Когато
26 отговора
0 прегледа
Когато
..... след пир полунощен самотен,
на зиг-заг се връщаш дома
И киска се вихър над жребий сиротен
И плаче безлунна тъма,
побързай, побързай, на спиртника прашен
тури тенекийно джезве -
на винени пари под пристъпа страшен,
свари си горчиво кафе.
Отвориш ли тръпнейки плика и цветен
И лъхне ли дъх мразовит,
опит от тъгата на поздрава сетен,
не гледай тъй блед и убит
изтрий от сърце си мечтите парфюмни
за черни очи кадифе
под тъмната стряха на мисли безумни -
свари си горчиво кафе.
А привечер зимна в безлистните клони
щом стене фъртуната зла,
И зимният вихър се киска поклони
през мътните бледи стъкла
с коси заснежени младежкия спомен
отдай на аутодафе
И бавно на малкия спиртник поломен
свари си горчиво кафе.
100 години от смъртта на Поета
на зиг-заг се връщаш дома
И киска се вихър над жребий сиротен
И плаче безлунна тъма,
побързай, побързай, на спиртника прашен
тури тенекийно джезве -
на винени пари под пристъпа страшен,
свари си горчиво кафе.
Отвориш ли тръпнейки плика и цветен
И лъхне ли дъх мразовит,
опит от тъгата на поздрава сетен,
не гледай тъй блед и убит
изтрий от сърце си мечтите парфюмни
за черни очи кадифе
под тъмната стряха на мисли безумни -
свари си горчиво кафе.
А привечер зимна в безлистните клони
щом стене фъртуната зла,
И зимният вихър се киска поклони
през мътните бледи стъкла
с коси заснежени младежкия спомен
отдай на аутодафе
И бавно на малкия спиртник поломен
свари си горчиво кафе.
100 години от смъртта на Поета
в отговор на oberleutnantRzevski
#4
Re: Когато
това ми е любимото. не знам защо то, но го знам наизуст. Гладиатор!
майка ми и баща ми са имали незлобливи спорове или по-скоро симпатии, кой е по-добър-Смирненски или Вапцаров.... татко беше за Вапцаров, мама за Смирненски...
аз не мога да преценя кой е по-силен...по-лаконичния и категоричен Вапцаров или по-чувствения и описателен Смирненски,,,
няма спор! актуален и днес е.
Спокоен той спря сред арената ширна,
спокоен изправи глава —
гърми там тълпата и глъчка неспирна
отронва неясни слова.
Отляво до входа, в сребриста туника,
робинята малка стои;
по златните къдрици факлите бликат
игриви, златисти струи.
Удари той с меча трикратно по щита,
ехото далеч прозвъни,
и ето: тълпата, охолна и сита,
крещи пак от всички страни.
Но странно: от дързост незнайна обзети,
край него се роби тълпят,
захвърля той щита и скръства ръцете
на голата бронзова гръд:
«О, блудни, пияни патриции, пак ли
жадувахте кърви и смърт?
И тази ли вечер разискрени факли
за диви възторзи горят?
Безумци! Стоманен е всеки мой мускул
и меча ми в кръв е кален,
че тая арена не съм я напускал
от никого в бой победен.
Пронизвах аз братя. Все нови и нови!
О, жертви, без име, без брой!
Но таз вечер вие бъдете готови,
аз вас призовавам на бой…»
Сред ужас нечакан, сред паника бурна
патриции хукнаха в миг,
а вдигна той меча и вихром се втурна
тълпа гладиаторска с вик.
Смутената стража изпречи се с крясък
пред буйната робска вълна;
и мигом обагри се жълтия пясък
със кървави тъмни петна.
Но втурнал се първи, той първи възпре се,
простре се с пронизана, гръд;
през трупа му с рев се тълпата понесе,
пробила си шеметно път.
И само робинята спря бледолика:
в кръвта му намокри едва
тя края на своята снежна туника
и тръгна, привела глава.
А там — из града, за разплата железна
тълпите повел бе Спартак
и бурно ехтеше в нощта златозвездна:
«На крак, братя роби, на крак!».
