Защо?

Няма значение, кой е написал текста в синьото. Въпросът е принципен и важен според мен, защото е всеобщ. Отговор е към тема, свързана с бройката натрупани години...Това изречение силно ме провокира и затова пускам тема.

И аз на 52 бях кукуряк, на 55 съм уморена и отегчена.

И се питам -защо?...защо позволяваме да се чувстваме така? Животът ни е един и е безценен. Всеки ден е подарък /банално е, но е истина и факт/.
Защо не си го правим да е поне малък празник, за нас си! Другите нямат особено значение. Фактът, че си жив, че усещаш, че имаш тяло, разум, чувства и емоции е достатъчен да се усмихнеш и да си извървяваш пътя.

Сменят се сезони, обстоятелства, картини, идеи, настроения...интересна е и способността за адаптация, за смяна на блендата, за промяната и у нас според ситуациите. Любопитството да преоткриваш непрекъснато себе си, да наблюдаваш и отразяваш, да подобряваш, да актуализираш и пренасочваш енергията си така, че да се зареждаш непрекъснато за нови и нови неща.

Рутината смачква, да...но пък изборите са единствено и само наши. Годините тук нямат значение. Значението сме си самите ние

Разбира се, не визирам случаи, където човек е покосен от сериозна болест, загуба на дете/това според мен са двете единствени и най-значими причини за срив/ и съответно е изпаднал в депресия, което вече е клиничен казус, но и в този случай, докато диша има шанс за промяна.

В темата говоря за здрави или сравнително здрави хора, които е хубаво да се радват на живота, да се радват най-вече на себе си, че ги има, че има толкова неща, с които да се занимават, да радват себе си и света и да не се чувстват уморени, апатични, отегчени...отегчени-от какво?

Работа, образование, хобита, занимания разни, пътувания, каузи, помагане на хората, посвещаване в нещо, навлизане в нови дебри на познанието...толкова необятни простори има за да не се чувстваме “уморени и отегчени“, и да не забравяме, че ние самите сме си най-важни и съответно да правим така, че да сме усмихнати, дейни, заразяващи с идеи и какви ли не повдигащи емоции...щуротиите също са разрешени

Какво мислите вие по този въпрос?

Моят Youtubе канал-Tarot Master

Ми аз мисля, че умората действително се натрупва. Отегчението обаче е ненужно, любопитството трябва да се подхранва. Има нещо подобно на отегчение - досадата, която изпитвам при повтарящи се едни и същи грешки (при по-младите) или от неща, които човек разбира на 50-60, а е трябвало да ги разбере на 20-30.

Преоткриването на себе си не е за мен. Аз съм човек на консерватизма, статуквото и постоянството. Каквото съм си начертал на 15-20, това следвам и до днес. Разбира се, при екстремна ситуация откриваш непознати свои реакции - като цяло предсказуеми: нахапана от куче по главата дъщеря, свидетелство на катастрофа, смърт на близък, силно земетресение и подобни. Не съм подозирал, че съм хладнокръвен и че това е в контраст с околната паника - но и нямам никакво желание отново да "преоткривам" себе си в такива ситуации. Професия: отдавна разбрах, че съм я сбъркал, не ме влече (правенето на пари), карам по инерция и каквото можах, преоткрих Какво да преоткривам още, не мога да се сетя. Може и някакъв неподозиран талант? Не го и търся, може би в това е ползата от темата, да взема да мисля 10 дена х 6 часа, белким се сетя за нещо.

има толкова неща, с които да се занимават, да радват себе си и света и да не се чувстват уморени, апатични, отегчени...отегчени-от какво?

имам конкретно предложение за теб: майка ти е жена на възраст, разни болежки я налягат, има нужда от повечко грижи и помощ - вземи я да живее за постоянно у вас, за да ти е под око и да откликваш навреме на нуждите й. след една година ела и задай пак същия въпрос.

ЗАБРАНА ОТ: Albena l UnicaDonna, sladunka medunka, Liya, saksun, NUT

защо позволяваме да се чувстваме така?

