Весо ченгето

Малко соц спомени, по изключение без селско стопанство и цени на зеленчук

     Весо ченгето

     
     Дали наистина се казваше Весо, никой от тумбата не можеше да твърди със сигурност. Но така е то с хората от службите, обвити са в потайности.
     – Кажи, бе, Весо – бъзикахме го ние, – в кой отдел бачкаш?
     – Отдел? – веждите на Весо въпросително се вдигаха нагоре.
     – Да, да, в кой отдел на ДС бачкаш?
     Питанката в лицето на Весо се качваше на квадрат.
     – ДС, какво е това? – невинно питаше той и ние се превивахме от смях.
     В тумбата бяхме все техничари и за разлика от хуманитарчета и икономистите, които още като студенти все се вардеха да не настъпят някоя мотика, на нас много-много не ни пукаше. Почнеше ли някой да правоверничи на глас, ние кротко му обяснявахме, че работим по закона на Ом, който, доколкото ни е известно, важи за цялата вселена при нормални условия на температура, налягане и гравитация, но ако вследствие на антагонистичните противоречия между Изтока и Запада има някаква промяна, моля да бъдем информирани. Обикновено това стигаше пишман-идеологът да подвие опашка и тъпите проповеди се пресичаха в зародиш.
     Зачоплеше ли се на чашка политическа тема, Весо си мълчеше и блееше в пространството. Пиеше наравно с нас, бъбреше за битовизми и чат-пат даваше учудващо разумни практични съвети. С времето решихме, че не е от доносниците, а има някаква по-отговорна работа в меверето.
     Основното му свойство беше невзрачността. Никой не можеше със сигурност да каже, кога Весо е седнал сред нас на масата и кога си е тръгнал, той сякаш се материализираше и дематериализираше. Зевзеците го коркаха, че носи шапка-невидимка, която сваля, когато му стане топло в задушевната ни групичка. На всичките ни провокации Весо добродушно се усмихваше, без да се връзва.

     Този ден един колега се беше върнал от командировка отвъд Завесата и ние чакахме да се отчете като му е редът с бутилка уиски. Донесе я в елегантно плоско черно куфарче, което моментално събра вниманието и завистта на тумбата.
     – Всяка ключалка е с код от три цифри – надуваше се той. – Един милион комбинации! Докато ги опиташ всичките, ще ти се изтрият палците.
     Куфарчето тръгна от ръка на ръка, всеки въртеше цифрите, един дори се опита подобно на касоразбивачите от филмите с долепено до ключалката ухо да налучка кода.
     – Докторе, я ми дай стетоскопа – викна той на седящия отсреща колега, който наистина беше доктор, ама на техническите науки. Останалите се кискахме и наблюдавахме безуспешните опити да се отвори новата придобивка от гниещия Запад.
     Последен пое куфарчето Весо и почна внимателно да го оглежда.
     – Сега ще видите, Весо знае кода, в службата са му направили сводка – обади се някой.
     Весо мълчеше и продължаваше да разглежда ключалките.
     – Ти ли си заложил кода или е фабричен? – делово се осведоми той.
     – Аз – прозвуча самодоволният отговор.
     – Един и същи ли е кодът на двете ключалки? – продължи да набира информация Весо?
     – Да – след секунда леко сконфузен си призна стопанинът. Мамка му, никой от нас не се беше сетил да пита това.
     – Значи само хиляда комбинации – констатира Весо.
     – Пак не можеш да го отвориш до утре – вече в отбранителен режим мина притежателят.
     Весо помълча няколко мига, вдигна очи и с добродушна усмивка попита:
     – Имам ли три опита?
     – Имаш трийсе – възвърна си самоувереността колегата с куфарчето.
     Весо позавъртя дисковете с цифрите, натисна ключалките и те щракнаха.
     Тумбата онемя, а на стопанина ченето направо висна.
     – Как... – запелтечи той.
     Весо небрежно остави куфарчето с отворените ключалки в скута на притежателя. Дори не надникна вътре.
     – Инженери... – по лицето му плъзна снизходителна усмивка, – ... вие освен ¶ и e друго знаете ли? – посегна към чашката си той.