«Младеж», 1 май 1922
Да ти видя прическата и гащите, моля! След това ще те изслушам!
майка ми и баща ми са имали незлобливи спорове или по-скоро симпатии, кой е по-добър-Смирненски или Вапцаров.... татко беше за Вапцаров, мама за Смирненски...
аз не мога да преценя кой е по-силен...по-лаконичния и категоричен Вапцаров или по-чувствения и описателен Смирненски,,,
няма спор! актуален и днес е.
Спокоен той спря сред арената ширна,
спокоен изправи глава —
гърми там тълпата и глъчка неспирна
отронва неясни слова.
Отляво до входа, в сребриста туника,
робинята малка стои;
по златните къдрици факлите бликат
игриви, златисти струи.
Удари той с меча трикратно по щита,
ехото далеч прозвъни,
и ето: тълпата, охолна и сита,
крещи пак от всички страни.
Но странно: от дързост незнайна обзети,
край него се роби тълпят,
захвърля той щита и скръства ръцете
на голата бронзова гръд:
«О, блудни, пияни патриции, пак ли
жадувахте кърви и смърт?
И тази ли вечер разискрени факли
за диви възторзи горят?
Безумци! Стоманен е всеки мой мускул
и меча ми в кръв е кален,
че тая арена не съм я напускал
от никого в бой победен.
Пронизвах аз братя. Все нови и нови!
О, жертви, без име, без брой!
Но таз вечер вие бъдете готови,
аз вас призовавам на бой…»
Сред ужас нечакан, сред паника бурна
патриции хукнаха в миг,
а вдигна той меча и вихром се втурна
тълпа гладиаторска с вик.
Смутената стража изпречи се с крясък
пред буйната робска вълна;
и мигом обагри се жълтия пясък
със кървави тъмни петна.
Но втурнал се първи, той първи възпре се,
простре се с пронизана, гръд;
през трупа му с рев се тълпата понесе,
пробила си шеметно път.
И само робинята спря бледолика:
в кръвта му намокри едва
тя края на своята снежна туника
и тръгна, привела глава.
А там — из града, за разплата железна
тълпите повел бе Спартак
и бурно ехтеше в нощта златозвездна:
«На крак, братя роби, на крак!».
«Младеж», 1 май 1922
Да ти видя прическата и гащите, моля! След това ще те изслушам!
Редактирано от Baldrian на
Re: Когато
А е бил толкова млад, само на 23 си отива...
Любимо:
НА ГОСТИ У ДЯВОЛА
1. ПРИКАЗКА ЗА ЧЕСТТА
in Englishen francais
В живота си нивга не бях се надявал
на толкова мил комплимент:
покани ме Дявола — старият Дявол —
дома си на чашка абсент.
Свещта очертаваше острия профил
със ивица златни лъчи
и пускайки кръгчета дим, Мефистофел
ме гледаше с влажни очи.
В очите му есенна горест бе скрита,
но все пак бе горд и засмен,
и махна с ръка той "In vino veritas!"
Ще бъда пред теб откровен!
Омръзна ми вече все тоя ярем на
притворство и помисъл зла —
да пием за твойта сърдечност неземна
и сивите земни тела!
Преди векове аз възпрях на земята
и тук устроих си шега:
веичах се за земната Истина свята,
но тя увенча ме с рога.
Възпламнах от ревност, и в черна омраза
за своята стъпкана чест —
човешката чест неуморно аз газя,
но с чест не сдобих се до днес.
Намислих чрез подвизи чудни да блесна —
умирах по сто пъти в бран,
но винаги рицар на кауза честна,
не бидох пак с чест увенчан.
Отчаян, окаян,веднъж в булеварда
аз тръгнах неземно злочест.
И вдигнах над себе си ярка плакарда:
"Човек без капчица чест!"
Но странно: презрение няма ни капка!
Посрещат ме вред с интерес,
любезно отвсякъде свалят ми шапка:
"Без чест ли си? — Прави ти чест!"
Един господин ме целуна: "Ах, братко,
и ти ли!... Ей, кой да те знай!"
Две хубави дами ми казаха сладко:
"Елате в нас утре на чай!"
