За радостта

Здрвейте! Казвам се Калин и ми е приятно.

Тези дни зачетох разкази от Джек Лондон и останах очарован, но също открих проблем в ежедневието си. С тъга установих, че няма дори един човек, с когото мога да говоря за впечатления от прочетеното.

Въпросът ми е - в този клуб обичате ли да практикувате това?

Може да се намерят хора за целта.

Добрата ваксина е наличната, а най-добрата - поставената.

Би било чудесно! Чела ли си разказа "Спот" от Джек Лондон? Освен че се смях като дете, но също така останах впечатлен от дълбокия смисъл, който е вложен в него! Много ми се иска да видя друга гледна точка за този разказ, ще споделя и моята, ако е интересно за някого.

Поздрави

п.п. Всеки път, когато изрека поздрав на български, се възхищавам на красотата в посланието му - Благо-дар-я, По-здрав, Здрав-ей. Красота!

Чела съм го преди доста време, но си го спомням.

,,That Spot" е разказ в типичния за Джек Лондон стил, като имам предвид не толкова начина му на изразяване, а темите, които застъпва в произведението.

На първо място бих посочила темата за оцеляването.
Тя присъства в огромен брой от творбите му. Има я и тук, касаеща всички герои – и четириногото, и хората, които трябва да водят ,,борба за живот" както е името на друг много популярен разказ на писателя.

Втората тема е тази за свободната воля като ще я свържа със свободолюбието.
Изборът какъв живот да водиш. В случая кучето решава да няма господар и приятел. Човекът не му се явява такъв, защото Белязания не желае и не позволява това.
Също както да избягва всякаква работа в полза на човека е негов избор, за него това е свободата.
Наистина животните не притежават воля, това ги отличава от хората. Но за художествено произведение е допустим и често използван похват, когато човешки черти се приписват на представители на животинския свят.

За трета тема бих определила достойнството или гордостта, не знам как да го уточня, само ще кажа, че гордостта е в хубавия й смисъл.
За косматия герой на Джек Лондон е под достойнството да работи, той не може да се нареди до другите кучета и да се подчини на камшика.
Чувството за собствено достойнство е отличаващо образите в доста от произведенията на автора. Били, Саксън, Паола, Дик Форест, Греъм (от ,,Лунната долина" и ,,Малката стопанка на голямата къща") и други, са издигнали достойното поведение в главен смисъл на живота си и затова те стават любими на много читатели.

Какво друго си чел и ти е направило впечатление пак от Джек Лондон?

Поздрави и за теб!

Добрата ваксина е наличната, а най-добрата - поставената.

Ехххх! Интересна гледна точка, благодаря ти!

Ще ти споделя и моята.

Според мен разказът е изпълнен със символика. Видях Спот като символ на късмет, интелект, мъдрост, сила и знание, събрани в образа на куче, а двамата симпатяги, които са неговите "собственици" - като символ на невежество, ограниченост, тъпота и слепота за възможностите, събрани в образите на хора.

Беше ми изключително забавно, защото поради некъдърността на Стив и разказващия се сдобиват със Сопт, за да решат проблем, които си мислят, че имат, но получават решение за проблем, които дори не осъзнават, а последният е много по-грандиозен по мащаб!

Основната причина, поради която двамата хубавци не харесват Спот, е, че той не иска да върши работа, която те си мислят, че трябва да върши! Те не осъзнават, че се мъчат да впрегнат еднорог да тегли каруца и не виждат с какво може да им е полезен.
В историята виждам сиволика на това как невежеството по нелеп начин попада на невероятен късмет, но не успява да го разпознае и да се възползва от него поради собствените си ограничения, вместо това той се превръща в проклятие. В развитието на историята силата, която е във формата на Спот, започва шедро да демонстрира на двамата негодници свойствата си - интелект, стратегия, лидерство, проницателност, знание, печалба. Но вместо свойствата и да им помогне да я разпознаят, те се проклинат, че поради тези свойства не са могли за пореден път да се отърват от невероятния си късмет (при осъзнаването на това почти се задавих от смях ). В най-близките моменти, когато почти убиват собствената си благословия, те почти разбират с какво си имат работа, а малкото чувствителност, която им е останала, успява да долови страхопочитанието от това, с което си имат работа, за щастие това ги спасява от възможността да завършат идиотщината си.

