Спомени

Аз две бригади някак пропуснах (не съм се скатавал - просто нямах никаква информация - дори не знаех, че се правят такива), та щяха да ме изключват като се усетиха, но се размина някак. Но на третата бях на с. Свобода, Бургаско - съвсем близо до Бургас. Безкрайни полета с нискостеблени консервни домати - от тези продълговатите и леко изтумбени в края - клечиш и пълниш щайги до отмара. Лагерът ни беше в съседното с. Камено.
Веднъж обявиха награда и тези дето преизпълнят нормата ги пускаха за един ден до Бургас да купонясват. Аз и още няколко съученици си дадохме зор и свършихме тази прекрасна работа. На следващия ден се забихме директно в Бургас в една кръчма - оттам излязохме по някое време силно развеселени, шумни и клатушкащи се (особено моя милост, която беше 30 кг. с мокри дрехи, но барабар Петко с мъжете) след което си взехме влака. Вечерта трябваше да свалям знамето ама беше мъкааа дори нямам ясни спомени как го направих - но явно много съм искал да го направя и съм успял някак. Размина ми се наказанието - щото пиянството ми си е личало от километри - явно са проявили някакво разбиране хората.
Общо взето беше домати на корем + шеги и закачки, скатавки за пушене когато имаше възможност.

---

Военното ми беше до с. Георги Дамяново - Монтанско. Хубав лагер насред балкана. Тъй като на мен стандартния калашник ми беше голям и силно неудобен ми зачислиха един със сгъваем приклад - тип "шмайзер" и един противогаз. Сутрин правехме лек крос от по 1-2 километра по черен път, но голяма част от съучениците се шмугваха в храстите да пушим, та на отиване групата намаляваше драстично, на връщане пак си възвръщаше първоначалните размери. Всичко беше повече от прекрасно - стреляхме се с шомполи постоянно - зареждаш, пъхаш шомпола, прицелваш се и стреляш - удря леко болезнено, но до някакви травми така и не се стигна. Но на 3-4-ия ден някаква част от народ се тръшна от дзверско разстройство - включително и аз (да не правя изключение де), та ни натовариха тези дето бяхме най-зле и с една линейка ни изпроводиха по мило по драго в София.

А при вас как са минали тези бурни интересни събития?

Ние не сме толко дърти. Пак сме дърти, ама чак толкова - не.

„...дълбоко там под слоя горен,
загризал тайно сладък корен,
мезон те гледа ококорен!“

В смисъл - толкова ли сте млади?

Дъртички сме
1982-83-84 - селски бригади. Бране на грозде, луци и други благини. Есените навремето си бяха хладни и влажни. Норма имаше. Кака ви беше съвестна, все се стараеше Накрая се плащаше. Купих си модерна авангардна кожена чанта за през рамо.
Тогава ми беше много досадно да се цапам, но в течение на годините останаха хубавите спомени. Кикотене и друго.

А, млади не сме в никакъв случай.
Един път в седми клас ли, в осми ли, значи 1988 или по-скоро 1989 е било, осми клас началото, щяха да ни водят и нас да берем нещо си, домати сигурно, то основно домати се берат. ;) От града на полето и обратно, много класове с един Икарус, с натъпкани правостоящи. Автобусът пукна гума, пратиха втори, пукна и той, накрая стана късно и ни извозиха обратно за Пловдив след порядъчно висене на полето край пътя. Мисля, че това се водеше някаква практика по трудово, имахме раздел "селско стопанство".

Друг път бях забравила, че трябваше да сме на такова нещо на втория учебен ден и отидох на училище, там - никой от класа. Аз бях и първа година в това училище, седми клас, тъкмо се бях преместила, то и голяма част от класа бяхме нови за училището - паралелка с разширено изучаване на чужд език се водехме. В това време, докато аз по погрешка съм отишла на училище, класа го разпределили по двойки да бере домати и аз на другия ден, когато пак брахме домати, нямах партньор за двойка, та ме прикрепиха към една двойка съученички, които не бяха нови в училището и бяха приятелки отпреди помежду си, и с тях, случайно или не, се сприятелих и аз, до края на гимназията бяхме компания те, аз и после още едно момиче се присъедини, а едната от двете и до днес ми е най-близката приятелка.

„...дълбоко там под слоя горен,
загризал тайно сладък корен,
мезон те гледа ококорен!“

Ходила съм на една бригада. Брахме домати. първата вечер пълна тъмнина, къпахме се в реката- На другата сутрин разбрахме, че не е река, а вада, в която се къпят кравите. Резултат : половината от випуска в болницата в Сандански, и аз там.

Военно: освободена, поради здравословни причини. От випуск 90 човека, трима завършихме 10-ти клас без намалено поведение. Останалите-поради липса на храна, взели си некъв джип, уазка, ниса или квото там било, еи айде в града на пазар. много ме е яд, че не съм била на този екшън

Явно си по-млада от мен. Аз през октомври 1986 започнах работа.

