Благодаря

Така е, права си. То за идиотите почивен ден и смирение няма. Добре е да помълчим или да споменем хубавите, мили и приятни мигове и думи...

Благодаря!)

)!!

Два дена си го мисля, защо е толкова трудно да си кажем добрите думи приживе? Сигурно се страхуваме да свалим брони и доспехи, да не станем уязвими.
Селянинъ, Геврек, Филип.....нещо ме е станало за гърлото и ми ги няма думите...

Хората които няма какво да кажат си поставят големи сигнатури

Нямаме много време и ние... Все си мислим, че имаме, ама ето на - нямаме. Днес сме тук, утре ни няма. Или хората, които обичаме, харесваме, смятаме за даденост, в един момент ги няма. Тръгнали са си, заминали са си, а не сме успели да им кажем това, което сме мислили, изпитвали, искали да кажем, а не сме намерили сили, време, думи, настройка, подходящ момент и какво ли не...

Радвам се, че макар и рядко с теб да се засичаме, сме имали добър обмен на думи, енергия, неизказани съвсем, но взаимни мисли и чувства:-)))

Има хора, чиито никове като видиш, ти става спокойно и топло в душата. Като Крафтър и Грийн Лайт.

Не съм от много време в този клуб. Но достатъчно, за да знам, че няма постинг на някого от двамата, който да съм отворила и да съм прочела нещо злостно, язвително, невъзпитано, нагло, просташко спрямо друг потребител. А много си личи какво представлява даден човек именно по отношението му към околните...

Грийн, въпреки осезателната ти липса в клуба, главното е да си здрав и щастлив, както и хората, които обичаш.

Добрата ваксина е наличната, а най-добрата - поставената.

Ако нямаш книгата,
бих ти я препоръчала. Запетайките на автора е много привлекателно четиво.

Още виждам моретата ти>))) и моите са такива...в главата ми, не на платно))

Хората които няма какво да кажат си поставят големи сигнатури

И абсолютно положителна и ненатоварваща.
Имам я с автограф от автора, което е привилегия за мен.

Селянинъ, Геврек, Филип...
от по-новите времена на клуба и Минутка
от по-предишните има и други, които само епизодично съм чела, но старите клубари ги споменават и спомнят с добро

Алоне също... тя не беше много активна, но и нейната смърт ме порази тогава...

СПОРЕД МЕН!!!!

Да, пропуснах.

Говорим за дамата с пума на картинката?...

Не помня картинката. Помня само, че имаше дете, момченце, и в последните си дни се грижеше да уреди положението му с приятеля си, с когото живееше ОТСКОРО... ужасно много ме покърти тази история...

СПОРЕД МЕН!!!!

25 години от живота ми са минали до морето, няма ка да го забравя, сънувам го, виждам го, като затворя очи...