Литературна...

Помните ли, преди години обсъждахме Здравка Евтимова и разказът и "Кръв от къртица", който беше отпечатан в някакъв учебник по литература в Щатите и с който името и тръгна по света. Тук тогава подобаващо я оплюхме, както ний си знайме и както само ний можем, понеже сме много куул, отбираме от всичко и най-паче от неща, от които всички разбират като литературата, политиката, медицината - в частност вирусологията и прочее...

Както и да е, де... не точно за това ми е думата. Сетих се за този разказ по повод на един сравнително нов литературен конкурс, за който ще драсна по-надолу. По повод на този конкурс не за първи път се разшетах, разтърсих и започнах да изпопрочитам всичко, което намеря за хоръра - жанра на ужасите в литературата и киното. Мислех, че знам не малко неща, но се оказа, че и "хорърът" много е дръпнал и са се появили купища нови подробности и разнообразия.

Бях позабравила съдържанието на "Кръв от къртица", но ми беше останал споменът за някакъв тих, прикрит ужас. Тия дни прочетох няколко от по-новите разкази на Здравка и установих, че тя наистина използва психологически хорър-елементи в разказите си, макар и да не са написани изцяло в тоя жанр. И тя е дръпнала, задобряла е, на който му би било интересно препоръчвам разказите "Пиша за теб", "Мавруд", "41" и други:-))

Ужасът или ужасите винаги са присъствали под една или друга форма в изкуството и като жанр хорърът е доказал, че винаги привлича и впримчва вниманието на аудиторията, защото се заиграва по специфичен начин с вкоренените дълбоки и подсъзнателни страхове на човека. Хората се страхуват от насилието, от извращенията, психичните отклонения, смъртта, уродството, от всичко, което е отвъд представата им за нормалност и въпреки това, изпитват също интерес и любипотство към художественото отражение "на обратната страна на медала".

В литературата ужасът съществува в много нива и поджанрове, в киното се меши и съжителства и с много други жанрове. А напоследък се оказва, че съзнателно и целенасочено се търсят хорър-идеи, които да захранват литературата и киното. Дали, защото наличието им осигурява висок читателски и зрителски интерес и носи добри печалби или защото съвременният човек толкова е претръпнал, че му трябва все по-силен дразнител, за да се поддържа същият този интерес, или защото ужасът е неизменна част от еволюция на човешката психика...

И сега за конкурса... Вече трета година, се организира конкурс за "Страшен разказ в две изречения" като всеки месец е посветен на различна тема. Темата на септември месец е "Силата". Победителят получава книга по избор от най-новите издания на Издателска къща БАРД.

Силата му капка по капка го напускаше и той едва не се препъна, но трябваше да продължи да бяга, трябваше да спаси любимата си. Шумовете от стъпките на преследвачите им и воят на хрътките се приближаваха неумолимо, но той не устоя и поспря само за секунда, за да погледне може би за последен път любимата си, а крехкото, бледо същество, което носеше на ръце, го удостои с най-невинната си усмивка с малка, властна нотка в ъгъла на устните, и отново впи прелестните си зъби в разкъсаната плът на гърдите му.


Това са двете изречения на победителя Г. Ганчев за септември месец, тази година:-))))))) А последващото пък е анонсът за темата на месец октомври:

Скъпи любители на ужаса!
Какво работите?
Следващата тема за писане на страшен разказ е „Моето работно място“.

Огледайте се по време на работа: на бюрото, в магазина, в киното, на сцената и напишете история на ужасите в две изречения!

Макар патолозите и погребалните агенти сред вас да са чувствително облагодетелствани, то счетоводителите и чиновниците ще трябва да дадат най-доброто от въображението си, за да успеят да сътворят наистина страшна история.

Ако в момента не работите, това не означава, че не може да участвате; може да използвате за основа на разказа си безработица, творческа пауза, майчинство, търсене на работа и да ги пречупите през призмата на ужаса.