Чудесно! Невиждано! С почести редки
изпратен бях чак до дома.
Министри, царе и придворни кокетки
ми писаха мили писма.
И ето ме: важен, блестящ, елегантен,
богат като истински Крез!
И знам аз: крадец съм, лъжец, спекулантин,
безчестник; но... винаги с чест!"...
И Дявола млъкна. Наля от абсента,
сърдечно се чукна със мен,
и пускайки пушек на синкави ленти,
прониза ме с поглед зелен.
"Червен смях", 14 март 1923
2. ПРИКАЗКА ЗА ТИНЯТА
В неделя Дявола облече расо -
любимия си тоалет;
и с тънка и загадъчна гримаса
огледа се добре отвред.
Действително в корема бе печален
и - за да не бъде толкоз сух -
беляза своя символ синодален
с една възглавница от пух.
- Една вечерна пролетна разходка? -
ми кимна леко той с рога.
- Виж, вечерта е кат вдовица кротка
и цяла в нега и тъка...
Съгласен бях. И посред врява шумна
ведно с приятеля рогат
разхождаме се дълго де ни хрумна
из калния престолен град.
И ето - късно в някаква си лавка
покани ме на отдих той.
Кръчмаря стар посрещна ни с прозявка,
с поклон и привети безброй.
Погледна Дявола с усмивка блага,
повдигна странно рамена
и ритна с крак възпрялата до прага
огромна, грухтеща свиня.
А лавката бе като всяка лавка,
но странно беше тук едно:
висеше над вратата калимявка
и някакво шише вино.
- Виното - да! Но що за подигравка
чернее се над този праг?
- Това ли? Туй е попска калимявка -
реклама за добър коняк...
Кръчмаря се усмихна и заклима,
отвън му кимна вечерта,
а в ъгъла ревнаха в хор петима
и се целунаха в уста.
Погледна Дявола под вежди тънки:
"Я виж ги колко са добри!"
Но зад гърба му някой злъчно смънка:
"Добри, когато спирта ври!"
Това бе юноша - намръщен, хладен.
Въздъхна той и заруга:
"Кой е добряк на тоз свят безотраден?
И кой доволен е сега?
Навсякъде чистота нито прашинка!
Нито насъне светъл лъч...
Летиш като изгубена снежинка
сред вихрите на черна злъч...
Уви, светът обърнал се в пустиня!
Море от злоба и разврат!...
Иди живей сред туй море от тиня,
сред толкоз много кал и смрад!"
Той млъкна... А през прага меланхолично
проточи и свинята врат:
"И аз от тоя свят съм недоволна:
да, толкоз малко кал и смрад!..."
"Червен смях", 4 април 1923 (писано само 2 месеца преди да отлети)
Любимо:
НА ГОСТИ У ДЯВОЛА
1. ПРИКАЗКА ЗА ЧЕСТТА
in Englishen francais
В живота си нивга не бях се надявал
на толкова мил комплимент:
покани ме Дявола — старият Дявол —
дома си на чашка абсент.
Свещта очертаваше острия профил
със ивица златни лъчи
и пускайки кръгчета дим, Мефистофел
ме гледаше с влажни очи.
В очите му есенна горест бе скрита,
но все пак бе горд и засмен,
и махна с ръка той "In vino veritas!"
Ще бъда пред теб откровен!
Омръзна ми вече все тоя ярем на
притворство и помисъл зла —
да пием за твойта сърдечност неземна
и сивите земни тела!
Преди векове аз възпрях на земята
и тук устроих си шега:
веичах се за земната Истина свята,
но тя увенча ме с рога.
Възпламнах от ревност, и в черна омраза
за своята стъпкана чест —
човешката чест неуморно аз газя,
но с чест не сдобих се до днес.
Намислих чрез подвизи чудни да блесна —
умирах по сто пъти в бран,
но винаги рицар на кауза честна,
не бидох пак с чест увенчан.
Отчаян, окаян,веднъж в булеварда
аз тръгнах неземно злочест.
И вдигнах над себе си ярка плакарда:
"Човек без капчица чест!"
Но странно: презрение няма ни капка!
