Гардероб

      Гардероб

      Бяхме се наканили да се местим. В по-малък апартамент, в по-големия град. Месеци преди това умувахме струва ли си, колко ще струва, нещата дълго време бяха висящи. Накрая решихме, че в последствие може и да съжаляваме, ама ако не го направим, ще съжаляваме повече.
      Местенето винаги е удобен повод, човек да се отърве от ненужни вещи, пък и нали квадратите щяха да са по-малко, та изхвърлянето на баласт зад борда беше неминуемо.
      С моите лични партакеши успях да се справя за ден-два. При благоверната нещата обаче се попроточиха, въпреки че ги започна с решителна физиономия, все едно й предстоеше гмурване в ледена вода. Оказа се, че с общата покъщнина сериозни проблеми няма, затова пък селекцията на личните вещи й отне доста време. Дни наред се подвизаваше в стаята с големия гардероб и излизаше само да пие кафе и да повтаря:
      – Кой дявол ни накара да се местим? – клатеше шокирано глава.
      По някое време рискувах да погледна докъде беше стигнало отделянето на зърното от плявата.
      – Това го бях купила за Мадрид – благоверната коленичеше пред отворения гардероб и тъкмо оглеждаше някакъв плик.
      До града на Веласкес и Лопе де Вега така и не стигнахме. Нещо все ни бъркаше. Но интонацията й намекваше, че отговорността за провалените туристически планове така или иначе се пада на мен. Опаковката на въпросната дрешка изглеждаше да е оригиналната. Както купено, така прибрано в гардероба, да чака по-добри времена. Не ми беше съвсем ясно, защо някои дрехи могат да се носят само в Мадрид, но всъщност отдавна се бях примирил с мисълта, че съществуват сложни зависимости, които тъпата ми глава не е в състояние да проумее.
      На пода се бяха събрали две купчини, една голяма и една малка. Тъкмо разсъждавах, коя ли от двете е за бракуване и коя ще остане до следващата ревизия, когато се чу радостен възглас, като при внезапна поява на отдавна несрещан любим човек:
      – Балната ми рокля!
      Вярно, преди време ходехме и по балове, ама напоследък нещо хич. Ищахът ли се беше изпарил, или друго? Но все едно, след като вече няма да върши работа...
      Благоверната я поразгледа още известно време и внезапно реши:
      – Ще я запазя за внучката.
      С усилие успях да подтисна няколко хълцукания. Изглежда все пак нещо ми е проличало, понеже тонът на половинката превключи на дебатен режим:
      – Какво ме гледаш, тя модата се върти.
      Това го бях чувал вече, ама никой не казваше в коя посока и на какви обороти се върти. А внучката все още беше в крехката възраст, когато можеше да се разхожда права под масата. Имах основателни подозрения, че докато й дойдеше времето за балове и дискотеки, момичетата от нейното поколение нямаше вече да знаят, какво е това рокля. Поне такива бяха моите наблюдения над развитието на дамската мода понастоящем...
      Всъщност повече ме интересуваше върху коя купчина ще кацне въпросното парче и останах естествено разочарован, кого то беше прилежно сгънато и оставено на по-голямата. Значи по-малката беше предвидена за брак. Не че имах някакви грандиозни очаквания относно размера на чистката, но какво пък, човек може да си помечтае...
      Благоверната отново се хвърли в забоя на текстилния си архив. Счетох за по-разумно да оттегля присъствието си, когато след час втори подобен възглас ме накара да надникна отново на сцената на събитията. Половинката държеше в ръце някаква странна на цвят дрешка и я гледаше замечтано. После премести погледа си с очакване към мен. Ясно, находката трябваше да ми говори нещо. След като не се сетих от раз, очакването в погледа й след миг премина в съжаление.
      – Това го носех на втората ни среща!
      Втората ни среща се губеше някъде из дебрите на миналия век. Приготвих се да го формулирам по-тактично и отворих уста, но срещайки очите й млъкнах. Те бяха изпълнен с презрение към оперираните от романтика мъжки пол като цяло и моята особа в частност. Същевременно идеха да ми подскажат, че въпросният щастливец от втората среща няма нищо общо с идиота, загрозяващ в момента пейзажа пред тях.
      Все пак накрая с много колебания и още повече въздишки се събра един вързоп дрехи, предназначен за амортизация. Понесохме го привечер към контейнера за рециклиране на текстил, застанахме двамата до него, аз отворих капака и с тържествен жест и известно облекчение го пуснах вътре. Благоверната го проследи с опечален поглед, все едно изпращаше ковчега на близък човек. По-близък от мен.
      Че разчистването на старите спомени се оказа чист формализъм усетих, когато преминахме към фазата пренос-превоз. Кашоните напълниха новия апартамент до горе, оставяйки само тесни проходи между тях до хладилника, кафеварката и санитарните възли. Чак когато си пренесе къщата, човек установява, колко е богат. Вайканията „кой дявол ни накара да се местим?“ продължиха с повишена честота, като към тях се прибавиха вопли „къде ли е забутано това и онова?“ или съскания „ти каза да го изхвърля!“.
      Процесът премина с учудващо малко материални щети. Не същото можеше да се каже за моралните. За това, колко пъти бяхме на косъм от развод, няма да кажа. Ще спомена само, че тазобедрените ми стави се нуждаеха от подмяна, легналите до преди седмици по мене джинси сега отказваха да се задържат без тиранти, а старият ми смартфон, който от години ме придружаваше навсякъде, изведнъж реши, че не познава пръстовия ми отпечатък.
      Както и да е, цялата тарапана мина, по някое време мебелите започнаха да се наместват, пространството се поизчисти, срещнахме и някои от новите комшии. Дойде време да проучим близката околност, та едната вечер предложих:
      – Хайде да излезем да вечеряме навън, на следващата пряка има една италианска пицария, изглежда добре...
      – Никъде няма са ходим... – намуси се тя.
      – Защо, бе? – слисах се аз, нали затова бяхме дошли в големия град, за разнообразието, за повече свят, дето се вика.
      Благоверната извърна глава с два литра укор в погледа и горко въздъхна:
      – Нямам какво да облека...