Най-интересният разказ ще получи за награда книга по избор от най-новите издания на Издателска къща БАРД!

Той и още четири отличени творби ще бъдат публикувани в сайта-институция Обекти!

Който има ужас на сърце - може да се включи ето тук

А ако някой реши да ни замери с буца ужас и тук, в тази тема, съм приготвила и следваща стъпка на "литературното предизвикателство":-))))))))))))

ПП
С пълното съзнание съм, че не е най-подходящото време предвид политическата обстановка в света, страната и клуба за литературни отклонения от ужаса на реалността. Няма да е лошо обаче, да придадете на политическите си пристрастия малко художествен привкус и реалните ужаси да приемат литературни измерения

Тематично: Черни котки чакат прослушване за филм на ужасите, 1961 г.

Мило, добър вечер, аз такива теми харесвам като пишеш. Това е мила, никой друг не може я пусне тая тема така вкусно сготвена. Аз не мога да съм приносител, консуматор съм. Не на ужаси, вече не. Последно ужаси четох като дете, пубер хлътнал по библиотекарката на село. Тя ми препоръча, беше сборник, помня само "българска диаболична фантастика", но не му помня името. Цяла нощ я четох, успях да заспя чак като чух сутрешните птички.

Пропуснала съм я тази "къртица". Някакъв линк, към разказа?

Радвай се, че си пропуснала.
Женицата няма талант, но за сметка на това е правилно ориентирана политически и умее да се пласира всред жълтопаветната мъгла.

152 котки са се явили на кастинга за филма "Черната котка" по Едгар Алън По

Силата му капка по капка го напускаше и той едва не се препъна, но трябваше да продължи да бяга, трябваше да спаси любимата си. Шумовете от стъпките на преследвачите им и воят на хрътките се приближаваха неумолимо, но той не устоя и поспря само за секунда, за да погледне може би за последен път любимата си, а крехкото, бледо същество, което носеше на ръце, го удостои с най-невинната си усмивка с малка, властна нотка в ъгъла на устните, и отново впи прелестните си зъби в разкъсаната плът на гърдите му.

Г. Ганчев е любител на Херман Хесе сигурно, защото мизансценът на разказа му сякаш е изваден от стихотворението, което цитира Степния вълк.
(едноименното стихотворение, в едноименното произведение на Хесе, за което едноименнния герой се сеща, докато чете едноименно озаглавен свой психопортрет. Случайно се получи така - кеф! )

Ето стихотворението:

Аз съм Степния вълк, който тича в полята.
И светът покрай мен е потънал във сняг.
Само черният гарван кръжи над брезата,
от кошута и заек ни диря, ни знак.

Аз съм влюбен в кошутата, ако открия
само нейния мирис и стъпки в нощта,
ще я сграбча и зъби във нея ще впия,
по-прекрасна от нея не знам на света.

Как добре на любимата нежното гърло
бих обзел и захапал бих с порив такъв,
че отпосле ще вия до съмване върло
и ще пия от нейната алена кръв.

Ако можех да срещна и заек в полето,
бих се радвал, защото кръвта съм му пил…
Ах, лишен ли съм вече от всичко, което
прави моя живот и приятен, и мил?

По опашката моята козина вече е сива
и се вглеждам с невиждащи вече очи.
И жена ми отдавна в земята почива
и вкуса на живота ми вече горчи.

Тичам аз след сърни и по заешки дири,
утолявам си гърлото с глътки от сняг,
слушам в тъмната нощ как виелица свири
и душата си нося на дявола пак

Забравих да напиша кой е и да кажа мерси и браво на преводача - Иван Николов.
(не мога да си представя по-трудно нещо от превод на немска поезия. Език ли е, чудо ли е...)

Не успях да го намеря, макар че съм сигурен, че съм го чел онлайн.
Награден е този разказ, ако търсиш по-усилено, ще го намериш. Аз съвсем повърхностен сърч направих. Кратък разказ, с много силен апломб. Прави впечатление, прочети го.