Мисля, че поуката от този разказ е велика. Нека вземем за пример любовта. Дори любовта да ни се яви на тепсия, ако не можем да се справим със собствените си ораничения като: какво е любов, как изглежда, какво прави, как ще ни се яви... то ние няма да можем да я разпознаем, а вместо това можем да си помислим, че това е проклятие. Става и с друг пример като късмет, щастие, блаженство, Бог и т.н. От тук идва друг много по-практичен въпрос, защо губим чувствителността си?

Да отговоря и на въпроса ти какво друго съм чел. Тези разкази, които скоро си купих на случаен принцип, събрани в сборник наречен "Кафяв вълк". От тях имам още няколко, които много ме впечатлиха . "Кафяв вълк" и "Историята на Кийш" са два от фаворите ми. Като дете помня, че четох "Белия зъб", но помня много малко от историята и имам по-скоро емоционални спомени.

Ти имаш ли нещо любимо, което да прочета и за което да говорим?

п.п. Имам чувството, че може още много да се каже за този разказ

И твоят прочит е интересен. Отделните хора могат да имат различни тълкувания за дадено литературно произведение и това е разбираемо.

Чела съм повечето романи на Джек Лондон: ,,Морският вълк", ,,Сияйна зора", ,,Мартин Идън", ,,Белият зъб", ,,Дивото зове", а най харесваните от мен са ,,Малката стопанка на голямата къща" и ,,Лунната долина".

Някои от разказите му не си ги спомням в детайли вече, но се сещам за ,,Ползата от съмнението", ,,Мъжеството на жената", ,,Подслон за един ден", които можеш да прочетеш, когато намериш време, ако не си попадал на тях досега. Бяха ми направили силно впечатление.

Добрата ваксина е наличната, а най-добрата - поставената.

"И твоят прочит е интересен. Отделните хора могат да имат различни тълкувания за дадено литературно произведение и това е разбираемо."

В тази вселена съществува законът за разликата. Той гласи нещо от сорта: "За да съществуват 2 неща, трябва да има разлика между тях". Разликата създава разнообразието, а то е магично, то е причина за красотата. Разнообразието на цветовете създава дъгата, разликата в тоновете прави възможна песента, разликата в мненията осмисля един разговор, в противен случай защо въобще ще говорим за нещо, ако и двамата мислим по един и същ начин? От тук и разнообразието на начина на мислене дава възможност точно тук и сега да си говорим с теб, изпитвайки усещания, изживявайки този момент по най-уникалния възможен начин - поради разликата, иначе всеки момент би бил един и същ. Ние сме изключителни късметлии, за да живеем във вселена, която позволява това. Ако закона на разликата не съществуваше, аз и ти щяхме да сме едно, цветовете, звуците, предметите и всичко останоло щеше също да е едно, което означава, че всичко щеше да е еднородно и нищо нямаше да съществува. За това съм изключително благодарен, че имаме този уникален шанс да мислим по различен начин, но още по-благодарен съм за това, че имам шанса да вникна в начина ти на мислене, както и на други хора, а това ми дава шанса да надникна в една друга, непозната, красива вселена!

Ще намеря препоръчаното от теб, ще го прочета и с нетърпение очазквам да го обсъдим!

Поздрави!!!

Прочетох "Ползата от съмнението". Не го бях чел, много интересен разказ, но още ми трябва време да го смеля. На теб какво ти направи впечатление в него?

Струва ми се доста актуален разказ. Как съдебната система заедно със ,,силните на деня" може да изкриви фактите и да обвини невинен човек, а нарушителят да не получи заслуженото наказание.

Хареса ми главно как е замислен финалът. Той идва да покаже, че човек не бива да постъпва с другите по начин, по който не желае да постъпват с него. И че разбира най-добре нещата, които е изпитал на собствения си гръб и понякога няма как да проумее колко несправедлив е бил спрямо някого, докато не бъде поставен в аналогична ситуация.

