"За буквите"
52 отговора
0 прегледа
"За буквите"
Поредната боза на българския филмов небосклон. Лош актьорски подбор, слаба актьорска игра, отвратителни реплики, характерни за 21в. Някои от актьорите са абонати, за какъвто и да е сериал. По никакъв начин не е пресъздаден духа на времето. Симеон представен като истерик, оставам на страна, че в 927г. гони 70-така и няма как да подскача като младо пиле. Царицата зла и вероятно еблива (с брат си, много тъпо взаимстване от Гейм ъв троунс). Синовете на Симеон са 4 (+2 неизвестни момчета или момичета). Глаголицата е представена като забранена азбука, а тя не е, действа си свободно и паралелно с кирилицата. Боилския съвет, някви страхливи младоци. Двора, изцяло взаимстван от англо-френските средновековни филми, мишената беше ултра смешна. Царската маса за хранене, директно извадена от преоценени мебели на "Виденов". Предполагам че Кошлука е направил услуга на внучката на Гриша Филипов, да филмира по нейния сценарий, който се очертава отвратително слаб. Като искат да правят филм за Симеон, да бяха направили конкурс, тук очевидно е услуга. Среден 3 за 1 епизод.
С властта, дадена ми от интернет, обявявам себе си за експерт във всички области!
С властта, дадена ми от интернет, обявявам себе си за експерт във всички области!
Редактирано от komitaO3 на
Войната на буквите
Е името на сериала (едноименно по книгата), сега да сме коректни.
Каста е сериозен, не може да кажеш лош актьорски подбор. Първият син на Симеон Михаил е отлъчен и замонашен, по него време.
До колкото разбрах, книгата не претендира да е точно по историята, това вече се каза в другата тема.
За царската маса съм съгласен, да бяха взели една от комплекс Старосел, щеше по-да пасне.
Като за първа серия давам добър 4.
Каста е сериозен, не може да кажеш лош актьорски подбор. Първият син на Симеон Михаил е отлъчен и замонашен, по него време.
До колкото разбрах, книгата не претендира да е точно по историята, това вече се каза в другата тема.
За царската маса съм съгласен, да бяха взели една от комплекс Старосел, щеше по-да пасне.
Като за първа серия давам добър 4.
Re: Войната на буквите
Деян Донков ли точно трябва да играе Симеон Велики? Че аз тоя във всеки един момента го чакам да закрещи Вундабааа и шмелла-шмелла 
Има достатъчно достолепни актьори, с перфектен тембър на гласа, които да изиграят тази роля на средновековен български цар (примерно Емил Марков, Лъжите в нас, поне брадата му е естествена). На Захари Бахаров, режисьора трябва да му обясни, че трябва да говори по-бавно. Играе Георги Сурсувул, а не кокаинов бос.
Отсъства третия син Иван, вдигнал бунт срещу брат си Петър, за трона.
Събират данъци...кви данъци бре, изрично пише в изворите, че държавата при Симеон била толкова богата, че едно яйце ли беше данъка, не си спомням точно.
Тая патка Людмила е седнала да пише булеварден роман, даже елементарна, базова литература за периода и личи, че не е чела...
С властта, дадена ми от интернет, обявявам себе си за експерт във всички области!
Има достатъчно достолепни актьори, с перфектен тембър на гласа, които да изиграят тази роля на средновековен български цар (примерно Емил Марков, Лъжите в нас, поне брадата му е естествена). На Захари Бахаров, режисьора трябва да му обясни, че трябва да говори по-бавно. Играе Георги Сурсувул, а не кокаинов бос.
Отсъства третия син Иван, вдигнал бунт срещу брат си Петър, за трона.
Събират данъци...кви данъци бре, изрично пише в изворите, че държавата при Симеон била толкова богата, че едно яйце ли беше данъка, не си спомням точно.
Тая патка Людмила е седнала да пише булеварден роман, даже елементарна, базова литература за периода и личи, че не е чела...
С властта, дадена ми от интернет, обявявам себе си за експерт във всички области!