за ченгетата сме нещо като хуманитари

Яко!

WALL·E

Аве, ерудити, коя константа бележите с пилкро? Аз това само в микрософт ворд съм го срещал, ама инженер да се асоциира с ворд процесор е виц само по себе си.

Я разясни за по-тъпата част от населението, като мен, как Весо се е сетил за кода, че се чувствам сякаш съм чел епизод от рубриката "Решава логиката" на едновремешното списание Космос.

Тайните на египетските пирамиди

<3

Като няма риба, и ракът е риба :)

добро..

Аз пък не разбрах на какво се смеете. Ти разбра ли какъв е кодът? 314? 271? Знакът за параграф е пи, така ли?

Тайните на египетските пирамиди

<3

Dude.. както казват тук - много дребно си кариран, бе.. какво значение има дали е 314 или 271.. това ли е квинтесенцията на разказа?

Иначе на клавиатура как да ти ги напише Адмирала Пи-то? Първо, второ - това не е знака за параграф

Аха, ясно, значи действително кодът е 314 или 271. Признавам, разказът е добър, досущ като гатанка с участието на инспектор Стрезов.

А какво означава да си кариран на едро?

Тайните на египетските пирамиди

<3

комплимент е

Малее.. тебе няма да те издържа на дневна база.. за да не питаш пак “какво, какво” - да си общуваме ежедневно. Винаги ли етикираш и прошнуроваш в някое познато вече шкафче? Не е ли по-добре да отваряш нови прозорци в паметта, така ще помниш повече..

Иначе, едро кариран, логично, е обратното на дребно кариран.

Малее.. тебе няма да те издържа на дневна база.. за да не питаш пак “какво, какво” - да си общуваме ежедневно.
Глей ква си начи!
Човекът те ухажва, търси близост и диалог с тебе, задава ти въпроси и ти дава възможност да блеснеш със знания, а ти...
Начи, за тебе само темерут, дет ше те пита единствено намръщен "Кво ши ядем?"

_
If I turn out to be particularly clear, you`ve probably misunderstood what I`ve said.

На въпроса :" Ко ши ядем?" се отговаря :"Срам ме е да ти кажа"

На въпроса :" Ко ши ядем?" се отговаря :"Срам ме е да ти кажа"

Зависи дали (се) пита мъж или жена!

Урок за жени, начинаещи във връзките -->
Мили дами,
- Какво да ям?
- Къде да седна?
- За какво да се хвана?

Това са трите въпроса, които не трябва да му задавате. Отговорът винаги е един и същ.

---

Един приятел се убива с работа. Буквално.Съвсем наскоро беше в интензивното със сърдечен проблем.От години му казвам да релаксира понякога . Казва :"Ами какво ще ядем?" Естествено му отвръщам:"Яж ми ку..! ..."

Знакът, който е команда за нов ред (това ли наричаш "пилкро"?) май е "пи", омаскарено от клавиатура матрица пренос.

За инжинерите и изчислителните трески: имах приятел, работещ в МЗМ (Международни Занятие Машини), който работеше с инжинерите, замислящи сглобяванете на изчислителните модули - които съдържаха изчислителни платки - които съдържаха изчислителните трески. Всичките съставки бяха замисляни от инжинери, кой по изчислителни науки, кой по електричество, кой по материали, кой по топлинна динамика, и прочие.

Моят приятел работеше по граничния слой във въздуха между четящите глави и памет средата, и за магнитни, и за лазерни писци / четци.

Интересна подробност, си спомням сега като пиша: крайната точка на качество контрола била "пуск пробата": завършеното електронно изделие било пускано от 1м височина, и трябвало да остане работещо (пукнато / начупено / прочие - но номинално работещо). Не знам дали това все още влиза в замисъла на електронните изделия. Едно време влизаше.

Влиза, влиза.
Има телефони/таблети с определена поносимост на вода/течности, падане от XX cm височина, прахопоносимост/устойчивост/етц.

Вярно, далеч не всеки модел телефон/телефон го може това.

---

това знаеше ли го за вокала на Рамщайн - е бил европейски шампион по плуване:)
[линк]