детска игра
48 отговора
0 прегледа
детска игра
по мое време между момичетата, понякога и момчетата се включвахме, имаше една популярна игра
крлю порталю
зачудих се откъде се е взел този крал
в българската история никога не е имало крале. откъде се е взел този крал?
при германците (kaiserreich, konigreich) и сърбите (царство, кралство) е много важно
руснаците прескачат от княз (принц, херцог) направо на цар/император
британците използват "император на индия" като по-ниска титла
ма да го еба от къде се е появил тоя крал в българска детска игра?
крлю порталю
зачудих се откъде се е взел този крал
в българската история никога не е имало крале. откъде се е взел този крал?
при германците (kaiserreich, konigreich) и сърбите (царство, кралство) е много важно
руснаците прескачат от княз (принц, херцог) направо на цар/император
британците използват "император на индия" като по-ниска титла
ма да го еба от къде се е появил тоя крал в българска детска игра?
Редактирано от ~@!$^%*amp;()_+ на
Re: детска игра
Сещам се за играта, но нямам представа откъде идва наричането. Крал и порта, ясно, но останалото напомня просто детска адаптация.
За сметка на това мога разясня думите при скачане на ластик. Сещаш се, "ема-есаса-есаса-пипиа" :-)
За сметка на това мога разясня думите при скачане на ластик. Сещаш се, "ема-есаса-есаса-пипиа" :-)
Re: детска игра
Играла съм е, естествено, както и “Бели пеперудки, къде отлетяхте” и “В нашия задружен клас, юпайдИ-юпайдА, имаме си ний една важна госпожа.” Както и “пускам, пускам кърпа, Шаро ми я дърпа…” Ми - нямахме смартфони, нито трева или цигари за междучасията…
“Кралю” според мен е измислено за благозвучие с “порталю”.
СПОРЕД МЕН!!!!
“Кралю” според мен е измислено за благозвучие с “порталю”.
СПОРЕД МЕН!!!!
Re: детска игра
предполагам играта е сравнително нова, 20ти век
NE SUTOR ULTRA CREPIDAM
NE SUTOR ULTRA CREPIDAM
Re: детска игра
Софиянци южняци ли сме, от тия простаци или сме в аристократичния Север?

Re: детска игра
По мое време се играеше и една царска игра - Царю честити, колко е часът?
И една друга си спомням - за падружка мая купила пирони, сварила ги на чорба вместо макарони
И една друга си спомням - за падружка мая купила пирони, сварила ги на чорба вместо макарони
Re: детска игра
Царю честити, колко е часът?
Аааа, браво. Покрай тая тема се опитах да си спомня всякакви подобни игри… тази ние я играехме като “Добър ден, царю честит ти имен ден”. Беше май с някакво замръзване в пози.
СПОРЕД МЕН!!!!
Аааа, браво. Покрай тая тема се опитах да си спомня всякакви подобни игри… тази ние я играехме като “Добър ден, царю честит ти имен ден”. Беше май с някакво замръзване в пози.
СПОРЕД МЕН!!!!
Re: детска игра
Нашата беше със стъпки - 2 мечешки, 6 миши, 3 заешки, колкото каже царят. И който стигне пръв до него, печели и става цар
Re: детска игра
в българската история никога не е имало крале. откъде се е взел този крал?
Бе, то и апаши не сме имали по соца, ама се играеше и на "Стражари и апаши". И тя не идва от соца, ами от много преди соца...
Специално за апашите в уикито пише, че названието придобива популярност и извън Франция след края на Първата световна със значение - уличен крадец, джебчия, панта. Но във Франция е възникнало в началото на XXв. от улични банди в работнически квартали, които се занимавали с измами и грабежи, а понякога и с по-тежки престъпления, като често се е стигало до улични сблъсъци с полицията, които пресата отразявала със снимки...
Интересно е, че в BG жаргон се обяснява, че апаш означава - крадец, разбойник, дребен престъпник и идвало било "от името на северноамериканското индианско племе „апачи” - само че оригиналното название "Apache" [ə'pætʃiː] е било предадено неправилно на български като „апаш”, под влияние от френски". Отделно, в Северна Америка апачите често били отъждествявани с напаст от улични хулигани.
Че дори и примери са дадени:
Няма отърване от апашите!/ Аман вече от тия апаши!
В Северозапада цели села са пропищели от апаши.