Посрещат ме вред с интерес,
любезно отвсякъде свалят ми шапка:
"Без чест ли си? — Прави ти чест!"
Един господин ме целуна: "Ах, братко,
и ти ли!... Ей, кой да те знай!"
Две хубави дами ми казаха сладко:
"Елате в нас утре на чай!"
Чудесно! Невиждано! С почести редки
изпратен бях чак до дома.
Министри, царе и придворни кокетки
ми писаха мили писма.
И ето ме: важен, блестящ, елегантен,
богат като истински Крез!
И знам аз: крадец съм, лъжец, спекулантин,
безчестник; но... винаги с чест!"...
И Дявола млъкна. Наля от абсента,
сърдечно се чукна със мен,
и пускайки пушек на синкави ленти,
прониза ме с поглед зелен.
"Червен смях", 14 март 1923
2. ПРИКАЗКА ЗА ТИНЯТА
В неделя Дявола облече расо -
любимия си тоалет;
и с тънка и загадъчна гримаса
огледа се добре отвред.
Действително в корема бе печален
и - за да не бъде толкоз сух -
беляза своя символ синодален
с една възглавница от пух.
- Една вечерна пролетна разходка? -
ми кимна леко той с рога.
- Виж, вечерта е кат вдовица кротка
и цяла в нега и тъка...
Съгласен бях. И посред врява шумна
ведно с приятеля рогат
разхождаме се дълго де ни хрумна
из калния престолен град.
И ето - късно в някаква си лавка
покани ме на отдих той.
Кръчмаря стар посрещна ни с прозявка,
с поклон и привети безброй.
Погледна Дявола с усмивка блага,
повдигна странно рамена
и ритна с крак възпрялата до прага
огромна, грухтеща свиня.
А лавката бе като всяка лавка,
но странно беше тук едно:
висеше над вратата калимявка
и някакво шише вино.
- Виното - да! Но що за подигравка
чернее се над този праг?
- Това ли? Туй е попска калимявка -
реклама за добър коняк...
Кръчмаря се усмихна и заклима,
отвън му кимна вечерта,
а в ъгъла ревнаха в хор петима
и се целунаха в уста.
Погледна Дявола под вежди тънки:
"Я виж ги колко са добри!"
Но зад гърба му някой злъчно смънка:
"Добри, когато спирта ври!"
Това бе юноша - намръщен, хладен.
Въздъхна той и заруга:
"Кой е добряк на тоз свят безотраден?
И кой доволен е сега?
Навсякъде чистота нито прашинка!
Нито насъне светъл лъч...
Летиш като изгубена снежинка
сред вихрите на черна злъч...
Уви, светът обърнал се в пустиня!
Море от злоба и разврат!...
Иди живей сред туй море от тиня,
сред толкоз много кал и смрад!"
Той млъкна... А през прага меланхолично
проточи и свинята врат:
"И аз от тоя свят съм недоволна:
да, толкоз малко кал и смрад!..."
"Червен смях", 4 април 1923 (писано само 2 месеца преди да отлети)
Re: Когато
Смирненски! Смирненски! Смирненски!
Знам три-четири от стихотворенията му все още наизуст.
Поезията на Вапцаров никога не ме е грабвала толкова. Смирненски е нямал 25 години, когато е починал. Изключителен талант, прекрасен поет.
Добрата ваксина е наличната, а най-добрата - поставената.
Знам три-четири от стихотворенията му все още наизуст.
Поезията на Вапцаров никога не ме е грабвала толкова. Смирненски е нямал 25 години, когато е починал. Изключителен талант, прекрасен поет.
Добрата ваксина е наличната, а най-добрата - поставената.
Re: А тук пък попаднах
на Румяна Симова, която много точно копира поетичния ритъм и стил на Смирненски:-)
Аз и Дяволът
Повлияно от Хр. Смирненски
Не вярвах, че точно на мен ще се случи
да бъда в компания с Дявола чер.
Шампанско и блясък, и полъх на “Gauche”,
изискани дами и черен хайвер…
Коктейл на елитни, прочути особи
в шикозен хотел, недалеч от града,
навън беше нощ като черна утроба,
готова след миг да изстреля греха.