Добрата ваксина е наличната, а най-добрата - поставената.

В анализа си на това произведение, видях много интересни неща, но едно от тях ме накара да се замисля много - ама мнооого. Без да си отговоря на него, не мога да продължа да изследвам останалото. Въпросният казус е - "Каква е ползата от съмнението?". Това, което ме накра да се замисля, е позицията на автора и доколко е адекватна тя. Също поставям под въпрос собственото си възприятие и се питам - съществува ли въобще такув казус или той е резултат на моето тълкуване? Задавам си този въпрос, защото този казус може да е поставен несъзнателно или просто да е използван като метод за основа на произведението, без да има философски елемнт е него.

Интересно ми е мнение относно въпросите ми по-горе. Ако установим, че този казус съществува, ще се радвам да разгледаме философската му стойност.


п.п. Аз вече няколко дни разсъждавам върху него и е безкрайно интересно.

Може би авторът е използвал юридически похват около който да движи действието на разказа си. Нещо, което се ползва в съдебната практика.

От друга страна, ,,ползата от съмнението" има и чисто житейски смисъл.
В науката, примерно, много велики умове са направили откритията си като са преминали през етапи на съмнение в постигнатото, започвали са отново, забелязвали са грешките си.
В нашето ежедневие също влагаме съмнение при вършенето на някои дейности и ги изпипваме по-добре, когато имаме колебание, че нещо не е правилно сторено.

Но веднага добавям, че съмнението е полезно единствено в здравословни граници. Отвъд тях преминава в мнителност, в параноя дори и може да нанася вреди.

Добрата ваксина е наличната, а най-добрата - поставената.

Чудесен анализ! Поздравления!
Стигнах до същия извод, че е използвал пропуск в съдебната система, от който може злото да извлече полза, и е написал тази поучителна история(поне това ми се видя най-логично). Обаче оттук следва въпроса - защо е кръстил така разказа си? Защото за един по-плитко мислещ човек, това заглавие би донесло друг смисъл, а оттам и много грешни изводи. Единствения начин да проявим критично мислене е, ако проявим съмнение. Нарушаването работата на този механизъм може да има пагубни дейстивия върху съзнателността и свободната воля. Права си, че ако работи патологично, също не е добре, но работата му е нужна.

Честит имен ден! Да си здрав, много поводи за добро настроение ти желая!

Добрата ваксина е наличната, а най-добрата - поставената.

Ехххх! Благодаря много, да ти се връща тъпкано!

впечатления от прочетеното.

Това е много хубаво. :)
Аз понягога се позачитам повечко, понякога позабавям.

В отговор на:

---

С тъга установих, че няма дори един човек, с когото мога да говоря за впечатления от прочетеното.

Въпросът ми е - в този клуб обичате ли да практикувате това?

---

Споделяне прочетеното би следвало да е основното за което съществува този клуб. И някога [преди много години] изглежда е било така.

Това ме е доведе в клубовете някъде 2010-та. За съжаление по него време клубът вече беше отмиращ. Около година - 2 имаше [все по-оскъдна] размяна на мнения след това (предимно шипкомерене и перчемо перчене) и после настъпи почти пълна тишина и мъртвило. После се появи отнякъде някакво кречетало и повдигна хиляди стари теми лепвайки отдолу един и същи километричен спам текст . В такава среда и безкраен оптимист да си ще загубиш желание да влизаш. После кречеталото се накречетали (или нещо лошо й се е случило - дано не е така и дано не дава бог) и спамът изчезна тъй както се и бе появил.

Без гаранции, че няма отново да ни залее. Където е флудено - пак ще тече или поне ще капе както казва народът.

Този клуб е по-скоро в отвъдното. Приятна изненада е, че Саксун ти е помогнала да направите темата. Писала е и в мои теми. Би било много хубаво повече участници да има.

Разказът не съм чел. Но обещавам да драсна някой и друг ред като го направя.
/От Джек Лондон съм чел само «Морският вълк». Малко детска ми се строи (, но и аз бях дете тогава. Може да не съм я доразбрал.)/

прав или изправян

Интересни разсъждения. Наскоро се замислих по въпроса - защо става така, че няма с кого да си говоря за нещо смислено? Изглежда, че това не е проблем само при мен.

