Щърк, Баш Бугараш и останалите
32 отговора
0 прегледа
Щърк, Баш Бугараш и останалите
Каква е идеята на тая картина, знае ли някой?
[линк]
Авторът е този:
[линк].
Ричард Кейтън Уудвил, или както се чете.
Твърди се, ясно от кого, че изобразява как подлите български войски арестуват и връщат на Турция македонски въстаници. Доколкото успявам да разбера, нещо такова пише и под картината. Каква е историята и?
„...дълбоко там под слоя горен,
загризал тайно сладък корен,
мезон те гледа ококорен!“
[линк]
Авторът е този:
[линк].
Ричард Кейтън Уудвил, или както се чете.
Твърди се, ясно от кого, че изобразява как подлите български войски арестуват и връщат на Турция македонски въстаници. Доколкото успявам да разбера, нещо такова пише и под картината. Каква е историята и?
„...дълбоко там под слоя горен,
загризал тайно сладък корен,
мезон те гледа ококорен!“
Редактирано от MupaM на
Re: Щърк, Баш Бугараш и останалите
Идеята е следната: това е границата между Българското княжество и Османската империя. Това е чета вероятно на Върховния комитет след Горноджумайското въстание. Според мен четата е преследвана от турска потеря. На картината пише, че събитието е от 1902 г. Едни от българските войници са заели позиция за стрелба, и се готвят да открият такава, ако турският патрул преследващ четата, реши да продължи на българска територия. Други войници помагат на ранените четници и ги пренасят на българска територия. Командирът на граничния патрул арестува войводата на четата и го разоръжава. При такива престрелки по границата, винаги е имало формално задържани за по няколко дни. Оръжията на четниците също са отнемани временно до изясняване на случая. Да не се излагаме пред чужденците, че подкокоросваме комитаджиите да правят золуми из Турско.
Северняк=Югоговняк!
Северняк=Югоговняк!
Редактирано от jingiby на
Re: Щърк, Баш Бугараш и останалите
Мерси и на двамата. Аз не видях някъде да пише година, но вярно, че в заглавието поне я има. И аз съм чувала, че са обикаляли български патрули по границите с цел "да ни съ излагаме пред чужденците", даже при аферата "мис Стоун", която, бай дъ уей, точно завчера я споменаха в "Стани богат", като нарекоха Катерина Цилка "мис Цилка", съм чела някъде, че четниците с двете отвлечени дами и по-късно роденото бебе гледали да избягват такива патрули. Но в прав текст пишеше в северния сайт неща в стил "толку за заедничката история", а и френският текст, при положение, че изобщо не знам френски, де, така ми прозвуча. Има ли данни да са се отнасяли някога, някъде наши такива патрули зле, като престъпници, с комитите, да са ги връщали на Турция и пр., не знам, много ще се учудя, но внушенията са такива. 
Тузлия, защо край Кочериново, кое те навежда на тази мисъл?
„...дълбоко там под слоя горен,
загризал тайно сладък корен,
мезон те гледа ококорен!“
Тузлия, защо край Кочериново, кое те навежда на тази мисъл?
„...дълбоко там под слоя горен,
загризал тайно сладък корен,
мезон те гледа ококорен!“
Re: Щърк, Баш Бугараш и останалите
Малко повече от Уикипедия: Комитетът Михайловски-Цончев, въпреки съпротивата на българското правителство, на монарха и на Вътрешната организация, пристъпва бързо към организиране на въстание с цел да привлече вниманието на международното обществено мнение.[33] През септември 1902 година избухва неуспешното Горноджумайско въстание.[34] След неговия разгром и последвалите репресии срещу ВМОРО в цяла Македония общественото мнение в България се настройва негативно към фракциите на ВМОК, а организацията губи всебългарската подкрепа и на практика се затваря в средите на емиграцията. На 30 януари 1903 година правителството на Стоян Данев под европейски натиск поставя ВМОК извън закона. Ръководителите и на двата враждуващи Върховни комитета са арестувани и интернирани, архивите им са конфискувани, а офисите – запечатани.
Северняк=Югоговняк!
Северняк=Югоговняк!
Редактирано от jingiby на
Re: Щърк, Баш Бугараш и останалите
Първо, става дума за илюстрация. Тоест творческа интерпретация на вероятно несъстояло се събитие.