Душа, кой те пита дали позволяваш или не? Това е естественият ход на нещата. Когато едно цвете започне да вехне - то си вехне. Накрая умира.

Насила хубост не става, даже е грозно да се напъваш да правиш неща нарочно. И на самия вехнещ му е неприятно и уморително. Ще го усетиш, няма да ти се размине. Клетки умират, органи се амортизират..

Всекиму идва в различна степен и на различна възраст. Но ИДВА.

Не мож го спря.

ПОЖИВЕМ-УВИДИМ!!

Благодаря Крафтър за отговора
Докато те четях не знам защо се сетих и асоциирах с термина "съпротивление на материалите"...накратко съпромат

Има връзка и с доста отговори и разсъждения по темата

цитат: "Товарите предизвикват деформация на тялото (изменение на неговите размери и/или форма). В съпротивление на материалите се извеждат зависимости, които дават връзка между натоварването и породените от него напрежения и деформации."

Моят Youtubе канал-Tarot Master

На теория си права. И аз пърхах сравнително доскоро.
Обаче се усещам, че вече "не ми свети пред очите", както преди. Няма конкретна физическа причина. Някак спря да ми е интересно. И започнах да се отнасям скептично и цинично към почти всичко.
Тъжно е, все си мислех, че няма да се дам.

Разбирам какво искаш да ми кажеш! Похвално е и уважавам решението ти щом имаш сили, обич, желание и посвещение, които да отдаваш за да се грижиш за болната си майка докрай! Това е твоето решение и аз ти се възхищавам, но и се питам...а ти как си? Помисли ли и за себе си?...за това, че трябва да си в добра кондиция за момчетата ти и най-вече в добра форма заради и за себе си?

Не накланям на никъде везните с написаното, моля те разбери ме правилно.

В тази връзка, обаче без и грам наклон на темата в кофти посока искам да ти споделя, че майка ми настани покойният си вече съпруг в дом, когато той стана неадекватен и неподвижен. Просто нямаше друг начин. Тя и сестра ми нямаше начин как да се грижат за него. Там, в домът той преживял 6 месеца и почина на 86 години в пълна неадекватност, следствие диабет в ужасна фаза и т.н.

Сестра ми живее с майка ми, която за радост е все още с акъла си, макар и доста обездвижена и мрънкаща и за съжаление заради егоизма на майка ни остана покорна нейна робиня.
Тези дни си говорехме и тя се разплака, осъзнавайки колко е загубила в живота съобразявайки се с нея години наред. Каза ми в прав текст, че ако майка ни загуби разсъдък и вече е и неподвижна, нали няма да я обвиня, ако вземе решение и настоява да я настаним в съответен дом. Казах и , че има подкрепата ми!

На своите деца съм казала, че ако се стигне и с мен до подобни състояния на тежест, неадекватност, специализирани грижи, никога да не се обричат на един отиващ си живот и да се занимават с мен, погубвайки себе си, лишавайки от внимание себе си, техните деца и семейство. Има домове и да ме дават там! Да не се чувстват виновни за нищо! Аз моето съм си го изживяла
Те трябва да живеят техният си живот! Докато сме в час ще се справяме някакси да не сме в тежест, другото е ясно...

Това ми е мнението. Прегръщам те!

Моят Youtubе канал-Tarot Master

Временно е!
Май си в период: Лъвът се готви за скок...просто го усещам

За всеки случай може да се проверят нивата на хормоните, щитовидна жлеза...това, онова.
Абе емоция ти трябва вееее...емоушън некъф, мотивация...и глей какво става

Абе, ти си знаеш ...хайде, действай без страх...просто го направи в един момент онова, което обръща нещата на 180 градуса
Както казвам, всеки си знае неговото лекарство...еее, това негово лично лекарство, дето си го знае само той, човекът може и да е отрова за другите, обаче, какво значение имат другите, когато спасяваш СЕБЕ СИ!!!

