Изтича

русалската неделя (седмица) бавно и мързеливо...

Абе вие помните ли вашите майки и баби в деня след Черешова задушница, да са посипвали из къщата орехови листа?

Аз бях забравила от много години, кажи-речи след като съм си тръгнала от родния дом завинаги... може би с изключение на годините по-късно, когато се е случвало да си бъда у дома по време на Русалската седмица, когато цялата къща ухаеше леко горчиво и "лекарствено" от ореховите листа, наръсени из къщата...

Миналата събота на връщане от гробищата видях да продават връзки орехови листа и изведнъж ми изплува този спомен от детството и ранната младост, когато по нашия край ръсеха орехови листа в къщите. Преди години пак се бях сетила по повод на проучване на пролетно-летните фолклорни традиции и обичаи и се оказа, че дори има места в България, които носят имена на този обичай като с. Русаля, с. Русалии, Русалски проход и пр...

Не си купих листа, а взех, че накъсах от близкия до нас орех и разстлах по подовете вкъщи. Цяла седмица разстланите листа ми извикваха един или друг спомен от миналото... Ту как мама ръси листа, по които цяла седмица ходим за здраве, против уроки и болести, ту как баба ни прави отвари от орехова шума за всякакви болежки и ранички, ту как вече по-късно през юни се берат зелените орехчета, докато са малки и свежи и от тях правят прословутия ликьор от зелени орехчета - балсам за тялото и душата:-)))

През седмицата на няколко пъти наминаха приятели на гости от моя край и си спомниха с тъга и възторг за детството, младостта, за заминалите си близки от предните поколения, когато все още се практикуваха тези малки общностни и домашни обичаи...

Утре ще събера изсъхналите листа и ще ги сложа в хартиена или платнена торба за зимата за отвари и чайове...

Колко странно, че след толкова много години на забрава, изведнъж споменът оживява и без кажи-речи никакви усилия, е готов пак да възкръсне и да се възобнови, макар и истинският му смисъл и вярвания да си остават скрити. По-важното е, че води със себе си милите спомени от детството и близките.

Денят след Черешова задушница е Петдесетница, слизане на Светия дух.
Голям църковен празник. Но не помня откъде идваше традицията на този ден в храма да се настила орехова шума, та по този повод и в домовете.

Така е, ореховата шума която се "разхвърля" на Петдесетница е символ. На онези огнените езици, които са визуализирали влизането на Светия Дух върху апостолите. Затова се счита и рожден ден на Христовата Църква. След този ден започва мисията на светите апостоли по изграждане на тялото Христово.

От много години по това време сменям местата на някои зимни и лети дрехи. Между и в зимните вълнени такива слагам прясно откъснат орехов лист. А на вълнените палта махам изсъхналите миналогодишни листа и слагам пресни. Всичкото това упражнение го правя против молци. Защото още от отдавна не харесвам миризмата на нафталин.

А тук в София от няколко години съм си набелязала едно голямо орехово дърво още в началото на юния парк от нашата страна, откъдето си набавям листната маса. Добре, че ми напомни, че е време... още утре ще си направим разходката, минавайки оттам.

П.П. не помня майка ми да е изпълнявала описания от теб ритуал, но предполагам, че е била и от практичен характер цялата галимация.

Щастието идва при веселите!

Това е !

Сега се сещам между другото, че и майка ми слагаше орехови листа в гардеробите, особено на места, където дрехи и други тъкани се ползваха по-рядко или от единия за другия сезон...

Това, което съм запомнила и което ни казваха като деца за ореховоте листа е, че са за здраве, за предпазване от болести и против зли сили и уроки... Със сигурност е имало и по-общирни обяснения, но за нас като деца, толкова е било достатъчно... А иначе, нетът сега е пълен с обяснения за обичая, за произхода му, за християнските наслагвания върху езическото начало, за ползата от ореховите листа и прочее

Благодаря. Сума време се мъчих да се сетя защо точно орехови листа.
Бях чела обяснението преди много време, май ме хваща склерозата вече.

Още преди да има интернет, който е искал е намирал начин да прочете най-основните неща около изповеданието на православното християнство. 200-300 страници трябват за първоначално отваряне на очите.
А това, че православните ритуали правят реверанс на езически - не е тайна.

Ореховите листа, както отбеляза Метрополис символизира огнените езици на Петдесетница. На Цветница (Вход Господен в Йерусалим върбовите клонки символизират палмовите.Върби поне има до тундрата...

Ореховата шума не е от най-основните неща. Туй е отпосле привнесен обичай по нашите земи.

Много са интересни погребалните обичаи в различните краища на страната ни.
Неотдавна се разговорихме с един приятел свещеник на тази тема. Удивително много ритуали и дребни подробности са се запазили още от тракийските погребения и вероятно други религиозни традиции по нашите земи, ама направо едно към едно. Паралелно с християнския ритуал, на принципа "това го знам от баба/ дядо, откакто се помним, го правим така". И винаги има едни възрастни лели и баби, които ги помнят тези неща и зорко следят да се спазват точ в точ. Направо трябва да се записват и описват, то си е национално културно-историческо богатство.