Е, как ще кажеш такова нещо?

Здравка Евтимова пише страхотно. Дали има какво да каже е друг въпрос, но може да го каже много добре. Има чудесни разкази.

Нямам представа как е ориентирана политически, но както и да е, писателският и талант няма нищо общо с него.

Цитираното, което спечелило конкурса, да не би да ти харесва?

[линк]

Не ми е известен този сайт, така че оставям линка да се вижда. Аз го отворих- нищо не ми налетя от него
Отваря се разказът в pdf

Да се закача към теб, защото имам същия въпрос, но и аз към @Поручика искам да се обърна:
Поручик, какво политическо правилно или неправилно намери в тази Евтимова? Какво искаш да кажеш, не сфанАх?

merci

Прочетох току-що. Честно, зловещо ми се стори.

Като прочетох мнението му се сетих за този виц:


Москва. Комисията по туризма обсъжда въпроса - дали да има стриптийз в хотел Русия.
- Има го по цяла Eвропа, трябва да го предложим и ние! - казва млад служител.
- Добре, но на кого да възложим тази задача? - пита полковник Судаев.
- Да я възложим на Зина Ивановна! - предлага Никанор. - Красива е, хубава!
- Млада е, нека се развива!
- Абсурд! Баща и е с неясно минало... Сигурно е бил враг на народа.
- Тогава Полина Фьодоровна!
- Луди ли сте? Чичо и е бил в Сибир! Такава задача трябва да се възложи на много отговорен човек и аз предлагам - Марфа, чистачката!
- Ама как, Марфа!?
- Не спори! Благонадеждна е. Три пъти ранявана във войната, носител на два ордена "Ленин." Тя е нашият човек!
Речено-сторено.
Ден преди откриване на стриптийз бара, комисията присъства на репетицията. Тръгва песен на Джо Кокър, Марфа със замечтан поглед сваля забрадката си, отмята косата си, после с вперен поглед в бъдещето, бавно разкопчава синята си престилка и накрая с омерзение към капитализма я захвърля на земята и остава само по розови ватирани кюлоти.
Пълна тишина в залата. Никой не смее да пророни и дума.
Накрая полковник Судаев въздъхва и казва:
- Изобщо не ги разбирам американците. Какво толкова му харесват на тоя стриптийз...

Чак зловещо... За мен е семпъл разказ, нищо кой знае какво.

Сравни с "По жицата", друг разказ за надеждата, която да излекува-тялото или душата, няма значение.

Може ли линк към самия филм??
Коя година е пуснат?

Или е "фалирал" и не е излязъл по кината въобще?

Средно бързо търсене в Гугъл 'удари на камък', което е странно и нетипично когато аз търся нещо..

---

Кое точно ти хареса в Къртицата?

Цитираното, което спечелило конкурса, да не би да ти харесва?

Има два огромни плюса:
1. Целите две изречения са действие, жива картина.
2. Кратко е.

НЕ ЗНАМ, не съм търсила филма. Помня само този факт, защото съм виждала снимката.
Мога да дам линк към аудио книга, но аз не бих си причинила да слушам

Не е зловещо.
Гнусно е.

Слушах едно нейно интервю по радиото, от там съм с такива впечатления. Либерален комсомол.

Гнусно е.


Да, ама има съвременници, които пък пият кръв от костенурки. Семейството на цар Киро и неква чалга певачка, ама не помня..дааа, прекъснах писането, питах гугъл, Дебора, не я знам, кой знае откъде ми се е забило в паметта.

Аз лично познавам човек, който ядеше живи охлюви, помагало за язва на стомаха.
Познавам и човек, който пиеше урина-за жълтеница.

Удавник за сламка се хваща!

Само защото го приемаш много буквално

Хората които няма какво да кажат си поставят големи сигнатури