Re: Войната на буквите
Той и Михаил е вдигал бунт, някак си незнайно как прекратен...
Запалил си от четвърт от първата серия. Ще гледаме, ако става за гледане по-натам.
Баян, Боян е много интересна личност, обвеяна с легенди. Аз се надявам да се концентрира върху това. Но си мисля, че едва ли ще са могли да го пресъздадат.
Запалил си от четвърт от първата серия. Ще гледаме, ако става за гледане по-натам.
Баян, Боян е много интересна личност, обвеяна с легенди. Аз се надявам да се концентрира върху това. Но си мисля, че едва ли ще са могли да го пресъздадат.
Re: "За буквите"
Отвратителен филм.
Хана на “еди кой си…” бил разрушен.
“Селяни” с една крава и данъчен регистър, предполагам с незаконна дъщеря на Боян.
Камера и декор — ами то възстановките на Шипка бяха по—добри.
Ами порязването с меча на Петър? Във време в което всяка 8нфекция може да доведе до смърт — да порежеш корон принца :) Диалозите за избраният народ (които немал какво да яде), направо ги оставяме настрана.
Златният Век и Хан Аспарух са на светлинни години (преди година ги гледах пак, бедни декори в сравнение с а игра на тронове, но далеч по—добри от Конан, които им е съвременник). Или просто аз съм остарял.
И за исторически сериали, не е да няма опит — Петков Войвода, Пътя към София … до пари ли е проблема?
Хана на “еди кой си…” бил разрушен.
“Селяни” с една крава и данъчен регистър, предполагам с незаконна дъщеря на Боян.
Камера и декор — ами то възстановките на Шипка бяха по—добри.
Ами порязването с меча на Петър? Във време в което всяка 8нфекция може да доведе до смърт — да порежеш корон принца :) Диалозите за избраният народ (които немал какво да яде), направо ги оставяме настрана.
Златният Век и Хан Аспарух са на светлинни години (преди година ги гледах пак, бедни декори в сравнение с а игра на тронове, но далеч по—добри от Конан, които им е съвременник). Или просто аз съм остарял.
И за исторически сериали, не е да няма опит — Петков Войвода, Пътя към София … до пари ли е проблема?
Re: "За буквите"
Не съм гледал филма, но се чудя защо винаги трябва да се открива топлата вода. Имаме идеална книга и много по-лесно исторически пригодим сценарий с романа "Самуил цар български". Исторически достоверен е, сюжетът е добре развит, книгата е интересна и спокойно може да стане сериал.
Някаква недоказана писателка веднага се сдобива с исторически сериал по бнт!
Някаква недоказана писателка веднага се сдобива с исторически сериал по бнт!
Редактирано от goga на
Re: "За буквите"
Ние си страдаме от определен тип културен дефицит. Пак по исторически причини.
Липсва ни перспектива от цели две епохи - класицизъм и романтизъм. Барокът ни е османски.
Като видиш две римски колони на нечия тераса, зидани от мургавелци и се мръщиш. Кичозно ти е.
Европа е залята от цели мономенти в подобен стил, че и изпълнение.
Ако си виждал Давид на Микеланджело и идеш в московския музей, седи срещу теб още на входа.
Викам на една лелка, дето го пази - Ама това е копие! Вика - Сматри дарагой - Ета копие сделано преди 3 века, от същия мрамор, в италианско ателие. Гледам... Много мяза, верно и си се изнизах тихичко.
После, ние още си влачим перцепцията от соц-реализма. Селянина е все беден, мизерен и седи по-ниско от скота. На "Когато бях овчарче" се смеем и подиграваме.
При романтизма подобна образност - селска колиба в гората, засмени орачи и щастливи овчарчета са описвани като херувими.
Ние едва ли не с презрение говорим за селска колиба със сламен покрив, а до днес в Англия работата със слама по покрив го имат за изкуство едва ли не. Покрива от слама има уникални характеристики и особености. Както се прави там, така и тук. Инак няма да издържи.