За едно Благоверната е права - модата се върти:

Да, ама отдясно е жена!

А отляво, не баш!!

---

В отговор на:

---

бяхме на косъм от развод

---

Щеше да е мъдро решение, багажът би се разделил и апартаментът щеше да е доволен

Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна

_
If I turn out to be particularly clear, you`ve probably misunderstood what I`ve said.

Щеше да е мъдро решение, багажът би се разделил и апартаментът щеше да е доволен
Щеше, щеше, ама...

_
If I turn out to be particularly clear, you`ve probably misunderstood what I`ve said.

Ще се наместят лирическите герои. Навремето как са се наместили хич без багаж, та сега ли

На това едно време май са му викали "чеиз" и е било неприкосновено.
Ти къде се буташ с тия предложения...?


WALL·E

Радва ме, че свободно и спокойно споменаваш "развод": статистиката е, че сте здраво семейство и е невероятен да се случи. Стъпващите на тънък лед, така да се каже, в семейно отношение не смеят да изказват подобни думи на глас (или на хартия).

Също ме радва, че все още си, относително, идеалист, по отношение женското облекло. Защото пропусна няколко много важни вида женско облекло, затлачващи дрешниците. Първи пример: облеклото което "ще (й) стане когато отслабне". Омъжена жена да отслабне! Такова чудо, поне по нашите ширини на света, не съществува. Омъжена жена може само да "се изпълва", еднопосочно. Само еднопосочно! Друг пример: облеклото купено защото изглежда добре. Не защото ще подхожда за носене за дадена цел, или за даден външен вид, а защото то по само себе си изглежда добре. Практически задължително изглежда добре НЕ на купувачката, а на изтъкмен модел 30 години по-млада и 50 кг по-тънка.

Когато моя бивша колежка, със съпруга си, си събираха багажа да се изместват от Тексас в Испания, чух от нея, с подтвърждение от съпруга й, че практически 2/3 от нейното облекло (овесено на закачалки плътно притиснати върху общо 30м гардеробни пръти - измерено от съпруга й) е било "за когато отслабне" и "защото изглежда добре". В крайна сметка, женското облекло литнало към Испания - защото можело да бъде носено - се побрало в 2 голями куфара. После в Испания, гарантирано, женското облекло ще да е започнало да набъбва по наличната дължина гардеробни пръти - но това отделно. Бивши колежки изместили се към Америка (Колорадо, Калифорния, Нов Джерсей, прочие) отчитаха горе-долу същото съотношение: 2/3 от облеклото дарено на благотворителни организаций (поне данъчно облекчение да се получи от него!) в подготовка за изместването.

С други думи, когато след няколко години пак посетиш тази тема, вероятността е да говориш не за купчини на пода, а за линейни метри закачалки.

Ти къде се буташ с тия предложения...?
Аз и предложения? Стиска ли ми?

_
If I turn out to be particularly clear, you`ve probably misunderstood what I`ve said.

Защото пропусна няколко много важни вида женско облекло...

Сантисимо, това, че съм евентуално в течение на някои детайли (все пак чели сме дебели книги), още съвсем не значи, че бих посмял да изказвам въпрос/мнение/становище.
Както пише Елин Пелин: "...че и мен животът мил е".

_
If I turn out to be particularly clear, you`ve probably misunderstood what I`ve said.

За унисекс чувал ли си?

Я бегай да прочетеш Истанбулската конвенция!

_
If I turn out to be particularly clear, you`ve probably misunderstood what I`ve said.