Ден първи

Тутракан, Тутракан, мой малък Солун...










И лястовичките, като кебапчета по жиците.

Мамалига със сирене по румънски.

Да, началник, прави си кефа, гледай си здравето.....колкото ще дни да отнеме.
Днес ден първи без моето котараче, най-обичаното, най-добричкото. След 22 години щастлив живот под моя покрив. Нека да е мир на душата му. Ускорено изгуби здраве за няколко месеца и снощи си почина.

Споменавам го единствено заради съвпадението със заглавието. Иначе щях да стискам в себе си, да рева и да се напивам.

Като един убеден коткар мога да кажа само - съжалявам, моите съболезнования.

Нека темата да си върви, както си я имал предвид. Забравете за моя случай. На мен ми е достатъчно ако само мислено сте с мен.

Хубава почивка!:))
Ходила съм в Тутракан веднъж. Отдавна. Като ученичка.

Добрата ваксина е наличната, а най-добрата - поставената.

Съжалявам. И аз те разбирам. Моята е на 13.
Радвай се за него колкото и да ти е мъчно. Живяло е в доволство 22 години, обгрижвано и щастливо...

Добрата ваксина е наличната, а най-добрата - поставената.

И лястовичките, като кебапчета по жиците.

Ти като във филма ,,Изпити по никое време", дето едното момченце каза на пълничкото си другарче, на което беше дало да му напише домашното: ,,Абе как можа да напишеш, че врабчетата стояли като кюфтета по жиците". :))

Добрата ваксина е наличната, а най-добрата - поставената.

Перифразата е точно от филма.

Съжалявам за животинката. И аз обичам котките и винаги сме имали.

Бас държа, че мръвката отгоре е за теб, зеленчукът под мръвката е за Русокоска. За нея е и бялото вино.

Чакам сводка до ден последен! Бъдете щастливи, млади хора

Съчувствия и от мен.

Нашите имаха домашна котка, Роси (Рошка на галено) за над 19, 20ина години.
Погребана е в един ъгъл на двора на къщата им..
Един ден като дойдох, просто ми казаха, че вече я няма.

А пък на жената котката, Миси - голяма, чисто бяла котка, с дълга козина, много хубава - беше тежко болна и се наложи да я заведем да я "приспят".
Май някъде около 15-17 годишна беше.
Аз лично после я закопах в покрайнините на града, до едно хубаво дърво.

Затова сега нови домашни котки нито родителите ми, нито роднините на жената НЕ искат.
Жал им е!

Вярно, имат си дворна котка, ама домашна която да седи/влиза вътре е съвсем друго.
То котаракът на нашите в двора и той е много, много стар.

Трудно ходи, лошо вижда и т.н., но засега е жив.
Рошльо се казва. Като тигър му е разцветката, но не рижав, а котешки тигър, със сиво, черно и т.н. цветове.

(Преди време родителите ми имаха ПЕТ дворни котарака, но с годините се минимизираха до два и после само един.
Всъщност, той сега почти не седи при тях - с риск за живота си минава пътя и ходи на 1 пресечка надалеч.. Идва само да се храни, пие и да му третират раните. )

---

Да бе да. Че аз за сома го убивам бе

У нас котките са само дворни. Живеят средно около 7 години. Саморедуцират се до около 5.

На мен ми се вижда като свински ребра, че му завидях

Този уикенд имаме rib fest, панаир на печени ребра, скара, игри, детски занимавки. Минах, миришеше хубаво, видях дълги опашки пред всяка скара, завъртях се обратно и ……. къща. Забравих си и за телешки ребра и за свински ребра, наденици и бъргъри.
В къщи си пуснах моето барбекю.
А през нощта сънувах, че съм на маса, нещо като банкет, някои лица познавам. В един момент пиенето не достигаше, яденето някъде изчезна. А бях видял, че имаше и много баклава . И викам къде отиде баклавата, бе ? Тука имаше едно корито баклава ? Грабнах едно яко парче, като сандвич. Много вкусна, още си спомням вкуса. Сигурно ми е горчало нещо и мозъкът ми е произвел сън за нещо сладко.

Я да изчезвате с тия котки оттук. Пуснете си тема!!!!!

Как свински ребра в Тутракан, а не риба. Това е грях

То е ясно че мислено съм с теб и разбирам мъката ти
В къщи нямам животинка но ги обичам
Ако котарачето ти е било болно и старо отървало се е от мъките. Ако обичаме някой трябва да го оставим да си тръгне от този свят след като е много болен изморен и с болки