Съгласен съм с останалите, че поне формално Българи яе претендирала да няма връзка с четите и да опазва съществуващата международна граница. Една държава няма избор по отношение на официалното си поведение. Какъв по-добър начин да внушил, че си загрижен за мира и спокойствието от една хубава рисунка в реномираната световна преса.
Иначе, днес македонците много обичат да я показват, знам, за да внушат, че е имало конфликт между милениумските и България, но тези на илюстрацията съвсем не са в братоубийствен режим, по-скоро се правят на мъже.
Под картината има препратка към страница в списанието. Трябва да се намери конкретният брой и ще стане ясно каква е историята.
Съгласен съм с останалите, че поне формално Българи яе претендирала да няма връзка с четите и да опазва съществуващата международна граница. Една държава няма избор по отношение на официалното си поведение. Какъв по-добър начин да внушил, че си загрижен за мира и спокойствието от една хубава рисунка в реномираната световна преса.
Иначе, днес македонците много обичат да я показват, знам, за да внушат, че е имало конфликт между милениумските и България, но тези на илюстрацията съвсем не са в братоубийствен режим, по-скоро се правят на мъже.
Под картината има препратка към страница в списанието. Трябва да се намери конкретният брой и ще стане ясно каква е историята.
Редактирано от bash bugarash на
Re: Щърк, Баш Бугараш и останалите
Броят е от октомври 1903 г. и отразява Илинденското въстание. Има още гравюри по темата в него.
На мен не ми е ясно само в коя посока се движи четата. Дали влиза в България или се опитва да мине е Турция.
На мен не ми е ясно само в коя посока се движи четата. Дали влиза в България или се опитва да мине е Турция.
Редактирано от bash bugarash на
в отговор на ludo-mlado
#10
Re: Щърк, Баш Бугараш и останалите
Редовият и подофицерският състав на българската гранична стража за реверанс към униформите на българските въстаници против Османската империя е носил навуща с черни върви и опинци. На картината това е отразено- с ботуши е само командирът . Премахнати са напълно при голяма реформа на униформите през 1952, заедно с аксесоари като например униформените саби на офицерите и подофицерите.
Re: Щърк, Баш Бугараш и останалите
Българският офицер е протегнал ръка към войводата, на чийто калпак стои герба на Княжеството (както знаем от десетките фотографии).
Плиткоумието на северджаните, славещи сръбски победи срещу чети на ВМРО, няма нужда от коментар.
Плиткоумието на северджаните, славещи сръбски победи срещу чети на ВМРО, няма нужда от коментар.
Редактирано от Darkages на
в отговор на bash bugarash
#13
Re: Щърк, Баш Бугараш и останалите
Тука на стр. 54 пише за серия такива илюстрации на същия автор. Една от тях е озаглавена Арест на бунтовническа чета край Самоков, но липсва самата илюстрация, която била направена по описание на очевидец. Иначе е поместена в октомврийски брой на същото списание от 1903 г.
[линк]
Намерих и описанието на картината. Май верно ще излезе арест на чета от български граничари.
A band of Macedonian insurgents arrested by Bulgarian soldiers while crossing the Bulgarian-Turkish border, Bulgaria, illustration by Richard Caton Woodville from L'Illustration, No 3163, October 10, 1903. DeA / Veneranda Biblioteca Ambrosiana, Milan.
[линк]
Всъщност става ясно, че авторът е рисувал по описание на някой местен кореспондент, който е разбрал-недоразбрал нещо, но вероятно е вложил и своята фантазия, та накрая е станал счупен телефон.
Северняк=Югоговняк!
[линк]
Намерих и описанието на картината. Май верно ще излезе арест на чета от български граничари.
A band of Macedonian insurgents arrested by Bulgarian soldiers while crossing the Bulgarian-Turkish border, Bulgaria, illustration by Richard Caton Woodville from L'Illustration, No 3163, October 10, 1903. DeA / Veneranda Biblioteca Ambrosiana, Milan.
[линк]
Всъщност става ясно, че авторът е рисувал по описание на някой местен кореспондент, който е разбрал-недоразбрал нещо, но вероятно е вложил и своята фантазия, та накрая е станал счупен телефон.
Северняк=Югоговняк!
Редактирано от jingiby на
Re: Щърк, Баш Бугараш и останалите
Всъщност открих такива събития в спомените на Крум Петишев. Стрелба на български граничари по четници след като са предадени на границата от местни, арест, обезоръжаване и интерниране от властите.