Нашето си беше циливилизация - имаше си и ток и студена вода, която веднъж седмично ставаше топла за известно време.

Аз почнах 1985. Но 1986 заминах да следвам. 5 години така, дъщерята се роди.
И после животът ме въвлече, в разни истории.

На 29 октомври правя 37 години непрекъснат трудов стаж.
Като си направя ретроспекция животът е бил твърде милостив с мен.

животът е бил твърде милостив с мен
_____________
Не мога да кажа същото за себе си но трябва да сме благодарни на това което имаме
Казват, че ти се дават толкова трудности колкото можеш да понесеш.
За бригадите мразех ги.
Виж лагерите от училище ми бяха любими

стреляхме се с шомполи постоянно.

Моля, преведи!

Стрелял ли си с халостен и шомпол в цевта?

Без патрон в цевта.

е, и как ще го "изплюеш" из цевта?
Споменах, защото знам какво се случва с циганин в гарнизонен арест, "осъден на смърт чрез разстрел" и щомполът навит на тирбушон над главата му след "изпълнение на присъдата".

Не съм го правил.
Възвратната пружина да го изхвърля?
Защо му е на Пича да лъже?

Възвратната пружина да го изхвърля?

Що за пружина в цевта?

Шомполът, изстрелян в горното кьоше на килията с халостен, се нави на тирбушон над главата на "амуджата", над главата му!

Пружината избутва затворната рама със затвора напред.
А на онзи, изстрелял така шомпола в помещение би му подействало добре 24 часа в килия с цигани...

Ние беряхме много грозде в по-малките класове без приспиване. Всяка есен - стандартно 10 дни на гроздобер. Там батковците беряха на по-засуаните зайчета и ние охкахме и ахкахме от възторг. Но като не спяхме там, само припъшквахме, а и малки бяхме

Ходили сме и на бадеми - там да ги белиш беше ужасно; на патладжани - боли като някой те уцели; на череши. Но честно - на домати аз не съм ходила.

После вече бях 2 пъти на платени бригади в консервна фабрика за по 2 седмици - единият път 25 наши със 100 руснака - майкооооооооооооооооооооооооооо колко пиене изпиха тия хора (и нашите). Убих се да пълня корнишони поне за 3 човека норма. И сутрин свирех на фанфар да ги будя - никой не ставаше - легло по легло ги обикалях, за да не ни изгонят всички. Бях съвестна, влюбена и много наивна

Помня три бригади:
- някъде на Север от старата авто-гара на Подуене за едни огромни тикви. Беше сутрин и много студено, с роса...
- в с. Негован за моркови. Едни такива дребни, часовникарска бригада да ги събира. Събирахме ги ръчно , после ги товариха в едни ремаркета и това, което ме изуми е, че после ги заравяха в едни огромни ями с пясък? Помня, че командвах строя и вечер рапортувах нещо си пред строя!
- третата бе в с. Столетово - бригада за рози. Ставахме някъде в 3:30 или 4:30 и брахме рози от едни храсти в едни чували до около 9 - 10ч. сутринта. Бяха ни "разквартирували" по къщите на хората от селото. Дори на края ни дадоха и някакви пари... Аз с един съученик бяхме на втори етаж на една къща, а пред стаята ни имаше едно буре с... анасонлийка ракия... Е, напихме се естествено. То на всякъде в селото ни караха да пием от нея и помня, че задължително я разреждаха с вода и ставаше една такава мътна, матова... Казваха ни, че била 65+ градуса и за това трябвало да се разрежда с вода.
Помня, че веднъж "хазяйна" ни ни натовари с жена си и щерка си в една каруца и ни закара в една черешова градина. Платил 5лв., срещу които ни дадоха да оберем цялото дърво... много яко бе с каруцата...

НВО'то го карахме някъде над Самоков. Тренирахме "атом отгоре", атом от ляво, от дясно" и т.н., също и команда "газ" при, която слагаш противогаза и се маскираш, като точка... Разглобявахме и сглобявахме автомат АК - 47 за норматив... Една сутрин ни вдигнаха под тревога /виеше сирената на една линейка /, някои по погрешка хукнаха на чешмите да си мият зъбите... После щурмувахме нещо по едно поле и стреляхме с халосни патрони, някои се правиха на ранени, а други им оказваха първа медицинска и долекарска помощ /или направо ги опяваха.../.
Толкоз!


След редакция:
Сигурно в Самоков е било - помня, че от автобуса се виждаше една къща, която много странно присвяткваше на слънцето? Когато минахме покрай нея се оказа, че има вградени огледалца в мазилката и натрошени бирени бутилки... Много ефектно беше...

???????????????????????????????????