Боза

И класическата комбинация с баничка.

Бозата е на повече от 5000 години, известна била в древна Месопотамия ь правела се от грис, просо, вода и захар. В Османската империя била включена във войнишкото меню, давала сила и довеждала до невиждан героизъм.Въпреки това Империята няколко пъти я забранявала като опасна, заради нерегламентирано включване на опиума в напитката.

В днешно време, четох някъде, че България е единствен производител на боза в ЕС.

От 6.

Най-добрата боза се произвежда в Радомирско. Прадядото на мъжа ми е бил бозаджия.

След освобождението производството на боза процъфтява. Дори е имало проект за бозопровод до София, а градът се е наричал Бозенбург. В Радомир има паметник на бозаджията

И.... разбира се

А сега някой има идиотската идея навсякъде да слага в бозата аспарам вместо захар.
Аспартамът е вреден подсладител, който уврежда мозъка и предизвиква Алцхаймер. Затова е и забранен в много държави.
Нормална боза почти не може да се намери, поне в големите градове. Може би е нарочно?
[линк]

И на мен ми се пие боза, но не мога да си причиня това, което ни предлагат. Освен да започна да си правя сама в къщи, има доста рецепти в нета.

А, има си и без изкуствени подсладители.

В Кауфланд има поне два вида със захар, с големи букви отбелязано на етикета.
Подсладителите не ги трая - нито в боза, нито в безалкохолните, нито в храните.

Аз намирам само някаква ръжена, много странна. Не е като предишната боза. И то само в някои големи супермаркети.

Радомир си е символ на бозата.

Преди няколко години, преди ковида, през есента попаднахме на празненство, посветено на бозата. Албанец е бил собственик на сладкарница, в която правил и продавал истинска боза, раздаваха и рецепти как да си направим домашна боза.

В този ред на мисли кой знае как се сетих за един израз: " Вър да пием по една боза", може да съм го чула на тоз празник.

Виж в Лидъл, там има пшенична със захар.

„...дълбоко там под слоя горен,
загризал тайно сладък корен,
мезон те гледа ококорен!“

Благодаря.
Но за това става въпрос. Според теб колко често мога да ходя до Лидъл, за да търся някаква боза, която става за пиене? Лидъл тук е на майната си, през половината град. А едно време имаше нормална боза навсякъде.

И класическата комбинация с баничка.

За някои хич не е класическа. Това са хора, които НЕ обичат да смесват сладко и солено. Баничката я ядат с кисело мляко или айрян.

Обичам и боза, и комбинацията.Често я употребявам. Когато ще правя баница - СПЕЦИАЛНО си купувам и боза. И си я пия сама. Мойте домашни любимци са от гореописаните.

Виждала съм надпис на боза "със захар", но колко е истина - казва ли ти някой...

СПОРЕД МЕН!!!!

"Вър" и "въря" е от Североизтока. Ако си го чула в Радомир, не ще да е от местен.

„...дълбоко там под слоя горен,
загризал тайно сладък корен,
мезон те гледа ококорен!“

ЧЕРНАТА КОТКА

"Две години слугува в града Начо, докато изучи бозаджийският занаят, и щом го изучи, дойде си в село, ама сиромах човек, с две голи ръце какво може да залови. Няма дюкян, няма каца, нито казан, ни зърно, просо. Въртя, сука, па взе, че се ожени за Куца Деша Чокина. Кой ти гледа Деша и куцотията и, но всред селото си живеят, имат голям двор с чешма и розоварницата му е до пътя.

Отряза дядо му парче от двора, прегради му част от розоварницата за дюкян, снабди го с казан, притегна му една стара каца, че като се развъртя наш Начо, за две недели приготви бозата, измайстори шекерени петлета, смля Деша ока ръж за кафе и търговията тръгна.

Събра той младежите, нали е въздържател, дойде и даскал Петко, че и попадията почна да се отбива даже. Даскалът донесе в един газен сандък и читалищната библиотека даже и я сложиха на полицата. Библиотека, библиотека, ама я посегне някой да прочете нещо, я не, а за карти и за табла всички питат. Примоли се Начо на Хаджи Донча да му даде старите изпокъсани карти и той се съгласи срещу една дълбока пахарка боза, но като ги разгледа Начо, оказа се, че няма ни купа поп, ни спатия десятка, нито пък черна мома, а девятки, девятки колкото щеш. Отиде при Джонка Бонин тогава и му рече:

- Джонко, роднина сме, учил си тоя занаят, иде ти отръки, изпиши ми върху тия деветки един поп купа, една черна мома и една десятка спатия.

- Дадено, казва, дадено, но ще има ли едно кило боза?

- Ще има, ще има, и едно петле отгоре ще има даже.

Седна им Джонко и нали му приляга на купата девятка, извъргаля набързо, цял-целеничек поп Еня, тури на спатията девятка още едно кръстче да стане на десятка, изписа и една от черна по-черна мома и готово. Табла намери на вехто в града. Тя пък нямаше три пула, но отрязаха на две макари краищата и въпросът се разреши. Стана Начо дюкянджия, значи, развъртя една търговия за чудо и приказ. Особено в празничен ден по един джеб дребни пари събираше. Бозицата му беше редичка, понякога я прегаряше и миришеше на опърлен калцун, ама инак беше резлива и навлизаше в корема неусетно.