Изпълнен с майсторлък трае от 9 до 15 години. Старата слама не се сваля, а новата се надпъхва и наслоява. Има запазени сламени покриви на 500 години. Отгоре можеш ръченица да играеш. Толкова здраво става. Не като приказката за трите прасенца. Духай колкото щеш.
Красотата в един здрав, отруден, но добре гледан, като част от семейството вол, добитък някакъв. Приемствеността на стари занаяти и умения. Грижата за земята в единство с природата, красотата от това.
Та, такива наслагване на образите и възприятията от различните епохи на нас видимо ни липсва.
Скоро четох английско проучване - как е изглеждала старата къща в Англия. Разровили 40 къщи в 17 стари града, по-запазени останки да дадат някаква представа не по-ранни от 12 век. Най-старите са кръчми вкопани в земята. Къщите средно по 15м/2 едно, макс две помещения.
Каменна сграда по-устойчиво век след Вилхелм и то с отбранителна функция, на нива, но с помещения повече от клаустрофобични, за хигиена не се и споменава.
Сравняват се с едно немско изследване, как там открили най-старата германска къща, от същото време и тя поразително приличала на... Гръцката!?
По "История България", първа програма наш професор се жалва, че не откриваме пра-българска къща по-голяма от 15-20 квадрата, ама имало и пристройка за добитъка.
Заради изтощаване на почвата редували по три нови за посеви и не си "играели" да ги торят. Имали достатъчно, разменяли натурално и не принадлежали никому. Малки, но собствени.
Това как да го разбираме в сравнение с "големите"?
Ние се самобичуваме тука сякаш изплащаме някакви свои грехове, но сами не си ги знаем. Бягаме от хубавото и доброто в себе си, като съдим по него през очите на другите.
Не - майната им! Изкуство и документалистика са две различни неща. Изкуството присъства даже в ежедневния живот и се води по естетически възприятия. Момъкът търси хубавата булка, а земеделец си купува здравото животно. Нашествениците минават и си заминават, но структурата и функцията, действието си следва един и същи ритъм.
Неокласицизма и романтизма го отчитат и превръщат в култ.
Най-стария "запазен" немски замък е от 11 век (Райхсбург Кохем), всъщност изцяло реновиран и преправен в стил Романтизъм порутено градище, от един немски буржоа в 19 век. Днес определящ перцепцията за същинско средновековие в немските земи. Площ няколко декара.
По това време тук са се вдигали цели нови градове, с майсторите и артистите му.
Как от мизерници, как!?
Не казвам да лепим ковьорчета по стените със селски сцени, но и да не заливаме в мухъл всичко, защото всяка наша баба първата й работа напролет е да вароса, а турците имат специален закон да не се разрешава на раята къщите и одеждите им, да изглеждат по-красиви от турските. Преминаващите от тук да описват изобилието от храни и продукти, плод на труда ни. Хвалят натруфените моми, с усмихнатите лица, непрогледните отвън, но чисти отвътре домове.
Твърдите характери, поддържаните стопанства са белега, не социалния статус. Уж нисшите тук по достойнства се съпоставят с благородното някъде там. Описват как по вид и осанка си личи благородна кръв разлята в "простолюдието". Няма чорлави глави и кални роби, а бели ризи с гайтани и лисици, с умения съшити калпаци, ямурлуци, обработени кожи.
Документалистиката само го препраща, но да оцени през съвремие не може. Става с изкуство, със стил съответен на епохата. Ако някъде тя е тъмна, то за нас е светла, златна, изпъстрена с нови строежи, знание и книга, вяра.
Липсва ни перспектива от цели две епохи - класицизъм и романтизъм. Барокът ни е османски.
Като видиш две римски колони на нечия тераса, зидани от мургавелци и се мръщиш. Кичозно ти е.
Европа е залята от цели мономенти в подобен стил, че и изпълнение.
Ако си виждал Давид на Микеланджело и идеш в московския музей, седи срещу теб още на входа.
Викам на една лелка, дето го пази - Ама това е копие! Вика - Сматри дарагой - Ета копие сделано преди 3 века, от същия мрамор, в италианско ателие. Гледам... Много мяза, верно и си се изнизах тихичко.
