ЧЕСТИТ 24 МАЙ...!
16 отговора
0 прегледа
ЧЕСТИТ 24 МАЙ...!
(
КИРИЛ И МЕТОДИЙ
Български всеучилищен химн
"Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си ти поднови!
Върви към мощната Просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден -
и Бог ще те благослови!
Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!
Безвестен беше ти, безславен!...
О, влез в Историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!..."
Тъй солунските двама братя
насърчаваха дедите ни...
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!
България остана вярна
на достославний тоз завет -
в тържествуванье и в страданье
извърши подвизи безчет...
Да, родината ни години
пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
но върши дългът се всегда!
Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
за все световната просвета
тя бе неизчерпаем вир;
бе и тъжовно робско време...
Тогаз Балканский храбър син
навеждаше лице под гнета
на отоманский властелин...
Но винаги духът народен;
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!... През десет века
все жив остана ваший глас!
О, вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте -
заспал в глубока тъмнина;
подвижници за права вярна,
сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
звезди върху Славянски мир,
бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!
Нека името ви да живее
във всенародната любов,
речта ви мощна нек се помни
в Славянството во век веков!
Русе, 1882, априлий 15
[сп. "Мисъл", 1892, кн. IX-X]
КИРИЛ И МЕТОДИЙ
Български всеучилищен химн
"Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си ти поднови!
Върви към мощната Просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден -
и Бог ще те благослови!
Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!
Безвестен беше ти, безславен!...
О, влез в Историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!..."
Тъй солунските двама братя
насърчаваха дедите ни...
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!
България остана вярна
на достославний тоз завет -
в тържествуванье и в страданье
извърши подвизи безчет...
Да, родината ни години
пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
но върши дългът се всегда!
Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
за все световната просвета
тя бе неизчерпаем вир;
бе и тъжовно робско време...
Тогаз Балканский храбър син
навеждаше лице под гнета
на отоманский властелин...
Но винаги духът народен;
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!... През десет века
все жив остана ваший глас!
О, вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте -
заспал в глубока тъмнина;
подвижници за права вярна,
сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
звезди върху Славянски мир,
бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!
Нека името ви да живее
във всенародната любов,
речта ви мощна нек се помни
в Славянството во век веков!
Русе, 1882, априлий 15
[сп. "Мисъл", 1892, кн. IX-X]
в отговор на kuduger965O6
#7
Re: ЧЕСТИТ 24 МАЙ...!
Честит празник! 
Как си знае на този ден - следобедно валя, валя и слънцето, слънцето изгря!
Как си знае на този ден - следобедно валя, валя и слънцето, слънцето изгря!
в отговор на cumanich126454
#11
Re: Волен Сидеров
Тончо Краевски е по-екзактен.
В моето Отечество такива работи не стават.
Петко Каравелов
В моето Отечество такива работи не стават.
Петко Каравелов
в отговор на tuzlija-179435
#12
Re: Явор Дачков
Явор Дачков: Гледам "Нещата от живота" с Мишел Пиколи и Роми Шнайдер по Nostalgia и се размислих за изключителния успех на "Времеубежището" на Георги Господинов (чиято тема е носталгията по миналото и несбъднатия копнеж на провинциалистите от България да живеят като европейци на градски площад в Барселона, Рим, Лондон, Париж и Берлин).
Харесвам Георги Господинов (макар и не толкова близък) като приятел с когото се познаваме от 20 години и който ми помогна в първата ми телевизионна изява в БНТ с "Гласове" като гост в първото ми предаване, заедно с много добра журналистка, която може би няма да е доволна, ако ѝ спомена името - говорихме за Дубравка Угрешич (светла ѝ памет) и нейната "Култура на лъжата". Харесвам Георги Господинов, защото не загуби усет за собственото си присъствие в литературата и света. Той остана уравновесен, въпреки успеха си, а като негов мениджър го контролира много добре, което е достойно за уважение. Той си гони нещата и не изпада в кризи. Обикаля света и България по някакви напълно безсмислени семинари, уъркшопове и срещи, които "го зареждат" и се държи адекватно на изискванията на ситуацията, въпреки, че е чувствителен, за да усети тази безпределна празнота. Така мисля.