А вътре, във залата, беше горещо…
От звуци, от погледи, от суета…
Говореше всеки на някого нещо
и никой не слушаше никого, да…
Сама бях, пристигнала тук по покана
на тайнствен, чаровник – за мен непознат,
и чувствах се важна, дори поласкана,
да бъда прашинка във този Палат.
Стоях до вратата към зимна градина
и жадно попивах света покрай мен,
Когато, подобно на полъх премина,
прекрасен и бляскав - един мъж почтен.
С почтена усмивка, красив, непринуден
Той влезе в градината – мъничък Рай
и после за мое голямо учудване
без глас ме повика, с очите си май….
Отидох при него, дори не помислих -
дали е нормално, или пък не е…
Той с тон богонравен – любезно и тихо,
ми каза да седна до него – “Дете,
Аз съм Дяволът, черният Дявол…
Оплюван и хулен. Красив и желан.
Безмерно богат – във “зелено”, във “бяло”…
Владетел във сянка. От Бога презрян.
Поканих те аз. Искам ти да си моя.
Направих проучване в целия свят,
разбрах, че си пасвам със теб само в тоя
безумен и снобски, безмилостен град…
Не казвай “не искам”, защото го искаш…
Чета твойте мисли, прониквам във тях.
Ти си порочна, но... някакси чиста
оставаш след всеки извършен твой грях.
Дочух, че проникна ли в тебе ще мога
да се науча на тоз малък трик,
след който ще стана отново на Бога
любимец, приятел и ученик…”
Изслушах внимателно благия Дявол.
Погалих го с поглед, с душа го презрях,
а после се любихме. Цъфнаха в бяло
две райски дръвчета от нашия грях…
Аз и Дяволът
Повлияно от Хр. Смирненски
Не вярвах, че точно на мен ще се случи
да бъда в компания с Дявола чер.
Шампанско и блясък, и полъх на “Gauche”,
изискани дами и черен хайвер…
Коктейл на елитни, прочути особи
в шикозен хотел, недалеч от града,
навън беше нощ като черна утроба,
готова след миг да изстреля греха.
А вътре, във залата, беше горещо…
От звуци, от погледи, от суета…
Говореше всеки на някого нещо
и никой не слушаше никого, да…
Сама бях, пристигнала тук по покана
на тайнствен, чаровник – за мен непознат,
и чувствах се важна, дори поласкана,
да бъда прашинка във този Палат.
Стоях до вратата към зимна градина
и жадно попивах света покрай мен,
Когато, подобно на полъх премина,
прекрасен и бляскав - един мъж почтен.
С почтена усмивка, красив, непринуден
Той влезе в градината – мъничък Рай
и после за мое голямо учудване
без глас ме повика, с очите си май….
Отидох при него, дори не помислих -
дали е нормално, или пък не е…
Той с тон богонравен – любезно и тихо,
ми каза да седна до него – “Дете,
Аз съм Дяволът, черният Дявол…
Оплюван и хулен. Красив и желан.
Безмерно богат – във “зелено”, във “бяло”…
Владетел във сянка. От Бога презрян.
Поканих те аз. Искам ти да си моя.
Направих проучване в целия свят,
разбрах, че си пасвам със теб само в тоя
безумен и снобски, безмилостен град…
Не казвай “не искам”, защото го искаш…
Чета твойте мисли, прониквам във тях.
Ти си порочна, но... някакси чиста
оставаш след всеки извършен твой грях.
Дочух, че проникна ли в тебе ще мога
да се науча на тоз малък трик,
след който ще стана отново на Бога
любимец, приятел и ученик…”
Изслушах внимателно благия Дявол.
Погалих го с поглед, с душа го презрях,
а после се любихме. Цъфнаха в бяло
две райски дръвчета от нашия грях…
в отговор на tuzlija-179435
#11
Re: Когато
знаеш ли колко интересно...
аз се определям като лява. твърдо съм...по-човешка философия е...
замисляла съм се защо много от близките ми...доста от най-любимите ми хора са по-скоро десняци...