После, ние още си влачим перцепцията от соц-реализма. Селянина е все беден, мизерен и седи по-ниско от скота. На "Когато бях овчарче" се смеем и подиграваме.
При романтизма подобна образност - селска колиба в гората, засмени орачи и щастливи овчарчета са описвани като херувими.
Ние едва ли не с презрение говорим за селска колиба със сламен покрив, а до днес в Англия работата със слама по покрив го имат за изкуство едва ли не. Покрива от слама има уникални характеристики и особености. Както се прави там, така и тук. Инак няма да издържи.
Изпълнен с майсторлък трае от 9 до 15 години. Старата слама не се сваля, а новата се надпъхва и наслоява. Има запазени сламени покриви на 500 години. Отгоре можеш ръченица да играеш. Толкова здраво става. Не като приказката за трите прасенца. Духай колкото щеш.
Красотата в един здрав, отруден, но добре гледан, като част от семейството вол, добитък някакъв. Приемствеността на стари занаяти и умения. Грижата за земята в единство с природата, красотата от това.
Та, такива наслагване на образите и възприятията от различните епохи на нас видимо ни липсва.
Скоро четох английско проучване - как е изглеждала старата къща в Англия. Разровили 40 къщи в 17 стари града, по-запазени останки да дадат някаква представа не по-ранни от 12 век. Най-старите са кръчми вкопани в земята. Къщите средно по 15м/2 едно, макс две помещения.
Каменна сграда по-устойчиво век след Вилхелм и то с отбранителна функция, на нива, но с помещения повече от клаустрофобични, за хигиена не се и споменава.
Сравняват се с едно немско изследване, как там открили най-старата германска къща, от същото време и тя поразително приличала на... Гръцката!?
По "История България", първа програма наш професор се жалва, че не откриваме пра-българска къща по-голяма от 15-20 квадрата, ама имало и пристройка за добитъка.
Заради изтощаване на почвата редували по три нови за посеви и не си "играели" да ги торят. Имали достатъчно, разменяли натурално и не принадлежали никому. Малки, но собствени.
Това как да го разбираме в сравнение с "големите"?
Ние се самобичуваме тука сякаш изплащаме някакви свои грехове, но сами не си ги знаем. Бягаме от хубавото и доброто в себе си, като съдим по него през очите на другите.
Не - майната им! Изкуство и документалистика са две различни неща. Изкуството присъства даже в ежедневния живот и се води по естетически възприятия. Момъкът търси хубавата булка, а земеделец си купува здравото животно. Нашествениците минават и си заминават, но структурата и функцията, действието си следва един и същи ритъм.
Неокласицизма и романтизма го отчитат и превръщат в култ.
Най-стария "запазен" немски замък е от 11 век (Райхсбург Кохем), всъщност изцяло реновиран и преправен в стил Романтизъм порутено градище, от един немски буржоа в 19 век. Днес определящ перцепцията за същинско средновековие в немските земи. Площ няколко декара.
По това време тук са се вдигали цели нови градове, с майсторите и артистите му.
Как от мизерници, как!?
Не казвам да лепим ковьорчета по стените със селски сцени, но и да не заливаме в мухъл всичко, защото всяка наша баба първата й работа напролет е да вароса, а турците имат специален закон да не се разрешава на раята къщите и одеждите им, да изглеждат по-красиви от турските. Преминаващите от тук да описват изобилието от храни и продукти, плод на труда ни. Хвалят натруфените моми, с усмихнатите лица, непрогледните отвън, но чисти отвътре домове.
Твърдите характери, поддържаните стопанства са белега, не социалния статус. Уж нисшите тук по достойнства се съпоставят с благородното някъде там. Описват как по вид и осанка си личи благородна кръв разлята в "простолюдието". Няма чорлави глави и кални роби, а бели ризи с гайтани и лисици, с умения съшити калпаци, ямурлуци, обработени кожи.