Ти като си ок и светът за другите е по ок!

Моят Youtubе канал-Tarot Master

Има едно друга гледна точка - отпуснеш ли се, спре ли да ти дреме, спират и проблемите. Режим съхранение.

За едни неща съм адски уморена. Други толкова са ме отегчили, че ме изкарват извън кожа. Нормално, си мисля, похабяване на материала. Т.е. мързи ме вече да подскачам. Но пък открих за себе си, че изучаването на нещо, бавно, напоително и осъзнато, ми доставя страшно удоволствие. От две години изучавам език. Не гоня резултати, срокове и изпити, наслаждавам се на пътя. Сякаш съм отворила прозорец и зяпам с широко отворени очи. Малко ми е тъжно, че няма с кой да споделям "откритията си", но нищо.. дори това не ми развалям кефа. Живи и здрави, след този ще започна друг.

ти остави сега моята майка, аз ти предлагам да поживееш с твоята.
знам как да те изчаткам с правата лопата в полет, нали?

ето, сестра ти се е жертвала да отбива синовния си дълг, а ти си метър и хахо-хихи.
попитай нея ама как така ще се чувства отегчена и изморена, квойтуй нещо, животът е един и хубав. пък вместо да я питаш, поеми си твоя ангажимент за една година поне. нали търсиш нови неща и усещания, разнообразие, себепознание... гарантирам ти ги с кофи и камиони.

ЗАБРАНА ОТ: Albena l UnicaDonna, sladunka medunka, Liya, saksun, NUT

кой те пита дали позволяваш или не?

Ми човек сам трябва да се пита, защо позволявам това?...не кой те пита

И есента е "вехнеща", но е най-цветна, красива и вдъхновяваща

И зимата е естествения краен сезон, но е студено достойна, респектираща и красива по своему в собствената си самота и уединение.

Не говорим за неща нарочно. На всяка възраст може да се правят и научават разни неща. Неща, които да ти дават стимул и усещане за потребност, въпреки умората и позахабеното физическо тяло.
А духът?...къде го изгубихме в превода?

Просто е необходим да намериш своето си, с което да радваш себе си и света, поне докато не дойде Алцхаймера примерно......дойде ли, вече други се разпореждат с теб, ама па на теб ти дреме, щото въобще не знаеш на кой свЕт си, което всъщност е прекрасно-ЗА ТЕБ, ти който си с Алцхаймера

Моят Youtubе канал-Tarot Master

Майка ми прехвърли на сестра ми 2 апартамента и всички нейни части от един бизнес/фурната в Хасково/ с покупко-продажба...та там не пипай:)))
Не ме чаткаш с никаква лопата. Аз там работа нямам. Там сестрата е с 2 хапартамента по 100 квадрата. Аз съм извън играта и манипулациите на майка ми...само с наслествата от пастрока.

Сега сестрата разбра майка ми как я е вътрила с тия машинации и как я е изманипулирала. Затова ми се разплака, да не съм си помислела нещо лошо за нея, при условие, че е облагодетелствана с тези имоти и я е дала в дом, ако вече не може да се справя.

Та кой както си го направи. Аз наблюдавам и анализирам слабостите на хората и се радвам, че не съм позволила никой да ми влияе, да ме работи с пари и имоти и ме манипулира за да му се чувствам длъжен.

Та, нямам нищо против да говорим за мен и моите "дертове"

Моят Youtubе канал-Tarot Master

"E как няма да ме скъсат, когато изпитът е бил по съпромат, а ти си ми дал пищови по диамат!"

когато отношението към родителя, особено към родната майка, се измерва в пари,
наистина нямам какво да кажа.

ЗАБРАНА ОТ: Albena l UnicaDonna, sladunka medunka, Liya, saksun, NUT

Ехааа, еми това е!!!
Браво, брависимо!!!
Ти си пример на примерите!!!!

Ето за това говорех!

Изчерпала си накратко рецептата!