Една вечер тихом, мълком се измъкнахме около 16 души от София покрай Захарната фабрика и цяла нощ вървяхме по железопътната линия. Призори стигнахме при село Крапец (Радомирско) и останахме в едно дере да чакаме Васе Миджо, който беше избързал напред. Докато да си починем, Васе Миджо дойде при нас с един селянин, който по дерето ни заведе в една къща, която беше накрая на селото. Тихичката влязохме вътре и целия ден прекарахме много добре. Привечер, щом се стъмни, потеглихме за Дупница, като внимателно се изтеглихме от селото, за да не ни забележи никой селянин. Призори стигнахме до Дупница, водени от Васе Миджо, но за да не ни забележат, вместо да минем по моста на река Джерман, ние прегазихме реката над града, обиколихме самия град по нивите и се озовахме в горната махала на града – в махалата “Бешико”. Пак така тихичко се вмъкнахме в къщата на един наш човек. Същия ден вечерта дадоха на всеки четник по една пушка “бердана” и по три гердана патрондаши. Нямаше по-щастливи от нас да бъдем въоръжени с тия прекрасни за това време пушки. А Ботков и Миджо имаха манлихерови пушки, за каквито ние простосмъртните не можехме и да мечтаем. След като се екипирахме със селските торби, направени като раници, в които поставихме суха храна за няколко дена и други вещи, отпочинали добре след двудневен престой, още рано, при стъмване, незабелязани от никого, ние потеглихме по стръмни пътеки с бърз ход към село Бораново, където смятахме да стигнем до сутринта и на другата вечер да прехвърлим границата. Обаче сметките ни излязоха криви. Като наближихме моста на река Струма при Бобошево, вместо да прегазим реката някъде по настрана, Ботков каза да минем по моста, за да не губим време, пък и нямаше нищо подозрително. Беше пълна тъмнина и голяма тишина. Щом стигнахме обаче до средата на моста, някой извика отсреща “Стой! Кои сте вие?”. Ботков отговори, че сме свои, пазарджии и бавно се приближихме до тях. И стана така, че вместо те нас, ние ги заловихме и обезоръжихме. Бяха 6 души. Оказа се, че са селски патрул, така наречени тогава контра-шайки, натоварени от властта да охраняват границата от четите, които заминавали за Македония. След кратко съвещание между Ботков и Миджо решихме, за да не ни предадат, да ги вържем и прекараме с нас през границата в Македония и от там да ги освободим да се върнат обратно в България. Като разбраха какво ги чака, те почнаха да плачат и да се молят и със сълзи на очи да ни се кълнат и уверяват, че няма да ни предадат, че всичко това те вършели по заповед, а не по своя воля и какво ли не ни обещаваха само и само да ги освободим. Изглежда, че Ботков излезе наивен и ги освободи. Те радостни и щастливи ни пожелаха “Добър път” и още един път ни обещаха, че тук всичко ще си остане.
Ние продължихме с усилен ход към село Бораново, дето стигнахме рано призори и се настанихме в Борановските колиби под самата граница. Към 9 часа сутринта, тъкмо се бяхме унесли в сладка дрямка, от разни страни почнаха да обстрелват колибите наши гранични войници. Разпискаха се жените и децата и настана голяма суматоха. Не знаехме какво да правим. Турците от границата гледат, слушат гърмежите от пушки. А ние, тъй като през деня не можехме да минем границата, да се сражаваме с българските войници беше безполезно – не сме тръгнали да се бием с български войници. Ботков нареди да скрием оръжието в една купа сено, а Васе Миджо, преоблечен като жена с голяма черна кърпа на главата, се мушна между жените, а ние всички излязохме на открито. Престрелката престана и войниците дойдоха при нас и ни поискаха оръжието. Ние отрекохме да имаме оръжие, но излезе един селянин и каза: “А снощи имахте, като искахте да ни връзвате”. Изглежда, че още като сме ги освободили вечерта при моста, те веднага са отишли в граничната застава и са ни предали. Така скъпо платихме за ботковата доверчивост. Войниците заплашиха жените, че ако не кажат къде са пушките, ще запалят колибите и тогава една стара баба им посочи купата сено. Натовариха пушките на два коня и ги подкараха пред нас, а ние всички, без Васе Миджо, с наведени глави, посърнали, потеглихме обратно за село Бобошево като на погребение, охранявани от кордон войници като престъпници. При пристигането ни в Бобошево почти цялото село излезе да ни посрещне като добри гости и кълнеха предателите. Закараха ни в една кръчма, докато получат нареждане от Дупница какво да ни правят. Разтичаха се жените от селото да ни гощават с разни гозби, баници и котлета с вино и какво ли не, а на нас никак не ни беше до ядене и до пиене, понеже бяхме отпаднали духом и посрамени, че се дадохме да ни хванат като баби. На другия ден сутринта ни подкараха за Дупница, конвоирани само от един войник, който беше съгласен да бяга заедно с нас. С негово знание заминаха двама четници напред за Дупница да съобщят на наши хора да изнесат оръжие и заедно с войника щяхме да минем границата за Македония през друго място. Обаче тези приятели минали и заминали Дупница без да се обадят на никого. И така повторно се осуети минаването ни за Македония...