Документалистиката само го препраща, но да оцени през съвремие не може. Става с изкуство, със стил съответен на епохата. Ако някъде тя е тъмна, то за нас е светла, златна, изпъстрена с нови строежи, знание и книга, вяра.
в отговор на kuduger965O6
#10
Re: "За буквите"
А мене заглавието ме беше подвело. Мислих си, че щом филма се казва "Войната на буквите" ще става дума за война между глаголицата и кирилицата. Пък то...
...императорът в Константинопол иска да разгадае тайната на "старите български знаци", които според него криели мистични сили
...императорът в Константинопол иска да разгадае тайната на "старите български знаци", които според него криели мистични сили
в отговор на cumanich126454
#11
Re: "За буквите"
Гледах филма следобед.
Прилича ми на телевизионен театър..
Сега го слушам, може да мине и за радиотеатър.
Като пишат мястото на действие
ПРЕСЛАВ, МАНАСТИР СВ. ПАНТАЛЕЙМОН.. махнали кавичките на името на манастира
ПРЕСЛАВ , ДВОРЕЦ - сложили интервал преди запетая...
Прилича на форумното ми писане.
Прилича ми на телевизионен театър..
Сега го слушам, може да мине и за радиотеатър.
Като пишат мястото на действие
ПРЕСЛАВ, МАНАСТИР СВ. ПАНТАЛЕЙМОН.. махнали кавичките на името на манастира
ПРЕСЛАВ , ДВОРЕЦ - сложили интервал преди запетая...
Прилича на форумното ми писане.
Редактирано от T a n y a на
в отговор на bash bugarash
#12
Re: "За буквите"
Аз като ви казвам, че ЛФ е несериозничка...
Добре, че и без това друго освен криминалета не чета и не гледам. ;)
„...дълбоко там под слоя горен,
загризал тайно сладък корен,
мезон те гледа ококорен!“
Re: "За буквите"
БЪЛГАРСКИ БОЛЯРИ ИГРАЯТ ШАХ, ЦАРИЦА ПОРЪЧВА РОКЛИ...И ДРУГИ ЧУДЕСА
В тая студена януарска вечер чорбаджи Марко, гологлав, по анцуг, стои с цялата си фамилия пред телевизора. Гледат български филм. Исторически.
До бай Марка, до старата му майка и до стопанката му седят по холовата гарнитура и навред четири деца — големи и малки, които, въоръжени със смартфони четат, чатят, лайкват, шерват, гледат клипове, пускат сторита и рийлове, пък сегиз тогиз просто скролват.
Те напълно оправдават турската дума: сеирсандък душманларъ.
Бащата хвърля от час на час строги погледи на тия запъхтели работници с препускащи пръсти по тъчскрийните, пък нервозно ги навиква...
- Гледайте филма, бре маскари. Исторически филм е туй, за цар Симеон.
Марко се обръща към жена си, която се е понавъсила неодобрително, пък казва строго:
— Нека да гледат телевизия при мене — да не са жедни за култура. Аз не ги ща да станат простаци, като пораснат.
Дълбоко патриотичен и родолюбив, Марко полага голяма грижа да вдъхне у децата си патриотично чувство. Вечер, доде минат новините, те са длъжни да присъствуват на цялата емисия. Дойде ли излъчване на български сериал, всички трябва да го гледат.
Още в първите пет шест минути "Войната на буквите" дава възможност на зрителите да видят как пламъците на поръчков пожар унищожават целия книжен фонд на царския дворец. Царят с царствена осанка и не чак дотам царствена сива коса с ужасни крясъци заповядва всички книги да се препишат наново, но запенен и задъхан от крясъците си, не уточнява на книжовниците откъде ще се вземат оригиналните книжни извори, които вече са превърнати на пепел. Заради което книжовниците гледат изнурено и объркано.
Децата по холовата гарнитура вече пъшкат...
Тате, че този филм е по-страшен от филма "Ботев" дори...- обажда се най-големият син...
Млъкни, бре...франкмасонин, такъв! "Ботев" беше шедьовър!!! - отвръща разярено чорбаджи Марко.