замисляла съм се къде са истинските патриоти в историята ни...Левски, Раковски, Гоце Делчев...биещо ляво...
Буров, Стамболов...дясно.
[линк]
Скоро се запознах с този велик българин. Ако отида някога пак в Скопие, ще му сложа едно цвете. Не знам защо не го познаваме...Според мен в много дисциплини трябва да се изучава.
И се оказва, че ми е все тая ляв ли е човек, десен ли...Човек да е.
Да ти видя прическата и гащите, моля! След това ще те изслушам!
аз се определям като лява. твърдо съм...по-човешка философия е...
замисляла съм се защо много от близките ми...доста от най-любимите ми хора са по-скоро десняци...
замисляла съм се къде са истинските патриоти в историята ни...Левски, Раковски, Гоце Делчев...биещо ляво...
Буров, Стамболов...дясно.
[линк]
Скоро се запознах с този велик българин. Ако отида някога пак в Скопие, ще му сложа едно цвете. Не знам защо не го познаваме...Според мен в много дисциплини трябва да се изучава.
И се оказва, че ми е все тая ляв ли е човек, десен ли...Човек да е.
Да ти видя прическата и гащите, моля! След това ще те изслушам!
в отговор на oberleutnantRzevski
#12
Re: Когато
да, също колос
Да ти видя прическата и гащите, моля! След това ще те изслушам!
Да ти видя прическата и гащите, моля! След това ще те изслушам!
Re: А тук пък попаднах
серията за дявола...
и проективната идентификация със срещата му,,,
винаги много съм го харесвала този диалог
и адмирации за Симова.
дяволът и проявленията му в обитанията му днес.
да, много добре копира стила
Да ти видя прическата и гащите, моля! След това ще те изслушам!
и проективната идентификация със срещата му,,,
винаги много съм го харесвала този диалог
и адмирации за Симова.
дяволът и проявленията му в обитанията му днес.
да, много добре копира стила
Да ти видя прическата и гащите, моля! След това ще те изслушам!
в отговор на oberleutnantRzevski
#15
Re: Когато
Какво е искал да каже авторът, пардон-постващия...че си бил на поетично матине, имало е купон след матинето, прибрал си се окъснял и си си направил горчиво кафе/защо горчиво, обаче се пита в разбора?/ ...правил си си кафе, прехвърляйки в ума си вълнуващите моменти от литературно-поетичната сбирка...
Добър пренос изразен чрез класика...
Разбрах те!
...след пир полунощен самотен,
на зиг-заг се връщаш дома
И киска се вихър над жребий сиротен
И плаче безлунна тъма,
побързай, побързай, на спиртника прашен
тури тенекийно джезве -
на винени пари под пристъпа страшен,
свари си горчиво кафе....
Моят Youtubе канал-Tarot Master
...че си бил на поетично матине, имало е купон след матинето, прибрал си се окъснял и си си направил горчиво кафе/защо горчиво, обаче се пита в разбора?/ ...правил си си кафе, прехвърляйки в ума си вълнуващите моменти от литературно-поетичната сбирка...
Добър пренос изразен чрез класика...
Разбрах те!
...след пир полунощен самотен,
на зиг-заг се връщаш дома
И киска се вихър над жребий сиротен
И плаче безлунна тъма,
побързай, побързай, на спиртника прашен
тури тенекийно джезве -
на винени пари под пристъпа страшен,
свари си горчиво кафе....
Моят Youtubе канал-Tarot Master
в отговор на Lira Emerald
#16
Re: Когато
На поетично матине бях в петък.
Позната от фейсбук издаде първа стихосбирка. Малко изнахалствах и ме поканиха на представянето.
Същата пише и фейлетони, издавани са някои в Стършел, други са пускани по радио Христо Ботев, а някои неща, като "Ако Толстой имаше Фейсбук" и "Версай у Люлин", отдавна са станали класика в нета.
Беше много приятно събитие, с много веселба, въпреки, че лириката й е предимно сериозна и даже тъжна.