[линк]
Северняк=Югоговняк!
Една вечер тихом, мълком се измъкнахме около 16 души от София покрай Захарната фабрика и цяла нощ вървяхме по железопътната линия. Призори стигнахме при село Крапец (Радомирско) и останахме в едно дере да чакаме Васе Миджо, който беше избързал напред. Докато да си починем, Васе Миджо дойде при нас с един селянин, който по дерето ни заведе в една къща, която беше накрая на селото. Тихичката влязохме вътре и целия ден прекарахме много добре. Привечер, щом се стъмни, потеглихме за Дупница, като внимателно се изтеглихме от селото, за да не ни забележи никой селянин. Призори стигнахме до Дупница, водени от Васе Миджо, но за да не ни забележат, вместо да минем по моста на река Джерман, ние прегазихме реката над града, обиколихме самия град по нивите и се озовахме в горната махала на града – в махалата “Бешико”. Пак така тихичко се вмъкнахме в къщата на един наш човек. Същия ден вечерта дадоха на всеки четник по една пушка “бердана” и по три гердана патрондаши. Нямаше по-щастливи от нас да бъдем въоръжени с тия прекрасни за това време пушки. А Ботков и Миджо имаха манлихерови пушки, за каквито ние простосмъртните не можехме и да мечтаем. След като се екипирахме със селските торби, направени като раници, в които поставихме суха храна за няколко дена и други вещи, отпочинали добре след двудневен престой, още рано, при стъмване, незабелязани от никого, ние потеглихме по стръмни пътеки с бърз ход към село Бораново, където смятахме да стигнем до сутринта и на другата вечер да прехвърлим границата. Обаче сметките ни излязоха криви. Като наближихме моста на река Струма при Бобошево, вместо да прегазим реката някъде по настрана, Ботков каза да минем по моста, за да не губим време, пък и нямаше нищо подозрително. Беше пълна тъмнина и голяма тишина. Щом стигнахме обаче до средата на моста, някой извика отсреща “Стой! Кои сте вие?”. Ботков отговори, че сме свои, пазарджии и бавно се приближихме до тях. И стана така, че вместо те нас, ние ги заловихме и обезоръжихме. Бяха 6 души. Оказа се, че са селски патрул, така наречени тогава контра-шайки, натоварени от властта да охраняват границата от четите, които заминавали за Македония. След кратко съвещание между Ботков и Миджо решихме, за да не ни предадат, да ги вържем и прекараме с нас през границата в Македония и от там да ги освободим да се върнат обратно в България. Като разбраха какво ги чака, те почнаха да плачат и да се молят и със сълзи на очи да ни се кълнат и уверяват, че няма да ни предадат, че всичко това те вършели по заповед, а не по своя воля и какво ли не ни обещаваха само и само да ги освободим. Изглежда, че Ботков излезе наивен и ги освободи. Те радостни и щастливи ни пожелаха “Добър път” и още един път ни обещаха, че тук всичко ще си остане.