А от екрана се лее като пълноводна река ФИЛМЪТ...новият.
В много близък, но за сметка на това неясен план камерата показва царски син един брой и братът на царицата да играят шах. Може би "сицилианска защита", но не е сигурно...А царицата гледа ходовете на гросмайсторите..., докато скришом поръчва рокли, защото мъжът и се кани да превземе Константинопол и не върви да скита из Форума с вълнена пола и кожух. По същото време средновековните български шахматисти притупват мителшпил и ендшпил и толкоз. Шах и мат.
Чорбаджи Марко леко повдига лявата си вежда нагоре, а дясната още по-нагоре. Демек кокори се. Чуди се що ще шах в двора на цар Симеон, ама ...решава да се довери на сценария и да приеме за нормално наличието на тази игра в ежедневието на двореца. Пък и умението да се играе на шах обяснява военните успехи на българската държава по онова време. Все пак Преславската шахматна школа е била световно известна.
А от екрана продължава да се лее като пълноводна река...Филмът.
Царят вече е избухнал поне десет пъти в истерични пристъпи. Той или говори през зъби или крещи, но през цялото време раздава заповеди, обсипва с крясъци и със закани всичко, което мърда...
Разказвачи на приказки за лека нощ срещу народни будители
А царицата вероломно поръчва рокля след рокля и поставя хазната в положение на дефицит. Между другото заповядва на шефа на тогавашната агенция по приходите да конфискува кравата на една славянка, която доставя мляко за царската кухня над десет години. Не става ясно кой ще се грижи за кравата оттук насетне, а може би царицата по този начин иска да си осигури кожа за нова чанта или кожено яке.
Царят влиза в поредния си пристъп. Явно не е пил мляко за закуска и нервен. Заповядва на големия си син да тръгва из цялата страна, за да търси подпалвачите на книжния фонд, пък после да избие всички замесени в палежа. И нарежда на другия си син да тръгва към Константинопол, за да учи в Магнаурската школа. Да се учи да ползва главата си.
Ето, това е владетел, с твърда ръка води държавата - възкликва възхитено чорбаджи Марко, а средният му син не се стърпява, пък вика
"Тате, филмът е безумен, нека пуснем "Реал Мадрид срещу Барселона"!
Млъкни, бре поганец!!! - отвръща домовладиката и дава знак всички да мълчат, защото почва интересното...
Българският живот в неизбежност
Младият княз, който трябва да се учи как да ползва главата си, първо общува насън с уморен вълк, после влиза триумфално в Константинопол и почва моментално да ползва главата си. В имперската столица за кратко време демонстрира блестящо владеене на езици, но и неумение да се пазари, защото отказва да купи папагал за една жълтица, за да може да го купи за две жълтици, пък да го освободи. Папагалът на всичкото отгоре отказва да литне.
Между другото си харесва едно момиче ромейка /няма спор, красиво е/ и смело го кани на танци през вечерта, а момичето ромейка, което се оказва императорска внучка, учудено от дързостта му, го пита дали е нормално да излиза по нощите на танци с непознат.
Князът дава да се разбере, че за него като жител на
[линк]
В тая студена януарска вечер чорбаджи Марко, гологлав, по анцуг, стои с цялата си фамилия пред телевизора. Гледат български филм. Исторически.
До бай Марка, до старата му майка и до стопанката му седят по холовата гарнитура и навред четири деца — големи и малки, които, въоръжени със смартфони четат, чатят, лайкват, шерват, гледат клипове, пускат сторита и рийлове, пък сегиз тогиз просто скролват.
Те напълно оправдават турската дума: сеирсандък душманларъ.
Бащата хвърля от час на час строги погледи на тия запъхтели работници с препускащи пръсти по тъчскрийните, пък нервозно ги навиква...
- Гледайте филма, бре маскари. Исторически филм е туй, за цар Симеон.
Марко се обръща към жена си, която се е понавъсила неодобрително, пък казва строго:
— Нека да гледат телевизия при мене — да не са жедни за култура. Аз не ги ща да станат простаци, като пораснат.
