Подписът ми...

До днес не подозирах произхода на актуалният ми подпис в този форум. Просто го бях срещнал някъде и ми хареса. Чак днес разбрах кой го е казал. Интересна история. Ето:

Ако император Николай II бе възприел геостратегическите възгледи на генерал-майор Алексей Вандам, през 1917 г. в Русия едва ли щеше да има революция. Кой знае, може би Петербург щеше още да е столица, а някой Романов щеше да минава с велосипед по Невския проспект, имитирайки шведския крал. Книгите и статиите на Вандам (по рождение Едрихин) са много популярни в навечерието на Първата световна война. Тогава той е руският отговор на легендарния британски геополитик Хелфорд Макиндер. Докато Макиндер смята, че Великобритания трябва да пречи на обединението на „хартленда“, т.е. на евразийския континент и да възпира континенталните държави в стремежа им към морските пристанища, Вандам формулира обратната стратегия – според него Русия трябва да се обедини с Германия и с Франция, за да може да постигне своите геополитически задачи, т.е. да си извоюва излаз на топлите морета. През 1912 г. в книгата си „Нашето положение“ Вандам пише: „Най-сетне идва ред и на Китай, който след своите разнообразни опити с англичаните и американците сега смело може да каже: лошо е да имаш англосаксонеца за враг, но не дай боже да ти е приятел!“ Днес втората част от тази фраза е много на мода в Русия. Едва ли има патриотичен коментатор, който да не я цитира при всеки възможен случай и във всякакви варианти. След 100 години пълна забрава Вандам (Едрихин) е първото задължително четиво за всеки руски геополитик, дипломат и офицер.

хуже войны с англосаксом может быть только дружба с ним

След 1912г. ще си променят мнението в обратна посока. И това позитивно мнение през годините ще остане почти константа (в смисъл, че по-добре англо-саксите да са ти приятели) и при Чан Кайши и при Сталин и при Мао Дзедун.
Сега на някои на североизток му се пече яйце на дъто, та решили неговите пропагандатори да вадят от нафталина лафове, лишени от актуалност във времето.

Гледай на какво попаднах за Китай.

[линк]

17 Република са били искали да бъдат уйгурите. Проваля се, заради една фуста :)
И как е бил в насипно състояние до Мао и какво става само 80 години по—късно.

Затова без НАТО и ЕС, ние сме обречени. Нищо не е постоянно и се мени и е непредсказуемо на къде. Единствено трендовете са важни, а за нас, за България са неприятни.

Между другото Китай туко що свика президентите на Средна Азия, на среща, без Русия. Нещата отиват към васалитет на Средна Азия (без Туркменистан).

С уважение към иначе непознатия за мен автор, след руско-японската война подобни геостратегически подходи са вече неуместни и закъснели.

Във външната, и в не малка степен и вътрешната си, политика Русия е вече напълно под влияние на англо-френското съглашение, а Германия е вече "заплюла" за "придобиване" руска Полша, Прибалтика, Украйна с Новорусия и Крим.

Книгата на Вандам "ГЕОПОЛИТИКА И ГЕОСТРАТЕГИЯ" се намира на книжния ни пазар:

[линк]

А защо не са се сбъднали мечтите на Едрихин-Вандам? Според мен вътрешните противоречия в континентална Европа са взели връх. От което печели англосаксонството. Така че вместо сега да имаме "евроконтинентализъм", имаме "евроатлантизъм".

хуже войны с англосаксом может быть только дружба с ним

Имало е възможност за руско-немско сближаване, което е могло да прерастне в нещо повече, през 80-90г., но и от двете страни не са предприети действителни стъпки. По всяка вероятност за да се стигне до подобен военно-политически съюз е било целесъобразно да се "преустрои" Австро-Унгария, както и впоследствие Османската империя поне в района на проливите, но Берлин не би бил готов към подобни стъпки.

.... има една нова думичка: добросъседство. Да знаеш.