То като умреш
31 отговора
0 прегледа
Re: То като умреш
Да не те хващат такива помисли!
Иначе е така. Като умреш не ти пука какво се случва после!
Иначе е така. Като умреш не ти пука какво се случва после!
Re: То като умреш
Не си го и помисляй! Само Господ ще каже колко ще живееш!
Аз нали се опитах три пъти да приключа с живота?! И какво? Камара операции и разкрване по РПУ-та на МВР и куп глупости!
Я Си гледай внучето и сина и снахата и не си скършвай хатъра.
Аз нали се опитах три пъти да приключа с живота?! И какво? Камара операции и разкрване по РПУ-та на МВР и куп глупости!
Я Си гледай внучето и сина и снахата и не си скършвай хатъра.
Re: То като умреш
Абе аз имам гроб, на баба ми. Ма никой не знае къде е той. Никой не чува. Те даже не знаят кой е гроба
Re: То като умреш
Дали да не си наглася едни дрехи. И искам да е затворен ковчег. Къде да го напиша това
Re: То като умреш
Ако е в друго населено място, та и в същото, масово не се ходи и се забравя мястото.
Re: То като умреш
Преди 7 години баща ми го погребахме според желанието му.с дънки и много шарена австралийска риза както на ландскнехтите - всеки ръкав отпред и отзад в различни цветове, предницата и гърба - също. - 7-8 различни цвята, за неудоволствие на някои от присъстващите бабички.Един от двамата му живи тогава братя каза на поклонението два-три подходящи вица тип черен хумор за лекари.
Само че човекът си беше на 84 с много болести, вкл. онкологичнии и почина от пълно изтощение на сърцето. На теб ти е много рано.Един вид бабата я хваща следродилна депресия.На жените не ви отива да се поддавате на такива настроение.Мъж да провеси нос и да посегне към шишето или нещо от сорта - често става, но жените по принцип сте по-оцеляващият пол.
Само че човекът си беше на 84 с много болести, вкл. онкологичнии и почина от пълно изтощение на сърцето. На теб ти е много рано.Един вид бабата я хваща следродилна депресия.На жените не ви отива да се поддавате на такива настроение.Мъж да провеси нос и да посегне към шишето или нещо от сорта - често става, но жените по принцип сте по-оцеляващият пол.
Re: То като умреш
Може вече да не е на баба ти.
До гроба на баща ми почти веднага погребаха някаква баба и никой не се грижеше. Имаше в началото дървен кръст с име и година после изчезна и остана без нищо. Понякога ние чистехме мястото, иначе бурените стават по 2м високи. На десетата година тоя гроб вече си има нов обитател, новите близки си го поддържат.
До гроба на баща ми почти веднага погребаха някаква баба и никой не се грижеше. Имаше в началото дървен кръст с име и година после изчезна и остана без нищо. Понякога ние чистехме мястото, иначе бурените стават по 2м високи. На десетата година тоя гроб вече си има нов обитател, новите близки си го поддържат.
Re: То като умреш
Дали да не си наглася едни дрехи. И искам да е затворен ковчег. Къде да го напиша това
в завещанието.
ама като ще си в затворен ковчег, все в гз дали си с нагласени дрехи, по нощница или гола - кой ще те оглежда?
ЗАБРАНА ОТ: UnicaDonna, sladunka medunka, Liya, saksun, NUT, jumbles
в завещанието.
ама като ще си в затворен ковчег, все в гз дали си с нагласени дрехи, по нощница или гола - кой ще те оглежда?
ЗАБРАНА ОТ: UnicaDonna, sladunka medunka, Liya, saksun, NUT, jumbles
Редактирано от alisalisa на
Re: То като умреш
Ама ти още ли не заръчала какво да те правят? Тука ред няма)
Аз като младd исках да съм при мама и баба. Имаме платени гробове за вечни времена и ги поддържаме изрядни. За нашето семейство това е важно, уважение към родителите, бабите, дядовците.
Но... сега като гледам как мама вече е на възраст, за мен е по-трудно да пътувам до родното ми място, цялата поддръжка на гроба на татко и дядо/баба по бащина линия е на гърба на брат ми. Гробът на баба и дядо по майчина линия също те ги поддържат вече. Ясно е,, че брат ми ще е при татко т.е. там ще се поддържа от племенниците. За други гробове също ще се грижат, ноооо след тях вече всичко ще отиде... Да слагам тази грижа на децата ми, да пътуват, за да поддържат моя гроб-НИКОГА!