Навсякъде апаши.
Защо го давам тоя пример? За да посоча, че произходът и употребата на дадени думи, изрази, в случая - наименования в детски игри не винаги е еднозначен, може да има няколко различни обяснения за произхода и повече от един източник на различна инфрмация.
По мое време се пееше така:
Отвори порти Кралю,
отвори порти!
Че кой/той ще/да мине Кралю,
че кой/той ще/да мине?
Отворете, затворете
един оставете - 2
В различните краища на България са се употребявали различни думи и изрази при припяването като устойчивто словосъчетание в цяла България е било названието на играта "Кралю-порталю".
Но има един по-стар вариант, който гласи така:
Отваряй порти, Кральо льо,
отваряй порти,
войска ще мине, Кральо льо,
войска ще мине
.......
от което става ясно, че в играта е ставало дума за войска, която преминава под вдигнатите ръце/Портата/Портала на кралството навън или навътре... Това значение за войска в съвременния вариант на нашето детство го нямаше. Очевидно е, че идва от по-далечни времена. Ние крал сме нямали, но съседни държави, като Кралство Сърбия, Кралство Румъния, Гръцкия крал Константинос, с които сме имали вземане-даване, от чиито територии е имало преселение, бежанци, смесени бракове, отиване-връщане на маси народ и е естествено да проникнат детски игри чрез игрите на децата от различен произход, но живеещи на едно място. Ами полския крал Владислав III, Варненчик, който си има цяла гробница във Варна и загива в бой с турците?!
Отделно, че и в нашата история имаме вземане-даване с титлата крал. Константин Бодин (или Бъдин) е средновековен крал и владетел на Дукля, най-могъщото сръбско княжество по това време, от 1081 до 1101 г. , потомък на Комитопулите, внук на Теодора Косара и Иван Владимир, което му дава основание при второто голямо българско въстание срещу византийското владичество да се обяви в 1072 г. за цар на българите. В българската историография е известен и като Константин Бодин-Петър. Констатин Бодин се самоназовава Петър , за да демонстрира приемственост с Петър I Български и допълнително да подсили своята легитимност. "
Текстът "Кралю-порталю, отвори порти, че ще замине краля на война. Отворете, затворете, само един оставете!" е и броенка и съществува в списъка на броенките. Интересно е, че има още една броенка, която фонетично много наподобява тази от играта "Кралю-Порталю", тъй като децата много често уподобяват различни думи и текстове до фонетично и реално по-близки до тяхното разбиране и произнасяне словосъчетания. Така се е получило и с
"Отваряй Гальо порти, отваряй Гальо, че ще да мине, Гальо, Чавдар войвода. Отворете, затворете и един оставете. Лъжичка, паничка, юрганче, тиганче и хоп в капанче."
"Тук по-лесните за произнасяне „Гальо“ или „Галю“ обикновено се произнасят „Кальо“ и „Калю“, като заместват обръщението „кралю“."
Бе, то и апаши не сме имали по соца, ама се играеше и на "Стражари и апаши". И тя не идва от соца, ами от много преди соца...
Специално за апашите в уикито пише, че названието придобива популярност и извън Франция след края на Първата световна със значение - уличен крадец, джебчия, панта. Но във Франция е възникнало в началото на XXв. от улични банди в работнически квартали, които се занимавали с измами и грабежи, а понякога и с по-тежки престъпления, като често се е стигало до улични сблъсъци с полицията, които пресата отразявала със снимки...
Интересно е, че в BG жаргон се обяснява, че апаш означава - крадец, разбойник, дребен престъпник и идвало било "от името на северноамериканското индианско племе „апачи” - само че оригиналното название "Apache" [ə'pætʃiː] е било предадено неправилно на български като „апаш”, под влияние от френски". Отделно, в Северна Америка апачите често били отъждествявани с напаст от улични хулигани.
Че дори и примери са дадени:
Няма отърване от апашите!/ Аман вече от тия апаши!
В Северозапада цели села са пропищели от апаши.
Навсякъде апаши.
Защо го давам тоя пример? За да посоча, че произходът и употребата на дадени думи, изрази, в случая - наименования в детски игри не винаги е еднозначен, може да има няколко различни обяснения за произхода и повече от един източник на различна инфрмация.
По мое време се пееше така:
Отвори порти Кралю,
отвори порти!