Дълбоко патриотичен и родолюбив, Марко полага голяма грижа да вдъхне у децата си патриотично чувство. Вечер, доде минат новините, те са длъжни да присъствуват на цялата емисия. Дойде ли излъчване на български сериал, всички трябва да го гледат.
Още в първите пет шест минути "Войната на буквите" дава възможност на зрителите да видят как пламъците на поръчков пожар унищожават целия книжен фонд на царския дворец. Царят с царствена осанка и не чак дотам царствена сива коса с ужасни крясъци заповядва всички книги да се препишат наново, но запенен и задъхан от крясъците си, не уточнява на книжовниците откъде ще се вземат оригиналните книжни извори, които вече са превърнати на пепел. Заради което книжовниците гледат изнурено и объркано.
Децата по холовата гарнитура вече пъшкат...
Тате, че този филм е по-страшен от филма "Ботев" дори...- обажда се най-големият син...
Млъкни, бре...франкмасонин, такъв! "Ботев" беше шедьовър!!! - отвръща разярено чорбаджи Марко.
А от екрана се лее като пълноводна река ФИЛМЪТ...новият.
В много близък, но за сметка на това неясен план камерата показва царски син един брой и братът на царицата да играят шах. Може би "сицилианска защита", но не е сигурно...А царицата гледа ходовете на гросмайсторите..., докато скришом поръчва рокли, защото мъжът и се кани да превземе Константинопол и не върви да скита из Форума с вълнена пола и кожух. По същото време средновековните български шахматисти притупват мителшпил и ендшпил и толкоз. Шах и мат.
Чорбаджи Марко леко повдига лявата си вежда нагоре, а дясната още по-нагоре. Демек кокори се. Чуди се що ще шах в двора на цар Симеон, ама ...решава да се довери на сценария и да приеме за нормално наличието на тази игра в ежедневието на двореца. Пък и умението да се играе на шах обяснява военните успехи на българската държава по онова време. Все пак Преславската шахматна школа е била световно известна.
А от екрана продължава да се лее като пълноводна река...Филмът.
Царят вече е избухнал поне десет пъти в истерични пристъпи. Той или говори през зъби или крещи, но през цялото време раздава заповеди, обсипва с крясъци и със закани всичко, което мърда...
Разказвачи на приказки за лека нощ срещу народни будители
А царицата вероломно поръчва рокля след рокля и поставя хазната в положение на дефицит. Между другото заповядва на шефа на тогавашната агенция по приходите да конфискува кравата на една славянка, която доставя мляко за царската кухня над десет години. Не става ясно кой ще се грижи за кравата оттук насетне, а може би царицата по този начин иска да си осигури кожа за нова чанта или кожено яке.
Царят влиза в поредния си пристъп. Явно не е пил мляко за закуска и нервен. Заповядва на големия си син да тръгва из цялата страна, за да търси подпалвачите на книжния фонд, пък после да избие всички замесени в палежа. И нарежда на другия си син да тръгва към Константинопол, за да учи в Магнаурската школа. Да се учи да ползва главата си.
Ето, това е владетел, с твърда ръка води държавата - възкликва възхитено чорбаджи Марко, а средният му син не се стърпява, пък вика
"Тате, филмът е безумен, нека пуснем "Реал Мадрид срещу Барселона"!
Млъкни, бре поганец!!! - отвръща домовладиката и дава знак всички да мълчат, защото почва интересното...
Българският живот в неизбежност
Младият княз, който трябва да се учи как да ползва главата си, първо общува насън с уморен вълк, после влиза триумфално в Константинопол и почва моментално да ползва главата си. В имперската столица за кратко време демонстрира блестящо владеене на езици, но и неумение да се пазари, защото отказва да купи папагал за една жълтица, за да може да го купи за две жълтици, пък да го освободи. Папагалът на всичкото отгоре отказва да литне.
Между другото си харесва едно момиче ромейка /няма спор, красиво е/ и смело го кани на танци през вечерта, а момичето ромейка, което се оказва императорска внучка, учудено от дързостта му, го пита дали е нормално да излиза по нощите на танци с непознат.