Аз не харесвам неговата литература - намирам я за банална и плод на средностатистическо усилие да бъдеш себе си като се себеизразяваш. Не мога да прочета повече от две страници, но аз по принцип отдавна не чета, така че това не е никакъв аргумент. Просто ми е ужасен трафарет. Откриване на топлата вода през дребни психологически наблюдения, които са валидни за средностатистическата маса от хора. Който не е седнал пред компютър той не ги е написал.
Даже преди малко написах нещо подобно в друг пост: Светът от нашето вчера все повече изтънява.
Това е от Дачков, а не от физика на тъгата. И не е шедьовър, нито дори талантливо, а обикновено изречение.
Не бива да се прави от обикновените изречения, минали случайно през главата на някакъв човек, митология!
Строго погледнато Георги Господинов е най-успешния български писател за всички времена. Няма друг с такова международно признание. Нищо, че нито един не става за такова, но това е друга тема.
И тук стигаме до наградата Букър и политическата коректност. Това е директен комунизъм, такъв какъвто го помня от края на 80- е. Кухо и себенаграждаващо се. Гледам, че Георги Господинов трепери над вески чувствителен пост за Украйна и джендърството. А се води за свободен писател. Разбира се, че ще отговори, че наистина ги мисли тези неща и аз веднага ще му повярвам, защото трябва да се щадим взаимно, за да продължим...
Преди десет години един известен и успешен журналист, който работи от 30 години в голяма западна медия, а освен това е и изключителен преводач и редактор с отношение към езиците ми каза следното: Яворе, Европа има нужда от един български писател, както и от един полски, чешки, румънски, турски и прочие. Просто си избират един и го промотират."
Мисля, че точно това се случи с Георги Господинов, който от своя страна усети бизнеса и се държа напълно коректно в тази ситуация. Сам си я изработи, за което заслужава уважение. Това е игра, но не и творчество. Последното почти изчезна от света.
Искам да кажа, че Букър е Оскар, Нобел и всичко останало, което в миналото имаше престиж, но вече няма абсолютно никакъв престиж.
Това е инструмент за идеологически натиск и пропаганда. Точно както бяха ленинските награди - идеологическа уморена изпортеност, която търси себеподобни, но не и талантливи. Последното обяснява и хейта по Господинов, който не е от обйчайната българска злоба, а от чувството за поредната несправедливост. Незначителен литературен продукт получава световен успех, само защото е в баналния им мейнстрийм
Беше фрашкано с наградени писатели на които днес никой не помни името. Мисля, че идеята на Георги Господинов за себе си е точно обратното на това, но не знам как би си помогнал в тази нездрава българска и международна среда. Успехът и свързаните с него ласкателства развращават допълнително, особено когато са напълно незаслужени. Дано Георги знае, че има поне няколко стотина хиляди души на планетата, които пишат много по-талантливо и добре от него и това да не го отчайва, а да го държи все така прибрано скромен, което е истинския диамант в неговия характер.
И понеже започнах с "Нещата от живота", филм от 1970-а година когато сме се раждали с Георги Господинов, а той пише точно за нещата от живота, си мисля, че носталгията е живот, който не бива да се предлага за евтина политическа и конюнктурна употреба. Този филм е шедьовър сам по себе си, защото е заснет, изигран и разказан от талантливи хора, които са нямали нищо друго на ум, освен това да го направят. И друго, което оневинява всички ни - онази епоха раждаше таланти и истински културни събитя. Нашата ражда епигони, ерзаци и банални повторения, които се движат по повърхността на живота и всички сили избягват неговите дълбочини. Таланти няма, няма и култура. Има уморена симулация на ум и чувства. Когато разберем тази реалност може и да я променим.
хуже войны с англосаксом может быть только дружба с ним
Харесвам Георги Господинов (макар и не толкова близък) като приятел с когото се познаваме от 20 години и който ми помогна в първата ми телевизионна изява в БНТ с "Гласове" като гост в първото ми предаване, заедно с много добра журналистка, която може би няма да е доволна, ако ѝ спомена името - говорихме за Дубравка Угрешич (светла ѝ памет) и нейната "Култура на лъжата". Харесвам Георги Господинов, защото не загуби усет за собственото си присъствие в литературата и света. Той остана уравновесен, въпреки успеха си, а като негов мениджър го контролира много добре, което е достойно за уважение. Той си гони нещата и не изпада в кризи. Обикаля света и България по някакви напълно безсмислени семинари, уъркшопове и срещи, които "го зареждат" и се държи адекватно на изискванията на ситуацията, въпреки, че е чувствителен, за да усети тази безпределна празнота. Така мисля.