Че кой/той ще/да мине Кралю,
че кой/той ще/да мине?
Отворете, затворете
един оставете - 2
В различните краища на България са се употребявали различни думи и изрази при припяването като устойчивто словосъчетание в цяла България е било названието на играта "Кралю-порталю".
Но има един по-стар вариант, който гласи така:
Отваряй порти, Кральо льо,
отваряй порти,
войска ще мине, Кральо льо,
войска ще мине
.......
от което става ясно, че в играта е ставало дума за войска, която преминава под вдигнатите ръце/Портата/Портала на кралството навън или навътре... Това значение за войска в съвременния вариант на нашето детство го нямаше. Очевидно е, че идва от по-далечни времена. Ние крал сме нямали, но съседни държави, като Кралство Сърбия, Кралство Румъния, Гръцкия крал Константинос, с които сме имали вземане-даване, от чиито територии е имало преселение, бежанци, смесени бракове, отиване-връщане на маси народ и е естествено да проникнат детски игри чрез игрите на децата от различен произход, но живеещи на едно място. Ами полския крал Владислав III, Варненчик, който си има цяла гробница във Варна и загива в бой с турците?!
Отделно, че и в нашата история имаме вземане-даване с титлата крал. Константин Бодин (или Бъдин) е средновековен крал и владетел на Дукля, най-могъщото сръбско княжество по това време, от 1081 до 1101 г. , потомък на Комитопулите, внук на Теодора Косара и Иван Владимир, което му дава основание при второто голямо българско въстание срещу византийското владичество да се обяви в 1072 г. за цар на българите. В българската историография е известен и като Константин Бодин-Петър. Констатин Бодин се самоназовава Петър , за да демонстрира приемственост с Петър I Български и допълнително да подсили своята легитимност. "
Текстът "Кралю-порталю, отвори порти, че ще замине краля на война. Отворете, затворете, само един оставете!" е и броенка и съществува в списъка на броенките. Интересно е, че има още една броенка, която фонетично много наподобява тази от играта "Кралю-Порталю", тъй като децата много често уподобяват различни думи и текстове до фонетично и реално по-близки до тяхното разбиране и произнасяне словосъчетания. Така се е получило и с
"Отваряй Гальо порти, отваряй Гальо, че ще да мине, Гальо, Чавдар войвода. Отворете, затворете и един оставете. Лъжичка, паничка, юрганче, тиганче и хоп в капанче."
"Тук по-лесните за произнасяне „Гальо“ или „Галю“ обикновено се произнасят „Кальо“ и „Калю“, като заместват обръщението „кралю“."
Редактирано от MilaO6 на
Re: детска игра
Не беше ли да уцелиш разстоянието най-точно с тия стъпки?
Показваше се като пантомима някакво действие и ако царят го познае, всички бягаха и спираха при "стоп". После не помня вече кой отгатваше в стъпки разстоянието от един от тях до царя, дали го отгатваше царят, или другият участник.
Иначе групата се наговаря шепнешком какво е действието и после беше цял ритуал, явно той си е чат от кефа на играта. Започва се с:
"Царю честити,
честит имен ден,
с дебелия корем,
от тука до Марица
с нахлупена паница".
Винаги съм се чудела какво казват децата, които не живеят в град край Марица.
Царят пита: "Къде бяхте?", отговор: в царския палат/царската баня/царската конюшня/кухня/двор и пр.
"Какво правихте?" - "Няма да кажем, а ще покажем". И започва пантомимското показване на действието,
„...дълбоко там под слоя горен,
загризал тайно сладък корен,
мезон те гледа ококорен!“
Показваше се като пантомима някакво действие и ако царят го познае, всички бягаха и спираха при "стоп". После не помня вече кой отгатваше в стъпки разстоянието от един от тях до царя, дали го отгатваше царят, или другият участник.
Иначе групата се наговаря шепнешком какво е действието и после беше цял ритуал, явно той си е чат от кефа на играта. Започва се с:
"Царю честити,
честит имен ден,
с дебелия корем,
от тука до Марица
с нахлупена паница".
Винаги съм се чудела какво казват децата, които не живеят в град край Марица.
Царят пита: "Къде бяхте?", отговор: в царския палат/царската баня/царската конюшня/кухня/двор и пр.