По принцип е така. Ритуалите, свързани с погребението и последващо почитане на починалите са най-консервативни и най-устойчиви във времето.

Ритуалите, свързани с погребението и последващо почитане на починалите са най-консервативни и най-устойчиви във времето.

Много зависи!

В рамките на няколко години погребах по ред - майка, сестра, 4-ти съпруг на майка ми, леля (сестра на баща ми), баща ми.
Отидоха си. Няма никакво чувство у мен.
Никога не са били в житието и битието ми. Никога не са били до мен. Някакви "познати-роднини".
Платих им на всичките погребенията, щото нямам родА. Пък и да имам всичките бедни.

Е, и?

Някой да е казал, че и преди интернета не е имало начин да се разбере каквото трябва за езически и християнски празници и обичаи? Или че много от християнските ритуали са наслагвани върху езическите... 6ъде казах, че са тайна. Кадах, че истинската същтост е остатала скрита от детския ми ум и напълно ви е било достатъчно обяснението на възрастните в миналото.

и не зачитам всичките тези ритуали към умрелите.
Никакви задушници и палене на свещи и прочее простотии.

Майка ми я погребах 2009 ноември в някакви гробища в Обеля.
2010 и направих плоча и паметник.
От тогава не съм стъпила на гроба й.
Едно, че живея в провинцията, второ, че не ме влече.
Това разни "почитания" на мъртвите от живите?
Стига ве!

Дръндолета (сестра ми) умря на рождения ден на сина си. Нея погребахме в Банкя. Така беше решила погребалната агенция.
Не съм стъпвала на гроба й. Има си две деца. Те да преценят дали искат да се грижат за някакъв гроб.

Четвъртият мъж на майка ми му платих погребението, щото никой от наследниците не искаше да извади стотинка, но се нахвърлиха на наследството (някакви далечни братовчеди) на имота в Драгалевци. Погребахме го в централните гробища в скромен кортеж.

Леля ми (сестрата на баща ми) я изпрати цялото село Сенник! Жена леко откачена, с много желание за живот. Краварка. Гази я камион и беше в инвалидна количка, обаче жажда за живот я изправи на крака. Препускаше на краката си до последния миг.

Следващият беше баща ми. Здрав, прав, корав! Предаде се и си замина за 10 дена.
Той пожела да бъде кремиран и прахта да му се разпръсне в морето.

На половина изпълних желанието му.
Ще наема лодка да влезем навътре в морето да осъществя молбата му.

Правилото затова е правило - да има изключения.

Искаш да кажеш на теб ти е било достатъчно обяснението на възрастните.
Много ме кефеше, когато роднината ми, свещеник Вас.Георгиев скастряше бабичките по гробищата с думи като :" Нема да ми правите тука бабини деветини, да ви го нама'ам у джигеро!"
Сцена : Баба ми починала.Водосвет у дома след погребението.Леля ми по майка, уникален случай в рода, като ученичка в техникума не стига, че се жени без знанието на родителите, ами и тайно става член на БКП! Та целуваме кръста на свещеника, нашата иска да хитрува и тръгва вместо кръста да му целува ръката.Той обаче й навира кръста в устата с думите:"Цаливай!Цаливай и не хитрувай! Знам дека си комунистка и мръсна инатчийка, ама аз съм по инат.Цаливай!"

Яяя, каква красива тема



върнете ни архивите, идиоти

Току що прочетох в една книга, че орехът служи на онези, които искат да разговарят с мъртвите. Лягаш върху разстлани орехови листа под орех и заспиваш. СлучаЕност?!

Пъ Съ: А Г.Г. разсъждава - защо, по дяволите, миризмите нямат имена?

Я, гледай ти, някой е схванал финото послание (и съвсем резонно кой):-))

Не случайно има поверие, че под орехова сянка нищо не вирее... и че е опасно да сядаш, лягаш, да се заседяваш и особено да заспиваш под орехова сянка...

Има и още две понятия, едното топоним, свързани с понятието русалии - Русалийски гробища и Русалийски игри. Данните за тях са от Средновековието и се смятат за езически остатъци, на които все още истинският смисъл не е съвсем разкрит, защото не са достатъчно задълбочено изследвани празници и обичаи от езическия период по нашите земи. В този им вид, в който ги заварват етнографите през XIX век и обичаи, свързани с понятията русаля- русалии, и игрите вече са в значителна степен християнизирани. Старинният пласт, който издава езическата им същност, е съхранен донякъде в песни и в топонима Русалийски гробища.

В русалските песни по време на Русалийските игри се възпяват град или градина, които символизират посветителните обреди за момци и моми, при които се осъвместяват "край" (=смърт) и "начало" (=раждане) и новопосветените се третират като временно мъртви, за да възкръснат в новия си социален статус на посветени - русалии. Тези игри са имали т.н. "посветителски характер" на посвещение, който по-късно е бил загубен...

По някакъв начин орехът и ореховите листа са свързани именно с отвъдния свят, но се смятат и за мощно средство за лечение на болни-омаяни от злите сили - русалиите...