В този ред на мисли за езика се сетих нещо от детството. Било е края на 60-те и 70-те после. В къщата до нас живееха 2 сестри, леля Роза и леля Виола. Леля Роза беше учител по литература и вдовица без деца, а Виола по физика, семейна с дъщеря-кака Краси.
Кака Краси избягала в Колумбия през 1966-та с мъжът си. И двамата учени-физици. Там до пенсия преподаваха в колумбийският университет. Никога не се върнаха в България. Мъжът и почина, а тя е на преклонна възраст отдавна.

Та, леля Роза и леля Виола бяха нарочени от ОФ организацията и живееха общо взето самотно. Съпругът на Виола бил царски адвокат и съответно без работа след 1944-та. Той все си седеше у дома и ще го запомня че все им готвеше

Докато той готвеше или точеше домашна ювка...двете сестри се разхождаха напред-назад из квартала с чантички в ръка/никога с пазарски чанти/, едната със светлорозово костюмче и обувки, другата със светлосиньо и подобни чепички...чудо невиждано за цветове по ония по-тъмнички времена...кака Краси им пращаше по неведоми пътища пари и дрешки от Колумбия, как?...не знам и до днес

Какво правеха ли двете пенсионирани от партията сестри?...учеха испански! Всеки ден!
Никога не отидоха до Колумбия, но испанският, особено на Виола с годините изучаване беше на ниво, че в късна възраст остави на поколенията 2 преведени книги от испански на български, а от български на испански преведе стихове на Дора Габе мисля...или Багряна, не знам на коя по-точно.
Сестра и Роза, която беше литератор и помагаше.

Та те посветиха живота си на испанския език, в чест на това, че детето и и племеница на Роза е в Колумбия...тоест, не се отдадоха на страдание и мъка и сумтене, а тихо и постепенно се заели с испанския и доведоха нещата до всеотдаен труд и посвещение в чест на кака Краси и оставиха за поколенията преводите като наследство!


Та затова говорех...каква апатия, какво отегчение, каква умора...ЛУД УМОРА НЕМА...до края!


/обаче дойде ли Алцхаймер...предавам му се/

Моят Youtubе канал-Tarot Master

Моят Youtubе канал-Tarot Master

Не става дума за пари само! А за отношение!
Когато си нямал отношение към детето си и сте си чужди, когато си отхвърлял детето си, няма и какво да се очаква - нито аз от нея, нито тя от мен.

Разбира се, поздравяваме се за празниците и я карам на изследвания. Не съм отказала, когато сестра ми ме е помолила или когато съм имала желание.
Но го правя, защото така е редно, не защото усещам тяга и привързаност.

Та, всеки по пътя си!

Всъщност доволна съм, в мир съм със себе си и знам как да не се държа с децата си!

Правя това, за което пиша в темата...да следваме единствено СЕБЕ СИ! Ако това ни харесва, значи е правилното за нас и няма място за оплакване, мрънкане, охкане и пъшкане! Изборите са наши и сме умиротворени!

Моят Youtubе канал-Tarot Master

От думите ти ми се мотае в главата формулировка в смисъл, че добрият вариант е да си полезен за себе си и същевременно на близките, а когато си удобен не си полезен нито на тях, нито на себе си.

Екзактли!

Когато ти си ок и в мир и доволство със себе си, си полезен и за околните.
Полезен, в смисъл отдаващ се само, когато ТИ прецениш, а не защото трябва и си в съпротива със себе си.

Не допускаш да ти рипат през границите и съответно се съобразяваш да не буташ бутонките си там дето, ма много ти се иска да смачкаш нечия тревица

И тогава е лесно и не се чувстваш уморен и отегчен. Защото контролът на твоят живот е единствено у теб и твоите ръце. Тогава и си спокоен.
Та, кой както си го направи!

Моят Youtubе канал-Tarot Master

Респект за тез моми. Като знам как се учи наизуст и помни на тия години..
Апопо езика е идеална превенция за Алцхаймера.