Ех, срещу Великден, да речем, или пък срещу Голяма Богородица Дешо ще вземе да стопли вода в казаня, ще нахвърля в него черги, козяци, навои, пелени и тем подобни, за да ги изпари, но това са домашни работи и не им се меся. Като го оплакне, след това може само умрели бълхи да останат на дъното, иначе нищо му няма.

Чевръст беше Начо и мераклия. През пролетта направи отпред пейка, пося две лози, а над вратата окачи кафез с алтън-славейче вътре и като се разчурулика онова ми ти пиле, като закърши глас, боза да ти се не пие, шекерено петле ще си купиш, ще си го смучеш сладко-сладко и няма да отминеш дюкяна му.

Майстореше червени петлета Начо, шарени пръчки, шекерени, сусамлийки се научи да прави и бозата се лееше като из ведро, дето има една дума, ама когато черна котка път ти мине, и иди се оправяй.

Един ден тъкмо отделяше просо на една черга, отдолу откъм черквата се зададе, натоварен с букова греда, Тинко Кьосето. Прекрачи дола, спря пред дюкяна, свлече гредата, опря я на стената и като си бършеше челото с ръкава, изписука на тънко:

- Нацка, я дай една полвиница, че ми залепна езикът от тая сурова букачка.

Дюкянът беше празен. Само даскал Петко четеше вестник до прозореца. Отметна Начо парцалената черга, с която покриваше кацата, надигна се на пръсти, гребна с каната, напълни му тенекиената полвиница и му я подаде. Тинко избърса с длан голямата си уста, дигна я, смука, смука и я нацеди в корема си наведнъж. След това изви врат към даскал Петка и се ухили самодоволно. Даскалът го загледа, загледа, стана и рече:

- А, а бе, Тинко, ти сякаш имаш мустаци вече, а?

Тинко посегна да се обърше, но даскалът го хвана за ръцете:

- Мустаци, хей! Същински мустаци. Нако, я ела виж бе!

Дойде и Начо. Гледат и двамата - наистина мустаци. Чернички едни, тънички и бозица по тях, да ти е драго просто. Кога ги побутна, те полепнаха по пръстите му...

Проклето нещо е туй черната котка, за пакост родено. Път да ти мине, кола ще строшиш, умряло да прескочи, на вампир ще се превърне. Та и Начовата пущина да вземе един ден да стъпи на кацата и оттам се засилила да се метне на полицата, дето имало бучка сирене. Хубаво, ама не могла да се задържи и ха назад, и се цамбурнала направо в кацата с бозата. Неделя ли се минало оттогава, две ли, откак се удавила, не ми е известно, но от нея бяха космите, дето украсиха горната устна на Тинка Кьосето.

Разфука се Тинко, развика се, разнесе се из селото, спря търговията на Начо, че и досега. Пъшка Начо, вайка се, наби и жена си даже, но не върви и не върви. Взе на дяда си евзалийката даже и види ли котка, ако ще да е на сто крачки от дюкяна, ще я наръси със сачми по гърба, ама пак не върви. Вкисна се бозата, почнаха да се топят червените петлета, даскал Петко си прибра сандъка с библиотеката, а алтън-славейчето, горкото, урочаса ли, гърло ли го заболя, млъкна оттогава и повече не му се чу гласът."

На много места се прави заместител на бозата. Но едва ли все още се прави нормална боза и в Радомир.

Обичам бозата и си купувам редовно от Билла-та до нас - дори в момента имам бутилка в хладилника си.
Има и с подсладител и със захар, но аз тъй като нямам нищо общо с диабета я пия със захар.

Бях при майка ми , почитателка на банички всякакви, без значение има ли боза. Купувах й от Лидл, но напоследък нещо я правят много гъста, направо с лъжичка да я ядеш, та не върви с баничката.

Взех, та я попитах за тоз израз, който не се сещам откъде знам, та тя тутакси се сети. От стара градска песен е, почти ми я изпя: " май ли беше или юни хич не спомням си биля, га тъ срещнах и ти казах Вър да пием по идна буза" - имаше още текст, от хилеж не го запомних. Записах го точно както го казваше, явно е бил голям хит заедно с Льох, льох лили льох и Тая стара маса.
Било е като покана за флирт или тогавашна свалка - кафе с райбер, показване на класьор с марки или плочи.

Интересен беше фестивалът, имаше и надпиване с боза, хора и като че ли Иван Звездец нещо готвеше на площада в голям казан известната кавърма.
За жалост нямахме много време и не рискувахме с опитване на прочутата боза.

Хехе, тоя май и юни...
Аз знам една друга (или друг куплет на същата), от майката на една приятелка: "Май ли беше, или юни, припомни си кой от тях, там под цъфналите дюли ний сторИхме първи грях". Разбира се, аз тогава заявих, че трябва да са цъфнали дюни, а не дюли, щом е юни, а не юли.

„...дълбоко там под слоя горен,
загризал тайно сладък корен,
мезон те гледа ококорен!“

Да, Чудомир, ненадминат е!
Благодаря ь с удоволствие препрочетох.

Tук на "женски пазар" има една бакалия в която преди караха веднъж седмично хубава радомирска боза със захар. Май през 2019 изчезна, изглежда фирмата от която доставяха фалира. Не знам сега дали доставят някаква радомирска боза в това магазинче.