Князът дава да се разбере, че за него като жител на
[линк]
Редактирано от o_megas на
Re: "За буквите"
Точно, но и тъжно. Даже много тъжно.
Чалгата се сериозно настанила даже в писането на историческа тематика.
Няма спасение - част от разрухата
В периода 1880-1950, 2/3 от българското изкуство е пропито с историческа тематика. Дори да кажем, че един вид се види битка между нея (историческата тематика) и писането по остри, социални теми, няма да сгрешим.
Бедата е, че историчността търпи жалко поражение.
"Патриарха" - късния Вазов казва, че социалистите, вместо да сеят виенски брошури би било по-добре гора да сеят (колко проницателно, след време ще станат повече от гората), отговаря с една полу-историпна-полу-социална поема/роман - "Казаларската царица" 1903. От тогава тръгва борбата с пра-бабата на днешната чалга
Която и съвременна антология по българска литература да отворим, липсва цял масив от проза (романи и поеми) и поезия(цели стихосбирки на историческа тематика.
Изключение е да има четено поне Вазов, зрелия, - "Легенди при Царевец", "Светослав Тертер", "Иван Александър". А за Цончо Радев, Немиров, Бобев, поне Фани Мутафова - много рядко.
Другото е, че ако не е с историко-географически-катастрофална тематика - като че ли няма шанс и да излезе.
Чалгата се сериозно настанила даже в писането на историческа тематика.
Няма спасение - част от разрухата
В периода 1880-1950, 2/3 от българското изкуство е пропито с историческа тематика. Дори да кажем, че един вид се види битка между нея (историческата тематика) и писането по остри, социални теми, няма да сгрешим.
Бедата е, че историчността търпи жалко поражение.
"Патриарха" - късния Вазов казва, че социалистите, вместо да сеят виенски брошури би било по-добре гора да сеят (колко проницателно, след време ще станат повече от гората), отговаря с една полу-историпна-полу-социална поема/роман - "Казаларската царица" 1903. От тогава тръгва борбата с пра-бабата на днешната чалга
Която и съвременна антология по българска литература да отворим, липсва цял масив от проза (романи и поеми) и поезия(цели стихосбирки на историческа тематика.
Изключение е да има четено поне Вазов, зрелия, - "Легенди при Царевец", "Светослав Тертер", "Иван Александър". А за Цончо Радев, Немиров, Бобев, поне Фани Мутафова - много рядко.
Другото е, че ако не е с историко-географически-катастрофална тематика - като че ли няма шанс и да излезе.
Re: "За буквите"
За това линка с критичният анализ, който пуснах по-горе, започна с:
"Холивуд изведнъж намали рязко мащабните си блокбъстъри на историческа тематика. Защото, ако допреди десетина години имахме редица заглавия - от "Троя" и "Гладиатор" до далеч по-малко успешния римейк на "Бен Хур" и втората част на "300", днес такива филми почти липсват.
И отговорът, който създателите на видеото даваха на този въпрос, беше, че подобни продукции най-често са огромни като мащаби, изискват сериозни средства, но за сметка на това са изключително рискови, защото лошото представяне на историята или един малко по-слаб сюжет могат да доведат до колосални загуби."
"Холивуд изведнъж намали рязко мащабните си блокбъстъри на историческа тематика. Защото, ако допреди десетина години имахме редица заглавия - от "Троя" и "Гладиатор" до далеч по-малко успешния римейк на "Бен Хур" и втората част на "300", днес такива филми почти липсват.
И отговорът, който създателите на видеото даваха на този въпрос, беше, че подобни продукции най-често са огромни като мащаби, изискват сериозни средства, но за сметка на това са изключително рискови, защото лошото представяне на историята или един малко по-слаб сюжет могат да доведат до колосални загуби."
в отговор на kuduger965O6
#20
Re: "За буквите"
Ние имаме много хубави исторически романи...
... не е добре киното да ги изостави.
:)
... не е добре киното да ги изостави.
:)