Вече знаят : ще ме горят. Голямата част от праха да хрърлят по планини и пътеки. Мъничка част да занесат при мама и баба. И една още по-мъничка-при татко и другите баба и дядо.
Затворен ковчег задължително, защото съм суетна. И да ме изпратят с песента от Мера според мера и Ако умрам ил загинам
Част от моя прах ще бъде там, където ще е малка част от праха на Карамфилов, но още не сме се стиковали. Ако не... все ще се намерим, там, сигурно е, че ще сме заедно.
По-голямата част от него ще бъде при младежа, който си отиде без време
Аз като младd исках да съм при мама и баба. Имаме платени гробове за вечни времена и ги поддържаме изрядни. За нашето семейство това е важно, уважение към родителите, бабите, дядовците.
Но... сега като гледам как мама вече е на възраст, за мен е по-трудно да пътувам до родното ми място, цялата поддръжка на гроба на татко и дядо/баба по бащина линия е на гърба на брат ми. Гробът на баба и дядо по майчина линия също те ги поддържат вече. Ясно е,, че брат ми ще е при татко т.е. там ще се поддържа от племенниците. За други гробове също ще се грижат, ноооо след тях вече всичко ще отиде... Да слагам тази грижа на децата ми, да пътуват, за да поддържат моя гроб-НИКОГА!
Вече знаят : ще ме горят. Голямата част от праха да хрърлят по планини и пътеки. Мъничка част да занесат при мама и баба. И една още по-мъничка-при татко и другите баба и дядо.
Затворен ковчег задължително, защото съм суетна. И да ме изпратят с песента от Мера според мера и Ако умрам ил загинам
Част от моя прах ще бъде там, където ще е малка част от праха на Карамфилов, но още не сме се стиковали. Ако не... все ще се намерим, там, сигурно е, че ще сме заедно.
По-голямата част от него ще бъде при младежа, който си отиде без време
Re: То като умреш
Какво нещо сме хората !!
Когато трябва да се радваме - или страдаме или за края мислим
Защо , като това е божа работа?!!
Какво става, че свички звучат монорно напоследък....
)!!
Когато трябва да се радваме - или страдаме или за края мислим
Защо , като това е божа работа?!!
Какво става, че свички звучат монорно напоследък....
)!!
Re: То като умреш
Точно, с мрамор е гроба на татко и неговите родители. Също на баба, по майчина линия. На детето, също.
Именно, да не се ровичкат цветя, както е на дядо.
Но.. като отидем, мраморът оцвъкан от пилците. Около гробовете чаши, хартийки, боклуци, колкото искаш. Мраморът трябва да се измие, боклуците да се съберат. Има и по едно иглолистно при татко и баба-да се поокастрят, оформят.
Най гадното е оцвъканото
Имаме и по ено малко местенце за палене на свещички, пръст. Там също си иска грижа.
Именно, да не се ровичкат цветя, както е на дядо.
Но.. като отидем, мраморът оцвъкан от пилците. Около гробовете чаши, хартийки, боклуци, колкото искаш. Мраморът трябва да се измие, боклуците да се съберат. Има и по едно иглолистно при татко и баба-да се поокастрят, оформят.
Най гадното е оцвъканото
Имаме и по ено малко местенце за палене на свещички, пръст. Там също си иска грижа.
Re: То като умреш
В същото населено място е. Даже стана център на един квартал. Гробът на баба ми е на централна алея, специално съм го избрала и платила за нея.
Синът ми не го знае и не ще и да чуе. Не съм сигурна и дали знае българското й име
Синът ми не го знае и не ще и да чуе. Не съм сигурна и дали знае българското й име
Re: То като умреш
Значи не съм те разбрал. Горе звучи все едно опитваш да го откриеш, ама никой не го знае къде е.
Re: То като умреш
Съжалявам. То аз я погребвах. Баща ми беше в несвяст. Нищо, разбираш ли, нямаше го. Никакво решение не можа да вземе
Re: То като умреш
Човек като стане баба и почва да мисли за умряло. Било с гаджетата каквото било 