Върнах лентата назад и си дадох сметка, че хората, с които ми е било интересно да говоря, съм срещал на места, където говорим за общи интереси. Това може да е клуб, кръжок(от онова време), място, където слушаме музика, клубове в интернет, които са специализирани и разделени по категории, игри и предполагам разни други. Клубовете в интернет и въобще кмуникацята много улесни връзката по между ни, а и я направи много по-интензивна, защото можехме да говорим с хора от цял свят за темите, които харесвахме, по всяко време, когато ни е удобно. Това, че общувахме(много красива дума да вметна общ-у-вам) в групи, обогатяваше хората в групите, а те се увеличаваха с разпространението на интернет и популярността му, т.е. изглежда имаше еволюция във всичко това, а хората в групите увеличаваха кръга си от приятели.
Обаче след това се появи фейсбук. Фейсбук е платформа, която налага личните разговори, защото начина, по който е направен, предразполага за това. Освен това първият контакт с непознат там става обикновено с очите, а очите докосват формите. От тук се вижда най-лесната връзка, която се изгража между участниците във Фейса, а тя е връзка с външността, връзката е с това как изглежда събеседника, а не какво казва и може да каже. От друга страна, разговорите там в 99% са едно в едно, а шансът да си обогатиш кръга от приятели намалява, защото това, което пишеш и това, което казваш, обикновено е достъпно за един човек. И така в течение на времето ние свеждаме разговорите си до по-тесен и по-тесен кръг от хора без да имаме шанса да добавим нови събеседници и приятели. Как точно се стеснява ктъга ни от приятели, а не остава същия? Ами много просто. След като вече говорим само лично и с един и същ брой хора, неминуемо някъде там ще се случи разногласие, а то ще доведе до разлом в отношенията ни с този човек, това по някога е необратим процес и в този случай ние губим един човек от кръга си, но продължаваме да не можем да намерим нов човек, защото сме в капана на този метод за общуване.

Това е виждането ми как една социална платформа като Фейсбук може да разделя хората като прекъсва пътищата им за среща, да ги прави пошли като ги стимулира да изграждат връзки на основа - видях, чух, усетих, а не на - разбрах, осъзнах, научих, да унищожава груповият диалог, защото автора на темата я поставя като становище на собствената си стена(тук уважението към чуждото пространство, макар и виртуално, не позволява на културя човек да изкаже свободно мнение относно постнатото), а не като тема за разговор.

Накрая да кажа и защо беше цялото това словоизлеяние . Това, което казваш, е много много тревожен факт. Ние не знаем какво губим, когато оставихме местата, които ни свързваха по интереси. Аз отчитам щетите по себе си. Сега мисълта ми е много по-неподредена, изказа - объркан, емпатията значително намаляла, разбирането, когато чета - затруднено.... И как да е по друг начин? Обичам смислените разговори, но мога да преброя на пръстите на едната ми ръка хората, с които мога да ги водя, а поради това тези разговори се случват рядко. В природата има един закон "Това, което не използваш, губиш(не важи за сланините).". Ако човек не говори често с интересни хора, ако не упражнява изказа си, ако не упражнява въображението си, губи всичко това. Този клуб примерно единствената връзка между хората е любовта към литературата. Тук няма снимки, клипове, инфлуенсване. Единственото, с което аз мога да се свържа с вас, е това, което казвате по темата, която сте избрали, а това е връзка с интелекта. Тази връзка изисква разбиране, чиста мисъл, проницание и т.н. Комуникацията в този вариант стимулира ума.

'Този клуб е по-скоро в отвъдното.'

Искрено се надяван това да се промени или поне някак да се намери разумно решение на проблемите описани по-горе.

Разказът не съм чел. Но обещавам да драсна някой и друг ред като го направя. Препоръчвам ти да прочетеш разказа "Кафяв вълк". Мисля, че много ще ти хареса, и ще ми е интересно да обсъдим символиката в него, а аз лично видях много интересна философска тема, заложена от автора в него. Ще ти отнеме не повече от 15 мин да го прочетеш.