Ние продължихме с усилен ход към село Бораново, дето стигнахме рано призори и се настанихме в Борановските колиби под самата граница. Към 9 часа сутринта, тъкмо се бяхме унесли в сладка дрямка, от разни страни почнаха да обстрелват колибите наши гранични войници. Разпискаха се жените и децата и настана голяма суматоха. Не знаехме какво да правим. Турците от границата гледат, слушат гърмежите от пушки. А ние, тъй като през деня не можехме да минем границата, да се сражаваме с българските войници беше безполезно – не сме тръгнали да се бием с български войници. Ботков нареди да скрием оръжието в една купа сено, а Васе Миджо, преоблечен като жена с голяма черна кърпа на главата, се мушна между жените, а ние всички излязохме на открито. Престрелката престана и войниците дойдоха при нас и ни поискаха оръжието. Ние отрекохме да имаме оръжие, но излезе един селянин и каза: “А снощи имахте, като искахте да ни връзвате”. Изглежда, че още като сме ги освободили вечерта при моста, те веднага са отишли в граничната застава и са ни предали. Така скъпо платихме за ботковата доверчивост. Войниците заплашиха жените, че ако не кажат къде са пушките, ще запалят колибите и тогава една стара баба им посочи купата сено. Натовариха пушките на два коня и ги подкараха пред нас, а ние всички, без Васе Миджо, с наведени глави, посърнали, потеглихме обратно за село Бобошево като на погребение, охранявани от кордон войници като престъпници. При пристигането ни в Бобошево почти цялото село излезе да ни посрещне като добри гости и кълнеха предателите. Закараха ни в една кръчма, докато получат нареждане от Дупница какво да ни правят. Разтичаха се жените от селото да ни гощават с разни гозби, баници и котлета с вино и какво ли не, а на нас никак не ни беше до ядене и до пиене, понеже бяхме отпаднали духом и посрамени, че се дадохме да ни хванат като баби. На другия ден сутринта ни подкараха за Дупница, конвоирани само от един войник, който беше съгласен да бяга заедно с нас. С негово знание заминаха двама четници напред за Дупница да съобщят на наши хора да изнесат оръжие и заедно с войника щяхме да минем границата за Македония през друго място. Обаче тези приятели минали и заминали Дупница без да се обадят на никого. И така повторно се осуети минаването ни за Македония...
[линк]
Северняк=Югоговняк!
Редактирано от jingiby на
Re: Щърк, Баш Бугараш и останалите
Всички са прави в коментарите, но граничните патрули са действали абсолютно формално и са подкрепяли принципно четите, стига всичко да е тайно и да не се стигне до международен скандал. При това, още сме васал на Портата по това време.
Ако се Бугари, арно - ќе се разберам...
Ако се Бугари, арно - ќе се разберам...
Re: Щърк, Баш Бугараш и останалите
А и както се спомена по- горе двама души носят ранен четник, очевидно за да го спасяват, щото е свой. Това няма да направи нито турчин, нито грък, а най- вече сърбин.
Пък и както знаем от спомените Организацията си има пунктови началници, канали , по които се пренася оръжието, пратките и пощата, тоест не се минава като на парад през границата именно заради това- да не се замесва България.
Пък и както знаем от спомените Организацията си има пунктови началници, канали , по които се пренася оръжието, пратките и пощата, тоест не се минава като на парад през границата именно заради това- да не се замесва България.
Re: Щърк, Баш Бугараш и останалите
Това с войника (със съгласието на неговите началници, така го разбирам) накрая е добро. 
Линка го нацелих с опити, поне на моя комп се отваря този:
[линк]
Целият текст е интересен, прегледах го по диагонал, обаче съм мързелива и като видях колко е дълъг, реших да го чета целия по-нататък. Така си ми стоят наотворени какви ли не страници за четене с дни или седмици, докато някой не срита примерно щепсела и не отидат на кино с изключването.
„...дълбоко там под слоя горен,
загризал тайно сладък корен,
мезон те гледа ококорен!“
Линка го нацелих с опити, поне на моя комп се отваря този:
[линк]
Целият текст е интересен, прегледах го по диагонал, обаче съм мързелива и като видях колко е дълъг, реших да го чета целия по-нататък. Така си ми стоят наотворени какви ли не страници за четене с дни или седмици, докато някой не срита примерно щепсела и не отидат на кино с изключването.
„...дълбоко там под слоя горен,
загризал тайно сладък корен,
мезон те гледа ококорен!“
Редактирано от MupaM на
в отговор на bash bugarash
#20
Re: Щърк, Баш Бугараш и останалите
Да.
Обаче той е татар от Плевен с родители от Бесарабия.
„...дълбоко там под слоя горен,
загризал тайно сладък корен,
мезон те гледа ококорен!“
Обаче той е татар от Плевен с родители от Бесарабия.
„...дълбоко там под слоя горен,
загризал тайно сладък корен,
мезон те гледа ококорен!“