Аз не харесвам неговата литература - намирам я за банална и плод на средностатистическо усилие да бъдеш себе си като се себеизразяваш. Не мога да прочета повече от две страници, но аз по принцип отдавна не чета, така че това не е никакъв аргумент. Просто ми е ужасен трафарет. Откриване на топлата вода през дребни психологически наблюдения, които са валидни за средностатистическата маса от хора. Който не е седнал пред компютър той не ги е написал.
Даже преди малко написах нещо подобно в друг пост: Светът от нашето вчера все повече изтънява.
Това е от Дачков, а не от физика на тъгата. И не е шедьовър, нито дори талантливо, а обикновено изречение.
Не бива да се прави от обикновените изречения, минали случайно през главата на някакъв човек, митология!
Строго погледнато Георги Господинов е най-успешния български писател за всички времена. Няма друг с такова международно признание. Нищо, че нито един не става за такова, но това е друга тема.
И тук стигаме до наградата Букър и политическата коректност. Това е директен комунизъм, такъв какъвто го помня от края на 80- е. Кухо и себенаграждаващо се. Гледам, че Георги Господинов трепери над вески чувствителен пост за Украйна и джендърството. А се води за свободен писател. Разбира се, че ще отговори, че наистина ги мисли тези неща и аз веднага ще му повярвам, защото трябва да се щадим взаимно, за да продължим...
Преди десет години един известен и успешен журналист, който работи от 30 години в голяма западна медия, а освен това е и изключителен преводач и редактор с отношение към езиците ми каза следното: Яворе, Европа има нужда от един български писател, както и от един полски, чешки, румънски, турски и прочие. Просто си избират един и го промотират."
Мисля, че точно това се случи с Георги Господинов, който от своя страна усети бизнеса и се държа напълно коректно в тази ситуация. Сам си я изработи, за което заслужава уважение. Това е игра, но не и творчество. Последното почти изчезна от света.
Искам да кажа, че Букър е Оскар, Нобел и всичко останало, което в миналото имаше престиж, но вече няма абсолютно никакъв престиж.
Това е инструмент за идеологически натиск и пропаганда. Точно както бяха ленинските награди - идеологическа уморена изпортеност, която търси себеподобни, но не и талантливи. Последното обяснява и хейта по Господинов, който не е от обйчайната българска злоба, а от чувството за поредната несправедливост. Незначителен литературен продукт получава световен успех, само защото е в баналния им мейнстрийм
Беше фрашкано с наградени писатели на които днес никой не помни името. Мисля, че идеята на Георги Господинов за себе си е точно обратното на това, но не знам как би си помогнал в тази нездрава българска и международна среда. Успехът и свързаните с него ласкателства развращават допълнително, особено когато са напълно незаслужени. Дано Георги знае, че има поне няколко стотина хиляди души на планетата, които пишат много по-талантливо и добре от него и това да не го отчайва, а да го държи все така прибрано скромен, което е истинския диамант в неговия характер.
И понеже започнах с "Нещата от живота", филм от 1970-а година когато сме се раждали с Георги Господинов, а той пише точно за нещата от живота, си мисля, че носталгията е живот, който не бива да се предлага за евтина политическа и конюнктурна употреба. Този филм е шедьовър сам по себе си, защото е заснет, изигран и разказан от талантливи хора, които са нямали нищо друго на ум, освен това да го направят. И друго, което оневинява всички ни - онази епоха раждаше таланти и истински културни събитя. Нашата ражда епигони, ерзаци и банални повторения, които се движат по повърхността на живота и всички сили избягват неговите дълбочини. Таланти няма, няма и култура. Има уморена симулация на ум и чувства. Когато разберем тази реалност може и да я променим.
хуже войны с англосаксом может быть только дружба с ним
в отговор на cumanich126454
#14
Re: Явор Дачков
без да навлизам в излишни подробности като некои дачковци или воленовци - с две думи: могъл - взел. тва е 
кажи му северномакедонец вместо да го обиждаш
кажи му северномакедонец вместо да го обиждаш
в отговор на cumanich126454
#17
Re: Явор Дачков
Никога не съм харесвал Г.Г. като писател. Като поет е по-добър.
За пръв път да се съглася с Дачков
За пръв път да се съглася с Дачков