадата "Мизия, Тракия, Македония" София барабар с целия Шоплук и чак до Кюстендил не спада никъде, но май ще се окаже, че преди Освобождението и при поразмитите традиционно разбирания за границите на географските области и това се е брояло за Македония.

Така или иначе днес не важи същото, нито пък ви дава право да ви признаем за южняци, то и без това вие не мислите за себе си като за "страната".

„...дълбоко там под слоя горен,
загризал тайно сладък корен,
мезон те гледа ококорен!“

Ето вариантът от моето детство и моята махала.

“Краааалю-портаааалю, ооотвори пооорти,
зааа да премине кралюва войска.

Отворете, затворете, само един оставе-те.”

Имаш и крал, и войска.

СПОРЕД МЕН!!!!

Да, споменах го. В някои райони и градове като Варна, София, Пловдив вариантът с "кралювата войска" се е запазил. Но в различни махали на едно и също населено място не рядко са се пеели различни варианти. А в подбалканските градчета са пеели варианта за за Галю/Калю и Чавдар войвода

Може да идва от името Кральо
Аз се сетих за Гърненца : продавам го, залагам го, но на теб пак няма да го дам

И:

едно, две, три, роза-и всеки замръзва ва най-смешна поза

"едно, две, три, роза-и всеки замръзва ва най-смешна поза"

Тази игра тук много я обичат децата, ама се казва звезда.
Uno, due, tre.. stella.

Пускам, пускам кърпа. Кучето я дърпа...и който не се усети, че са му пуснали кърпата - трий, трий ушички.

Ние сме го играли така: "Капитане, капитане, какво е морето - бурно, тихо или замръзнало?", и той като каже "замръзнало", замръзваш. На "тихо" правиш някакви произволни движения, на "бурно" пак същото, ама викаш "буууу" и си чакаш командата да замръзне морето.

Впрочем Черно море способно ли е да замръзва, или тва се отнася за някой северен ледовит океан?

„...дълбоко там под слоя горен,
загризал тайно сладък корен,
мезон те гледа ококорен!“