"Какво правихте?" - "Няма да кажем, а ще покажем". И започва пантомимското показване на действието,
„...дълбоко там под слоя горен,
загризал тайно сладък корен,
мезон те гледа ококорен!“
Re: детска игра
Софиянци южняци ли сме, от тия простаци или сме в аристократичния Север?
То, щото по Дунава гъмжи от аристокрация - яйце да хвърлиш, дук и дукеса ще уцелиш.
То, щото по Дунава гъмжи от аристокрация - яйце да хвърлиш, дук и дукеса ще уцелиш.
Re: детска игра
Софиянци сте суи генерис, както е казал поетът.
Южно сте от билото на Стара планина, ама как да ви признаем за южняци, бе!
То не напразно се казва "София и страната".
Впрочем едно време мислех, че в триадата "Мизия, Тракия, Македония" София барабар с целия Шоплук и чак до Кюстендил не спада никъде, но май ще се окаже, че преди Освобождението и при поразмитите традиционно разбирания за границите на географските области и това се е брояло за Македония.
Така или иначе днес не важи същото, нито пък ви дава право да ви признаем за южняци, то и без това вие не мислите за себе си като за "страната".
„...дълбоко там под слоя горен,
загризал тайно сладък корен,
мезон те гледа ококорен!“
Южно сте от билото на Стара планина, ама как да ви признаем за южняци, бе!
То не напразно се казва "София и страната".
Впрочем едно време мислех, че в триадата "Мизия, Тракия, Македония" София барабар с целия Шоплук и чак до Кюстендил не спада никъде, но май ще се окаже, че преди Освобождението и при поразмитите традиционно разбирания за границите на географските области и това се е брояло за Македония.
Така или иначе днес не важи същото, нито пък ви дава право да ви признаем за южняци, то и без това вие не мислите за себе си като за "страната".
„...дълбоко там под слоя горен,
загризал тайно сладък корен,
мезон те гледа ококорен!“
Редактирано от MupaM на
Re: детска игра
Ето вариантът от моето детство и моята махала.
“Краааалю-портаааалю, ооотвори пооорти,
зааа да премине кралюва войска.
Отворете, затворете, само един оставе-те.”
Имаш и крал, и войска.
СПОРЕД МЕН!!!!
“Краааалю-портаааалю, ооотвори пооорти,
зааа да премине кралюва войска.
Отворете, затворете, само един оставе-те.”
Имаш и крал, и войска.
СПОРЕД МЕН!!!!
Re: детска игра
Да, споменах го. В някои райони и градове като Варна, София, Пловдив вариантът с "кралювата войска" се е запазил. Но в различни махали на едно и също населено място не рядко са се пеели различни варианти. А в подбалканските градчета са пеели варианта за за Галю/Калю и Чавдар войвода
Re: детска игра
Може да идва от името Кральо
Аз се сетих за Гърненца : продавам го, залагам го, но на теб пак няма да го дам
И:
едно, две, три, роза-и всеки замръзва ва най-смешна поза
Аз се сетих за Гърненца : продавам го, залагам го, но на теб пак няма да го дам
И:
едно, две, три, роза-и всеки замръзва ва най-смешна поза
Re: детска игра
"едно, две, три, роза-и всеки замръзва ва най-смешна поза"
Тази игра тук много я обичат децата, ама се казва звезда.
Uno, due, tre.. stella.
Пускам, пускам кърпа. Кучето я дърпа...и който не се усети, че са му пуснали кърпата - трий, трий ушички.
Тази игра тук много я обичат децата, ама се казва звезда.
Uno, due, tre.. stella.
Пускам, пускам кърпа. Кучето я дърпа...и който не се усети, че са му пуснали кърпата - трий, трий ушички.
Re: детска игра
Ние сме го играли така: "Капитане, капитане, какво е морето - бурно, тихо или замръзнало?", и той като каже "замръзнало", замръзваш. На "тихо" правиш някакви произволни движения, на "бурно" пак същото, ама викаш "буууу" и си чакаш командата да замръзне морето.
Впрочем Черно море способно ли е да замръзва, или тва се отнася за някой северен ледовит океан?
„...дълбоко там под слоя горен,
загризал тайно сладък корен,
мезон те гледа ококорен!“
Впрочем Черно море способно ли е да замръзва, или тва се отнася за някой северен ледовит океан?
„...дълбоко там под слоя горен,
загризал тайно сладък корен,
мезон те гледа ококорен!“
Редактирано от MupaM на