Ето тук едно не чак толкова тъжно, с леко намигане даже в края:
ПРОЛЕТНО
На спирка някаква чакали двама -
Мъж с бейзболна шапка и дама
Той бил вече съвършено готов
Да хване автобуса за "нова любов"
Тя пък трамвая, който отвежда
До място, наречено "има надежда"
И било пролет, и цветята цъфтели,
И влюбени птици извивали трели
И ето, понеже наближавал обяд,
Той я почерпил с парче шоколад,
Тя шоколада си хапнала смело,
С поглед го стрелнала изпод капела
Носела жълти цветя и очаквала сякаш
Той в ръка да държи том на Булгаков
И от цитат на цитат, и от дума на дума
Заедно двамата хванали друма
А от спирката една оранжева котка
От висотата на своите девет живота,
Ги гледала с любов и насмешка
Хора - и девет да имат, ще ги оплескат.
Светла Чимчимова
А стихосбирката се казва "Абсент с лавандула".
Позната от фейсбук издаде първа стихосбирка. Малко изнахалствах
и ме поканиха на представянето.
Същата пише и фейлетони, издавани са някои в Стършел, други са пускани по радио Христо Ботев, а някои неща, като "Ако Толстой имаше Фейсбук" и "Версай у Люлин", отдавна са станали класика в нета.
Беше много приятно събитие, с много веселба, въпреки, че лириката й е предимно сериозна и даже тъжна.
Ето тук едно не чак толкова тъжно, с леко намигане даже в края:
ПРОЛЕТНО
На спирка някаква чакали двама -
Мъж с бейзболна шапка и дама
Той бил вече съвършено готов
Да хване автобуса за "нова любов"
Тя пък трамвая, който отвежда
До място, наречено "има надежда"
И било пролет, и цветята цъфтели,
И влюбени птици извивали трели
И ето, понеже наближавал обяд,
Той я почерпил с парче шоколад,
Тя шоколада си хапнала смело,
С поглед го стрелнала изпод капела
Носела жълти цветя и очаквала сякаш
Той в ръка да държи том на Булгаков
И от цитат на цитат, и от дума на дума
Заедно двамата хванали друма
А от спирката една оранжева котка
От висотата на своите девет живота,
Ги гледала с любов и насмешка
Хора - и девет да имат, ще ги оплескат.
Светла Чимчимова
А стихосбирката се казва "Абсент с лавандула".
в отговор на oberleutnantRzevski
#17
Re: Когато
Знам! Затова така ти писах...И аз бях поканена, но не насмогнах да дойда
Поздравих я по фейса...със Светла се знаем от доста години.
На снимките видях, че си бил там. Съжалявам, че не дойдох. Било е наистина интересно.
Моят Youtubе канал-Tarot Master
...И аз бях поканена, но не насмогнах да дойда
Поздравих я по фейса
...със Светла се знаем от доста години.
На снимките видях, че си бил там. Съжалявам, че не дойдох. Било е наистина интересно.
Моят Youtubе канал-Tarot Master
Редактирано от Lira Emerald на
в отговор на oberleutnantRzevski
#18
Re: Когато
Жестоки сте! Аз не помня кога е починала баба, която е оказала по-голямо влияние на живота ми от който и да е поет, а вие ... егати цървула съм 
в отговор на [email protected]
#20
Re: Когато
Е па цървул си, опинок си, барем честно си признаваш.
Баба ми, на която нося името, е родена на 24 август 1900 на 1400 м надморска височина дето мечките по гъз слизат ,близо до мястото, дето се събират трите граници. Днес е в Република Сърбия. До 1920 е било в България. Кръщелното й свидетелство е констативно, издадено 1924, защото архивите оттатък били унищожени. Умря на Великден 1981 нощта срещу понеделника, у дома.Дал съм си труд да го запомня.
Баба ми, на която нося името, е родена на 24 август 1900 на 1400 м надморска височина дето мечките по гъз слизат ,близо до мястото, дето се събират трите граници. Днес е в Република Сърбия. До 1920 е било в България. Кръщелното й свидетелство е констативно, издадено 1924, защото архивите оттатък били унищожени. Умря на Великден 1981 нощта срещу понеделника, у дома.Дал съм си труд да го запомня.